Кърнаре – Беклемето – Дерменка – Добрила – Сопот

Още един GPS маршрут в Стара планина, изпратен ни от нашия читател Никола Колев. Отново дълго, целодневно каране, с качване от ниското чак до билото и каране по него. Качването е по главния път Кърнаре-Беклемето, оттам нататък се следват основно популярни и използвани туристически маршрути, следващи основно черни пътища, така че дори без GPS апарат би трябвало да се справите с навигацията, ако решите да направите това каране. Спускането от хижа Добрила към Сопот също е по черен път, но това не означава, че е съвсем лесно – пътят е стръмен и много каменист, така че се пригответе за хубаво раздрусване и карайте с повишено внимание – има доста коварни участъци. Сега даваме думата и на самия автор:


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Кърнаре
Дължина: 62 км
Денивелация (изкачване): 1700 м
Терен: предимно асфалт и черни пътища
Храна: за цял ден; може да се намери и по хижите
Вода: за цял ден, препоръчително 2-3 л

GPS файлове
(формати gdb и gpx, архивирани в zip файл)

Идеята ми за тази разходка дойде още преди да си помисля, че ще си взема колело някой ден. Миналата година като трамбовах пеш от х.“Ехо“ до х.“Дерменка“, в момента, в който стъпих на Беклемето и видях безкрайния път, който трябва да извървим в жегата и прахоляка, си помислих: „Ех да имаше едно колело сега…“ А то взе, че се появи година по-късно!  🙂

Този път обаче нещата се случиха така…

Тръгнахме от София с кола (може и с влак да се тръгне). Оставихме колата в Кърнаре и от там газ нагоре към Беклемето. Аз имах едни съмнения, че ще издържа цялото качване от около 1100 метра н.в. Всъщност оказа се, че  доста добре се придвижихме с колегата до „Чорапогащника“ (паметника на Беклемето) 🙂 Взехме го почти на един дъх с 2-3 спирания за по гледка,  вода, снимка и, разбира се, да се напръскам с дезодорант 🙂 Движението беше нормално, нямаше голям трафик.

От  Беклемето поехме към х. „Дерменка“. Дотам е перфектен черен път, като има едно мнооого яко спускане от няколко километра  преди заслон „Орлово гнездо“. После до „Дерменка“ имаше още спускане, като малко преди хижата побутахме около 10  минути.

На „Дерменка“ се яде… Свински гърди с бира и ПКС. След цялото качване така се услажда… (Кучето там не яде пържени  картофи, така че не му давайте !!)

От „Дерменка“ поехме към „Добрила“. Този преход беше по-труден. Имаше повечко бутане, но на доста места се кара и то  много добре – по горски път, почвен.

От „Добрила“ има вариант за няколко часа да се качи връх Левски, но на нас не ни остана време 🙁 Ама другия път няма  да му се размине.

От „Добрила“ тръгнахме да спускаме към Сопот. Мислех го за доста приятно спускане, но се оказа доста хард, на моменти  дори невъзможно за каране (поне за мен). Теренът в по-голямата си част е супер стръмен с натрошени каманаци, дребни и остри, в  които трудно се управлява. Горе-долу малко преди гората се пооправя пътят, но все пак си е доста стръмен и коварен,  така че трябва да се подхожда с повишено внимание. Слязохме в края на Сопот и от там по Подбалканския път 10 км до  колата.

Равносметката: чуден велоден, 1700 метра качване, 62 км, малини и чист въздух! 🙂


Ето и няколко снимки от карането по маршрута:

{gallery}trails_GPStrack/gpstrack0024_pics{/gallery}

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>