Отзиви за "Паралелна вселена - Родопи 2004"

В този форум съхраняваме темите, за които сме преценили, че съдържат повече интересна или полезна информация и не заслужават да бъдат изтрити, въпреки че са поостарели. На който му е интересно, може да ги прегледа - ще намери интересни неща.

Отзиви за "Паралелна вселена - Родопи 2004"

Мнениеот did » Вто Май 25, 2004 11:51 am

Лично аз много бих искал участниците в състезанието тук да опишат как е протекло то от тяхната гледна точка, какво им се е случило през трите дни, кое им е харесало, кои от пропуските в организацията са им попречили най-много... Ако имат снимки да оставят линкче, да ги видим и ние. Общо взето - тема от типа "книга за оплаквания, мнения и препоръки" + разказчета за лични преживявания. Знам, че това не може да се опише - то трябва да се преживее. Аз обаче проследих всичко само от гледната точка на моята позиция по трасето, която на моменти беше доста самотна, на опашката:xx(::xx(::xx(:, а твърде малко знам за това какво е ставало на други места по същото време.

Искам да благодаря лично на:
1. чучо тучо, щото беше единствения състезател, който не мрънка за нищо през цялото време:D:D:D;
2. ZK, че ми показа на живо един номер, дето рядко съм го виждал и по прехвалените МТБ-филмчета: като ме изпреварваше си прескочи на скорост над 50-60см високо препятствие - паднало мокро дърво:}):!!! Честита му етапна победа за третия ден! Той и останалите спускачи показаха, че напълно неоснователно ги отписват като способни да въртят здраво! Всички се справиха с цялото трасе и от DH-братството никой не се отказа!!!
3. На единствената участничка, която не само завърши успешно, ами и "отвя" доста от мъжете по трасето. Хайде сега мрънкайте, че било тежко;
4. На всички участници под 18 години, които много здраво се бориха със себе си и накрая дори като времена са се наредили в челото на мъжката класация!
5. На Admin за хубавите снимки и моралната подкрепа. Част от снимките видях, с нетърпение очаквам останалите!
6. На NewOne. Абе няма да казвам какво направи той, щото всички, които бяха там, си знаят;)!
7. На всеки, който с нещо е помогнал на някой друг участник-конкурент. Примерите, за които аз знам са десетки, сигурно има и стотици, за които не знам.
8. ... На всички, които ни критикуваха за организацията![:p]
9. ...
10. ...
...
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16525
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Мнениеот sss » Вто Май 25, 2004 3:42 pm

[quote="velco"]

[quote="did"]

:D:D:D:D:D:D:D:D
*** си к'во съм написал! веднага коригирам! Плийз, Велко, махни го тоя цитат! Момичето не заслужава такова отношение от моя страна!
[/quote]

Ще го изтрия. Може би е по-подходящо "отвя", някакси носи по-емоционален заряд в сравнение с "изпревари":D:D:D.
[/quote]

Az prosto nqma da izbroqvam tezi ,koito mi pomognaxa prez sastezanieto,za6toto 6te propusna nqkogo.Ne mislq ,4e s dymi moje da se opi6e prejivqnoto.
Каската не е само за красота ;-)
Аватар
sss
 
Мнения: 924
Рейтинг: 1837
Регистриран на: Чет Мар 11, 2004 6:10 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот TheUndertaker » Вто Май 25, 2004 3:50 pm

по точките:
1. Емо - той е машина бе :)
2. Zk - знаем си номерата :D
......
5. Админ - трябваше да ми дадеш байка, проклятието Връховръх още ме преследва :(
6. И от мен искренни благодарности към Иван /Newone/ ГОЛЯМ ЧОВЕК само това мога да кажа.
8... Всяко нещо си има първи път :D
Аватар
TheUndertaker
 
Мнения: 1253
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Окт 21, 2002 10:33 am
Местоположение: Plovdiv

Мнениеот тучо чучо » Вто Май 25, 2004 4:17 pm

Аз, лично, бих изсипал една торба суперлативи за преживяното, но ще бъда по-скромен. Който не дойде, той изпусна!!!
Не зная как, а и не искам да степенувам по-важност моите благодарности, но ще ги подредя както ги усещам:
1. Огромен, грандиозен поклон към Newone за невероятната и безрезервна помощ към всички участници, и персонално към мен, семейството и съотборниците ми! Не знам как ще ти го върна!
2. Любчо Ботушаров (познат като Admin) - е, нема такъв човек, посто!
3. Пловдивската група - отбор "Типе" ;) и отбор "Крива спица":
- did и Naka 76, шапка свалям за самоотвержената работа, която сте свършили преди, и която свършихте по време на състезанието. За това нещо трябва голямо сърце!
- SPA, The^Undertaker, Zero Knolege - яко беше, а?!;) А относно карането на ZK мисля, че както се пошегувах първия ден, наистина трябва да го пишем в аналите на състезанието.
- Цанко и Веско ми сгряха сърцето, просто...
4.На всички онези участници, които оказаха помощ и подкрепа на нуждаещите се, в това число и на мен (Дидо и Пламен от В. Търново, момчетата от Враца и т.н.)
5. Не на последно място на организаторите, защото работата беше много и сериозна.
Малко сълзливо стана, но е от сърце.
:)
Аватар
тучо чучо
 
Мнения: 1377
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Окт 21, 2002 9:32 am
Местоположение: София

Мнениеот Metal_Psycho » Вто Май 25, 2004 4:52 pm

[b][color=black]Бравос:8D:
Дано е било найстина толкова готино колкото разправяте.Ако имах bike можеше и аз да участвам(за да [color=red]издухам[/color] ZK;):D)

Но след като не съм бил,логично е да питам-А каде са снимките и клипчетата,а????Даите ги насам [:p][:p]Даите и изтрадалиа да види кви сте ги вършели бе:D[/b][/color]
Аватар
Metal_Psycho
 
Мнения: 3360
Рейтинг: 1993
Регистриран на: Пон Окт 06, 2003 10:50 am
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот TheUndertaker » Вто Май 25, 2004 5:22 pm

[quote="Metal_Psycho"]

[b][color=black]Бравос:8D:
Дано е било найстина толкова готино колкото разправяте.Ако имах bike можеше и аз да участвам(за да [color=red]издухам[/color] ZK;):D)
[/quote]
[/color]
Продължавай да мечтаеш :D

[quote]
Но след като не съм бил,логично е да питам-А каде са снимките и клипчетата,а????Даите ги насам [:p][:p]Даите и изтрадалиа да види кви сте ги вършели бе:D[/b][/black]
[/quote]

Надявам се Любо да ги е посвалил до края на месеца тряя посъберем информацията в картинки :)!
Аватар
TheUndertaker
 
Мнения: 1253
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Окт 21, 2002 10:33 am
Местоположение: Plovdiv

Мнениеот Metal_Psycho » Вто Май 25, 2004 5:31 pm

[quote="TheUndertaker"]

[quote="Metal_Psycho"]

[b][color=black]Бравос:8D:
Дано е било найстина толкова готино колкото разправяте.Ако имах bike можеше и аз да участвам(за да [color=red]издухам[/color] ZK;):D)
[/b][/color][/quote]

Продължавай да мечтаеш :D

[quote]
[b][color=black]Но след като не съм бил,логично е да питам-А каде са снимките и клипчетата,а????Даите ги насам [:p][:p]Даите и изтрадалиа да види кви сте ги вършели бе:D[/b][/color]
[/quote]

Надявам се Любо да ги е посвалил до края на месеца тряя посъберем информацията в картинки :)!
[/quote]


[b][color=black]Свърших с мечтите;):8D::D:D:Dсега съм реалист[:p]

Иначе,както казах,[color=red]браво[/color] за това състезание и ще чакаме снимките и кадрите от по-интересните събитиа:8D:[/b][/color]
Аватар
Metal_Psycho
 
Мнения: 3360
Рейтинг: 1993
Регистриран на: Пон Окт 06, 2003 10:50 am
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот sss » Вто Май 25, 2004 9:56 pm

[quote="Metal_Psycho"]

[quote="TheUndertaker"]

[quote="Metal_Psycho"]

[b][color=black]Бравос:8D:
Дано е било найстина толкова готино колкото разправяте.Ако имах bike можеше и аз да участвам(за да [color=red]издухам[/color] ZK;):D)
[/b][/color][/quote]

Продължавай да мечтаеш :D

[quote]
[b][color=black]Но след като не съм бил,логично е да питам-А каде са снимките и клипчетата,а????Даите ги насам [:p][:p]Даите и изтрадалиа да види кви сте ги вършели бе:D[/b][/color]
[/quote]

Надявам се Любо да ги е посвалил до края на месеца тряя посъберем информацията в картинки :)!
[/quote]


[b][color=black]Свърших с мечтите;):8D::D:D:Dсега съм реалист[:p]

Иначе,както казах,[color=red]браво[/color] за това състезание и ще чакаме снимките и кадрите от по-интересните събитиа:8D:[/b][/color]
[/quote]

Iskam da popitam,dali nqkoi moje da mi dade info za klasiraneto,4e nqmam tarpenie da yznaq na koe mqsto sam?
Каската не е само за красота ;-)
Аватар
sss
 
Мнения: 924
Рейтинг: 1837
Регистриран на: Чет Мар 11, 2004 6:10 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот did » Сря Май 26, 2004 9:06 am

Тъййййййййй.

То стана една...
Аз казах, че темата била като книга за "оплаквания, мнения и препоръки" + разказчета за лични преживявания, а тука само лични благодарности виждам. Та за да сменя тона, смятам първи да споделя как се развиха [b]според мен[/b] трите дни от състезанието:

Ден първи:
На старта се нареждат много от най-добрите български XC-състезатели + велотуристи (като мен:D) + няколко участници с FR или DH-танкове + един-двама, които не знаят къде са тръгнали. Стартът е даден в края на Асеновград и започва едно блъскане на 73-мата участници по тесен път в посока манастира "Св. Петка". На първия разклон Мариян съвестно е поставил няколко камъка, на които с червена стрелка е маркирал, че трябва да се продължи направо. Вечерта, обаче, неизвестен субект с долни помисли е завъртял камъка така, че стрелката да сочи към една стръмна пътека нагоре вдясно. Първите отцепват натам (и аз с тях пухтя:D:D:D). След 200-300м чуваме отдолу викове, че не било натам. Връщаме се. Последните стават първи. Тука започва наистина голямото блъскане, защото пътеката е тясна и не позволява изпреварване дори с тикане, първите едвам вървят, а състезателите с амбици за класиране са най-отзад. Трудно може да си представите какво се случи в следващите 1-2 км., но всички си отидоха по местата. Аз си тикам, щото тоя наклон за мен и 80% от участниците е непосилен за каране нагоре. Първите, обаче, за мое огромно учудване, ВЪРТЯТ! С триста зора се добирам до х.Ловна. От там по хубави черни пътища продължавам към с.Добростан в компанията на Емо от Търговище. С прията приказка пътят не се усеща. До Марциганица проблем няма. Трътвам към Белинташ. Там аз пътя го знам добре и си карам без да следя маркировка (а там туристическа маркировка няма, защото това не е пътека, маркирана от БТС, макар че я има в картите). По средата на една поляна има немаркиран ОТ НАС разклон. Голям НАШ пропуск! Пътят наляво ОЧЕВИДНО ЗА МЕН води в селото, от където преди малко сме дошли. Аз си карам надясно. ОБАЧЕ виждам няколко карача да се набират в грешна посока, викам, викам. Тц! Ами продължих. Там си имаше и кал, и скокчета, и много скорост... До Мандрата. Следва пътя към Беленташ, до където си въртя самотно. Финиширах. На финала разбирам, че заради този немаркиран разклон се е получила голяма каша, защото и някои от първите са се объркали. Постепенно, обаче, страстите се успокояват. Изпитвам съжаление към тези, които са отишли чак дотам, а не са си направили труда да се качат на самия Беленташ! Те дори не могат да си представят какво губят. Дори да видите снимките, те не казват нищо. Там трябва да се иде!!! Завалява дъжд. Спускаме се към Асеновград извънсъстезателно на самоход. Следва приятна дъждовна вечер на БИРА!

Ден втори:
Заради проблемите с ориентацията на някои участници през първия ден преди старта подробно се обяснява пред всички трасето и възможните места за изгубване - все пак става дума за 75км. през пресечена местност (меко казано:D:D:D). Всички са предупредени, че в рамките на деня имат три изкачвания - първото с денивелация 700-800м, второто и третото - над 1000. Предупредени са, че най-опасното място са СПУСКАНИЯТА ПО АСФАЛТ. Някои това им се струва несериозно, но наистина дребните инциденти, които станаха, баха ТОЧНО ТАМ! Групата тръгва от с.Орешец, минаваме с.Мостово и започваме с колело на рамо да катерим Кръстов връх. Там май никой не влезе да види храма. Жалко. Спускането по асфалта към с.Борово е наистина кошмарно. Няма видимост, коли се движат и в двете посоки, завоите са такива, че като влезеш в завоя и почнеш да го въртиш, накрая си виждаш задницата на колелото (както се изрази Naka76:D). Слизаме в Лъки и започва катеренето на втория баир - към х.Пашалиица. Там за мое голямо учудване срещам тучо чучо, който изчаква единия си поизостанал съотборник. Заедно с Цанко и променлива компания (на моменти и в компанията на дама) си редуваме тикане и каране, бавно но славно и стигаме до Пашалиица. Там някои от участниците вече си пият биричката, има студени безалкохолни, гадни вафли, фъстъчки, ВОДА,... Продължаваме и след краткия асфалт стигаме до пътеката към Павелско. Там аз си се спускам според възможностите си. Пътеката определено е отлична! Някои там реват от кеф, други си носят колелата на рамо[:p]. (Вечерта най-големите критики към трасето бяха "защо сме прекарали групата оттам? Имало си асфалт". Други пък твърдяха, че това било най-хубавата част от трасето. Не знам!). Тамън всички вече са на края на силите си, когато предстои изкачването на третия баир с четирицифрена денивелация. Там, обаче, пътят е хубав, с разумен наклон и се кара добре, с изключение на последния силно разкалян участник преди х.Кабата. Там срещам следния образ: спукал гума 16 годишен младеж, дето си носи резервна гума и лепенки, но не и помпа. Някой му дал помпа, но той с двойностенна капла и гума с къс вентил - монтирал я, но не може да си я напомпи. Спасяваме положението. След 5м. гумата пак се пука - трънчето се оказва неизвадено. Хайде пак... Продължаваме с него и настигам съотборника си. С него, бавно, но славно, финишираме. Знам какво е третия ден и категорично отказвам да си мия колелото, само чистя и смазвам веригата. Вечерта за първи път виждам част от снимките, които Любо е направил (завиждате ли, а?:D:})::D:})::D:})::D).

Ден трети:
Предната нощ валеше зверски. На старта също валеше. Целия ден е по черни коларски пътища, които и при малко дъжд стават непроходими на места заради калта. Падна и гъста мъгла - на места не се вижда повече от 10м. Температурата е около нулата. Стартираме. Започва драпане към връх Персенк, съпроводено с няколко кратки изгубвания, въпреки отличната туристическа маркировка на пътеката. Ама групата ходи като стадо овце - един като кривне, другите след него:xx(:. Спускането към х.Персенк с твърда вилка не го препоръчвам на никого:V:. От там започва Калта! Ама КАЛ, КАЛ... Още там се налага да си дозатегна жилото на спирачките. Мъглата тук наистина се сгъсти и заради това доста хора май са подминали отклонението към х.Модър, въпреки големите табели и маркировки. 2км след този разклон от черния път започва туристическа пътека вдясно нагоре. За да не я изтърве някой участник, освен маркировката, някой от организаторите беше бутнал дърво напреко на пътя, по който не трябва да се продължава. Оказа се, че то се харесало на някои участници и го прескочили:D:D:D. Пътеката нагоре всички участници ще я помнят и сънуват в кошмарите си: над 60 паднали ГОЛЕМИ дървета напряко на пътеката, дето нито можеш да ги заобиколиш, нито да минеш под тях, нито да ги надскочиш, нито да видиш, дали след тях наистина продължава пътека. Струва ти се, че най-лесния начин да ги преодолееш е да изкопаеш тунел в мократа кал под тях. Всъщност препятствията се преодоляват от всеки според желанието му, регламент няма:D:D:D. От Модър започват все по-кални черни пътища, на билото вятърът реже:})::(!::V::xx(::(:B):... Там срещам sss, мокър, измръзнал и вече без спирачки, точно преди спускането. Мисли си да се отказва. Ааааа, няма такива работи! Двамата отиваме в кръчмата на х.Върховръх и след половин час престой пред загрята до червено печка, чай, ром (всекиму според потребностите:D), пак дозатягане на спирачките, продължаваме (и пак в дамска компания:D:D:D). Спускането не мога да го обясня - то трябва да се види и пробва. Най-интересно е, като го минаваш без спирачки:D:D:D, щото от калта те вече стържат метал в метал. На плочника под х.Брановщица (гладък мокър базалтов камък с приличен наклон и нулево сцепление с гумите) май всички паднаха поне по веднъж, а някои - просто за пореден път. Ама аз си знам и кротко си карам отстрани по тревата:D:D[:p]. За мое учудване продължават да ме подминават разни хора с колела. Хм, аз отдавна си мислех, че съм последен. Там пак се срещаме с моя съотборник Цанко и с надъхан спринт стигаме до финала. Кефът е голям, но има и голям проблем - много от участниците все още не са финиширали. Това ме изумява, защото не мога да си представя някой да се е движил по-бавно от мен. Явно нещо не е наред. Naka76 се връща нагоре по трасето да издирва "оцелели". Разбираме, че всички са добре (доколкото това е възможно), но се топлят по хижите по трасето. Няколко часа по-късно и последният участник финишира БЕЗ СЕРИОЗНИ ИНЦИДЕНТИ. Тук не включвам скъсани вериги, дераельори, една счупена рамка,... Хората са здрави!

Награждаването:
......
Ами всъщност то не беше толкова важно. Едва ли много от участниците се подложиха на подобни самоизтезания заради пари или предметни награди, които и сами могат да си купят. Е, имаше си и неща, които ме карат да се облизвам отдалече, ама...

Другия път ще ми видите номера 69 само на старта, ей! Помнете ми думата!:D:D:D
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16525
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Мнениеот did » Сря Май 26, 2004 9:18 am

[quote="тучо чучо"]
- did и Naka 76, шапка свалям за самоотвержената работа, която сте свършили преди, и която свършихте по време на състезанието. За това нещо трябва голямо сърце!
[/quote]


Тука бъркаш! Многото предварителна работа я свършиха повече хора! Основната заслуга е на Ицо, Наско, Бони, Мариян, Цанко, Веско... Организацията на ЦЯЛОТО СЪСТЕЗАНИЕ е почти еднолично дело на Ицо.
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16525
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Мнениеот MOD » Сря Май 26, 2004 9:48 am

Страхотно звучи ... радвам се, че сте прекарали толкова добре :8D::D
--------------------------------------------------------------------

MOD = Master Of Disaster :D:D:D
"Никога не спори с тъпак, хората може да не забележат разликата."
MOD
 
Мнения: 2011
Рейтинг: 1715
Регистриран на: Сря Авг 27, 2003 2:58 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот sss » Сря Май 26, 2004 9:50 am

[quote="did"]

Тъййййййййй.

То стана една...
Аз казах, че темата била като книга за "оплаквания, мнения и препоръки" + разказчета за лични преживявания, а тука само лични благодарности виждам. Та за да сменя тона, смятам първи да споделя как се развиха [b]според мен[/b] трите дни от състезанието:

Ден първи:
На старта се нареждат много от най-добрите български XC-състезатели + велотуристи (като мен:D) + един-двама, които не знаят къде са тръгнали. Стартът е даден в края на Асеновград и започва едно блъскане на 73-мата участници по тесен път в посока манастира "Св. Петка". На първия разклон Мариан съвестно е поставил няколко камъка, на които с червена стрелка е маркирал, че трябва да се продължи направо. Вечерта, обаче, неизвестен субект с долни помисли е завъртял камъка така, че стрелката да сочи към една стръмна пътека нагоре вдясно. Първите отцепват натам (и аз с тях пухтя:D:D:D). След 200-300м чуваме отдолу викове, че не било натам. Връщаме се. Последните стават първи. Тука започва наистина голямото блъскане, защото пътеката е тясна и не позволява изпреварване дори с тикане, първите едвам вървят, а състезателите с амбици за класиране са най-отзад. Трудно може да си представите какво се случи в следващите 1-2 км., но всички си отидоха по местата. Аз си тикам, щото тоя наклон за мен и 80% от участниците е непосилен за каране нагоре. Първите, обаче, за мое огромно учудване, ВЪРТЯТ! С триста зора се добирам до х.Ловна. От там по хубави черни пътища продължавам към с.Добростан в компанията на Емо от Търговище. С прията приказка пътя не се усеща. До Марциганица проблем няма. Трътвам към Белинташ. Там аз пътя го знам добре и си карам без да следя маркировка (а там туристическа маркировка няма, защото това не е пътека, маркирана от БТС, макар че я има в картите). По средата на една поляна има немаркиран ОТ НАС разклон. Голям НАШ пропуск! Пътят наляво ОЧЕВИДНО ЗА МЕН води в селото, от където преди малко сме дошли. Аз си карам надясно. ОБАЧЕ виждам няколко карача да се набират в грешна посока, викам, викам. Тц! Ами продължих. Там си имаше и кал, и скокчета, и много скорост... До Мандрата. Следва пътя към Беленташ, до където си въртя самотно. Финиширах. На финала разбирам, че заради този немаркиран разклон се е получила голяма каша, защото и някои от първите са се объркали. Постепенно, обаче, страстите се успокояват. Изпитвам съжаление към тези, които са отишли чак дотам, а не са си направили труда да се качат на самия Беленташ! Те дори не могат да си представят какво губят. Дори да видите снимките, те не казват нищо. Там трябва да се иде!!! Завалява дъжд. Спускаме се към Асеновград извънсъстезателно на самоход. Следва приятна дъждовна вечер на БИРА!

Ден втори:
Заради проблемите с ориентацията на някои участници през първия ден преди старта подробно се обяснява пред всички трасето и възможните места за изгубване - все пак става дума за 75км. през пресечена местност (меко казано:D:D:D). Всички са предупредени, че в рамките на деня имат три изкачвания - първото с денивелация 700-800м, второто и третото - над 1000. Предупредени са, че най-опасното място са СПУСКАНИЯТА ПО АСФАЛТ. Някои това им се струва несериозно, но наистина дребните инциденти, които станаха, баха ТОЧНО ТАМ! Групата тръгва от с.Орешец, минаваме с.Мостово и започваме с колело на рамо да катерим Кръстов връх. Там май никой не влезе да види храма. Жалко. Спускането по асфалта към с.Борово е наистина кошмарно. Няма видимост, коли се движат и в двете посоки, завоите са такива, че като влезеш в завоя и почнеш да го въртиш, накрая си виждаш задницата на колелото (както се изрази Naka76:D). Слизаме в Лъки и започва катеренето на втория баир - към х.Пашалиица. Там за мое голямо учудване срещам тучо чучо, който изчаква единия си поизостанал съотборник. Заедно с Цанко и променлива компания (на моменти и в компанията на дама) си редуваме тикане и каране, бавно но славно и стигаме до Пашалиица. Там някои от участниците вече си пият биричката, има студени безалкохолни, гадни вафли, фъстъчки, ВОДА,... Продължаваме и след краткия асфалт стигаме до пътеката към Павелско. Там аз си се спускам според възможностите си. Пътеката определено е отлична! Някои там реват от кеф, други си носят колелата на рамо[:p]. (Вечерта най-големите критики към трасето бяха "защо сме прекарали групата оттам? Имало си асфалт". Други пък твърдяха, че това било най-хобавата част от трасето. Не знам?). Тамън всички вече са на края на силите си, когато предстои изкачването на третия баир с четирицифрена денивелация. Там, обаче, пътя е хубав, с разумен наклон и се кара добре, с изключение на последния силно разкалян участник преди х.Кабата. Там срещам следния образ: спукал гума 16 годишен младеж, дето си носи резервна гума и лепенки, но не и помпа. Някой му дал помпа, но той с двойностенна капла и гума с къс вентил - монтирал я, ноне може да си я напомпи. Спасяваме положението. След 5м. гумата пак се пука - трънчето се оказва неизвадено. Хайде пак... Продължаваме с него и настигам съотборника си. С него, бавно но славно, финишираме. Знам какво е третия ден и категорично отказвам да си мия колелото, само чистя и смазвам веригата. Вечерта за първи път виждам част от снимките, които Любо е направил (завиждате ли, а?:D:})::D:})::D:})::D).

Ден трети:
Предната нощ валеше зверски. На старта също валеше. Целия ден е по черни коларски пътища, които и при малко дъжд стават непроходими на места заради калта. Падна и гъста мъгла - на места не се вижда повече от 10м. Температурата е около нулата. Стартираме. Започва драпане към връх Персенк, съпроводено с няколко кратки изгубвания, въпреки отличната туристическа маркировка на пътеката. Ама групата ходи като стадо овце - един като кривне, другите след него:xx(:. Спускането към х.Персенк с твърда вилка не го препоръчвам на никого:V:. От там започва Калта! Ама КАЛ, КАЛ... Още там се налага да си дозатегна жилото на спирачките. Мъглата тук наистина се сгъсти и заради това доста хора май са подминали отклонението към х.Модър, въпреки големите табели и маркировки. 2км. след този разклон от черния път започва туристическа пътека вдясно нагоре. За да не я изтърве някой участник, освен маркировката, някой от организаторите беше бутнал дърво напреко на пътя, по който не трябва да се продължава. Оказа се, че то се харесало на някои участници и го прескочили:D:D:D. Пътеката нагоре всички участници ще я помнят и сънуват в кошмарите си: над 60 паднали ГОЛЕМИ дървета напряко на пътеката, дето нито можеш да ги заобиколиш, нито да минеш под тях, нито да ги надскочиш, нито да видиш, дали след тях наистина продължава пътека. Препятствията се преодоляват от всеки според желанието му. От Модър започват все по-кални черни пътища, на билото вятърът реже... Там срещам sss, мокър, измръзнал и вече без спирачки, точно преди спускането. Мисли си да се отказва. Ааааа, няма такива работи! Двамата отиваме в кръчмата на х.Върховръх и след половин час престой пред загрята до червено печка, чай, ром (всекиму според потребностите:D), пак дозатягане на спирачките, продължаваме (и пак в дамска компания:D:D:D). Спускането не мога да го обясня - то трябва да се види и пробва. Най-интересно е, като го минаваш без спирачки:D:D:D, щото от калта те вече стържат метал в метал. На плочника под х.Брановщица (гладък мокър базалтов камък с приличен наклон и нулево сцепление с гумите) май всички паднаха поне по веднъж, а някои - просто за пореден път. Ама аз си знам и кротко си карам отстрани по тревата:D:D[:p]. За мое учудване продължават да ме подминават разни хора с колела. Хм, аз отдавна си мислех, че съм последен. Там пак се срещаме с моя съотборник Цанко и с надъхан спринт стигаме до финала. Кефът е голям, но има и голям проблем - много от участниците все още не са финиширали. Това ме изумява, защото не мога да си представя някой да се е движил по-бавно от мен. Naka76 се връща нагоре по трасето да издирва "оцелели". Разбираме, че всички са добре (доколкото това е възможно), но се топлят по хижите по трасето. Няколко часа по-късно и последния участник финишира БЕЗ СЕРИОЗНИ ИНЦИДЕНТИ. Тук не включвам скъсани вериги, дераельори, една счупена рамка,... Хората са здрави!

Награждаването:
......
Ами всъщност то не беше толкова важно. Едва ли много от участниците се подложиха на подобни самоизтезания заради пари или предметни награди, които и сами могат да си купят. Е, имаше си и неща, които ме карат да се облизвам отдалече, ама...

Другия път ще ми видите номера 69 само на старта, ей! Помнете ми думата!:D:D:D
[/quote]

:D:8D::^::8D::D:8D::D[:p];):8D::D:D:^:[:p]:8D::^:[:p];);):8D::D:^:[:p]:D:D:8D::8D:;):D:D:^::^::o):o)8):D;):^:---golem kef.O6te ne moga da povqrvam ,4e go preodolqx.Ako skoro imam vremi i az 6te paxna nqkoe dopalnenie kam "istoriikata".(ne znam za vas ama az ve4e treti den samo tva sanyvam[:0][:p],osobeno oniq 10000000 darveta...)
Каската не е само за красота ;-)
Аватар
sss
 
Мнения: 924
Рейтинг: 1837
Регистриран на: Чет Мар 11, 2004 6:10 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот did » Сря Май 26, 2004 11:36 am

[quote="sss"]
...Ako skoro imam vremi i az 6te paxna nqkoe dopalnenie kam "istoriikata".(ne znam za vas ama az ve4e treti den samo tva sanyvam[:0][:p],osobeno oniq 10000000 darveta...)
[/quote]


Ами хайде де! Аз точно това имам предвид. Ама не допълнение, ами разкажи я цялата (и ако може - на кирилица, плийз! и ако може, без пак да ми цитираш фермана! Кликвай най-долу, дето пише [b][color=blue]reply to topic[/color][/b], а не иконката, с която се отговаря с цитат.)
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16525
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Мнениеот SPA » Сря Май 26, 2004 11:48 am

[quote="did"]

Лично аз много бих искал участниците в състезанието тук да опишат как е протекло то от тяхната гледна точка....
[/quote]

Хммм гледна точка ли. Нека такак да бъде. Аз ще се опитам да разкажа как беше в края. Що аз все там бях. Какво и да направя както и да въртя все последен финиширам.
1. Ден: Не знаеш какво те чака. Хората са се наредили на старта. Околните храстчета се припикават от набъбналото напрежение. Половината хора такак са се насаскали, че по-добре да не си им пред колелото като трагнат. :))) Старта се дава. Почва с едно леко въртене. След няколко км трасетоп става тясно, каменисто и струмно. Почва се бутане. Става задръстване. Извисява се глас: "Цанко .... ти ..." - вече е ясно кой е виновен :))). След някаде между 5-10км бутане. Слънцето пече. Пот се лее. Шоколадовите запаси свършват бързо. Общо взето си буташ в приятна компания и си говориш за разни глупости. Разбира се по пътя срещаш големи ентусисти - без вода, без храна лежат на пътека изплезели език. Както и да е някякси стигаш Добростан. От там 5 км до Марциганица - контролата. Тамън си стигнал там и си решил да хапнеш нещо и от горе се чува гртм. Започва да вали яко. Качваш се на колелото и дим да те няма. Знаеш че те чака спускане. Наградата за упорито-ти катерене/бутане/влачене. Ама като изненада спускането започва с един равнинен участък дулъг 2км. При това с подходящи разклонения за губене. Нашата групичка за късмет не се загуби, заради доброто оглеждане на следи под дъжда. Рабира се пускането е в кал, трева и леки камани тук там за да е по-голямо удоволствието. Готино е!!! Стигаме до мандрата. Е там седят някои съзтезатели и си похапват и пийват. Ние мислейки, че ни остават още 15км решаваме да направим същото. А те ни викат: "Не ни гледайте нас. Ние сме финиширали, остават ви към 7-8км". Ама на нас това не ни пречи. Радваме се на токущо завършелото спускане. След 20мин хапване и почивка потегляме. И започваме упорито и бавно да пълзим в леката кал нагоре към финала. Стигаме го. Там всички ни се радват и ни ръкопляскат. Newone вика давеай да те свалям. Учтиво му благодаря (Аз ти луд ли си?) и му отказвам (Толкоз катерене и да изпуснем обратното пускане). Е решаваме с няколко човека да се пуснем по пътеката от която дойдохме. Събираме се накуп и потегляме. Уви едното момче пука за 4 път гума. Не му вървеше този ден. Докъто я оправи се скриваме от дъжда в един заслон. С нас е и Admin - решил е да кара, не го стиска само да гледа. Той ни играе и ролята на навигатор. Пускаме лек асфалт и се почва 6км яко катерен с въртене + дъжда за десерт. Най-накрая сме пак на Добростан. Лека подсилка и на пътеката. Е вие да не чакате спускане. Не има си 3-4км кал до там. В крайна сметка стигаш така желания наклон и започваш спускане/друсане. Няма да обяснявам колко е хубаво да го пускаш с твърдена вилка, но изживяването е ..... прекрасно. По пътя срещам ZK. Беше си тествал нагръдника. Бил добре. Издържал на скорости над 40км. Събрахме се цялата група и продължихме надолу. Оставаха няколко км надолу в най-тясната и много технична част от пътеката. С много каманаци и остри завои. Накрая стигнахме СТАРТА. Мога само да кажа: Пускането си заслужаваше цялото катерене. Някой ден ще ида пак.

Ей че дълго стана. За втория и третия ден после като имам време.
:wavey:.......................................................................:tophat:
SPA
 
Мнения: 1349
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Ное 04, 2002 11:23 am
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот sss » Сря Май 26, 2004 9:37 pm

Sq i az 6te dookrasq razkazite s moite izjivqvaniq.Sajalqvam,4e nqma da pi6a na kirilica,no go pravq mnooo bavno i 6te mi otneme 4asove.
I taaaii:Vsi4ko se zapo4na ot Qnyari,kogato sly4aino vlqzax vav foryma i se zagledax po strannoto zaglavie"Myxa v glavata".Vednaga 6tom pro4etox napisanoto se zapalix i ade go pri friendovete da o obsadim.Vednaga vzexme edinody6no re6enie:6te y4astvame.Oba4a nemame voda4.I kat se po4na edno tarsene po velota i poznati,ta 4ak sled okolo mesec bqxme ydobreni ot sega6niq ni kapitan:D.I tai po4naxme nii mladite ysardno da trenirame.Az se ysetix,4e trqbva da nablegna na xranata,za da moga da ponatrypam myskyli:8D::Iprez ostava6toto vreme i kat po4nax edno zdravo xranene-na den po 6 pati minimym,kato za zakyska zadaljitelno polovin litar mlqko s podsileni granyli i oveseni qdki,4e tai 3 meseca vseki den[:p].Mejdy vremenno podadaxme zaqvleniqta i parite i ostana samo 4akaneto do starta.(ta az za tova jiveex prez teji meseci)Vsi4ki vxodq6ti finansi se invistirat v biketo.Nakraq dori yspqx da vzema malak kredit,4e da pozaprili4a malko biketo na sastezatelno:|):;).
Doide i dalgoy4akvaniq petak predi starta.3 pati xodix do veloto predi da tragna,za da sam sigyren,4e vsi4ko e ok i za da moga da pogalna vazmojno pove4e polezni saveti.Natovarixme nqkaksi koleloto i bagaja i ade kam Plovdiv.Tam kato pristigame na stadiona zabelqzvame edna ve4e solidna grypi4ka ot sastezateli,koito nervno pokarvaxa nasam-natam.Slizame opraqme biketata i za4akvame da pristigne voda4a ni.Konferenciqta i zapisvaneto minaxa,a nego o6te go nqma6e i po nas po4na da se poqvqva leka trevoga.Za 6tastie vsi4ko prikly4i kam 9 i ade vsi4ki po mestata za spane.
Na drygiq den stanaxme rano,ydarixme po edna leka zakyska i ade kam Asenov grad.Tam pred xotela ve4e te4e6e treskavo prigotovlenie i samo za okolo 30min. vsi4ko be6e oseqno s vsevazmojni modeli kolela(ot nai-obiknovenite bez po4ti nikakvi upgreidi,do spyska4eskite,koito naistina privli4axa okoto prez cqloto sastezanie).Sbra se i na6iqt otbor,zapisaxme se,napravixme po nqkoq snimka za spomen i za4akaxme starta.Imam 4yvstvoto,4e po4ti vsi4ki o4akvaxa starta da e ot mosta.No izvednaj nqkoi potegli i ade vsi4ki sled nego,kato pove4eto ve4e si mislexme,4e e daden starta.Npravixme edna malka obikolka na grada,kato vsi4ki vazmojni jumpove bqxa yvajeni i se ozovaxme nenadeino pred starta.Tam zapo4na edno treskavo prepikavane na vsi4ki star4a6ti obekti.Dokato 4akaxme i vsi4ki plyvnaxme v pot.Izvednaj organiozatora obqvi,4e ostavat 5 min. do starta i vsi4ki po4naxa da podgrqvat ma6inite:^:.Start!!!I kat se po4na edno mele...Koito be6e posleden mai se ponalapa s py6ek.Vidqx za posledno kapitana mi i zaedno s priqtelq mi drapnaxme na pred.Ne zakasnq i proslovytiq desen zavoi,po koito mnogo ot sastezatelite krivnaxa.I ot tam kat se po4naxa psyvnite...Dokato vlezem v pravilniq pat stana edno ogromno mele i vseki blaska drygiq,i koito e v kraq obira tranite.Malak ad.Sledva tesni4ki4kata pate4incica,po koqto psyvnite i nervite se poka4vaxa progresivno.Sled okolo 500-1000 metra grypata se razkasa i ve4e moje6e spokoino da se xvane edno normalno tempo.I taka 4ak do Dobrostan.Estestveno 4e6mite bqxa dobre posre6tati ot vseki.Ot Dobrostana do Marciganica padna edno dobro vartene po asvalt.V tazi 4ast ot patq po4naxa i parvite zapoznanstva.Na Marciganica kato pristignax ima6e okolo 15 minali predi men.Tam me 4eka6e ba6ta mi.(Ve4erta toi mi razpravq ,4e kontrolata za malko da se razmine s parviq,za6toto to4no kato pristignali i sled 3-4min. do6al parviq):D.Ot Marciganica nadoly be6e spyskane,koeto mnogo me poizkefi,za6toto9 kalta izobilstva6e,a na men za parvi pat ne mi pyka6e ,4e 6te sam kalen.Bezmalko da pometa edin kolega ,koito spyka gyma na edin kamenist y4astak pred men.Razminase na kosam i o6te na sledva6tiq bair se okazaxme az i o6te petnaistina 4oveka pred dilemata po koi to4no patr da xvanem.Dokato 4akaxme nqkoi da ni obqsni po telefona i ade ve4e se sbraxme nad 20 4oveka.Sled porednata doza psyvni tragnaxme re6itelno po patq nadoly i sled nqkolko minyti se ozovaxme na X-kontrolata.Sled neq be6e asvalt.Sled okolo 500m stignaxme do razklonenie,na koeto ima6e dvama s kamera.Te ni napravixa nqkakvi znaci s race,koito nie pomislixme za nadoly i zaradvani ot porednoto spyskana se otpysnaxme po 6oseto nadoly.Ne minaxme i 20m(pone az:))i tezi dvamata se razvikaxa,4e vsa6tost patq e drygiq i ade obratno nagore tika4ka na koleloto,dokato opravim skorotite i vlezem v ritam.Slqdva6tite nqkolko 4e6mi se otrazixa mnogo dobre za povee4eto ot nas.I kat se po4na edno izka4vane po asvalt,ta 4ak do edno razklonenie pred seloo predi Belinta6(ne znam kak to4no se kazva 6tot kartata ni e stanala na kiyfte ot vodata prez 3 den)Tam pak se sprqxme i se 4ydexme na kade da prodaljim,6tot i podvata patq ima6e markirovka.Poexme po leviq i ne zbarkaxme.Minaxme seloto i az malko se pootpysnax.Sprqx vednaj da po4ivam za okolo 30sek v podnojieto na Belonta6(az vsa6tost ne znaex,4e se namiram na po-malko ot 500m ot finala)Sled nqkolko minyti vartene pak srqx da po4ivam i takmo da vadq zabarzan posledniq desert ot 4antata i 4yvam nqkvi prikazki.Ka4ix se nezabavno na koleloto i samo sled 20m fini6irax.Gore se ponapekox na slance,pogledax malko seir,6tot edni kravi iskaxa da izqdat na edin koleloto i toi se opitva6e da gi izgoni s kamani.Zvannax na tatko i toi kaza da slizal kam poslednata kontrola na paraklisa.Po patq sre6tnax dosta sastezateli i gi informirax za ostava6toto im trase da izminat.Oba4e mi stana mnogo stydeno(to i zapo4na da vali) i az iz4akax tatko v edin podslon za ovce to4no na razklonenieto predi tova selo.Pribraxme se i ve4erta interesnite sly4ki ne svar6ixa.Germaneca,za kogoto nakoi ot vas ve4e znaqt be6e iz4eznal i be6e ostavil kapitana ni bes drexi i bagaj.Kato se izkapaxme izlqzoxme 3-mata az ba6ta mi i kapitana da xapnem.Vidqxme edin italianski restorant i ade v nego.I kvo da vidim vatre germaneca ve4erq.Posmqxme se malko i taka ve4erta svar6i.
Na drygiq den stanax rano,zakysix i slqzaxme doly s ba6ta mi da po4istq koleloto.Pove4eto xora ve4e bqxa svar6ili tazi rabota.Doide po edno vreme avtobysa i az i moite saotbornici se ka4ixme.Taka se sparix v nego,4e ne be6e istina.4e i dokato iz4akame da dokarat na6ite kolela na vtoriq xod ymrqxme ot pek.Nai-nakraq be daden dalgoy4akvaniq start.Grypata se parazkasa mnogo.Kogato az i saotbornika mi bqxme ve4e nad parvoto selo vijdax ,4e o6te slizat xora po 6oseto,koeto mnogo me y4ydi.No nie si prodaljixme bezmalvno s bytaneto i noseneto.Do krastova gora nqmaxme problemi,no 6tom zapo4na spyskaneto po asvalta az spykax predna gyma i o6te ne moga da proymeq kak sprqx na zavoq.Qsen(moqt saotbornik)vednaga sprq i za okolo 3-5min gymata be6e smenena i napompena.O6te kato tragnax i zasilix,taka 6tqx da se pretrepq ,4e naprao ne znam kva magiq me spas.Eto i kvo stana:pozasilix az ,za da navaksam izgybenoto vreme i kato izlqzox izvednaj ot asvalta i po4nax da se premqtam po 4akala i da zabivam kam mantinelata si ymrqx ot vnezapen nevijdan do sega sprex.Kato sprqx i blagodarix ,4e sam jiv i zdrav poteglix redpazlivo nadoly.No tazi sly4ka si okaza vliqnie,za6toto leviq mi krak zapo4na silno da treperi i pedala mi igrae6e nagore nadoly:xx(:Sled kilometar dva se opravix i ve4e mislex kak to4no 6te nastigna drygite.V Laki razbrax ,4e sme na 10min. ot poslednite,koeto mnoo me ot4aq, no i mobilizira da gi nastigna.O6te na parvata 4e6ma nagore sre6tax DID edin pi4,koito mnogo me izkefi ,6tot celiq be6e v markata Scott,i edinstvenata jena.Pokaraxme az i Qsen izvestno vreme s tqx ,no posle drapnaxme mnoogo i nastignaxme i podminaxme o6te mnogo sastezateli.Do xijata be6e nqkav bezkraen naklon(4estno si priznavam po-golqm ne sam vijdal,dori i posledniq ne mi se stori tolkova dalag).Na xijata sipaxme voda,po4istixme kaplite ot kalta i gaz nadoly po asvalta.O6te kato sazrqxme trite "!!!" i razbraxme ,4e e vreme za DH.Vaob6te ne se pokolebaxme ot kade da minem,i patekata naistina si be6e varxovna.4estno kazano skoro ne se bqx kefil tolkova ot spyskane.Na neq izgybix Qsen,za6toto toi drapna mnoo napred.Nakraq kato me snima Xristo sa6to mnooo se izkefix.Na kontrolata razbrax ,4e okon4atelno sam se razdelil s Qsen,za6toto kato pristignax nego o6te go nqma6e.Tatko me prezaredi s Marsove i ade pat5 vartene po asvalt nastana.Lepnax se zad edin 4ovek ,koito posledniq den mnogo mi pomogna kato mi dade blyza,i s nego 4ak do drygoto selo.Ot tam nagore imax samo din bair za katerene.Naex na nqkvo sypper neveroqtno tempo i do Kabata yspex da izprevarq pove4e ot 15 4oveka.Problema be6e ,4e se bqx zapasil samo s Mars i za denq ve4e dqx omaxal 5 i naprao mi se draifa6e ot sladki ne6ta,a bqx gladen:xx(::xx(::xx(:.Tam nastignax Xari ot Stara Zagora ,s kogoto se bqx zapoznal minaliq den.To4no predi Kabata malko se izgybixme i propilqxme mnoo vreme v tarsene na pravilniq pat.Na Kabata az po4ti 6tqx da pripadna ot glad i jajda,no toi mi dade nqkakvo neveroqtno meso da dav4a ,a saotbornika my mi dade poslednata si voda i se opravix za nqkolko minyti.Izkly4itelno mnogo sam im blagodaren,za6toto ako ne bqx gi sre6tnal ne znam kakvo 6tqx da pravq.I taka osnovnite mi konkyrenti v moqta vazrastova grypa ve4e me bqxa minali,no az vse pak yspqx da zavar6a na 2min. sled tqx i ob6to 13 ot vsi4ki.Propysnax da kaja,4e 1 den bqx s treto vreme v moqta vazrastova grypa.Tyk malko 6te prisko4a podrobnostite.Ve4erta xodixme do Skalnite mostove.Sled tova iz4akaxme az i ba6ta mi poslednite sastezateli da se varnat,kato bqxme gotovi da tragnem da gi tarsim.No vsi4ko svar6i dobre i ve4erta foaeto na xijata be6e palno do kasno s mtb fenove:8D::8D::8D:.Na sytrinta kato zakysix si smenix prednata gyma kato slojix qkata za DH,s misalta ,4e 6te spyskam.Qsen sa6to doide v mazeto i kato vidq ,4e gymata my e poymeknala re6i da q smeni.4estno vi kazvam po-qka van6na gyma ne sam vijdal do sega.Continental 2.30 ama kat po4naxme da q napavame da q vkarvame obratno i izkrivi stomanenite 6tangi.Dosta psuvni izqde dokato q vkarame.Na starta zapo4na da vali.Az se naredix nai-ot pred neznaino za6to.Kato startiraxme neo4akvano se ozovax 1 pred vsi4ki.Tova mnogo me stapisa i poiz4akax malko dokato parviq me mine.Mnogo vreme katerex 3-ti i bqxme drapnali mnoo pred drygite.Tova me radva6e,za6toto imax 6ansove za mnoo dobro klasirane.No izvednaj patekata svar6i i trqbva6e da poiz4akame nqkoi ,koito znae6e patq.Tova poiznervi vsi4ki,za6toto se sabra otnovo edna golqma grypa.I ot tam kato po4naxa mo6tnite darveta naprao ma srinaxa.Na kraq ne mojex ve4e da vdigna koleloto i do krasta.Ta sled parvoto spyskane mi stana qsno,4e mi svar6ixa spira4kite ,no vse o6te ne se bqx ot4aql.Kato minaxme prez nqkvi postroiki v maglata i prodaljixme po patq az izostanax mnoogo.Ve4e gybix vqra v sebe si i nai-ve4e v koleloto.I taka xapnax malkoto ostanali zapasi Mars i prodaljix bavno napred.Dh maniacite i o6te syma narod me podmina i az savsem po4nax da se ot4aivam.Sled izvestno vreme kakto si karam bavni4ko gledam parviq varti na max kam men.Okaza se,4e sme propysnali otbivkata.I taka izvednaj pak stanax vtori.I taka dosta dalgo vreme.Problema be6e ,4e darvetata mnoo me izmorixa i naroda me nastigna.Kato doide nadolni6teto sa naloji da bytam:xx(::xx(::xx(::(!::(!::X:X:X:(:(.Naprava da ne povqrvata.Az za tova jivqx,a to..... kal,voda,magla,i nikvi spira4ki.
Ot tyk na tatak DID go e razkazal,za tova 6te spestq nqkolko reda.
Na finala mokar doo kosti se preoblqkox blagodarix za pomo6tta i poteglixme vednaga kam Stara Zagora.
E tva be6e nakratko moita istoriika.(sega spokoino moga da kandidatstvam za rekordite za nai-dalag post:8D::D:D)

Vajnoto e ,4e vsi4ko zavar6i:D:D:D:D:D:D:D:D:D:D
Каската не е само за красота ;-)
Аватар
sss
 
Мнения: 924
Рейтинг: 1837
Регистриран на: Чет Мар 11, 2004 6:10 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот bikezilla » Сря Май 26, 2004 10:00 pm

[:p][:p][:p] и аз останах безкрайно доволен от състезанието и преживяното, но малко недоволен от себе си и от колелото си.

но нека караме по ред...

първи ден - буткаме си със Spa нагоре по пътеката, пот, жега, ужас, здраво бутане си беше. по едно време настигаме горепосочения лежащ на пътя ентусиаст без вода и храна - напоихме горкия ;)
после срещаме въпросното момче което спука гума 4 пъти, но го фанахме на "едва" третото пукане, смени гумата, и тръгна да върти (!!!) нагоре, но след около километър се върна да си вземе забравените очила :xx(: хич не му вървеше тоя ден. по едно време бяхме заедно с Бони, така че Дид, хич не си бил на края на групата, ама хич!!!
от добростан до марциганица без проблеми, точно преди спускането - най -якия дъжд за тоз ден, точно тръгваме надолу от този разклон на който са ставали объркванията и не си удържам кормилото - следва плонж в калта :) после почивка на мандрата, въртене до беленташ, много ни се радваха като на последни :)
после с групата ентусиасти нагоре към добростан и обратно по пътеката която бутахме - е толкоз никога не са ме боляли ръцете от стискане на неработещи спирачки! накрая на пътеката дори си бутах колелото надолу , щото въобще не спираше... спим кат трупове.

втори ден - бая късен старт, тръгваме на опашката на групата, спираме Spa да свали якето, и изпускаме цялата група 5 минути напред, така и не я видяхме тоя ден таз група.
бутането от мостово до кръстов връх ме уби - много зор бре!
горе поразгледахме малко и в 12:30 тръгнахме надолу.
в лъки сме точно в 13 , без инциденти, оказваме се баш последни (Дид и тук не си на опашката!!!)
нагоре към пашалийца буткаме и връткаме в приятната компания на Бони.
такива красоти досега рядко бях виждал, неописуеми гледки, изключително красиви изгледи!!!
точно под пашалийца почвам да чувам странни тракания от задната си главина, по-късно се засилват до такава степен че Бони не ми позволи да спусна пътеката (за която всъщност беше сичкото тва бутане :V::V::V:) слизам в хвойна продължавам етапа в микробуса на организаторите (зарад таз проклета главина) :V::V::V:
и така и не видях пътеката- много ме е яд, някой ден ще се върна там специално зарад нея!
поразгледахме чудните мостове, аз съкрушен от техническата неизправност която ме срази, разпитвам наляво-надясно за съчми.
и тук идва ред да се отблагодаря на Тучо Чучо задето ме упъти към нужния човек, и специално да се отблагодаря на Асен от Враца, задето ми оправи главината в 22:30 вечерта в кучешки студ, и дори не поиска никаква отплата! Огромни благодарности! Много свестен човек!

ден трети - бутане в невероятно красива и приятна долина с основната група до персенк, после плуване в черните пътища , после губене - :V::V::V: изпуснахме отклонението за модър, май не видяхме въпросното дърво. чуденка кво да правим , връщаме се, намираме пътеката (благодарение на Spa). почва кошмарното бутане към модър. ей такъв баир само на пирин съм виждал толкоз стръмен, а тия дървета... незнам докога ще ги сънувам. точно под модър стоим 15 минути - Spa сменя гума, аз затягам спирачки, такъв студ че си помислих че вече съм болен. после още плуване в черни пътища и спускане от върховръх към бряновщица почти без спирачки, след едно екстремно спиране тип "я , хълмче нагоре, взема да го щурмувам че да спра най-накрая" сменям накладки. надолу се срутвам някак, на плочника занасям сууупер жестоко с предната, но удържам колелото (!!!) , и... слизам да бутам, стреснах се :( после още едно екстремно спиране тип "180 градусов завой с радиус 30метра на поляна над родопски партизани с цел обръщане на колелото срещу наклона", оттам до края на пътеката бутане-носене, завършвам пред-пред-предпоследен.

ето така изглеждаше през моите очи, на колелото се скапа сичко освен вилката и предната главина, маратонките ми не изсъхнаха за нито един ден от тия три, толкоз кал и толкоз бутане през живота си не бях виждал!

но ми хареса много, незабравимо преживявне! бих участвал отново, само да не е същите дни състезанието , че съм абитурент догодина.

п.с. огрмони благодарности на Newone, Admin, SPA, ZK, Бони, Тучо Чуро, Асен от Враца, The^under, и още много други за техническа и морална поддръжка.

дид, айде ся да си говорим кой е бил на края на групата, а?
;):^:
Аватар
bikezilla
 
Мнения: 806
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Май 01, 2003 12:55 am

Мнениеот Admin » Чет Май 27, 2004 6:00 am

Темата е преместена от Admin. :)
Интелигентният човек има възможност да се държи като такъв или като простак. Простакът няма подобен избор.
Аватар
Admin
 
Мнения: 15441
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Май 20, 2002 12:00 am
Местоположение: София

Мнениеот velco » Чет Май 27, 2004 1:12 pm

Аве, къде ги видяхте тези денивелации по 1000м? Аз не виждам на картата повече от 400-500м?
:paperba: Proud member of the "Brown Paper Bag Team(tm)"
velco
 
Мнения: 1807
Рейтинг: 1700
Регистриран на: Сря Мар 17, 2004 6:12 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот did » Чет Май 27, 2004 1:44 pm

[quote="velco"]

Аве, къде ги видяхте тези денивелации по 1000м? Аз не виждам на картата повече от 400-500м?

[/quote]

1.
гр.Лъки - 637 м.н.в.
х.Пашалиица - 1624 м.н.в.
разстояние - 9.5 км!
2.
с.Хвойна - 666 м.н.в., през с.Орехово (936 м.н.в.)
х.Кабата - 1700 м.н.в.
Разстояние с.Орехово до х.Кабата - 12км!

Преди това загрявката е с.Мостово - Кръстов връх.

Надморските височини и разстоянията са засичани с GPS.

Извод: Картите са много по-плоско нещо в сравнение с истинския баир:D.
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16525
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Мнениеот velco » Чет Май 27, 2004 2:12 pm

[quote="did"]
Извод: Картите са много по-плоско нещо в сравнение с истинския баир:D.
[/quote]

Ха-ха, абе той и баира изглежда по-стръмен отдолу, ама на GPS-а ще повярваме :D.
[color=red]Edit:[/color]Както чета впечатленията на състезателите, немам думи за изразя колко ме е яд:V:, че не участвах. Абе сигурно щях да окапя:B): и да не завърша:xx(:, но въпреки това ... :(
:paperba: Proud member of the "Brown Paper Bag Team(tm)"
velco
 
Мнения: 1807
Рейтинг: 1700
Регистриран на: Сря Мар 17, 2004 6:12 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот did » Чет Май 27, 2004 2:37 pm

[quote="bikezilla"]
...аз съкрушен от техническата неизправност която ме срази, разпитвам наляво-надясно за съчми...
...[/quote]

Ами да беше попитал, бе мой човек! Аз съчми, грес и конусчета разнасях и по трасето:D:D:D:8D::)[:p]

[quote="bikezilla"]
дид, айде ся да си говорим кой е бил на края на групата, а?
;):^:
[/quote]

Съжалявам, че наистина не съм бил най-най-най отзад, щото тогава щяхме да оправим нещата в движение[:p]. Другия път ще се поправя! Ама не ми се замръкваше все пак, нали разбираш;).
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16525
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Мнениеот sss » Чет Май 27, 2004 10:24 pm

Aми да беше попитал, бе мой човек! Аз съчми, грес и конусчета разнасях и по трасето:D:D:D:8D::)[:p]

Da DID nose6e edna palna ranica s instrymenti.:D[:0][:0]Naprao me y4ydi,6tot ima6e vsevazmojni djadji.Abe be6e si podvijno veloatelie.;););)
Каската не е само за красота ;-)
Аватар
sss
 
Мнения: 924
Рейтинг: 1837
Регистриран на: Чет Мар 11, 2004 6:10 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот rujiru » Чет Май 27, 2004 11:03 pm

Малии и мен ме хвана яд че не учствах, лошото е че се замислих но се отказах и с'я ме е яд ама много ;(
ама другия път съм там "с танка" ;))
rujiru
 
Мнения: 313
Рейтинг: 1700
Регистриран на: Съб Май 01, 2004 1:00 pm
Местоположение: Vietnam

Мнениеот mrPesh » Пет Май 28, 2004 12:32 am

Поздравления на вси4ки,които завършиха това първо по рода си състезание.Пропуските със сигурност ще са по малко следващия път.Важното е че сме живи и здрави.

Първият ден се изненадах от себе си:доста добре си въртях и не чувствах умора,но след спускането от Марциганица със започването на плавното качване към Белинташ слабата ми подготовка си каза думата:на два пъти получих схващания-на единия после на другия крак и загубих доста време докато разпусна.Все пак 27 място.Най-странното бе,че на финала ги нямаше двамата подопечни ми юноши Пачо и Пиго-още от старта по баира избягаха напред с Ники/все пак са от най-добрите в БГ/.За нещастие се бяха загубили след спускането от Марциганица и загубиха >40мин.Е Пачо си навакса и взе победата при юношите,а Пиго за някакви 9мин изпусна 2 място,а за 2мин - 3място/решил да тика втория ден на спускането в калта от Кабата до Мостовете/.Дано да му е обица на ухото четвъртото място в крайното.
На Белинташ като се ка4ихме да разглеждаме се случи нещо което ме разтопи:На един стръмен баир има6е стадо овце и изведнъж се разнесе невероятния звук на кавал-овчарят свиреше/жалко 4е Ванката-от нашата Търновска група - закъсня с финала,много се радва на народна музика,а на такова място...../Като в приказка.

Вторият ден направо не бях на себе си:много от рано ме подхвана умората.На Пашалийца стоях повече от 1.30часа.При това по баира до хижата бях правил няколко малки почивки.Нещо не беше в ред.По пътеката към Хвойна беше яко.Тъкмо преди селото Калин ме изпревари и на центъра за радост на хлапетата/и моя/ направи две страхотни олита.На контролата засякох и Франц.Карахме заедно почти през цялото време от Хвойна до мостовете.Последните 10ина километра бяхме неотлъчно един до друг.СТРАХОТЕН чОВЕК.МНОГО МИ ПОМОГНА ПСИХИчЕСКИ,БЯХ СЕ СКАПАЛ-ФИЗИчЕСКИ И ПСИХИчЕСКИ,НО НЕ МЕ ОСТАВИ ДА ВЪРВЯ САМ/щях сигурно да замръкна/.ПОСТОЯННО МЕ ПОДКРЕПЯшЕ.
8 часа вечерта пристигнахме-42 място.Най-тежкият ден в живота ми.Ве4ерях съвсем малко-нямах сили.Казармата ряпа да яде:).
Ако някой който има контакти с Франц чете това,моля да му благодари отново от мое име/аз съм Петър/ и да го поздрави.Надявам се да се видим пак някой ден.

Третият и последен ден се оказа като по поръчка за мен-студ,мъгла,кал,дъжд,спускания...Не знам защо но в такива дни карам страхотно.Силите извират незнайно откъде,като се има предвид че предния ден бях на границата на пълното изтощение/приятелите с мен на масата вечерта могат да кажат най-добре как съм изглеждал/.
Не беше за вярване че се движих с Николай,Жеко и за пръв път заедно с моя отбор.Въпреки изпускането на разклона за Модър,не след дълго отново бяхме в челото.Изобщо не усещах как прескачах едно по едно дърветата нагоре по тясната пътека.След това - яко спускане,мокра трева и изведнъж предницата занася на едно мокро парче дърво и с голяма скорост се хвърлям през кормило и нацелвам с каската друго парче дърво.Ставам и бързо се мятам на байка.Пиго е зад мен и казва че здравата се е уплашил от падането.Визьорът е разместен и го нагласям в движение.След финала се оказа че бая съм си натъртил лявата ръка около палеца и левия крак на коляното и около него.Ръката беше доста подута;явно студа е притъпил болката.
След Модър вече намалявам темпото и изгубвам първите 10.На около 4км преди Върховръх ме застигна Даниел и караме заедно с по добро темпо.Започва спускането към Родопски партизани.Там сме доста бързи и неочаквано изпреварваме "бегълците" един по един.Някъде около Бони минаваме и Николай и Жеко.Аз оба4е надолу съм със смъкната седалка,и малко след моста докато я дигам/скобата е с шестограм/пак ме минават.За няма 250-300м.Все пак съм 7ми.Благодарности на Жеко-каза 4е съм направил страхотно каране.Разбира се "one man show" за деня е Калин.Евала за Победата.И за това че изкара challenga с "железния кон".Софийските позьори нямаше да издържат.
Поздравления за Любо,Асен и всички с меки и тежки колела.
Поздравления за Данчо и Русе team-постоянно заедно,а и с твърди вилки-НАЙ-ДОБРИЯТ ОТБОР ТАЗИ ГОДИНА.
ГОЛЕМИ БЛАГОДАРНОСТИ НА НИКИ/Казанлък,ако не се лъжа/ и АСЕН/Враца/ ЗАДЕТО МИ НОСЕХА ОчИЛАТА ЦЕЛИЯ ЕТАП/още към Персенк изпаднаха/.
Благодаря на SHIMANO за спирачките XTR,чиито калотки/макар задните и не нови/ изкараха трите дни и след последния им остана около 2десети от мм живот.

Последния ден Пламен иска6е да карам за отбора и мисля че времето много ми помогна за това да наваксам загубеното от мен предния ден време.Чакам с нетърпение пълното класиране.Надявам се двата Търновски отбора да сме в четворката.

Дълго време ще ми "държи влага" от това мероприятие.Франц беше прав-"...сега е тежко и ти идва да се откажеш,но като финишираш чакаш с нетърпение следващия етап".Отсега чакам следващия CHALLENGE.
Аватар
mrPesh
 
Мнения: 259
Рейтинг: 1336
Регистриран на: Сря Мар 17, 2004 12:06 am
Местоположение: Bulgaria,Veliko Tyrnovo

Мнениеот sss » Пет Май 28, 2004 9:01 am

Ne znam kak 6te jiveq bez misalta,4e skoro nqma da ima pak takova ne6to.:(:(:(:(:(
Sega mi ostava samo da si pravq malki challenge-ta s friendovete:8D::(:(
Каската не е само за красота ;-)
Аватар
sss
 
Мнения: 924
Рейтинг: 1837
Регистриран на: Чет Мар 11, 2004 6:10 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот F1-MAN » Пет Май 28, 2004 9:10 am

[quote="rujiru"]

Малии и мен ме хвана яд че не учствах, лошото е че се замислих но се отказах и с'я ме е яд ама много ;(
ама другия път съм там "с танка" ;))

[/quote]

Ще си правим компания, надявам се:):):)
Съжалям че тази година нямах никакво време, дано догодина е през лятото, хем времето ще е по топло, ама по това, което четох и студа не е развалил кефа.
Аватар
F1-MAN
 
Мнения: 1466
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2003 11:09 am
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот Alien » Пет Май 28, 2004 10:26 am

Според мен точно дъжда е направил голяма част от кефа. То иначе е нямало да има "challenge", нали? :D Надявам се догодина ако ще участвам да има поне 1 ден, в който да вали, защото лудницата ще е по-голяма. :D:D
I feel terrified, which is... you know, sickest feeling ever.
Brandon Fairclough
Аватар
Alien
 
Мнения: 3578
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Окт 30, 2003 8:06 pm
Местоположение: София

Мнениеот sss » Пет Май 28, 2004 7:48 pm

[quote="Alien"]

Според мен точно дъжда е направил голяма част от кефа. То иначе е нямало да има "challenge", нали? :D Надявам се догодина ако ще участвам да има поне 1 ден, в който да вали, защото лудницата ще е по-голяма. :D:D
[/quote]

Samo taka si misli6be6e valqlo 2 den po4ti nikoi nqma6e da moje da fini6ira spored men ,za6toto traseto be6e izkly4itelno tejko i kalno dori i v syxo vreme.
Каската не е само за красота ;-)
Аватар
sss
 
Мнения: 924
Рейтинг: 1837
Регистриран на: Чет Мар 11, 2004 6:10 pm
Местоположение: Bulgaria

Мнениеот zacky » Пет Май 28, 2004 8:41 pm

Започвам разказа си почти седмица след началото на нашата родопска велоавантюра,а спомените ми непрекъснато ме връщат към невероятната еуфория на тези три незабравими дни.Всичко започна съвсем случайно. Седмица преди старта ми звънна моя приятел и бъдещ съотборник Стоян и ме покани да участвам на мястото на едно от записалите се и впоследствие отказали се момчета. Доста се поколебах дали да тръгна. От една страна ме притесняваше факта, че все още не бях открил сезона с нито едно каране и определено бях респектиран от маршрута на състезанието. От друга страна очевидно натежаха ентусиазмът ми и жаждата за приключения, така че все пак реших да участвам. В петък по обед натоварихме байковете в пикапа на Хари (третия член на отбора и наш лидер) и потеглихме.
На срещата пред стадион Пловдив имаше доста хора и с любопитство разгледах другите участници и техните возила. Беше приятно да видя, че старозагорското мтб-войнство бе представено от цели 5 тима(подсилени с участието на няколко чужди субекта, в това число и веселия германец Франц:). Преценяйки никаквата си подготовка и тежестта на маршрута си поставих за основна цел просто да завърша състезанието без никакво значение от мястото ми в класирането, като в този смисъл още тогава реших че ще съм по-скоро участник отколкото състезател.
В събота сутринта потеглихме за Асеновград. Пред хотела вече се бяха събрали доста хора, течаха последни приготовления преди старта. Макар че тръгването се забави с около половин час колоната потегли малко неочаквано и без ред, като в първия момент не бях много сигурен дали това е старт или се изнасяме към някаква изходна позиция в края на града. Оказа се второто. На мястото на старта бяха дошли и изпращачи, които даваха последни напътствия и съвети, изказваха окуражителни думи, правеха снимки за спомен или просто наблюдаваха суматохата преди началото на състезанието . След като още веднъж изслушахме инструкциите на организаторите стартът бе даден. Тъй като стартирах от съвем задна позиция и с доста бавно темпо си спестих неприятната наказателна обиколка в самото начало и за мъничко се оказах преди първите, които се бяха объркали. После дойде краткото задръстване по тясната пътека а след това и дългият мъчителен път нагоре. Не бях подготвен за такова бутане при това в самото начало и го почувствах още след първите 3-4 км. Краката ми започнаха да се огъват, езикът ми беше изплезен до земята и въобще усещах, че се намирам в доста критична ситуация. Тогава си помислих колко далеч съм от финала на състезанието и преосмисляйки целите си ги сведох до това, да не съм първия отказал се:) Не си спомням колко време продължи тази тотална деморализация, но усетих че нещата се оправят малко преди Добростан. На чешмата в селото направих 5-10мин. почивка като се подкрепих с малко храна и потеглих към Марциганица. В тази част маршрута карахме заедно с един малчуган, който доста се беше притеснил, че е останал далеч зад съотборниците си. Като се поразговорихме той под сурдинка ми откри, че всъщнст е на 15г., но имал много голямо желание да участва и затова се наложило да прибави още една годинка към истинската си възраст:)На контролата на Марциганица стана ясно, че първите са финиширали преди доста време и това ме накара да побързам, още повече че предстоеше най-приятната част от етапа – спускане по поляните под Марциганица. За щастие по трасето вече имаше достатъчно следи и нямах колебания за правилния път. След мандрата продължих с по-бавно темпо, умората пак ме налегна и така за около 50 мин. се дотътрих до финала, като по пътя срещнах доста състезатели, които вече се връщаха на собствен ход до Асеновград. Финиширах някъде 12-15-ти от зад напред. Точно след финала почувствах много неприятно схващане на левия си крак, времето захладня, заваля дъждец и тва в комбинация с насъбралата се умора и простата равносметка, че следващият етап е два пъти по-дълъг и вероятно също толкова пъти по-труден, ме накара да се почувствам доста обезкуражен за по-нататъшното си участие в състезанието. По това време Стоян и Хари се върнаха от разходката до скалните феномени и потеглихме към Асеновград.
Прибрахме се в хотела, поизчистихме байковете, починахме си малко и излязохме да пием по една асеновградска:)
На сутринта се събудих с неприятното усещане, че имам мускулна треска на краката и леки болки в областа на задните части. Реших че няма да се отказвам, като стратегията ми за деня беше карам и бутам без никакво бързане с максимално пестене на силите. Още след финала на първия етап се запознах с Вълко от Русе – един готин чичка с визия на стар хипар, тези които бяха веднага ще се сетят за него. Та тогава се заприказвахме и му казах колко се съмнявам че ще стигна до Чудните мостове, а той предложи да караме заедно и ме увери, че няма начин да не стигнем. И така след старта на втория етап ние с бат’ Вълко се понесохме напред с лежерно темпо и весело настроение към следващата наша цел – Чудните мостове. Пуснахме се до Мостово и започна бутането към Кръстов връх. Спирахме за кратка почивка 2-3 пъти, при тва без да сме твърде уморени. Бат’ Вълко е стар планинар и на всяка почивка изнасяше по една кратка лекция за планината – кои са близките върхове, как се казват и т.н. На върха се качихме група около 6-7 човека. Решихме да не спираме и продължихме по пътя си. После някой каза, че Кръстю Лафазанов бил някъде там и ни махнал за поздрав. По шосето към Борово и Лъки аз реших да отпусна малко повече спирачките, като повечето от групата изостанаха малко зад мен, но не Франц:) Колкото и да бъзах, той ме следваше съвсем неотлъчно и така стигнахме до контролата в Лъки, където той продължи без да спира, а ние с Вълко решихме да спрем за по една бира с лека закуска. Хапнахме, пийнахме и отново бяхме готови за път.По пътя нагоре пак се събрахме група от около 5-6 души. Не след дълго спряхме да си починем на една беседка. Там единият от малчуганите се почувства доста изтощен и след като краткия отдих не му помогна да си върне силите, пое обратния път към контролата в селото. Ние пък продължихме изкачването си към Пашалийца и тва може би беше най-веселата част от целия маршрут. През целия път до горе си разказвахме весели историйки, често спирахме за да видим някоя красива гледка, а те там са в изобилие и въобще стигнахме до върха почти неусетно и без неприятни моменти на тежка преумора. Горе на хижата вече имах мерак за още една бира, но тъй като решихме да не губим много време, а и в програмата си имахме предвидена бирена пауза на Хвойна, изпихме по половин Загорка и потеглихме надолу. След кратко спускане по асвалта видяхме отклонението за пътеката и оттам започна най-големия екшън за деня. Не бях изминал и 10-15 метра от началото на пътеката и регистрирах първото си падане, което за мой късмет беше абсолютно безобидно и без неприятни последици за мен или колелото. Второто ми падане не закъсня, като този път доста пострада задника ми, тъй като се приземих на него след прескок на кормилото. За мой кеф продължих по пътя надолу без други падания и с прилична (за моите разбирания) скорост успях да настигна и задмина няколко участници, а тези с които започнах спускането по пътеката слязоха доста след мен докато изчаквах да се появи моя съотборник за деня бат'Вълко. Оттам - право на кръчмата в Хвойна, където пихме по още една малка бира, хапнахме каквото беше останало и тръгнахме полека-лека към последното изкачване за деня. Някъде по това време започна да става ясно, че се движим последни.Малкото хора които караха зад нас ни изпревариха. Стратегията ни до тук работеше безотказно и ние преценихме, че без бързаме ще стигнем на Чудните мостове някъде към 20:30, т.е на свечеряване. Тва обаче не стана точно така, може би заради голямата калотия в близост до х.Кабата и по пътя към Чудните мостове, която не бяхме взели предвид. Малко след Кабата слънцето съвсем се скри и Вълко извади някакъв фар-челник, с който криво-ляво къде с гледане, къде само по слух стигнахме до последната контрола.
Общо взето цялото каране през деня беше един голям купон и въпреки голямото разстояние и сериозните денивелации и за момент не се бях почувствал гадно уморен и деморализиран, както беше в началото на първия ден. Бях направо изумен и същисан, когато Хари, който чакаше на контролата взе да ме прегръща все едно съм възкръснал от мъртвите, а след тва дори малко се издразних. Той се бил притеснявал човека, че било мръкнало , а нас ни нямало и бла-бла...Както и да е, уточнихме че всичко е окей. Притеснително беше , че още 2 момчета не се бяха прибрали , но не след дълго и те се появиха. За съжаление в хижата не беше останала топла вода, но след такова газене в калта всякаква вода беше супер лукс, тъй че взех един бърз студен душ и се присъединих към купона. Пийнахме за аператив по една мастика с моите другари, после вечерях и бях готов за сън.
Събудих се свеж и пълен с енергия. Реших, че през този последен ден ще се състезавам за отбора и ще дам всичко от себе си. Времето беше доста скапано – беше хладно, имаше мъгла, заваля дъждец.
След обичайната суматоха и задължителното забавяне стартът бе даден. Тръгнах бързо и успях да изпреваря доста участници, като не след дълго настигнах и първите, които бяха спрели и се колебаеха за вярната посока. След кратко чудене намерихме пътеката и продължихме напред. Някъде тогава съвсем за малко се оказах пред фаворитите и си помислих колко ще е ефектно ако някой в този момент може да ми направи една снимка както съм пред Кольо хехе:D. Разбира се тва продължи съвсем кратко и нещата си дойдоха на мястото – лидерите дръпнаха напред, но все пак успях да запазя прилична позиция. Последва спускането по римския път, след това май беше ред на калните реки-морета. Ей на тва му викам кал!!! Карането в тази кал няма как да се опише. Трябва да потънеш в цялата дълбочина на нещата, за да разбереш за какво става въпрос:D С размишления от този род стигнах до едно място от което се чуваха викове “Стой” и “ Назад”. Оказа се , че първите са объркали пътя и сега се връщат обратно. За мой късмет не бях изминал повече от 20-30 метра в погрешната посока и нещеш ли – пак се оказах пред Кольо & Со, разбира се пак съвсем за малко. Следваше едно от последните големи изпитания – яко бутане и носене към последния връх за състезанието. Беше трудно - наклона, падналите дървета, гадното време и насъбралата се умора правеха това изкачване истински ад, поне за мен, но съдейки от кратки реплики на другите участници: “Алпинизъм с байкове”, “Няма такова спускане..” повечето също си мечтаеха за края на изкачването.След като стигнахме до разрушената хижа групата се разкъса, някои изостанаха , а други напреднаха и аз продължих сам. После май имаше още малко каране в калта и после дойде спускането. Калотките ми вече бяха съвсем изтънели и спускането беше на магия. Мускулите на тялото ми се движеха все по-малко и студът започна да прониква в подгизналите ми крака и измръзналите ми ръце. Вятърът се усили. Бях станал на шушулка. Така стигнах до някакакъв асвалт и незнам как е станало ама забих в неправилна посока и представете си какво бе разочарованието ми , когато установих, че съм финиширал в някакво съвсем друго село Брестовица, на 10 км. северозападно от Храбрино. Мнооо гадно!!! Е тва беше момента в който ако имах един патлак сигурно щях да се гръмна. Премръзнал, кален, емоционално сринат и крайно изнемощял потеглих към с.Първенец, там се забих в нещо като сладкарница, при което бях посрещнат от местните с нескрито изумление заради окаяния ми външен вид. Седнах – натъпках се с торти и кроасани, и след като се постоплих потеглих към Храбрино.
Там стана ясно че все още доста хора не са финиширали. Измих се, преоблякох се и потънах в блаженна дрямка на задната седалка на пикапа на Хари. Той и Стоян доста се забавиха – оказа се, че е имал сериозни повреди и едва се бяха добрали до финала.
Ами тва беше, после следваше награждаването в Пловдив и после всички се прибрахме щастливи и доволни по домовете си.
Равносметката:
Това сътезание обедини много хора в името на една обща страст. Там , по родопските пътеки се събраха хора от цяла България, там един до друг караха деца и старци като 15-годишният малчуган и 59-годишният Франц. Това бе истински празник, който се надявам да повторим през следващите години като към очарованието на ентусиазма прибавим и опита на традициите.
Поздравления и благодарности:
Поздравявам победителите във всички категрии! Те заслужиха нашите аплодисменти. Благодаря на организаторите, на всички участници и специално на моите съотборници Стоян и Хари, които ме поканиха да участвам; също специално благодаря на Вълко от Русе за приятната компания през втория ден. Поздравявам единствената жена в състезанието, която беше по-бърза от мнозина, в това число и от мен във всеки от трите етапа, големи благодарности на нашия шофьор и supply agent Десислава, благодарности и на главния хроникьор на събитието – Админ и на читателите, които имаха търпението да прочетат този разказ:)
zacky
 
Мнения: 35
Рейтинг: 1220
Регистриран на: Вто Фев 04, 2003 3:14 am
Местоположение: Стара Загора

Мнениеот koko » Пет Май 28, 2004 11:14 pm

Samo iskam da kaza na vsi4ki u4astvali edno GOLQMO BRAVOOOO:)
koko
 
Мнения: 695
Рейтинг: 1700
Регистриран на: Пет Май 09, 2003 7:22 pm
Местоположение: Bulgaria

Следваща

Назад към Архив

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта