Начало Събития Събития България (архив) Купа "Мургаш Maxbike" 2011
Купа "Мургаш Maxbike" 2011
Написано от Любомир Ботушаров    Понеделник, 10 Октомври 2011 16:44    Печат

На 9 октомври по дълго и изтощително трасе в подножието на вр. Мургаш, при зимни температури и влажен терен бяха излъчени шампионите на България в дисциплината крос-кънтри маратон (ХСМ). С други думи, второто издание на състезанието, с удължен маршрут, имаше статут на национално първенство в споменатата дисциплина. Самата купа обаче бе спечелена от Уоутър Клепе.


Няма да е пресилено, ако кажа, че в Бухово на уречената дата се събра крос-кънтри елитът на България. Липсваха може би само 2-3 имена, но тази непълнота е пренебрежима. Факт е, че на линия бяха и Анелия Карагьозян от Шумен, и Добрин Лиловски от Варна, и Димитър Димитров от Свиленград - наистина присъствие от всички краища на страната. Борбата за шампионската титла въвлече топ състезателите в едно от най-тежките състезания, провеждани у нас -  не само за 2011 г., а изобщо.

Причина за това бе не само маршрутът с дължина почти 60 км и денивелация, която дори нямам желание да пресметна, но вероятно е към 2000 м, а и метеорологичните условия, които на практика бяха зимни. В подножието на вр. Мургаш, чието изкачване в последния момент бе спестено от съображения за сигурността на участниците, състезателите се натъкнаха дори на сняг, а средната температура за цялото състезание, отчетена от велокомпютъра на Уоутър бе 4 градуса!

Затова не е учудващо, че когато пристигнах в Бухово към 9:30 ч, никога не бях виждал ХС състезателите толкова добре "опаковани". Дълги ръкави, кърпи за главата и лицето, зимни ръкавици, гамаши и усилено загряване на площада - такава бе картинката, която заварих. За щастие поне дъждът се размина - иначе условията щяха да станат апокалиптични. Те и така бяха достатъчно мизерни, за да откажат поне 30 души от предварително записалите се - което е тъжно предвид труда, който организаторите от велоклуб "Мамут" и магазин Maxbike (който от 2011 г. се включи като основен спонсор и съорганизатор) бяха положили, за да подготвят перфектно трасето, контролните постове и всички други елементи на надпреварата. Затова пък може да се каже, че наградите, осигурени от Maxbike, Марк БГ, Craft и Alma, бяха повече от заслужени за нечовешките условия, в които се съревноваваха шейсетината стартирали.

Докато течеше регистрацията, която май се е проточила малко, съдейки по лекото закъснение в програмата, аз поизмъчих бедния си лек автомобил по черния път към вр. Мургаш, движен както от желанието си да набера малко височина, за да не ми излезе име на "мързелив репортер" от старт-финалната зона, така и от чувството си за самосъхранение, което диктуваше в никакъв случай да не се отдалечевам твърде много от кутийката на 4 колела, чиято най-важна система през този ден бе отоплителната. След множество коловози, преминати на магия без задиране на праговете или още по-лошо - картера, най сетне видях софийското поле с надвисналите над него облаци, проснато на длан под мен и реших, че е време да сложа край на мъките за колата. Започна чакането.

Разбира се, първият, който се зададе отдолу по черния път, не бе изненада - освен като най-силния ХС състезател в България, Уоутър Клепе (Вивело) е и един от главните организатори (на терен) на купа "Мургаш Maxbike". На него и на Бойко Танчев (Мамут) принадлежи идеята за това състезание (проведено за първи път миналата година), техен е изборът на маршрут, тяхно дело е и отличната маркировка. Уоутър до последно смяташе тази година да пропусне старта, за да участва в едно състезание в Румъния, но в крайна сметка остана тук и... спечели състезанието с време 3:05:35.

Кратък поглед назад, за да свери дистанцията спрямо догонващите го и газ нагоре по стръмния път към Мургаш.

300-400 м по-назад в пакет се движеха Тодор Ангелов (КК "Алекси Николов") и Емил Стойнев. Те, заедно с Бойко Танчев, са състезателите, които през 2011 г. успяха да окажат най-силна съпротива на мосю Клепе и намалиха чувствително разликите във времената, които даваха спрямо него при идването му в България.

Тошко от години е номер едно сред българските ХС състезатели и едва ли се нуждае от допълнително представяне. На 9 октомври той добави и титлата шампион на България по маратон към актива си, финиширайки двайсетина минути след Уоутър (припомням, че последният, като белгийски гражданин, няма как да стане национален шампион тук). Що се отнася до Емил Стойнев (Емски), той е съвсем млад състезател, но изключително силен и издръжлив, благодарение на това,  че се занимава основно с триатлон (даже, ако трябва да бъда по-точен, е един от най-перспективните българи в този спорт с доста добри представяния у нас и в чужбина). На Емски рядко му остава време за МТБ състезания, но в двата си старта тази есен показа, че на практика е в топ 3 сред българските ХС състезатели. В крайна сметка той завърши на трето място в общото класиране и на първо в категорията до 23 г.

Следващите двама, запечатани на горната снимка, която бих кръстил "Поколения", са Десислав Неделчев (КК "Алекси Николов") и Николай Гугунски (Мамут). И двамата спечелиха "златни" медали - първият в категория юноши старша възраст, а вторият при ветераните.

След тази челна петорка заприиждаха групички от преследвачи на челни позиции в различните категории. Някои от тях си бяха наложили високо начално темпо, други караха по-леко, за да пазят силите си за второто и третото изкачване. Може би тук е мястото да обясня, че за Купа "Мургаш Maxbike" 2011 имаше два маршрута. Единият бе по-дълъг и тежък - общо три основни изкачвания и спускания. Той бе предназначен за групите, борещи се за медалите в националното първенство. Освен тях, имаше също и юноши младша възраст, както и категории "хоби спорт", които караха по облекчен маршрут, пропускащ второто и третото изкачвания. Не че тяхното трасе бе много леко, но все пак се спестяваха няколкостотин метра денивелация и десетина километра.

Аз лично останах изненадан, когато видях в първата група преследвачи и Бойко Танчев. Очаквах, че организационните тегоби няма да му оставят сили за състезателно каране, но се бях излъгал - Бокича напредваше с усмивка на уста и в крайна сметка завърши на 4-та позиция в общото класиране, на трета при мъжете и на втора (пак мъже) в националното първенство (отново напомням, че за това класиране Уоутър го изключваме).

Четири дами се престрашиха да излязат срещу суровото време и две от тях виждате на горната снимка. Елена Димитрова тук все още водеше, но Анелия Карагьозян (КК "Алекси Николов") не я изпускаше от поглед и до края на състезанието успя да превземе първото място. Чисто геройство си е обаче самото им участие и завършване в тези условия.

За съжаление Христина Козарева, която се очерта като най-силна съперничка на Ани през този сезон, бе повалена от студа в най-високата част на маршрута и се наложи да прекрати участието си и да потърси помощ от контролата. В подобна ситуация по-важно от всичко е, че на финала Хриси бе свалена в добро състояние (и на тялото, и на духа). Иначе, както се пошегува някой, тя със сигурност нямаше да има проблем с набиването на лепкава кал между предната гума и арката на вилката, тъй като велосипедът й е с Lefty (еднокраката вилка на Cannondale).

Като стана дума за кал, тя всъщност не бе чак толкова много, но имаше едно място, едно кратко спускане, при което участниците нагазиха в лепкава, тежка пръст. Случи се така, че точно там попаднах за втората серия от снимки. Показаното на горната не е следа от кросов мотоциклет - това е пътеката след преминаването на няколко души.

Пръв орач отново бе Уоутър и, трябва да отбележа, най-стабилен в този стръмен и хлъзгав участък. Белгиецът премина бавно, но нито за момент не изпусна контрола върху велосипеда си. Лекият му твърдак вероятно никога не е тежал повече, благодрение на дебелия слой кал върху гумите...

След него от гората се появи, твърде изненадващо, младежът Добрин Лиловски (КК "Алекси Николов"). Тъй като в този момент не знаех групата юноши младша възраст по кое трасе кара, се учудих не на шега, че Добрин е изпреварил хора като Тодор Ангелов, Емски и Бокича... Преминавайки покрай мен, Добрин каза, че неговата група кара по маршрут Б, т.е. по-лекия. Което също беше странно, тъй като той минаваше малко по-долу по черен път, за да се съедини с маршрут А. Какво правеше тогава този младеж по дългия маршрут? В крайна сметка всичко се изясни на финала - оказа се, че заради грешка при някоя от контролите Добрин на практика е карал по маршрут, явяващ се комбинация от А и Б, а най-точно казано - по миналогодишния маршрут на купа "Мургаш". Това означава, че на практика той е направил едно допълнително изкачване (доста сериозно при това) спрямо съперниците в своята група и въпреки това завърши на първо място в нея!

На въпросния стръмен и кален участък на Добрин му се наложи да слезе от байка, тъй като педалите му бяха набити с кал и не успяваше да се закопчае към тях. С подобни трудноси се сблъскаха много други хора.

Да погледнем например към Иван Радев, който завърши на първо място при двойките със съотборника си Филип Балинов. Филип мина първи, изхвърляйки парчета кал във всички посоки, а Иван тичаше след него, хванал под ръка велосипеда си с блокирана предна гума от плътната кална буца между нея и арката на вилката. За жалост същият този байк бе откраднат вечерта след състезанието - моля, разгледайте го добре и ако го видите някъде, сигнализирайте на Иван. (За подробности вижте в тази тема).

Но да се върнем към хронологията... трети поред мина Тодор Ангелов. Както можете да разберете и от разказа му във форума, той пък е имал проблеми със запотяването на очилата. Изобщо, едва ли има и е един участник, за когото състезанието да е преминало съвсем гладко и безпроблемно - в тези условия това просто бе невъзможно. На стръмния участък Тошко демонстрира трети начин за минаване - с променлива траектория, излизане извън пътеката и връщане обратно на нея. За щастие не успя да падне.

Емски обаче нямаше подобен късмет и малко след като ме подмина и се сурна по най-стръмното, изгуби контрол и тупна върху едни камъни, удряйки бедрото си. Едва при спускането забелязах, че той кара с твърдак - след състезанието го попитах защо така, след като има хубав лек велосипед с двойно окачване, а той отговори, че не е искал да причинява на скъпия си байк подобно нещо, посочвайки покритите с кални пръски колела наоколо. Той си знае, но аз все си мисля, че с онзи велосипед щеше да се справи още по-добре.

Бойко Танчев също трябваше зорлем да пази баланса върху хлъзгавата пътечка. Минавайки покрай мен, той на шега подвикна: "Ей, това трасе някакви садисти-мазохисти са го правили!".

Ето тук можете да видите колко широка е всъщност пътеката на някои места. На снимката е Николай Гугунски.

След него, на второ място при ветераните завърши Фьодор Драголов (Drag).

Пътеката свършваше в една вилна зона, откъдето по черен път следваше кратко изкачване до следващата забавна пътека надолу. Петър Евстатиев от двойката на Shockblaze използва момента, изчаквайки съотборника си Борис Киряков, за да прочисти калта от подметките и педалите си. Двамата завършиха на второ място в тази категория.

Докато стигна другата пътека, небето се смрачи, сивият цвят потъмня и въздухът се изпълни с дъждовни пръски. Много от състезателите изглеждаха напълно изтощени по черния път нагоре и питаха колко остава до края.

Ето я и втората  (за мен, за участниците - N-та поред) пътека - бях там навреме, за да уловя преминаването на Карина Драголова, която бе и единствената участничка в категорията хоби спорт.

Скоро след нея се появи и Анелия Карагьозян, която бе преминала целия тежък маршрут А и въпреки това изглеждаше добре. Както можете да прочетете от нея самата, това ще да е било заради наклона надолу. Може би тук е моментът да кажа, че организаторите имаха намерение, макар и без награди, да обявят и отборно класиране според спечелените призови места. На практика в суматохата около награждаването на премръзналите състезатели тази идея бе забравена, но е факт, че отличието щеше да отиде директно при КК "Алекси Николов" с четири първи места - мъже, жени и юноши старша възраст в категориите за националния шампионат и при юноши младша възраст. С две думи - отбор-шампион! "Мамутите" също ги гонят по петите с няколко души на подиума.

Както казах, още от сутринта имаше леко забавяне на програмата, което се пренесе и към награждаването. Все пак трябваше да се изчака завършването на повечето участници. За финиширалите обаче това не бе лесно - повечето от тях се бяха свили в пози, подобни на мръзнещи врабчета. Някои дори се качваха на велосипедите за по 2-3 обиколки на площада, за да раздвижат кръвта в телата си.

Пак казвам, трудно ще се намерят по-заслужени награди от тези, спечелени в Купа "Мургаш Maxbike" 2011. Честито на победителите и поздравления за подвига!

А някои от тях, като победителят при мъжете в категория хоби спорт Красимир Кръстев, дори не бяха разбрали, че са победители, докато не бяха повикани да се качат на почетната стълбичка.

Освен голямата купа, имаше и една специална награда - малка купа за най-добре класирал се бивш пушач. Или пък за такъв, отказал се преди най-много време. И по двата критерия победител бе Бойко Танчев. Напомням ви, че той е и един от основните хора, изнесли на плещите си организацията на събитието.

Препоръчвам ви и темата с коментари от участниците във форума - ще видите, че преобладават изцяло положителните мнения и е крайно време догодина природата да се смили над това състезание, за да видим в него най-сетне и по-масово участие. За твърдото ядро от ХС състезатели съм сигурен, че Купа "Мургаш Maxbike" вече е "задължителна" проява.

Накрая добавяме и пълното класиране: по групи (категории) и общо.


Add this to your website

Коментари

avatar jd_
0
 
 
Браво! Хубаво състезание е станало!
Поздравление за "Мамутите" за добре свършената работа по организацията!
avatar edinmilion
0
 
 
Дано догодина времето да е по добро наистина. Цяла нощ не спря да вали, на няколо пъти се будих и си викам "леле ако не спре ще е мазало", а и този студ. Ние като публика решихме да посетим Бухово, и докато стигнем площада бяхме висулки.
Иначе определено има голям заряд това мероприятие, щом и за публиката си е тръпка и емоция! Догодина по повече от всичко :)
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Сряда, 26 Септември 2012 14:20 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори