Начало Продукти Изпробвано Maxxis Minion DHR2 3C
Maxxis Minion DHR2 3C
Написано от Любомир Ботушаров    Петък, 31 Октомври 2014 16:24    Печат

С този модел на Maxxis се запознах на живо през лятото на 2014 г., но за жалост чак сега ми остана време да споделя впечатленията си. Надявам се обаче, че не е никак късно - Minion DHR2 е толкова добра гума, че със сигурност ще се задържи още дълго на пазара.


Продукт:

Външна гума Maxxis Minion DHR2 3C
Трикомпонентен протектор 3C Maxx Terra
EXO защита на стените срещу пробиви и разкъсване
Tubeless Ready - подходяща за превръщане в безкамерна чрез уплътняваща течност.
Сгъваем кевларен борд.

Размер:
27.5x2.3
Тегло: от 765 до 800 грама.
Цена: 75.00 лв.
Продължителност на ползването: 1 месец / 370 км
Продуктът е ползван съвместно с: Велосипед Ram AM1
Други модификации на модела/продукта: Предлага се в същия размер и вид, само че с еднокомпонентен протектор, както и в размери 26 цола и 29 цола.


Нямам търпение да опиша с подробности впечатленията си от Minion DHR2, но се налага преди това да направя едно дълго предисловие с исторически бележки и някои уточнения. Името Minion е неразривно свързано с дисциплината спускане, където това е една от най-често срещаните гуми в последните... не знам колко, но много години. Откакто този модел се появи на пазара, едва ли има спускач, който да не го е пробвал и голяма част от тях са останали завинаги с него. Казвайки това, имам предвид особено вариантът Minion DHF. Да, ако не е било ясно, DHF означава предна, а DHR задна, т.е. първото поколение на модела се състоеше от две гуми, проектирани да се допълват. За предната смело мога да твърдя, че е една от най-добрите гуми за спускане, появявали се някога за планински велосипед. Казвам го не само на базата на статистически данни, но и от личен опит - карал съм я само веднъж (в рамките на 2 или 3 дни, на чужд велосипед), но гумата моментално ми направи впечатление като една от най-стабилните и вдъхващи увереност гуми, които съм карал. На същия велосипед тогава карах и Minion DHR, но не си спомням нищо особено за нея. Какво да се прави, на задната гума рядко се обръща такова внимание, тъй като ключова за сцеплението е предната. Макар и от едно семейство, първото поколение DHR и DHF са доста различни като шарка - това лесно се забелязва, а много хора твърдят, че са и доста различни като поведение. За DHF отзивите обикновено са отлични, за DHR не чак толкова. Пак казвам, на мен ми е останал ярък спомен от DHF и фактът, че много спускачи карат с такава гума и отзад показва, че високо ценят качествата ѝ.

Втора бележка - Minion не е модел само за спускане. Известен е като такъв, защото първоначално е проектиран за целите на тази дисциплина и защото е много популярен сред търсещите максимално сцепление, но през годините се появиха вариации във всякакви размери и материали, така че има и по-леки варианти.

Тук ще направя елегантен подскок към второто поколение на модела DHR, което от самото начало е лансирано не само като гума за спускане, но и като такава за АМ/ендуро велосипеди. Именно вторият вариант бе монтиран на тестовия Ram AM.One по моя молба и желание - става дума за гума с широчина 2.30, със сгъваем борд, поносимо тегло, защита на стените и трикомпонентен протектор. Всички екстри за хората, които искат универсална, надеждна, качествена, не много тежка гума.

Продължавам с уточненията обаче... Въпреки буквата R в името, по мое желание гумата бе монтирана на предното колело. Отзад сложих High Roller 2, отново размер 27.5х2.3, но с еднокомпонентен протектор. Защо така? Първо, защото вече бях прочел на други места, че DHR2 се справя не по-лошо и като предна гума. Дори и без да го бях чел, гледайки шарката ѝ, човек очаква точно това. И както вече отбелязах, аз съм от хората, които много по-лесно усещат поведението на гумата отпред, отколкото отзад. Всъщност това вероятно се отнася за всеки. Затова идеята ми беше да пробвам гумата първо отпред, а след това да ги разменя и да я покарам и като задна. Знаете ли какво стана? Никога не направих тази размяна! DHR2 се държеше толкова добре, че сърце не ми даде да си разваля удоволствието, като се лиша от нея отпред. Иначе моделът DHF все още се продава, както дори и първото поколение DHR, така че не е никакъв проблем да комбинирате Minion DHF отпред и DHR2 отзад, но изпреварвайки "повествованието" си ще кажа, че просто два броя DHR2 ще ви оставят също толкова доволни.


Време е вече да се съсредоточа върху самата гума и по-специално върху нейната шарка. Запознатите с моделите на Maxxis веднага ще забележат, че DHR2 копира почти "дословно" страничните грайфери на DHF. Тези грайфери имат решаващо значение при завиването и фактът, че при Minion DHF те работят толкова добре е достатъчен, за да ги видим и при DHR2. Бутоните са масивни, разположени в неутрална (права) посока и са два вида - едните са с обърната Г-образна форма, а другите са разделени на две от тънък канал, чиято роля е да направи бутона малко по-податлив при страничен натиск и да осигури повече ръбчета, които да захапват терена. Между този страничен ред бутони и централната линия на грайфера има ясно изразен канал, какъвто при първото поколение на модела не се забелязваше. Неговата роля също е важна при завиването, тъй като осигурява захапващи ръбове за моментите, когато велосипедът е наклонен, но не е легнал изцяло на страничните грйфери, а това всъщност са повечето ситуации на завиване. Централните грайфери са цели три вида, но подчиняващи се на обща идея и изпълняващи заедно задачите на гумата. Едната такава задача е сцеплението при спиране - и трите вида задни грайфери имат ясно изразен, отсечен заден край, достатъчно висок и остър, за да захапва безкомпромисно почвата при задействане на спирачката. Най-голямо значение в тази насока все пак има големият троен бутон, чиято основа е най-широка, а също и спирачният му ръб. Този бутон е разделен от два плитки канала, колкото да му се придаде минимална гъвкавост при странично натоварване и да се осигури по-набраздена повърхност, имаща някаква роля при минимално накланяне на велосипеда. Подобни на него са двата бутона с напречен канал, които също имат отчетлив спирачен ръб, а каналът създава допълнителна податливост и "двоен" спирачен ръб (по същия начин, както каналът на страничните грайфери при завиване). Третата двойка бутони са най-малки, с вдлъбнатина от горната страна - отново имат отчетлив спирачен ръб, но се стесняват към предната си част и са разделени надлъжно, така че те би трябвало в еднаква (не много голяма) степен да подпомагат и завиването, и спирането. И трите вида грайфери са скосени отпред за намаляване на съпротивлението при търкаляне, а също така са достатъчно плоски и големи, за да осигуряват равномерен централен ръб за търкаляне. Същевременно между тях има достатъчно разстояние, за да се почистват добре от кал и за да захапват добре, когато е необходимо. Цялостният профил на гумата е объл - не прекалено плосък, но не и прекалено извит, така че разполагаме с достатъчно широчина и площ за уверено газене през игриви камъни, но и достатъчна извивка, за да може при накланяне гумата да легне с по-голяма площ върху терена.


Това е, което мога да кажа на теория и към него ще добавя и обяснение на търговското наименования 3C Maxx Terra. То означава трикомпонентен протектор - основата на всички грайфери е от твърда и износоустойчива каучукова смес 70а, от горната страна обаче централните грайфери са изградени от смес с дурометър 50а, а страничните грайфери са покрити с 42а. Всичко това прави бутоните доста меки на пипане и увеличава сцеплението, но в основата си те остават солидни и стабилни, а и износването не е толкова бързо.


За другите характеристики на гумата съм писал по повод на други модели - защитата EXO на стените е надеждна и предпазва гумата от разкъсвания при преминаване през остри камъни, в някакъв степен и от пробиви на тръни и прещипване, но не изцяло. DHR2 е подготвена за превръщане в безкамерна (включително и заради споменатата защита на стените), а бордът е сгъваем за намаляване на теглото (и за компактен вид при съхранение, ако за някого това е от съществено значение).

Теглото на конкретната гума, която карах, нямаше как да измеря, защото я взех вече монтирана и така я върнах, не съм я свалял. Производителят посочва тегло 765 грама, а във връзка със статията в УАН измериха една чисто нова гума от складовите наличности и везната отчете 780 грама заедно със "свинската опашка" и картончето за окачване на стелаж. Други хора също свидетелстват за тегло, близко до каталожното, но доколкото е нормално при гумите за един и същи размер да има вариации при конкретните бройки в рамките на 50 грама, че и повече, посочвам в таблицата горе като застраховка тегло докъм 800 грама. Това във всички случаи е добре (не забравяйте, че говорим за 27.5!) - не е най-леката гума на пазара, но определено не е и тежка - с оглед на конструкцията и височината на грайферите, трудно може да се очаква по-ниско тегло. 


И така, велосипедът беше в мен, с монтирана Minion DHR2 отпред, готов за първото ендуро състезание през сезон 2014 г. - Enduro Warriors Challenge край Велико Търново. Още там бях изправен пред най-разнообразни терени и условия - от съвсем сухи, чакълесто-скалисти и почвени пътеки, до ултра-хлъзгави кални пързалки, особено в състезателния ден. В подобен дух продължиха приключенията ми и по време на Перпендикулярна Вселена в Родопите. Останалите няколко карания не си ги спомням толкова ясно, но дори тези двете биха били напълно достатъчни да поставят гумите на най-разнообразните изпитания, които мога да си представя.

Ето впечатленията ми от конкретните ситуации при каране:

Изкачване и търкаляне - трудно ми е да кажа. Карах гумата като предна, така че там нямаше как да усетя дали има голямо съпротивление. High Roller-ът отзад се справяше напълно задоволително с оглед размера си, а той не е толкова по-различен с оглед на търкалянето, така че бих очаквал сходно поведение и от DHR2. Според Maxxis DHR2 има дори по-ниско съпротивление от High Roller, което не е невъзможно, но едва ли бих могъл и да го усетя. Със сигурност има по-леко търкалящи се гуми - най-вече такива с по-ниски и оптимизирани за търкаляне грайфери, но опитът ми с такива гуми сочи, че те не осигуряват максимално сцепление при спиране и завиване и са подходящи за по-сухи и твърди терени (твърда почва, скали), но не толкова добри при чакъл, рохкава почва, пясък и кал. Мисля, че за съжаление няма как една гума хем да се търкаля съвсем леко, хем да осигурява отлично сцепление в максимално широк диапазон от условия и настилки.

Спускане по права линия и газене - DHR2 е широка гума с голям балон и идеален профил на протектора - не е прекалено плосък, не и прекалено закръглен. Навсякъде минавах с лекота и увереност, както с ниска, така и с висока скорост. Рошави терени с нестабилни камъни, дори такива с големина на юмрук или повече, не бяха проблем. На странични наклони грайферите също се държаха отлично.

Спиране - една от най-добрите гуми в това отношение, които съм пробвал. DHR2 бързо и ефективно намалява скоростта на движение на абсолютно всякакви сухи терени - от асфалт през твърда и рохкава почва до скали, чакъл и пясък. При последните две може да се усети леко приплъзване, което е нормално, но то е толкова контролируемо и предсказуемо, че изобщо не е плашещо. Впрочем точно на тези настилки DHR2 вдъхва значително повече увереност от някои други АМ гуми. Дори при спиране в завой (не го препоръчвам на никого, но понякога се случва) гумата се държи стабилно и предсказуемо, като това важи дори и за проблемни настилки като чакъл.

Завиване - всичко, което се изисква от колоездача, е добра техника и увереност. Оттам нататък DHR2 може да сътвори чудо, особено ако ви стига смелостта да я пробвате до краен предел. На мен не ми стигна. С тази гума може да се завива по-бързо, отколкото аз смея да опитам. Накланях я смело във всякакви условия и тя все захапваше и правеше завоя. Както казах, имаше случаи и на спиране в завой - отново отвръщаше със съвсем предсказуемо приплъзване.

Кал и мокри камъни - това са настилките, за които по каталог DHR2 не е предназначена. Това са условията, в която ми се наложи да карам доста често през 2014 г. Това са терените, на която DHR2 се справяше учудващо добре, стига да се спазват златните правила да не се пипат спирачките и да не се накланя под екстремен ъгъл. Дори и в най-голямата хлъзгава и леко глинеста гняс гумата успяваше да се очисти добре и да осигури някакво сцепление за завиване и спиране. Не казвам, че е сравнима с гума за кал - не е, но за "суха" гума се справяше неочаквано добре. Или може би заради поведението ѝ на сухо си позволих да ѝ се доверя и на мокрото повече, отколкото на други гуми?

Накрая няколко думи и за цената - 75 лв. не са малко, но Minion DHR2 определено не е най-скъпата гума на пазара, а и да не забравяме, че става дума за вариант с трикомпонентен протектор, т.е. най-високия клас на Maxxis. Ако желаете да спестите пари, винаги можете да се насочите към вариант с еднокомпонентен протектор (цени около 50-60 лв.) - ако изберете този подход, препоръчвам ви да комбинирате вариант със смес Super Tacky 42a отпред и по-твърдата MaxxPro 60a отзад, за да имате максимално сцепление на предното колело и износоустойчивост на задното. Тестваният от мен вариант обаче ви дава най-доброто от тези два свята и според мен напълно си струва парите.


Заключение: Преди да ви кажа, че това е една от най-добрите АМ/ендуро гуми, които съм карал, ще повторя критериите си - за мен сцеплението при максимално широк кръг терени и въздействия е по-важно от минималното тегло и съпротивлението при търкаляне. Не че DHR2 се справя лошо от гледна точка на последните две - теглото е съвсем добро за размера, конструкцията и шарката на модела, но все пак тя не е най-леката за въртене гума. Затова пък при спускане... при завиване... при спиране... не съм карал гума, която да ми вдъхва повече увереност по тези показатели. Карал съм 2-3 модела през годините, които не отстъпват на DHR2 по някои от тях или се доближават максимално по всичките, но ако мога да си позволя да използвам израза "най-добра за мен АМ гума, която съм карал", за момента това е Minion DHR2 3C 2.3!

+

-

Отлично сцепление при всякакви условия и настилки. 

Отлично и предсказуемо поведение в завой, дори и при проблемни настилки.

Отлично и ефективно спиране.

Здрава и надеждна конструкция.

Не е най-лесно търкалящата се гума на пазара, но с оглед на шарката и поведението при спускане, не мога да искам повече в тази насока.

За контакти:
Уан АД
тел. (02) 9791828
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
www.bikelab.bg


Add this to your website

Коментари

avatar psixopat
0
 
 
Хубава гума и хубаво ревю.Но защо никъде в сайта на Максис не я намирам ? http://www.maxxis.com/catalog/tire-311-121-minion-dhr-ii Само това.. но е 2,4 и е доста по-тежка ?!
avatar admin
0
 
 
И за мен е странно, че липсва - не знам на какво се дължи, още повече че аз разбрах за съществуването на модела в тази разновидност и размер още през 2013 г., т.е. не се е появил, да кажеш, в средата на годината...
avatar theundertaker
0
 
 
Е в линка по горе я има гумата?!? 27.5X2.30 58-584 60 FOLDABLE 805 3C MAXX TERRA 60 3C/EXO/TR Black ?
avatar admin
0
 
 
Аз я намирам извън американската част на сайта, т.е. има я в Европа и International, но в САЩ не излиза, там виждам само размер 2.4 :)
Не че е важно, де, нали я има в България, нали съм я карал, просто е любопитно защо за САЩ не са я посочили, ама тяхна си работа. :)
avatar lostrider@
0
 
 
Любо, ако трябва да сравниш Geax Dhea с Minion-а, можеш ли да кажеш, че Geax-а отстъпва сериозно или и двете гуми са на приблизително еднакво ниво? Иска ми се да науча мнението ти по въпроса, с оглед на това, че едната гума ценово е почти два пъти по- евтина от другата. Т.е. струва ли си наистина инвестицията?
avatar admin
0
 
 
DHEA също е една от любимите ми гуми и една от тези, които наистина максимално се доближават но DHR2. Само че тази, която аз съм карал (двукомпонентен протектор), струваше 65 лв., така че не зная каква двойна разлика в цената визираш.
Според мен DHR2, ако е по-добър от DHEA, е най-вече при много агресивно завиване на равен терен или лек страничен наклон - DHEA-та сякаш малко по-рано и малко по-рязко започваше поднасянето, без да е непредсказуема, просто DHR2 може би е малко по-добра в това отношение. Освен това е и по-лека, поне по данните, които имам.
Струва си да пробваш (с уговорката 65 срещу 75 лв.), за да решиш за себе си коя е по-добра, но наистина не знам за кой вариант на DHEA говориш, та да е почти два пъти по-евтин?
avatar lostrider@
0
 
 
Ами, по нашите електронни магазини виждам цена 39-40 лева. Естествено, информацията, както може да се предположи, е доста оскъдна и не става ясно дали се продава TNT, двукомпонентна, трикомпонентна и т.н. То става ясно, ама ми е малко трудно да се доверя на информацията им.
За съжаление, Райко вече го няма, та да я видя на място, но оставам с впечатление, че това е сегашната цена.
На сайта на on-one (сори за рекламата), цената за TNT е 10 паунда. Може би ще е добре да се поразходя, за да се убедя лично. А може пък цената да е паднала дръстично. Знам ли?
Все пак, благодаря много за коментара ти. Определено, при възможност, ще се възползвам от една от двете гуми, защото ми допаднаха ревюатата, които им направи. Само чакам Lobo mass Loco-то да свали грайфера, ама туй животно няма търкане. Не знам колко километра вече й навъртях, ама тая гад дори и асфалта не я яде. :D
avatar lostrider@
0
 
 
Мдааам, определено това е цената за TNT (около 40 лв.). Двукомпонентна почти не се среща. Явно, оттук съм се заблудил - не съм обърнал внимание, че е става въпрос за TNT. Жалко.
avatar vatakov
+1
 
 
DHR2 ST (Super Tacky) 40а е на цена от около 45лв за размер 2,4 х 26". Което е много близко до цената на DHEA-та.
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Петък, 31 Октомври 2014 19:24 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори