Начало Продукти Изпробвано Ram Podium Carbon - първи впечатления
Ram Podium Carbon - първи впечатления
Написано от Любомир Ботушаров    Четвъртък, 11 Декември 2014 12:03    Печат

Ram Bikes като че ли доста време отлагаха включването на карбонови велосипеди в каталога си и както стана ясно от интервюто с Тони Настев, за това има немалко причини - като се започне от трудния избор на рамка, която да е надеждна, лека и корава и се стигне до въпроса за рентабилността на подобен проект. От друга страна обаче, като производител на велосипеди от среден и висок клас, бе неизбежно рано или късно компанията да прибегне и до въглеродните нишки в търсене на по-ниско тегло и конкурентни продукти в най-високия пазарен сегмент. Точно такъв велосипед е Ram Podium Carbon - лек, оборудван с топ компоненти и какво още... ще разберете в следващите редове. 


Продукт:

Велосипед Ram Podium Carbon с 29-цолови колела
За повече подробности вижте пълната окомплектовка по-долу.

Размер:
М, 44 см / 17.5 инча
Тегло:

Тегло на целия велосипед с посочената по-долу окомплектовка, без педали - 10.2/10.5 кг

Цена: 6666 лв.
Продължителност на ползването: 1 седмица / 130 км
Други модификации на модела/продукта:

Геометрия:

Данните са измерени от мен и/или посочени от производителя.

Ефективна горна тръба: 600 мм
Седалкова тръба: 443 мм
Междуосие: 1140 мм
Стойки на веригата: 455 мм
Височина на средното движение: 340 мм
Челен ъгъл: 70°
Ъгъл на седалката 73.5°
Препоръчителен ход на вилката:
100-120 мм


Окомплектовка:

Рамка: Изработена от въглеродни нишки. Четириставно задно окачване с люлееща се връзка и ход на задната ос 120 мм. Заден амортисьор Rock Shox Monarch RT3 190x51 мм. Конусовидна челна тръба за полуинтегрирани чашки 1.5 - 1 1/8. Само за дискови спирачки, уши за задната спирачка Post Mount. Директен монтаж на предния дерайльор. Проходна задна ос 142х12 мм. Средно движение PressFit. Вътрешен и външен път за броните и маркучите. Предлага се в размери М (17.5") и L (19.5")
Вилка: Ще бъде Rock Shox SID XX 29 с дистанционно заключване XLoc Sprint, 120 мм ход, 15 мм проходна ос.
На тестовия велосипед отново беше SID с подобни характеристики, само че от предходната година и със 100 мм ход.
Чашки: FSA
Лапа:

Kore AeroX, дължина 90 мм

Кормило:

Kore AeroX Flat, карбоново, 710 мм

Ръкохватки: Sram
Спирачки: Avid X0 180/160 мм
Команди: Sram XX1
Преден дерайльор: ---
Заден дерайльор: Sram XX1, 11 скорости
Верига: Sram XX1
Задни венци: Sram XX1, 10-42 зъба
Курбели/средно движение: Sram XX1, 175 мм, карбонови рамена, PressFit; преден венец 32 зъба.
Колела:
(главини, капли и спици)

NoTubes ZTR Crest 29er

Гуми (външни):

Maxxis Ikon 29x2.20 3C, безкамерни с NoTubes

Кол за седалка:

Easton, карбонов

Седалка: Velo Mile S
Педали:

Crank Brothers Candy C (мои лични)


Както често се случва, налага се да започна с някои уточнения, които смятам за важни. На първо място ще кажа, че Podium Carbon е най-лекия велосипед, който някога съм карал и както ще видите по-нататък, това напълно промени представата ми за карането в някои отношения. Освен най-лекия обаче, той е и единствения ХС велосипед от толкова висок клас, пробван от мен, поради което няма как да го сравнявам с негови конкуренти и мога да го опиша единствено сам за себе си и евентуално да напиша каква е разликата спрямо обичайните велосипеди, които карам (особено спрямо АМ велосипедите).

Колко точно е лек? Когато го взимах от Ram Bikes, те казаха, че са отчели 10.2 кг без педалите. Вкъщи везната отчете при същите условия 10.5 кг. Затова в таблицата горе съм посочил и двете стойности, но аз лично вярвам повече на тази, измерена от Ram Bikes поради една проста причина - тяхната електронна везна Park Tool е повече от 10 пъти по-скъпа от моята китайска везна без име. Сами можете да прецените на коя може да се разчита повече. :)

Рамка - детайли и геометрия

Както личи и от името, и от външния вид, рамката на този нов модел е изцяло карбонова, включително елементите на задния триъгълник. Даже ми се струва, че това, което се вижда под дебелия прозрачен лак, с който е покрита, са реалните листове/пластове карбонов плат, а не някаква визуална имитация. Смело мога да кажа, че като детайли рамката е напълно съвременна - конусовидна челна тръба, проходна задна ос, средно движение PressFit, Post Mount задни накрайници за спирачката, директно закрепване на предния дерайльор (какъвто в случая липсва), вътрешен път на броните и/или маркучите, както и външни водачи за тях. "Тръбите" на предния триъгълник са с голям диаметър и трапецовидно сечение - по-ясно изразено за долната тръба и по-неуловимо при горната. Седалковата тръба е извита ниско долу и тази извивка не пречи на свалянето на седалката, но още преди нея колът опира в някакво стеснение, така че няма как да свалите седалката най-ниско. Казвайки това, напълно ми е ясно, че много от хората, които ще си купят такъв велосипед, не биха си и помислили да намаляват височината на седалката. В тази връзка и скобата за седалката, която е с болт, а не с ексцентрик, е най-доброто решение за тях. Аз обаче, макар че пробвах няколко от спусканията и с висока седалка, потвърдих за себе си повече от всякога, че с ниска се кара къде по-добре и приятно, когато пътеките са технични и трудни, така че дори за такъв велосипед бих си сложил скоба с ексцентриков лост. Вече споменах, че тръбите на задницата също са карбонови, а ставите, които ги свързват, използват капсуловани лагери. Люлеещата връзка, която предава движението към задния амортисьор, също е карбонова.


На броните и маркучите ще обърна малко повече внимание. В долната тръба има две двойки отвори за брони/маркучи, като при тестовия велосипед само едната двойка бе използвана за бронята на задния дерайльор. Задната спирачка бе прокарана през водачи от долната страна на долната тръба, които се монтират чрез болтове към рамката - на теория маркучът би могъл да бъде прокаран и вътрешно, но това би означавало да се разкачи спирачката и след това да се обезвъздушава - излишни занимания. По принцип втората двойка отвори са за бронята на предния дерайльор, но такъв нямаше, затова стояха празни. Обръщам внимание на бъдещите собственици на такава рамка, че е добре да проверяват болтовете на водачите под долната тръба, тъй като единият от тях се бе разхлабил леко - аз видях това случайно, но поне в първите няколкостотин километра е добре да се проверяват такива неща. Друго, което изскочи във връзка с броните, е образуването на "ухо" от бронята за задния дерайльор при излизането й при средното двежение - вследствие на работата на окачването бронята бива издърпана 1-2 см от отвора в рамката и застава в опасна близост до предния венец. Макар че нямаше случай на съприкосновение между тях, обърнах внимание за това на Ram Bikes и те казаха, че имат идея как да я фиксират далеч от венеца при серийно производство.

Ако четете, броите и гледате внимателно, сигурно ви прави впечатление, че има и още едни водачи - от долната страна на горната тръба. Какво е тяхното предназначение? Бих могъл да си ги представя като алтернативен път за бронята на предния дерайльор (за такъв с горно теглене), но също и като водачи за броня/маркуч на регулируем кол за седалка. Второто на пръв поглед звучи направо еретично, когато говорим за толкова лек ХС велосипед, но не забравяйте, че ходът на окачването при Podium Carbon е 120 мм и макар вилката в този случай да бе 100 мм, при серийните байкове, които ще се появят на пазара тя ще е със 120 мм ход (даже настоящата може да се настрои вътрешно на толкова). В комбинация с 29-цоловите колела това би означавало много лек ХС/АМ велосипед и един регулируем кол никак не би му навредил, така че със сигурност е по-добре, че го има този допълнителен комплект водачи.

Като геометрия Podium Carbon в сегашния си вид е почти типичен ХС велосипед. Казвам почти, защото челният ъгъл е 70°, което при 29ка се усеща още по-малко, т.е. в това отношение геометрията определено е по-удобна при спускане, отколкото очаквах. А със 120 мм ход отпред нещата биха станали с още една идея по-добри в посока надолу. В същото време обаче ефективната горна тръба е доста дълга, което е характерно за рамки с отчетлива ХС насоченост - същото се отнася и за лапата. Тук се налага да вмъкна още едно уточнение - рамката е размер М, аз по принцип като ръст попадам на границата между S и М. В конкретния случай с 600 мм ефективна горна тръба и 90 мм лапа, велосипедът бе малко по-дълъг от идеалното за мен. Усещах как леко се протягам към кормилото при изкачване и каране по равно, а изнасянето зад седалката при стръмни спускания водеше до по-голямо изпъване на ръцете от обикновено. За човек с ръст 175-180 см велосипедът в този вид би трябвало да е идеален, но за себе си бих предпочел или рамка с размер S, или тази, но с лапа 60 мм, като този втори вариант ми се вижда по-добър. Зная, че ХС пуританите, ако има такива, сигурно вече потреперват от гняв, но опитът ми и с други 29ки на Ram сочи, че с по-къса лапа управлението им е страхотно и насърчава още повече бързото, агресивно каране по игриви и технични терени.

Разстоянието между средното движение и задната ос (т.е. дължината на стойките на веригата) е 455 мм - не е никак малко, но при 29ки с окачване не е лесно да се постигнат ниски стойности тук. Интересното е, че не го усещах като съществен недостатък при карането. Междуосието не е твърде дълго и поведението на велосипеда е стабилно, но не усетих някаква липса на маневреност както при остри завои тип серпентини, така и при каране на скорост по виещи се насам-натам пътеки. Може би по-дългата задница се компенсира от безтегловността на велосипеда, защото всяко движение, всяко въздействие върху него беше по-лесно, отколкото съм свикнал. Това обаче пак го казвам с допълнението, че при каране с висока седалка по технични пътеки рамката ми идваше дълга и имах известни затруднения.

Окачване

С Podium Carbon Ram не откриват нови светове в областта на окачването. Компанията се придържа към четириставно такова, тип Horst Link, като задният амортисьор се задвижва чрез люлееща се кобилица, окачена на горната тръба - дизайн, който сме виждали и при други ХС/АМ велосипеди на марката.


Задният амортисьор Rock Shox Monarch RT3 е с размери 190х51 мм и разполага с три степени на компресията - напълно отключен, платформа и заключен, като при последното все пак има праг за автоматично отключване на окачването при преминаване през някоя по-голяма неравност. Отделно от това, разбира се, има и настройка на разгъването.

Ходът на задната ос е 120 мм - изненадващо много, бих казал. Това още веднъж ме кара да кажа, че Podium Carbon може да бъде разглеждан не само като състезателен ХС велосипед, но още повече като такъв за ХСМ (маратон), а в някакъв смисъл и като супер-лек ХС/АМ байк. В конкретния случай със 100 мм ход на вилката той е предимно ХС/ХСМ ориентиран, но при 120 мм ход нещата започват да клонят към ХС/АМ. Във всички случаи обаче ми е трудно да го класифицирам и не виждам особен смисъл - по-лесно ми е да опиша поведението и ключовите му характеристики, отколкото да се чудя към коя категория да го причисля.


Преди това обаче нека кажа как настроих окачването. За вилката подходих стандартно с налягане, позволяващо около 20-25% начално сгъване. Тук ще отбележа, че тя разполага и с дистанционно заключване XLoc Sprint, което е изключително удобно - може би най-удобното, което съм ползвал до момента. Всичко, което трябва да направим, за да отключим или заключим вилката, е да натиснем един бутон, който е разположен удобно и достъпно в близост до ръкохватката и е с достатъчно компактни размери, за да не стърчи и да не дразни визуално. Заради това, както и заради самия стил на каране, който налага такъв велосипед, ползвах заключването на вилката по-често, отколкото обикновено. Отново припомням, че серийният велосипед ще е с по-ново поколение на същия модел на Rock Shox и със 120 мм ход.

По отношение на задния амортисьор се възползвах наготово от опита на Уоутър Клепе. Както казах, той тества тази рамка през целия сезон 2014 и ми сподели, че в началото е правил доста експерименти, за да открие идеалните за себе си настройки, и в крайна сметка се е спрял на: 28% начално сгъване за състезателно ХС каране и 32% за несъстезателно, по-агресивно и забавно каране. Като във втория случай обикновено е включвал платформата и е карал предимно с нея, дори и надолу. Като се има предвид, че аз самият съм лек и че обичам именно втория тип каране, веднага настроих задното окачване с начално сгъване около 30-32%. За ХС велосипед това изглежда твърде много, но отново напомням, че ходът на задницата е 120 мм и позволява подобна волност.

По-важното е, че на терен подобна настройка наистина се оказа напълно адекватна. Дори с тези 30% начално сгъване и дори при каране, каквото не се очаква да понася един ХС велосипед в ежедневието си, не успях да сгъна задния амортисьор докрай, 2-3 мм от хода на буталото останаха неоползотворени. При по-леко каране "запасът" от ход за по-сериозни натоварвания е около 20%. Всичко това ме кара да мисля, без още да съм правил измервания и експерименти, че като цяло кинематиката + задният амортисьор осигуряват прогресивна работа на окачването, т.е. втвърдяващо се в рамките на хода. При по-късоходови рамки това според мен е добре, защото при силен удар шокът не се продънва, а поема по-плавно натоварването. Наистина, усещането е като за ХС велосипед, т.е. за малък ход, без дълбочина и мекота на "фотьойл", но 30% начално сгъване осигуряват и доста приличен "разгъващ се" ход, което е добре дошло за сцеплението.

Общи впечатления

Леко, леко и пак леко! Макар че тук ще говоря още за окачването и за други неща, няма как да не започна с основното за мен и това е ниското тегло - на целия велосипед, на отделните компоненти, включително и много важно - на колелата му. Тези 10.5 кг (с педалите) в комбинация с коравината на рамката водят до усещане, каквото аз не съм имал с нито един друг велосипед. То е все едно да си карал досега все обикновени автомобили и да се качиш на спортен такъв. Начинът, по който Podium Carbon върви и ускорява по равно и по лек наклон, е просто несравним с велосипедите, които карам обикновено. При АМ байковете например, когато река да натисна педалите, за да се ускоря, сякаш има едно забавяне, докато енергията ми се превърне в движение на велосипеда. При Podium Carbon това бе мигновена реакция - натискам педалите и той се изстрелва много по-чевръсто, отколкото очаквам. Разбира се, с това също се свиква и бързо започнах да карам по начин, по който приятелите ми не са ме виждали - да ставам от седалката, да атакувам пътеките и нагоре, да се "юркам" по лек наклон нагоре само заради удоволствието от ускорението и движението. Да, това е точното определение! С Podium Carbon изпитвах истинско удоволствие при изкачванията, защото реакцията на усилията ми бе много по-задоволителна (като скорост и лекота на движение), отколкото при личния ми велосипед. С нормален байк, тъй като съм упорито добиче, при изкачванията обикновено засядам здраво на седалката и въртя методично, докато баирът свърши. Изкачванията бяха просто нещо, което трябва да свършиш, за да стигнеш спускането. С Podium Carbon нещата изглеждат другояче - всеки по-равен участък става повод за превключване на 2-3 предавки и "изстрелване", а кратките, но стръмни изкачвания атакувах не само на педали, но и на скорост.

Сега, не очаквайте велосипедът да върви сам нагоре. Наистина, при лек наклон чувството е такова, но когато се изправите пред "стена", ниското тегло, макар да е плюс, не може да замести силата в краката и сърцето, нито пък ниските предавки. И докато за предавките ще пиша малко по-надолу, тук ще кажа, че за да карате този велосипед като Уоутър, трябва да имате краката и сърцето на Уоутър. Аз ги нямам, затова когато отидох да "врътна" едни 60 км с 2000 м денивелация в Стара планина, успях да се справя поне с 2-3 часа по-бързо от нормалното за мен, но си се уморих прилично, особено от средата нататък. С натежали крака Podium Carbon не бе толкова пъргав, колкото в началото, макар че продължавах с удоволствие да го натискам при всеки удобен случай. При по-кратки карания обаче (20-40 км), които са ми в комфортната зона, средната ми скорост с този байк бе значително по-висока, а умората по-малка.

Надявам се от горните два абзаца да ви е станало ясно какви предимства може да даде подобен велосипед при изкачванията. Дали обаче те са за сметка на спусканията? И да, и не. Да, защото такъв велосипед надолу се кара по съвсем различен начин от газещите АМ байкове, с които обикновено "бръмча". Усещането, вече казах, е за къс ход на окачването, но дори това не е най-определящо при спусканията, защото отново най-силно влияние изпитах от ниското тегло. Podium Carbon е "безтегловен", той е много далеч от чувството за газене на терена, сякаш се носи на 1-2 см над него. Ако човек налети на едри камъни или груби корени, трябва да очаква доста повече подскачане по тях. При участъци с чакъл или едри търкалящи се камъни сцеплението е по-близко до това с твърдак, защото окачването няма същата дълбочина и отзивчивост, както при АМ велосипедите. Но всичко това не означава, че Podium Carbon е лош за спускане. Признавам си, че при първото каране се чувствах доста странно надолу, не успявах да намеря ритъма и правилния подход към препятствията. При второто и особено при третото каране нещата се промениха, защото започнах да свиквам с велосипеда и се научих да го карам сякаш наново. За толкова лек велосипед просто е необходим различен подход и тогава той може да даде на някои пътеки дори по-добро време от по-дългоходов. Ключът е в това да използваш лекотата за своите нужди - вместо да прегазиш някои препятствия, по-лесно е да ги прескочиш, или дори само да олекотиш велосипеда. Желателно е най-големите и груби препятствия да ги избягваш, защото те по-лесно подхвърлят велосипеда (и особено леката предна част), но пък  е много лесно да му въздействаш със собственото си тегло заради това, че той е като играчка със своите 10 кг. В много случаи, в които нормално бих подходил агресивно и с известна сила, сега минавах леко, с минимално съпротивление, но иначе почти толкова бързо. Също така, каквото изгубех откъм скорост и време на най-грубите участъци, лесно можех да наваксам с няколко оборота на всеки по-гладък участък. Защото и надолу, при въртене на педалите, Podium Carbon ускорява по-бързо и леко от повечето байкове, които съм карал.

Цялостно рамката изглежда и се усеща доста корава - колкото и да прозвучи странно, не усетих някакво съществено усукване или поддаване при спусканията, с уговорката, че все пак с висока седалка не я карах толкова агресивно, колкото АМ велосипед, но дори и с ниска седалка на пътеката над Локорско не усетих нито за миг да се гъне или нещо подобно. Това, което в най-голяма степен не ми достигаше при спусканията спрямо АМ/ендуро велосипедите, е "дълбочина" на окачването и сцепление на гумите - Ikon са ми любим модел за ХС велосипеди и се държат отлично, но няма как да очаква човек чудеса от такава шарка с гъсто разположени и ниски грайфери, когато стане дума за сериозно каране по силно пресечен терен като подвижни камъни, дълбока шума или кал. С всичко това искам да изтъкна факта, че с Podium Carbon по повечето пътеки няма да изгубя много време, в сравнение с АМ велосипед, но трябва да го карам със съвсем други маниери и, нека го кажа направо, удоволствието от спусканията пак е голямо, но не е същото, като при АМ велосипед. Надолу Podium Carbon трябва да се кара много повече с финес и по-малко с агресия и сила. Големите колела и хубавата геометрия обаче позволяват, особено когато свикнах с него, да минавам почти навсякъде без проблеми, особено ако сваля по-ниско седалката.

Ще кажа няколко думи и за работата на окачването при педалиране. Както и с всеки друг велосипед, разполагащ с подобни настройки, аз използвах заключването на шока за каране по асфалт, междинното положение (платформа) за каране нагоре по пресечен терен и отключено положение за спусканията. При такъв подход нямам абсолютно никакви забележки към ефективността на окачването. При асфалт разполагах практически с твърд велосипед, който все пак може да поеме някои ясно изразени неравности по пътя. Ефективността при педалиране с такава настройка бе страхотна. При каране на платформа може да се долови известно клатене на задницата при хамалско въртене, но като цяло в този режим окачването също беше стегнато и твърдо при педалиране, но все пак значително по-комфортно при преминаване през неравности. В отделни отсечки карах с тази настройка и надолу по черни пътища и макар да се усещаше малко по-сковано, окачването работеше достатъчно адекватно. В отключено състояние го карах предимно надолу, но направих и експерименти при изкачване и педалиране. В тези случаи, при 30% начално сгъване и отключено състояние на задния амортисьор, при силово педалиране или изправяне на педали се усеща отчетливо клатене на задницата, в седнало положение е минимално, но пак се забелязва. Не е много, защото и самият ход на окачването не е голям, но за някои хора вероятно ще е повече от очакваното. Изненадващото за мен е, че дори при тези условия клатенето се усещаше в много по-малка степен, отколкото при АМ велосипед, защото чувството за ускорение, което вече описах, почти изцяло притъпява лекото сгъване и разгъване на окачването. Ако искате да педалирате с напълно отключено окачване и да намалите клатенето на задницата, най-лесно е просто да увеличите налягането в задния амортисьор, докато началното сгъване стане 25%. За мен обаче това би било глупаво, при положение че включването на платформата води до същия ефект спрямо педалирането, но с 30% начално сгъване ходът на окачването се използва по-пълноценно, а работата му е по-комфортна и приятна.

Скоростна система

Изключително интересна е най-малкото, което може да се каже за скоростната система ХХ1 с 1х11 предавки. За техническите ѝ характеристики съм писал многократно в рубриката "Представяне", затова сега ще наблегна на впечатленията от каране. Предният венец беше с 32 зъба. Касетата отзад е с 10-42 зъба. Курбелите са 175 мм.


Превключването на предавките е изключително лесно, бързо и прецизно, като в същото време е и достатъчно отчетливо. Тъй като на личния ми велосипед командите са с доста "по-твърди" лостчета, в началото дори се получаваше един "автоматизъм", защото при повече зор (например рязка смяна на наклона) натисках интуитивно по-силно и рязко лостчето на командата и отзад мигом се превключваха 2 или дори 3 скорости. Бързо превърнах това в търсен ефект, т.е. свикнах с лекотата, необходима за смяна на една предавка, но свикнах и да превключвам по две, дори три предавки, когато баирът го налагаше - компонентите по никакъв начин не ме ограничаваха в това, даже съдействаха с охота. Точно тук е основната разлика в маниера на каране спрямо 2х или 3х предавки, тъй като в подобни ситуации там е по-лесно човек да превключи отпред. Тук пък е също толкова лесно да превключа 2 предавки отзад.

Достатъчен ли е обхватът на предавките? За моето каране да, но във всички случаи препоръчвам да имате и 1-2 допълнителни венеца за отпред, които да сменяте в зависимост от очакванията за терена. По-конкретно, с 32 зъба преден венец при бързи спускания по гладки черни пътища или по асфалт бях на границата да не ми стигат предавките, при каране по равно или по лек наклон нагоре всичко беше идеално, а при най-стръмните баири ниското тегло на велосипеда ме спасяваше от колапс, но определено бих предпочел там да имам венец с 30 зъба. Ако пренесем тези впечатления към въображаеми ситуации, то за карания, които включват предимно леки наклони, равни отсечки и висока средна скорост (например Обиколката на Витоша), бих помислил дори за венец 34 зъба, особено ако бях по-силен в краката. За маршрути, които включват доста стръмни изкачвания, бих заложил на венец 30 зъба, но при толкова лек велосипед като Podium Carbon и 32 зъба не бяха непосилни. При маршрути около 30-40 км дори за слабак като мен ниското тегло и лекият вървеж на байка оставяха достатъчен запас от сили за стръмните, кратки изкачвания, така че с 32 зъба беше идеално.

Плавен ли е преходът между предавките, има ли междинна предавка за всяка ситуация и всеки наклон? Това също е въпрос, на който мога да отговоря единствено през призмата на лекотата, от една страна, и на собствената ми физическа форма и издръжливост, от друга. Първо ще подходя описателно. Каране номер едно, Витоша, кратък маршрут, доста спирания за едно или друго, нямаше случай да ми липсва предавка. Каране номер две, отново Витоша, по-дълъг маршрут, но с плавни изкачвания и само едно, което беше много стръмно - отново никакви проблеми. Каране номер три, Стара планина, 60 км, 2000 м изкачвания, най-стръмните бяха в първите 30 километра. Едва при това каране, и то чак във втората му половина, усетих колебание в междинните предавки, т.е. карах по лек до среден наклон нагоре, но или имах чувството, че съм на по-висока предавка и ми е малко тежко, или пък знаех, че съм на прекалено лека предавка. Защо така? Много просто - защото силата в краката ми бе намаляла след първите 30 км, в които имаше някои наистина душмански баири и при това положение дори лекотата на велосипеда не можеше да компенсира напълно умората. Докато съм свеж и силен, предавките, макар само 11, стигаха за всяка ситуация. Когато бях уморен, усещах, че за някои наклони ми липсва по-малката "стъпка" между венците отзад.

Скоростната система ХХ1 е много тиха, плавно работеща, за момента без никакъв технически проблем. Веригата е добре стабилизирана и имаше само един случай, когато се опита да падне от венците - беше се заклещило някакво клонче при дерайльора, което се опита да изкара системата от строя. Повтарям, че превключванията бяха бързи, гладки и прецизни - смело мога да кажа, че това е най-добре работещата скоростна система, която съм карал до момента, и предвид цената ѝ точно това се очаква от нея. Всеки от компонентите е изпипан до немай къде - особено задната касета, която е като ювелирно произведение и ако човек седне да я разгледа внимателно, може да преброи няколко различни вида зъбци, издатини и т.н. Задният дерайльор също изобилства от технологии, но честно казано подробното му разглеждане го оставих за следващ път - сега в главата ми беше най-вече карането. Теглото и цената на ХХ1 са като скачени съдове - колкото е лека тази група, толкова е и скъпа!

В този ред на мисли може би ще представлява интерес за читателите (макар и встрани от конкретния велосипед) едно бегло сравнение между тази скоростна система 1х11, която не само е най-скъпата на пазара, но е и изначално разработена с 1 венец отпред, и скоростни системи, чиито компоненти като цяло са  разработени като 2х или 3х скоростни, но са направени модификации, за да станат с един венец отпред. За съжаление нямам голям опит с такива модифицирани скоростни системи - единствената, която съм карал, пак беше на един тестов велосипед на Ram при разходката ни в Източните Родопи, за която ще разказвам тепърва. Та там единият от велосипедите бе със сменен най-голям венец отзад (е.13, 42 зъба) и с един венец отпред - 32 зъба, тип narrow-wide, т.е. също оптимизиран за 1х скоростна система. За онзи велосипед мога да кажа, че скоростите му работеха добре и напълно сравнимо с 2х или 3х скоростна система от същия клас (X7/X9) и нямах никакви проблеми с тях, но ХХ1 просто работи по-добре, чувствително по-добре! Едно, заради обхвата на предавките и подредбата им, и второ, заради техническото съвършенство, прецизност и лекота при превключванията, карането с нея бе напълно интуитивно, естествено, без да се налага да мисля предварително дали идва стръмен наклон или по-равен участък. През повечето време изобщо не ми минаваше през главата, че съм с един венец отпред и изобщо не търсех лявата команда. През есента в Източните Родопи останах с колебания дали 1х10 би било най-доброто за моето каране в цялост - видях предимства в едни ситуации и недостатъци в други. След пробата на Podium Carbon и ХХ1 съм абсолютно сигурен, че с такъв велосипед и такива скорости трудно бих имал нужда от нещо друго (освен може би сила в краката за по-дълги и тежки карания).

Периферни компоненти

Кормилото е карбоново, колът за седалка също, а лапата е алуминиева, всичко е от висок клас. Кормилото е без издигане, напълно удобно за мен като широчина и геометрия. Колът са седалка е с двуболтова глава, което позволява фин, прецизен реглаж.

Седалката ми бе достатъчно удобна, без да ми е фаворит. Предполагам, че при по-дълго заседяване бих усетил известен дискомфорт, но истината е, че с Podium Carbon много по-често се изправях на педали, за да атакувам отделни секции от изкачванията, така че това разнообразяваше карането и намаляваше натоварването върху задните части.


Единственото, което в отделни моменти ми беше малко неудобно, са ръкохватките и то не като материал, а като форма. Материалът им е страхотен - осигурява добър контакт с ръкавиците и омекотява отлично вибрациите, но на мен лично по-дебелата средна част на ръкохватките при дълги карания ми беше неудобна. Излишно е да казвам, че това е най-евтиният и лесен за подмяна компонент, така че в Ram Bikes лесно ще ви сложат който модел на ODI пожелаете, ако тези не ви харесат.

Спирачки


Нямаше изненади за мен при този модел на Avid. Както и другите компоненти на велосипеда, спирачките са "изпилени" откъм тегло, затова нямат реглаж на контактната точка, но пък имат удобно настройване без инструменти на отдалечеността на лостчето. Ръкохватките са карбонови и много удобни.

За спирачната сила още не мога да кажа категорично дали е достигнала максимума си, т.е. дали спирачките са се разработили напълно. За ХС каране бе напълно достатъчна, а имах случай да спусна и 1-2 стръмни пътеки почти изцяло на спирачки, без това да доведе до загуба на спирачна сила, макар че в края им се усещаше "мирис на феродо".

Имаше моменти, в които ми се искаше велосипедът да спира още малко повече, но не съм сигурен дали това не се дължи повече на гумите с нисък грайфер, а не на спирачките.

Колела + гуми


И за двете неща по-горе споделих най-важното.

Колелата са много леки, което е една от основните причини да остана толкова възхитен от вървежа на велосипеда. Дали са достатъчно корави? Със сигурност не са като 26-цолови АМ колела, но не мога да кажа, че съм усетил осезаемо усукване откъм тях. Това не е учудващо, защото Crest не е най-лекия възможен модел на Stan NoTubes, но пък е един от най-коравите и здрави комплекти сред леките и като предназначение е някъде между ХС и АМ/ендуро карането. Припомням все пак, че Podium Carbon е велосипед, който ме подтиква към спускане с финес и внимание, а не с агресия и сила, а и аз съм доста лек, така че винаги ми е било трудно да оценявам коравината на такива компоненти.

Гумите са един от любимите ми модели за ХС каране, напълно доволен съм от тях за такъв тип велосипед в почти всякакви ситуации. Припомням и това, че са безкамерни - с уплътняваща течност Stan NoTubes. Споменах вече, че като гуми с плитък протектор и сравнително гъсто разположени бутони, те няма как да осигурят максимално сцепление и спиране при най-трудните настилки, но като цяло завиват добре, доста са универсални и предвидими като поведение и се търкалят много леко и приятно, а освен това са и с голям балон, така че осигуряват комфортна возия. Единственото място, където наистина имах проблем с тях и се наложи да сляза, бе един стръмен участък с лепкава, много хлъзгава кал. Засега не успях да нанеса щети на каркаса им.

.......................

Надявам се, че по-нататък ще имам време за още проби с този велосипед, за да разширя тези впечатления. Още сега обаче искам да кажа и две думи за цената. 6666 е едно красиво число, а освен това е и най-добрата цена за нов велосипед от подобен клас, закупен от магазина, без отстъпки и т.н., която аз съм виждал до момента! Напомням, че става дума за карбонов велосипед със скоростна система от най-високия клас, който се предлага серийно, и с подобаващо добри компоненти. Обичайно за подобни велосипеди цените започват от 10 000 лв. и приключват някъде около 12-14 000 лв., затова и няма да намерите подобни окомплектовки като редовно присъствие в родните магазини. Вярно е, че някои от компонентите на велосипеда могат да бъдат заменени с още по-скъпи, ако се гони просто по-високата цена, но откъм функция, тегло, здравина и коравина Podium Carbon ми се вижда идеално балансиран, а като цена е повече от изгоден!

За контакти:
Уан АД
тел. (02) 9791828
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
www.ram-bikes.com

www.bikelab.bg

Благодарности на Камен Котев, чиито снимки също са ползвани в статията.

Ram Bikes като че ли доста време отлагаха включването на карбонови велосипеди в каталога си и както стана ясно от интервюто с Тони Настев, за това има немалко причини - като се започне от трудния избор на рамка, която да е надеждна, лека и корава и се стигне до въпроса за рентабилността на подобен проект. От друга страна обаче, като производител на велосипеди от среден и висок клас, бе неизбежно рано или късно компанията да прибегне и до въглеродните нишки в търсене на по-ниско тегло и конкурентни продукти в най-високия пазарен сегмент. Точно такъв велосипед е Ram Podium Carbon - лек, оборудван с топ компоненти и какво още... ще разберете в следващите редове. 


title

Продукт:

Велосипед Ram Podium Carbon с 29-цолови колела
За повече подробности вижте пълната окомплектовка по-долу.

Размер:
44 см / 17 инча
Тегло:

Тегло на целия велосипед с посочената по-долу окомплектовка, без педали - 10.2/10.5 кг

Цена: .... лв.
Продължителност на ползването: 1 седмица / 130 км
Други модификации на модела/продукта:

Геометрия:

Данните са измерени от мен и/или посочени от производителя.

Ефективна горна тръба: 600 мм
Седалкова тръба: 443 мм
Междуосие: 1140 мм
Стойки на веригата: 455 мм
Височина на средното движение: 340 мм
Челен ъгъл: 70°
Ъгъл на седалката 73.5°
Препоръчителен ход на вилката:
100-120 мм

bike

Окомплектовка:

Рамка: Изработена от въглеродни нишки. Четириставно задно окачване с люлееща се връзка и ход на задната ос 120 мм. Заден амортисьор Rock Shox Monarch RT3 190x51 мм. Конусовидна челна тръба за полуинтегрирани чашки 1.5 - 1 1/8. Само за дискови спирачки, уши за задната спирачка Post Mount. Директен монтаж на предния дерайльор. Проходна задна ос 142х12 мм. Средно движение ВВ30. Вътрешен и външен път за броните и маркучите.
Предлага се в размери - ...........
Вилка: Rock Shox SID ............. с дистанционно заключване XLoc Sprint, 100 мм ход
Чашки: ...........
Лапа:

Kore, дължина 90 мм

Кормило:

Kore AeroX Flat, карбоново, .... мм

Ръкохватки: Sram
Спирачки: Avid X0 180/160 мм
Команди: Sram XX1
Преден дерайльор: ---
Заден дерайльор: Sram XX1, 11 скорости
Верига: Sram .......
Задни венци: Sram XX1, 10-42 зъба
Курбели/средно движение: Sram XX1, 175 мм, карбонови рамена, ВВ30
Колела:
(главини, капли и спици)

NoTubes ZTR Crest 29er

Гуми (външни):

Maxxis Ikon 29x2.20 3C, безкамерни с NoTubes

Кол за седалка:

Easton

Седалка: Velo Mile S
Педали:

Crank Brothers Candy C (мои лични)


Както често се случва, налага се да започна с някои уточнения, които смятам за важни. На първо място ще кажа, че Podium Carbon е най-лекия велосипед, който някога съм карал и както ще видите по-нататък, това напълно промени представата ми за карането в някои отношения. Освен най-лекия обаче, той е и единствения ХС велосипед с окачване от толкова висок клас, пробван от мен, поради което няма как да го сравнявам с негови конкуренти и мога да го опиша единствено сам за себе си и евентуално да напиша каква е разликата спрямо обичайните велосипеди, които карам (особено спрямо АМ велосипедите).

Колко точно е лек? Когато го взимах от Ram Bikes, те казаха, че са отчели 10.2 кг без педалите. Вкъщи везната отчете при същите условия 10.5 кг. Затова в таблицата горе съм посочил и двете стойности, но аз лично вярвам повече на тази, измерена от Ram Bikes поради една проста причина - тяхната електронна везна Park Tool е повече от 10 пъти по-скъпа от моята китайска везна без име. Сами можете да прецените на коя може да се разчита повече. :)

Рамка - детайли и геометрия

Както личи и от името, и от външния вид, и от цената, рамката на този нов модел е изцяло карбонова, включително елементите на задния триъгълник. Даже ми се струва, че това, което се вижда под дебелия прозрачен лак, с който е покрита, са реалните листове/пластове карбонов плат, а не някаква визуална имитация. Смело мога да кажа, че като детайли рамката е напълно съвременна - конусовидна челна тръба, проходна задна ос, средно движение ВВ30, Post Mount задни накрайници за спирачката, директно закрепване на предния дерайльор (какъвто в случая липсва), вътрешен път на броните и/или маркучите, както и външни водачи за тях. "Тръбите" на предния триъгълник са с голям диаметър и трапецовидно сечение - по-ясно изразено за долната тръба и по-неуловимо при горната. Седалковата тръба е извита ниско долу и тази извивка не пречи на свалянето на седалката, но още преди нея колът опира в някакво стеснение, така че няма как да свалите седалката най-ниско. Казвайки това, напълно ми е ясно, че много от хората, които ще си купят такъв велосипед, не биха си и помислили да намаляват височината на седалката. В тази връзка и скобата за седалката, която е с болт, а не с ексцентрик, е най-доброто решение за тях. Аз обаче, макар че пробвах няколко от спусканията и с висока седалка, потвърдих за себе си повече от всякога, че с ниска се кара къде по-добре и приятно, когато пътеките са технични и трудни, така че дори за такъв велосипед бих си сложил скоба с ексцентриков лост. Вече споменах, че тръбите на задницата също са карбонови, а ставите, които ги свързват, използват капсуловани лагери. Люлеещата връзка, която предава движението към задния амортисьор, също е карбонова.

frame

На броните и маркучите ще обърна малко повече внимание. В долната тръба има две двойки отвори за брони/маркучи, като при тестовия велосипед само едната двойка бе използвана за бронята на задния дерайльор. Задната спирачка бе прокарана през водачи от долната страна на долната тръба, които се монтират чрез болтове към рамката - на теория маркучът би могъл да бъде прокаран и вътрешно, но това би означавало да се разкачи спирачката и след това да се обезвъздушава - излишни занимания. По принцип втората двойка отвори са за бронята на предния дерайльор, но такъв нямаше, затова стояха празни. Обръщам внимание на бъдещите собственици на такава рамка, че е добре да проверяват болтовете на водачите под долната тръба, тъй като единият от тях се бе разхлабил леко - аз видях това случайно, но поне в първите няколкостотин километра е добре да се проверяват такива неща. Друго, което изскочи във връзка с броните, е образуването на "ухо" от бронята за задния дерайльор при излизането й при средното двежение - вследствие на работата на окачването бронята бива издърпана 1-2 см от отвора в рамката и застава в опасна близост до предния венец. Макар че нямаше случай на съприкосновение между тях, обърнах внимание за това на Ram Bikes и те казаха, че имат идея как да я фиксират далеч от венеца.

cable-loop

top-guides

Ако четете, броите и гледате внимателно, сигурно ви прави впечатление, че има и още едни водачи - от долната страна на горната тръба. Какво е тяхното предназначение? Бих могъл да си ги представя като алтернативен път за бронята на предния дерайльор (за такъв с горно теглене), но също и като водачи за броня/маркуч на регулируем кол за седалка. Второто на пръв поглед звучи направо еретично, когато говорим за толкова лек ХС велосипед, но не забравяйте, че ходът на окачването при Podium Carbon е 120 мм и макар вилката в този случай да бе 100 мм, не е проблем да се сложи и такава със 120 мм ход (даже настоящата може да се настрои вътрешно на толкова). В комбинация с 29-цоловите колела това би означавало ХС/АМ велосипед и един регулируем кол никак не би му навредил, така че със сигурност е по-добре, че го има този допълнителен комплект водачи.

Като геометрия Podium Carbon е почти типичен ХС велосипед. Казвам почти, защото челният ъгъл е 70°, което при 29ка се усеща още по-малко, т.е. в това отношение геометрията определено е по-удобна при спускане, отколкото очаквах. В същото време обаче ефективната горна тръба е доста дълга, което е характерно за рамки с отчетлива ХС насоченост - същото се отнася и за лапата. Тук се налага да вмъкна още едно уточнение - рамката е размер М, аз по принцип като ръст попадам на границата между S и М. В конкретния случай с 600 мм ефективна горна тръба и 90 мм лапа, велосипедът бе малко по-дълъг от идеалното за мен. Усещах как леко се протягам към кормилото при изкачване и каране по равно, а изнасянето зад седалката при стръмни спускания водеше до по-голямо изпъване на ръцете от обикновено. За човек с ръст 175-180 см велосипедът в този вид би трябвало да е идеален, но за себе си бих предпочел или рамка с размер S, или тази, но с лапа 60 мм, като този втори вариант ми се вижда по-добър. Зная, че ХС пуританите, ако има такива, сигурно вече потреперват от гняв, но опитът ми и с други 29ки на Ram сочи, че с по-къса лапа управлението им е страхотно и насърчава още повече бързото, агресивно каране по игриви и технични терени.

Разстоянието между средното движение и задната ос (т.е. дължината на стойките на веригата) е 455 мм - не е никак малко, но при 29ки с окачване не е лесно да се постигнат ниски стойности тук. Интересното е, че не го усещах като съществен недостатък при карането. Междуосието не е твърде дълго и поведението на велосипеда е стабилно, но не усетих някаква липса на маневреност както при остри завои тип серпентини, така и при каране на скорост по виещи се насам-натам пътеки. Може би по-дългата задница се компенсира от безтегловността на велосипеда, защото всяко движение, всяко въздействие върху него беше по-лесно, отколкото съм свикнал. Това обаче пак го казвам с допълнението, че при каране с висока седалка по технични пътеки рамката ми идваше дълга и имах известни затруднения.

Окачване

С Podium Carbon Ram не откриват нови светове в областта на окачването. Компанията се придържа към четириставно такова, тип Horst Link, като задният амортисьор се задвижва чрез люлееща се кобилица, окачена на горната тръба - дизайн, който сме виждали и при други ХС/АМвелосипеди на марката.

suspension

Задният амортисьор е с размери 191х50 мм и разполага с три степени на компресията - напълно отключен, платформа и заключен, като при последното все пак има праг за автоматично отключване на окачването при преминаване през някоя по-голяма неравност. Отделно от това, разбира се, има и настройка на разгъването.

Ходът на задната ос е 120 мм - изненадващо много, бих казал. Това още веднъж ме кара да кажа, че Podium Carbon може да бъде разглеждан не само като състезателен ХС велосипед, но още повече като такъв за ХСМ (маратон), а в някакъв смисъл и като супер-лек ХС/АМ байк. В конкретния случай със 100 мм ход на вилката той е предимно ХС/ХСМ ориентиран, но при 120 мм ход нещата започват да клонят към ХС/АМ. Във всички случаи обаче ми е трудно да класифицирам велосипедите и не виждам особен смисъл - по-лесно ми е да опиша поведението и ключовите му характеристики, отколкото да се чудя към коя категория да го причисля.

Преди това обаче нека кажа как настроих окачването. За вилката подходих стандартно с налягане, позволяващо около 20-25% начално сгъване. Тук ще отбележа, че тя разполага и с дистанционно заключване XLoc Sprint, което е изключително удобно - може би най-удобното, което съм ползвал до момента. Всичко, което трябва да направим, за да отключим или заключим вилката, е да натиснем един бутон, който е разположен удобно и достъпно в близост до ръкохватката и е с достатъчно компактни размери, за да не стърчи и да не дразни визуално. Заради това, както и заради самия стил на каране, който налага такъв велосипед, ползвах заключването на вилката по-често, отколкото обикновено.

По отношение на задния амортисьор се възползвах наготово от опита на Уоутър Клепе. Както казах, той тества тази рамка през целия сезон 2014 и ми сподели, че в началото е правил доста експерименти, за да открие идеалните за себе си настройки, и в крайна сметка се е спрял на: 28% начално сгъване за състезателно ХС каране и 32% за несъстезателно, по-агресивно и забавно каране. Като във втория случай обикновено е включвал платформата и е карал предимно с нея, дори и надолу. Като се има предвид, че аз самият съм лек и че обичам именно втория тип каране, веднага настроих задното окачване с начално сгъване около 30-32%. За ХС велосипед това изглежда твърде много, но отново напомням, че ходът на задницата е 120 мм и позволява подобна волност.

По-важното е, че на терен подобна настройка наистина се оказа напълно адекватна. Дори с тези 30% начално сгъване и дори при каране, каквото не се очаква да понася един ХС велосипед в ежедневието си, не успях да сгъна задния амортисьор докрай, 2-3 мм от хода на буталото останаха неоползотворени. При по-леко каране "запасът" от ход за по-сериозни натоварвания е около 20%. Всичко това ме кара да мисля, без още да съм правил измервания и експерименти, че като цяло кинематиката + задният амортисьор осигуряват прогресивна работа на окачването, т.е. втвърдяващо се в рамките на хода. При по-късоходови рамки това според мен е добре, защото при силен удар шокът не се продънва, а поема по-плавно натоварването. Наистина, усещането е като за ХС велосипед, т.е. за малък ход, без дълбочина и мекота на фотьойл, но 30% начално сгъване осигуряват и доста приличен "разгъващ се" ход, което е добре дошло за сцеплението.

Общи впечатления

Леко, леко и пак леко! Макар че тук ще говоря още за окачването и за други неща, няма как да не започна с основното за мен и това е ниското тегло - на целия велосипед, на отделните компоненти, включително и много важно - на колелата му. Тези 10.5 кг (с педалите) в комбинация с коравината на рамката водят до усещане, каквото аз не съм имал с нито един друг велосипед. То е все едно да си карал досега все обикновени автомобили и да се качиш на спортен такъв. Начинът, по който Podium Carbon върви и ускорява по равно и по лек наклон, е просто несравним с велосипедите, които карам обикновено. При АМ байковете например, когато река да натисна педалите, за да се ускоря, сякаш има едно забавяне, докато енергията ми се превърне в движение на велосипеда. При Podium Carbon това бе мигновена реакция - натискам педалите и той се изстрелва много по-чевръсто, отколкото очаквам. Разбира се, с това също се свиква и бързо започнах да карам по начин, по който приятелите ми не са ме виждали - да ставам от седалката, да атакувам пътеките и нагоре, да се "юркам" по лек наклон нагоре само заради удоволствието от ускорението и движението. Да, това е точното определение! С Podium Carbon изпитвах истинско удоволствие при изкачванията, защото реакцията на усилията ми бе много по-задоволителна (като скорост и лекота на движение), отколкото при личния ми велосипед. С нормален байк, тъй като съм упорито добиче, при изкачванията обикновено засядам здраво на седалката и въртя методично, докато баирът свърши. Изкачванията бяха просто нещо, което трябва да свършиш, за да стигнеш спускането. С Podium Carbon нещата изглеждат другояче - всеки по-равен участък става повод за превключване на 2-3 предавки и "изстрелване", а кратките, но стръмни изкачвания атакувах не само на педали, но и на скорост.

Сега, не очаквайте велосипедът да върви сам нагоре. Наистина, при лек наклон чувството е такова, но когато се изправите пред "стена", ниското тегло, макар да е плюс, не може да замести силата в краката и сърцето, нито пък ниските предавки. И докато за предавките ще пиша малко по-надолу, тук ще кажа, че за да карате този велосипед като Уоутър, трябва да имате краката и сърцето на Уоутър. Аз ги нямам, затова когато отидох да "врътна" едни 60 км с 2000 м денивелация в Стара планина, успях да се справя поне с 2-3 часа по-бързо от нормалното за мен, но си се уморих прилично, особено от средата нататък. С натежали крака Podium Carbon не бе толкова пъргав, колкото в началото, макар че продължавах с удоволствие да го натискам при всеки удобен случай. При по-кратки карания обаче (20-40 км), които са ми в комфортната зона, средната скорост с този байк бе значително по-висока.

Надявам се от горните два абзаца да ви е станало ясно какви предимства може да даде подобен велосипед при изкачванията. Дали обаче те са за сметка на спусканията? И да, и не. Да, защото такъв велосипед надолу се кара по съвсем различен начин от газещите АМ байкове, с които обикновено "бръмча". Усещането, вече казах, е за къс ход на окачването, но дори това не е най-определящо при спусканията, защото отново най-силно влияние изпитах от ниското тегло. Podium Carbon е "безтегловен", той е много далеч от чувството за газене на терена, сякаш се носи на 1-2 см над него. Ако човек налети на едри камъни или груби корени, трябва да очаква доста повече подскачане по тях. При участъци с чакъл или едри търкалящи се камъни сцеплението е до това с твърдак, защото окачването няма същата дълбочина и отзивчивост, както при АМ велосипедите. Но всичко това не означава, че Podium Carbon е лош за спускане. Признавам си, че при първото каране се чувствах доста странно надолу, не успявах да намеря ритъма и правилния подход към препятствията. При второто и особено при третото каране нещата се промениха, защото започнах да свиквам с велосипеда и се научих да го карам сякаш наново. За толкова лек велосипед просто е необходим различен подход и тогава той може да даде на някои пътеки дори по-добро време от по-дългоходов. Ключът е в това да използваш лекотата за своите нужди -

Цялостно рамката изглежда и се усеща доста корава, колкото и да прозвучи странно, не усетих някакво съществено усукване или поддаване при спусканията, с уговорката, че все пак с висока седалка не я карах толкова агресивно, колкото АМ велосипед, но дори и с ниска седалка на пътеката над Локорско не усетих нито за миг да се гъне или нещо подобно.

Периферни компоненти

Както стана дума, геометрията зависи и от периферните компоненти. Кормилото, лапата и колът за седалка са Easton, което може би надхвърля очакванията при цена до 1000 лв. По-важното обаче е не това, че са маркови, а това, че са удобни и добре подбрани. Кормилото бе с идеална за мен широчина, с удобна извивка и височина, а лапата, както казах, е по-къса от стандартните 90 мм и това се отразява много добре на геометрията и поведението на байка спрямо на моя стил на каране.

Ръкохватките ODI не са с болтчета за затягане, но са удобни и нямах проблеми с нежелано завъртане.

Колът за седалка се регулира с два болта, което позволява да постигнете фина настройка на наклона на седалката.

А седалката? За пореден път се убедих, че Rocket V на WTB, макар да изглежда малко къса и малко по-странна като форма, е изключително удобна, поне за моите задни части. И не само ми беше удобна при седене, но също и при спускане, тъй като много лесно се движех около нея във всички посоки.

Като обобщение мога да кажа - отлични компоненти, предвид цената, и добре съобразени с предназначението и геометрията на байка.

Вилка

При първото каране на байка в Мелник останах приятно изненадан от вилката XCR - тя е сред по-евтините модели на SR Suntour, така че не съм и очаквал чудеса, но при тази първа среща тя работеше сравнително меко и плавно, има маслена амортизация и заключване, а конструкцията ѝ е корава, но също и тежичка заради стоманените горни тръби.

При следващите карания обаче вилката започна да показва и недостатъците си, дължащи се на ниската цена. При студ и кал трудно можете да разчитате на нея - уплътненията се зацапват и свиват, което прави сгъването на вилката по-трудно и налага по-често почистване и третиране с подходяща смазка. Особено при температури ниски до нулата (в каквито също се случи да карам байка), работата на XCR също клони към нула. Казвайки всичко това, трябва да сте наясно, че при почти никой производител няма да намерите по-хубава вилка в ценовия клас до 1000 лв., така че изходът е в последващо надграждане, ако не можете да си позволите още при покупката да я подмените с нещо по-хубаво. Все пак, отново се връщам към първите си думи, в топло и сухо време можете да разчитате на прилична работа, но трябва и редовно да се грижите за нея.

XCR LO-R разполага със заключване (от горната страна на десния крак) и реглаж на разгъването (от долната страна на десния ботуш). В заключено състояние ще чувате потропване тук-там, реглажът на връщането също не е най-фин, но и двете настройки са добре дошли, особено при такава цена на велосипеда.

Вилката е само за дискови спирачки, с уши за Post Mount. Конструктивно в последните години SR Suntour са здрави и достатъчно корави вилки, макар че при по-евтините като XCR се долавя известна хлабина при втулките, но не е нещо смущаващо.

Като обобщение - вилката е добра за цената си, но очевидно няма как да се искат чудеса от нея, при положение че среден клас ХС вилка струва почти колкото целия велосипед. :)

Скоростна система

Това е мястото, където Ram Bikes са намерили поле за постигане на по-ниска цена. За едни това може да е добре, аз по-скоро смятам така, на други може да не им хареса съвсем. Какво имам предвид? Най-вече това, че велосипедът е с 8 предавки отзад. Да си призная, отдавна не бях карал подобна конфигурация, и да, усещат се недостатъци спрямо 9, да не говорим за 10-скорости системи. Основният проблем не е в липсата на ниски или високи предавки, а най-вече в недостатъчно плавния преход между отделните задни венци.

От друга страна обаче, нека не звуча като разглезена госпожица, защото не е толкова трудно човек да свикне с липсата на някои междинни предавки. Скоростите на HT2 работеха добре и не съм имал никакви проблеми от функционална гледна точка - превключванията бяха точни, достатъчно бързи и леки. Командите се управляват лесно само с палец, имат и дисплей, показващ къде сред 24-те скорости се намирате, което на мен не ми правеше особено впечатление, но за един начинаещ тест-карач се оказа много важно.

Преден и заден дерайльор работеха напълно безпроблемно, като конструкцията на задния е стабилна и тялото му не се люшка напред към рамката. Средното рамо съвпада напълно с предпочитанията ми за по-компактен външен вид и работеше добре с трите венеца отпред.

Средното движение не е с външни лагери, но не очаквам от това да възникнат каквито и да е проблеми - години наред сме карали с такива, че и с доста по-лоши, така че това е добро място за спестяване на пари.

Всъщност най-големите плюсове на тази като цяло евтина скоростна система са, че работи добре и явно не добавя високо тегло, защото общото тегло на велосипеда е доста добро предвид цената му.

Спирачки

Всеки, който е карал спирачки Elixir, няма да остане изненадан от работата на DB1, които на практика са от същата линия. Това конкретно е един от най-достъпните като цена модели, съответно и с най-малко екстри, но за начален клас велосипед е напълно достатъчна - спира добре, лостчето е удобно, какво повече да иска човек от една евтина спирачка?

Хубав детайл е различният размер на дисковете отпред и отзад - 180 и 160 мм - по този начин на по-важната спирачка винаги разполагате с малко повече спирачна сила и по-добро охлаждане, докато отзад запазвате по-ниско тегло.

Колела + гуми

Тук отново се връщам към важното уточнение от началото на статията - тези компоненти при тестовия велосипед бяха съвсем различни, отколкото по каталог. Затова не мога нищо да кажа за каталожните, но пък мога да кажа много добри неща за тези, които бяха монтирани на моя HT2!

Да, макар да не са скъпи, каплите и главините са добри и явно са достатъчно леки (особено каплите), защото байкът имаше чудесна инерция, много лесно се ускоряваше и вървеше с лекота. Признавам си, че не се е стигало до тежки изпитания за каплите, за да преценя здравината им, а и такова каране би излязло извън предназначението на подобен клас велосипед, но в никакъв случай не съм жалил велосипеда по черните пътища и по малкото пътеки, където го карах, и колелата му се държаха добре.

Особено съм доволен от гумите, макар че те бяха част от окомплектовката случайно - не бях карал този модел на Geax и мога да кажа, че той се търкаля много леко и приятно по твърди настилки, но е и достатъчно "рошав" за каране по пресечен терен, и то разнообразен такъв. Като цяло, Saguaro ми се стори много добра, универсална ХС гума.

Общи впечатления и поведение при каране

Макар навъртяните с велосипеда километри да не бяха много, в техните рамки още 2-3 души го пробваха поне за малко, най-вече от любопитство. Нямаше сред тях човек, който да не остана изненадан от приятното усещане за добър велосипед, какъвто може би не очакваха, че ще бъде при цена под 1000 лв. Същото мога да кажа и аз самият.

Първото, което ме грабна в HT2.3 бе лекия вървеж и доброто тегло - наистина неочаквани, когато човек гледа непретенциозната му окомплектовка. След това идва ред и на добрата геометрия - удобна и комфортна за лежерно каране, но също и за технични спускания. На пръв поглед това би трябвало да води до по-нестабилно усещане при каране с висока скорост, но нищо такова не се усещаше - напротив! Надолу велосипедът летеше и стоеше стабилно, а една по-хубава вилка би разгърнала още по-пълно потенциала му. Доброто поведение при спускане, както бързо, така и технично, си го обяснявам с няколко неща - на първо място, геометрията, включваща по-малък челен ъгъл, по-къса лапа и добре оразмерена, но с една идея по-къса горна тръба. Към това се добавят и по-големите колела, комбинирани с достатъчно къса задница. И най-важното е, че всичко това помага при спусканията, но не пречи и при изкачванията.

Все пак не ме разбирайте погрешно - HT.TWO не е АМ твърдак по начина, по който го разбират по-напредналите карачи. Нека не забравяме, че това все пак е начален до среден клас рамка, а конкретно тази окмплектовка е и доста непретенциозна заради цената. Не очаквайте това да е байкът, с който ще превземете на скорост най-трудните пътеки, но в сравнение с други велосипеди в този клас може да очаквате едно малко по-комфортно усещане при спусканията.

Заключение

Ще се повторя, но за мен HT2.3 е една много приятна изненада. В този си най-евтин вариант байкът има скрит потенциал, който се усеща, когато го подкарате, защото това, което прави отлично впечатление в него, не са отделните детайли и компоненти, а цялостното усещане. Може това да ви се струват общи приказки и наистина е трудно да се обясни с думи, но цялостното ми впечатление от този достъпен велосипед надхвърля сбора от отделните му, неблестящи с никакви високи технологии и цени части. И си мисля, че точно това би очаквал и един потребител, който за пръв път си купува маунтин байк - той няма да може да каже дали един или друг компонент е хубав или не, но бързо ще усети дали велосипедът е удобен и стабилен, или му има "нещо". В това отношение на HT2.3 всичко му е наред, което означава, че е и добра основа за по-дългосрочно ползване и надграждане.

+

-

Отлична геометрия за по-начинаещи или за по-технично каране.

Добре изработена рамка с модерен вид.

По-добри от очакваното периферни компоненти.

Много добро цялостно усещане.
Стандартните за този ценови клас (смотана вилка, по-евтина скоростна система), но нищо фрапиращо.

За контакти:
Уан АД
тел. (02) 9791828
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
www.ram-bikes.com


Add this to your website

Коментари

avatar emoonthemove
+1
 
 
Благодаря ти, Любе, за хубавата, честна статия.
avatar dudelgrincen
+1
 
 
Супер е всичко, но защо един подобен велосипед с претенции да бъде нещо по-специално е с Press Fit средно движение. Очевидно предвид, че рамката е карбонова, това е по-евтино, но защо трябва да се пести от средно движение точно при XC колело.
Не, че и доста западни производители не правят подобно нещо, но все пак...
.... или пък има някаква техническа причина?
avatar tonko
+2
 
 
Прес фит стандарта се налага все повече това се налага поради факта, че се търси всяка възможност да се добави коравина в курбелната група (лагери+курбели). Коравината в тази група се печели по няколко начина :
*По-голям диаметър ос, респективно лагери, но тук идва ограничението от диаметъра на тръбата в която се монтират лагерите (BB shell).
*По-широко разположени лагери, това намалява лоста, който се съсздава между опорната точка на курбелния вал (някой ще каже ос, но по определение всяко нещо предаващо въртящ момент е вал, малко изпреварвам критиките) и мястото на прилагане на усилието (педала). При всички лагери, които са монтирани външно като GXP опората е на същото място както при PF GXP, но разликата идва от това как са монтирани самите лагери в рамката. Рамките с GXP с външни лагери обикновенно са със 73 мм BB, докатотези с прес фит стандарта са с 92, което води до вкоравяване на цялата конструкция, което от своя страна е предпоставка за увеличена ефективност при педалиране.
*По-лесна поддръжка, няма опасност да се повреди резбата и да сеизхвърли рамката.
*По-ниско тегло с около 40 грама, което не е за подценяване.

Но като цялао главанта причина е да се търси по-голяма коравина. Всичко опира до ефективност

Надявам се информацията е била полезна :)
avatar dudelgrincen
0
 
 
Всичко което казваш е разумно, но общо.

Взимам предвид и по-ниското тегло - това наистина е предимство за XC колело.
Взимам предвид разликата 30 > 24 и 92 > 73 - това вероятно подобрява коравината и е сравнително важно за XC, но се съмнявам повечето хора да усетят разлика при еднакво високо качество на изработка и при двата стандарта.

Друго предимство на PF, за което се сещам е, че двата чейнстея може да са по-далеч един от друг (а и по-широки) при по-малка дължина и съответно да поберат по-голяма гума.
При XC велосипед, обаче подобно предимство не смятам, че е от значение - така или иначе не е нужно рамката да побира 2.7 гуми за спускане.

В крайна сметка до колкото виждам ползите от PF за конкретния велосипед са едно пренебрежимо предимство в коравината и малко по-ниско тегло (50тина грама) + по-ниска цена на рамката.

По-лесна поддръжка - обикновено не е по-лесна, а по-пипкава.
Риска от повреда и износване е значително по-голям.
Алуминиевия ръкав при карбоновите рамки до колкото знам може да се смени в много от случаите.... а и повреди в резбата често са причинени най-вече от неправилен монтаж.
Друг недостатък, който се появява с времето при много PF средни движения е ужасното скърцане на което аз самия съм бил свидетел и поради, което още много време няма и да помисля да си купя PF рамка.

Не сучайно производители като Santa Cruz, Yeti, а и други не ползват PF стандарта.

Ако не друго, то смятам, че Ram трябва да преосмислят начинанието си да предложат threaded вариант на рамката.

avatar tonko
0
 
 
Съгасен съм, че е общо, но все пак е вярно!

Отдолу съм публикувал няколко линка с обясненията на премиум производители, защо ползват този стандарт (вкл цитираните YETI).

Най-вероятно хората от RAM са си направили сметката, а и от статията става ясно, че Уоутър кара колелото вече цял сезон и ако е имал коментари съм сигурен, че са взети в предвид.

http://genius.scott-sports.com/ - цитат на SCOTT " it offers much higher lateral stiffness so that riders' pedal input is efficiently transferred into torque."

http://www.yeticycles.com/mobile/bike.php?bike=575 цитат YETI - "PF-30 BOTTOM BRACKET FOR EXTRA STIFFNESS AND COMPATIBILITY"

http://www.bikemag.com/mantle-3/giant-xtc-composite-29er/

http://www.specialized.com/bg/en/bikes/mountain/stumpjumper/sworks-stumpjumper-29-frameset
avatar macleod
0
 
 
За карбонова рамка може би Press Fit е по - доброто решение, защото няма нужда да се набива резба в карбона. В случая това е една част по - малко, която може да се развали или да излезе от мястото си. Все пак не говорим за стоманена, титанова или алуминиева рамка, където резбата е изрязана директно в материала.
avatar dudelgrincen
0
 
 
Изглежда много логично, това което казваш, защото добавянето на ръкав с резба е един вид дублиране.
Минималистичният подход със сигурност има предмства, но това дадени елементи да не са мултифункционални, а да служат само за 1 нещо също има предимства, ако не и по-големи.

Мога да направя аналогия с V-brake и дисковите спирачки.
Каплите за V-brake имат допълнителното предназначение да осигуряват спирачна повърхност и това няма как да осигури добро спиране въпреки големия диаметър при положение, че колодките/накладките са гумени.
Дисковете добавят допълнително тегло, но за сметка на това позволяват употребата на много по-агресивни накладки, смеси т.н.

Планински велосипеди с v-brake, освен в ниския клас, не съм виждал да се продават скоро, а v-brake спестява доста тегло и усложняване по велосипеда.


avatar octane
-1
 
 
Не разбрахте ли, че основното предимство на дисковата спирачка е отдалечаването на спирачната повърхност от пътя, което намалява значително водата, калта и останалата мръсотия, която попада там? На сух и чист терен няма разлика в качеството на спиране между дискова спирачка и V-brake, ако и двете са от висок клас.
avatar dudelgrincen
0
 
 
Глупости са това.

Карал съм, а и продължавам да карам и колело с дискови спирачки и колело с v-brake (и на двете колела спирачките са от "висок клас", с добри лостчета и накладки и добре поддържани).

Ви брейка доближава донякъде дискова спирачка при сухо време, но дори тогава спира по-малко при все, че механичното предимство на ви брейка е многократно по-голямо.

Това за отдалечаването е просто абсурдно. Дискова спирачка с метални накладки спира страхотно дори обилно напоена. Явно не си карал скоро в мокро време.
avatar livebythecode
0
 
 
Кормилото как е при каране, че ми предстои покупка на този модел кормило :)
avatar admin
0
 
 
Здравей, трудно мога да ти дам отзив само и единствено за кормилото, нямам чак такава чувствителност, че на изцяло нов велосипед да различа точно кормилото дали има някакви особености. На мен ми беше съвсем удобно като геометрия и предполагам, че е доволно леко, бидейки карбоново.
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Четвъртък, 11 Декември 2014 16:47 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори