Martobas project | DH ретроспекция на сезон 2017

„Живеели в една малка, но красива страна, наречена България….“. Така започва моят обзор на изминалия DH сезон 2017.

А той, сезонът, започна на 23 април в китния добруджански град Добрич, където двама ентусиасти – Лъчезар Петков и Добромир Томов – доказаха, че с малко средства, но огромен ентусиазъм и най-вече желание, може да бъде реализирано едно такова състезание, а именно Mini DH Dobrich.

След Добрич, на път за Пампорово, се отбих в гр. Габрово, където се проведе първи кръг от BG Urban Series. За първи път имах удоволствието да присъствам на състезание от такъв ранг. Емоциите и екшънът така силно ме разстресоха, все едно ме беше блъснал колоездач.

Но почистих прахта от фотоапарата и продължих към Пампорово и Pamporovo Bike Fest. Меко казано, бях очарован от трасето „Chuck Norris“ – да не забравяме, че състезанието беше от категория UCI 1 – доказателство че и в нашата китна страна имаме прекрасни условия и трасета, които да бъдат оценени подобаващо.

След Пампорово реших да си почина и се върнах в родния Бургас. Но нямаше време за почивка, защото там се проведе DH Burgas и то за четвърта поредна година. Основният виновник за това е и човекът, с който ме срещна съдбата на хълма Шилото преди 4 години, а именно Николай Желев-старши. Мога да заявя смело, че оттам и започна и моето влечение към този спорт.

Лятото беше в разгара си и реших да се разхладя – какво по-добро място за това от Боровец и, разбира се, Държавния личен и отборен шампионат по спускане. Там беше събран целият състезателен елит на България, какво по-хубаво от това… Да си призная, изпитах леки затруднения с трасето – стръмничко си беше и отговаряше на наименованието си „Scary movie“ (в превод „Страшен филм“). „Остаряваме бавно, остаряваме бавно….“, както и да е.

Съдбата беше решила отново да ме върне в Боровец, но преди това една нова дестинация се задаваше на хоризонта и по-точно третият заключителен кръг на градските серии, а именно T5O Urban DH Plovdiv. Гордо извисяващият се Альоша на хълма Бунарджик приветстваше „състезатели от всички отбори, съединявайте се“, дръзнали да се спуснат по напълно новото трасе, стигащо чак до паметника „Васил Левски“. Едно доста технично трасе.

Градските серии приключиха, но не и тези в планините. След Пловдив, отново се върнах в Боровец и Borovets Open Cup – още едно състезание от категорията UCI 1 на познатото трасе. Конкуренцията беше много сериозна, което не уплаши българските карачи и те доказаха, че имат сили да се борят.

На 8 октомври в София беше финалът на моята DH одисея по трасетата на България, а именно на Home Mountain Bike Cup. Въпреки някои затруднения – сняг, дъжд, кал и неработещ лифт – се получи добро състезание. „Бай Кръстьо“ е едно много красиво и на моменти опасно трасе, предвид състоянието му след дъжда и снега. Състезатели и велосипеди се бяха слели в едно от цялата кал, която беше полепнала по тях. Времето не ги уплаши и те се раздадоха максимално, като за последно.

Това беше и последното състезание за мен за 2017 година. Тя беше изпълнена с доста прекрасни емоции и адреналин, благодарение на Вас – състезатели, треньори и организатори и на вашето усърдие и хъс, които влагате във всяко ваше спускане по трасетата. Нека новата 2018 ви донесе много здраве, много щастие, много успехи, много оптимизъм, много нови върхове, които да постигнете, и, разбира се, да е без контузии! Весели коледни и новогодишни празници, приятели!

Реклама

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>