Начало Други Интервюта МТБ визитка: Алек Бонев
МТБ визитка: Алек Бонев
Написано от Любомир Ботушаров, Алек Бонев    Сряда, 06 Март 2019 17:34    Печат

В тази „визитка“ ви представям още една голяма надежда в българското ХС колоездене - Алек Бонев. Ако все пак ви се струва, че не сте чували името му достатъчно често, то е защото Алек редовно участва и в стартове извън пределите на България (и печели призови места!), особено пък откакто е член на сръбския отбор „Орловац - Црна трава“. Ако ви е интересно, можете да си припомните обобщението за неговия състезателен сезон през 2018 г. Всичко това на възраст едва 18 години! Как? Интервюто в голяма степен отговаря на този въпрос...


Представи се с няколко думи?

Казвам се Алек Бонев, на 18 години. Роден съм в гр. София, но от дванадесет години живея в Искърското дефиле, в с. Реброво. Състезавам се за сръбския клуб „Орловац“ – Црна трава. Ученик съм в 12 клас ПГ „Велизар Пеев“, гр. Своге.

От колко време караш планински велосипед? Как започна всичко и кои са основните моменти в МТБ биографията ти до момента?

Състезавам се от малко повече от две години, от шестнадесет годишен. Е, ако не броим едно участие на „Витоша 100“. Бях на дванадесет години и всъщност бях с доста добро време (за възрастта си) – 7 часа и 51 минути, въпреки че на гърба си носех огромна раница със сандвичи, вафли, вода, яке, дъждобран, дрехи за преобличане, резервни обувки, гуми, помпа, комплект инструменти... багаж за цяла седмица. Естествено, бях и с велосипед  26-ица с вътрешни гуми. Нямах само звънец, багажник над задната гума и кошница отпред на кормилото.

Следващите почти четири години карах само за удоволствие. Харесват ми спусканията по пътеките около връх Ботев. Също и около връх Копрен. Имаме две каракачански овчарски кучета, които още от бебета активно ми помагаха в качването на велосипеда нагоре.


На седемнадесет години вече бях понатрупал малко успехи и медали, и в средата на сезона дойде време за републиканското първенство в Шумен. Благодаря на шуменци! Страхотни трасета! Мисля, тук е момента да благодаря на Анелия Карагозаян. Винаги ни е помагала. Също и на Никола Тошков, който ни помогна безкористно за доставката на първата ми карбонова рамка от Германия. Страхотни хора, поздрави на целия клуб!

Първия ден, в старта на ХСЕ (директни елиминации), в който се състезавах с мъжете, стигнах до финала. А при старта на финалната четворка спечелих бронзов медал на републиканското. Гледайки от днешна дата... май оттам реално започна всичко.

Веднага след това участвах за първи път на състезание в чужбина - “Balkan extreme marathon”  в Р. Сърбия. Спечелих два златни медала... и се започна: “Vlasina” MTB, “Bucuresti MTB race”, “Kopaonika”, “Sfendami”, “Petrovaradin fortres”, “Prima evadare”, “Salcano-Kyosera”Cup, “Suva extreme chaleng”, “Crna trava trophy”, стартове за купа „Сърбия“...

Постоянно пътувахме до Гърция, Сърбия, Румъния и Македония. Участвах и на много състезания в България – „Джуренец куест“, Купа „Грохотен“, Купа „Мургаш“, Купа „Средна гора“, „Три чуки“ – Чипровци, Велорали „Враца“, „София европейска столица на спорта“/ „Sofia summer fest”... някои от тях съм ги печелил и по два пъти. Сребърни и бронзови медали от „Витоша 100“, „Ябланица“, „Спици и бодли“, „Байк за Чепън“, „Белоградчишки скали“.


И така стотици, в повечето случаи хиляди километри път всяка събота и неделя, нови места, нови приятели, чудесни трасета и състезания, травми, падания, болници и рехабилитатори, училище и тренировки през седмицата. За две години спечелих (ако не бъркам) общо 38 медала. Някак си, между другото... успях и да навърша 18 години.

Какво е за теб планинското колоездене? Какво те свързва с него?

С планинското колоездене ме свързва велосипедът ми, хаха!

Иначе сериозно, научно доказано е, че дори в даден момент да спреш да мислиш за велосипеда си, той не спира да мисли за теб. Връзката е много силна. :).

С какво друго се занимаваш в свободното си време (включително и в миналото)?

От малък свиря на китара. И сега свиря, но доста по-рядко. Имам два „Jacson”-а, и един „Dean Dime BBolt” , все пак съм фен на “Pantera”. Тренирам скално катерене за поддържане на форма и за забавление или просто се разхождам в планината. Разглобявам, ремонтирам и сглобявам велосипеди. Понякога и коли. Ама само ги разглобявам. Събирането им, на колите, много... абе не ми се удава.  Може да е странно да го чуеш от  спортист, но едно от любимите ми занимания е яденето на шкембе чорба и пържоли с някоя бутилка хубава бира. Известен риболовец съм. Като ходя за риба, винаги нося бански и някакво месо за скара. Веднъж даже носех и въдица!

Реклама

Какъв е основният ти планински велосипед? Имаш ли други?

Досега съм имал три велосипеда, с които съм се състезавал. Така се случи, че и трите бяха купувани в последният момент преди сезона, и винаги много трудно. За подмяната на части – не ми се говори. Все пак доста скъпи велосипеди (поне за нас). Искам да благодаря на спонсорите ми от All Mountain, които през последния сезон ми подсигуриха всички необходими части, възможно най-доброто за байка ми. Сега карам Cube, от който, като се замисля, няма останала нито една част от оригиналния/фабричния модел. Имам и шосеен велосипед, който ползвам само за тренировки.

Сподели три от любимите си места за каране и защо са такива?

Едно от тях е байк парка в Црна трава (Сърбия). Миналата година състезанието, на което ние от „Орловац“ бяхме домакини, носеше точки и за юноши за класиране на олимпиадата в Токио. Трасето се изгражда доста преди състезанията и е от висок клас. Много добре обезопасено с предпазни мрежи, протектори по стволовете на дърветата, в които може да се удариш. Въобще, предразполага към безразсъдна скорост. Има и друго. В началото се състезавах за  български клуб, но всъщност първият ми състезателен екип, на който имам щамповано българското знаме на гърба, е екипът на сръбския „Орловац“. Направиха го по тяхна инициатива - всички вкъщи бяхме наистина много впечатлени. Дебютът ми за „Орловац“ беше на маратона “Sfendami” (Гърция). Първото състезание, за което някой (извън семейството ми) пое всички разходи.  Бях в ситуацията една от най-бедните сръбски общини да спонсорира един леко притеснен българин  за участието му на един от най-силните маратони в Гърция...


По време на “Crna trava trophy”, докато аз се състезавах, бяха казали на баща ми, че за тях не е толкова важно на кое място ще завърша, щом се боря с всички сили за отбора. Там, ако се бориш, винаги си най-добрия. Имаш пълната подкрепа от всички, дори и от състезателите от другите отбори. Без значение дали си първи или последен.

Тааа, Црна трава не е просто едно хубаво трасе за колоездене...

Другите две места са  „Кръстец“ и „Кулата“, в близост до дома ми. Местата, на които тренирам. Но не бих дал GPS координатите, че ще се напълни с велосипедисти и туристи... Това са си „моите“ места.

Най-интересната ти случка с колело?

Бих ти казал последната, съвсем отскоро. Не бих я нарекъл точно интересна. По-скоро вдъхновяваща. Тръгнахме до Ниш (Сърбия), да се видим с приятели. В последния момент реших да си взема и шосейния велосипед. Дотогава го бях карал само на тренажора у дома. Обадихме се в петък вечер на съотборници от „Орловац“ (Милица Стеванович и Милан Нешич), че в събота ще сме там. Казах, че ще си нося и шосейката, за първи път да тренирам с нея и навън. Веднага организираха тренировка за неделя. Тръгнахме заедно състезатели от няколко клуба, мои конкуренти. Тия от МТБ-то ги познавам всички. Имаше и шосейкаджии, които дотогава не бях виждал. След около 50-60 километра почнах да изоставам от водача на групата. Казаха ми да намаля и да си почина. Беше ми малко нервно, че вече не успявам да удържа темпото. И тогава ми обясниха, че водачът на групата всъщност е седемкратен шампион на Сърбия на шосе, редовен участник и победител на много европейски турнири. Дето се вика, ако искаш такъв човек да ти води тренировката, звънни един ден предварително.Това беше първата в живота ми тренировка на шосе отпреди двадесетина дни. Вдъхновяващо, нали?

Трябваше да ида до Сърбия, за да науча, че колоезденето е отборен спорт и по-силните помагат на по-младите и неопитните, независимо от клубната принадлежност. Може би и заради това през този сезон там имат към 15-20 старта за UCI, кръг от Световната купа на шосе, домакини са на Балканското първенство и най-вероятно скоро ще вземат (в Нови сад) кръг от Световната купа по планинско....


Между другото, като казах Балканско първенство, тази година на 07/07/2019 г. то ще се проведе в Црна трава (Сърбия). Състезанието е клас С2 на UCI.  „Орловац“ сме домакини. Освен балканската титла, то отново носи точки за класиране на олимпиадата в Токио 2020 г. и точки за световната ранглиста. Тоест, освен състезатели от всички балкански държави, очакваме както и в предишни години състезатели от още много държави от Европа. Със сигурност ще подготвим убийствено трасе. 07/07/2109 г. “Crna trava trophy” MEG kup, C2 UCI. Очаквам ви там с екипа на „Orlovac”- Crna trava.

Как изглежда за теб перфектният ден с маунтин байк?

Маунтин к‘во? Ние на село с приятелите ми просто се возим с колелета по чукарите. Май точно така си го представям този ден.

Колко често караш в активния сезон, къде и как?

Почивам само в понеделник. След състезание. Ако поради някаква причина не съм бил на състезание в неделя, карам и в понеделник. Тренирам в Искърското дефиле и предпочитам да тренирам сам. Ако е да се повозя само за разпускане след тежко състезание – винаги с приятели.

Има ли място, където мечтаеш да караш?

Не. Достатъчно ми е на въпросното място да съм най-късно утре сутринта. Пожелавам на всички да карат там, където са си мечтали да карат!


Снимките са от личния архив на Алек Бонев и от състезания, в които е участвал



Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Сряда, 06 Март 2019 18:03 )
 

Партньори