В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

За теми, които не са свързани с планинското колоездене. Използвайте го за всичко извън любимия ни спорт (други хобита, развлечения, прояви, интереси, проблеми и т.н.), за които искате да споделите/побъбрите/поспорите с останалите членове на форума.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 700 / 700 / 5

В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот vlassadar » Чет Сеп 23, 2010 8:51 am

В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Чаках удобен момент от няколко седмици. Винаги изникваше друго, или някое състезание, или пък нямах настроение да отида. Седемте езера освен с красотата си за съжаление вече ги свързвам с тълпи незнаещи къде се намират хора. Тълпи, които сякаш разглеждат музей или зоопарк…. Не, не, по-скоро нов интересен мол… Затова лятото вече не ме влече натам. Но момента дойде. Беше последния летен ден. Много топъл, безоблачен, просто приказен ден. Много набързо събрах нужната ми екипировка и храна, натоварих се и беж. След 1-2 опита да намеря компания да отидем с МТБ-тата останах сам, но бях решен да тръгна. Оставих и колелото, този път бях пеша.
Започнах с фалстарт, донякъде и моя грешка - заради ремонт на пътя се наложи да заобиколя през Радомир. А така се колебаех дали да не взема спокойния и очевадно в този случай по-кратък маршрут през Ярема. Много ме хвана яд, но се сетих къде отивам и че искам да си прочистя главата точно от такива неща. Исках да остана на спокойствие сред това почти божествено кътче, към което отивах. Което там вече по принцип беше невъзможно.
Когато стигнах до Рила, нещо не беше както трябва. От Сапарева баня нагоре не срещнах нито една кола, в никоя посока. Бариерата на паркинга на лифта беше отворена, нямаше кой да ми иска пари. На паркинга имаше само една-две, като че ли изоставени коли… Паркирах се царски и взех леката раница на гръб. Беше десет часа. Планирах наведнъж да се кача на билото над последното езеро – Вазов връх. Лифта не работеше, нямаше дори персонал, беше зловещо тихо. Едно куче ме усети и започна да лае, като че ли от страх… Никой не излезе да провери какво става.
Тръгнах по черния път, изровен и разширен заради новия лифт. Отново нямаше никой. Нито джипове, нито мотори… Чуваха се само птици от време на време. Изкачих се с лекота до хижата, но и там нямаше никой, вратите бяха затворени, не звучеше никаква музика, а аз отминах отдалеч и продължих към Бъбрека. Не исках дори да се приближавам до това място. Никой не пъплеше по пътеката нагоре. Дори кончетата, които винаги са пред хижата, ги нямаше.
Започнаха да се откриват прекрасните гледки към долините отдолу, към безбрежните гори над Говедарци, към езерата, вървейки по ръба над улеите. А! Ето ги конете, 10-ина от тях пасяха толкова спокойно, сякаш това им е единствената мисия в живота. Полюбопитсваха кой съм аз, но аз имам известен страх от тях и ги пропъдих. Ако имах някакъв опит с коне, можеше да се опитам да пояздя някой от тях, нямаше кой да ме спре или види. Тълпите, които ме отблъскваха от това място, ги нямаше. Малко след това видях табела: „Зона за ограничаване на човешкото въздействие” Хахахахаха, тези сигурно се шегуват! После си помислих какво ли би станало, ако пръскаха срещу хора в Рила? Или как щеше да изглежда, ако ние не съществувахме? Щеше да е точно толкова прекрасно и спокойно, колкото го виждам сега, с очите си! И безкрайно тихо. Чуваше се късането на тревата, която конете пасяха, а стъпките им ги усещах през земята с моите крака. Това е любимата ми почва – мека и пружинираща. Времето продължаваше да е чудесно, дори пухчета нямаше в небето! На Бъбрека беше пусто. Нямаше пикници, викове, шишчета, рибари... Само езеро с оловен цвят и надвиснали скали. С лекота се изкачих до Окото, там похапнах да позаредя батериите, пих от кристалната вода, взех си малко и за после. Към Сълзата си избирах пътечките, по които да се изкачвам, отгоре не се чуваха викове „Ехо”, никой не строеше пирамиди, които вече са стотици, никой не мрънкаше, че е изморен. Бях напълно сам. Можех да съзерцавам на воля и да се възхищавам на природата колкото си пожелая.
Застудя. Излезе лек, но остър ветрец. Облякох повечето дрехи, които имах със себе си. Остана малко до върха. Отново без усилия или умора се изкачих нагоре. Гравитацията беше като тази на Луната. Или пък твърде често съм идвал тук с колелото и свързвах целия този маршрут с крайно изтощение… На върха потърсих една моя тайна „пещера”, която този път не открих. В ниското се виждаха всичките Урдини езера, моето любимо място в Рила. Часът беше два, точно както предвиждах. Доволен, потърсих подходящо място. Разпънах палатката си на най-драматичната гледка на билото, на 2650 м. въпреки излезлия досаден вятър, точно под Вазов връх. Имаше само няколко часа до изгрева, трябваше да събера малко сили и за него…
Всичко това не беше сън, нито художествена измислица. Това се случи в последните часове от последния ден на лятото и в първите часове от първия ден на есента. Всички гледки, които видях, бяха благодарение на пълнолунието, а идеята да го направя подкрепи и добрата прогноза за следващия ден. Лятната нощна температура по субективната ми преценка беше около 10 градуса, докато не видях сланата в тревата още на Бъбрека. Което значи, че е било около -2-3 градуса. Имах малко дрехи – тънък полар, клин, ленти и ветровки, идеално до тези градуси. Твърде топлите дрехи създават много обем и тегло и в случая щяха да са излишни наистина. Ако беше по-студено или нещо друго не беше в ред, щях да спя по-ниско, в горския пояс. „Леката раница” беше около 6 кг с храната за 2-та дни. Това само ми помогна да остана със сериозен запас от сили за следващия ден. А при тръгването в 10 вечерта от Пионерска не вярвах, че изобщо мога да издържа до мястото, на което спах по-късно.
Сутринта се събудих на най-красивата гледка, на която някога съм спал. Беше доста студено, а вятърът като че ли се беше усилил още малко, затова не бързах да ставам. Слънцето беше ослепително ярко. От това уникално място виждах целия Пирин, Калините над х. Иван Вазов, Отовишкия рид, Вазов връх, Мальовица с назъбения си силует, Додов връх, Урдините езера под него… А предишния ден бях на работа до 5… Каква сутрин само! Денят, който започваше, беше прекрасен. До късния следобед бях видял само 2-ма души, 3 орела и 3 планински кози...
„Нощните птици” са рядкост и разбира се никой „нормален” човек дори не знае за тях. Едва ли някой, който чете това и не му е заложено да търси нови приключения, ще му хрумне да тръгне по този начин на планина. Или да се къпе в морето или в язовир само на лунна светлина, когато никой не знае къде е изобщо. Но вероятно има и такива, които ще започнат да чакат подходящия момент… Дебнейки отдавна такива моменти – да съвпадне пълнолуние с хубаво време, по възможност с почивен ден след това, с липса на уговорки, веломероприятия, ангажименти, срещи и пр. и с наличие на сили, желание, идея и изпълним план… мога да ви кажа, както се досещате, че се броят на пръстите на едната ръка за цялата година. Витоша е един идеален вариант за начало, за нас от Голямото село. Преди много години започнах с това точно от нея, както и с всичките ми планински мераци, включително планинското колоездене.
Е, ако изключите пълната луна, възможностите нарастват значително, освен това „печелите” Млечен път и милиони звезди.
Нощните преходи са нещо обичайно, всъщност задължително, когато алпинисти катерят Еверест, Елбрус, Килиманджаро и ред други истински страховити върхове.
Замислете се за това, ако някога се колебаете дали да направите подобно нещо. Тук е лесно. Истински лесно.
Аватар
vlassadar
 
Мнения: 590
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Мар 24, 2003 12:40 pm
Местоположение: София

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот airborneone » Чет Сеп 23, 2010 9:11 am

Бате Владо ти си моят идол :bowdown:
Аватар
airborneone
 
Мнения: 3684
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Авг 07, 2005 7:26 pm
Местоположение: София

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот Antares » Чет Сеп 23, 2010 9:27 am

:bowdown:

Благородно завиждам :]
Карикатурите ми . Крива Спица
He who sacrifices freedom for security deserves neither!
Ben Franklin
Аватар
Antares
 
Мнения: 7458
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Сеп 18, 2006 9:26 pm
Местоположение: София

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот Ozzie » Чет Сеп 23, 2010 1:27 pm

:agree: :agree: :agree: :agree: :agree:
По-добре с хубава жена на надуваем матрак, отколкото с надуваема жена на хубав матрак...
Аватар
Ozzie
 
Мнения: 12470
Рейтинг: 1698
Регистриран на: Сря Мар 31, 2004 10:13 pm
Местоположение: Варна

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот EmZo » Чет Сеп 23, 2010 3:11 pm

Евала Владко! Чудесен разказ и прекрасна разходка! :D Оффф..... искам и аз!
Изображение
Аватар
EmZo
 
Мнения: 2650
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Авг 04, 2004 11:59 pm
Местоположение: Враца

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот agent_Jekov » Чет Сеп 23, 2010 5:08 pm

:beer: ;)
On a mountain bike you can cover a great distance in a short period of time, or a short distance in a great period of time.In mountain biking there is no destination.Just a bike, a rider, and a place to ride!
Аватар
agent_Jekov
 
Мнения: 1802
Рейтинг: 1204
Регистриран на: Пет Юли 06, 2007 3:43 pm
Местоположение: AREA 51

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот HepBeH_XaMcTep » Чет Сеп 23, 2010 6:48 pm

Няма да споменавам колкоти завиждам в момента! :)
Изображение
Nikon d300 +Nikon 50mm f1.4, Tamron 17-50 2.8 +SB600 +Minolta 5400hs +RF-602
Аватар
HepBeH_XaMcTep
 
Мнения: 7592
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Юли 01, 2004 12:51 pm
Местоположение: 42.697556 N, 23.323638 E

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот nahi » Чет Сеп 23, 2010 7:00 pm

:agree: :beer: :bowdown:
Аватар
nahi
 
Мнения: 867
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Фев 29, 2008 11:12 am
Местоположение: София

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот buzzjn » Чет Сеп 23, 2010 8:17 pm

чета и чета и после си казвам:
''А, и аз съм го качвал тва. И аз съм минавал от там.''
и после :bigeyes: ама по-големи.
и чета ''остват няколко часа до изгрев'' :bigeyes:
много добро разказче
buzzjn
 
Мнения: 152
Рейтинг: 1190
Регистриран на: Сря Юни 27, 2007 6:53 pm

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот heep » Пет Сеп 24, 2010 7:21 pm

:agree: :agree: :agree: :popcorn: ... благородна завист ...
:beer:
Аватар
heep
 
Мнения: 523
Рейтинг: 1632
Регистриран на: Пет Окт 25, 2002 1:26 pm
Местоположение: Bulgaria

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот RedHawk » Пон Сеп 27, 2010 8:49 am

Няколко дена не бях чел форума и сега попаднах на темата.
Отрази ми се много добре това разказче. От усещане в планината
до друго има големи разлики, а точно това е от най-допадащите ми.
От начало и аз не подгрях за какво става въпрос и се чудех на
безлюдността :D .

Браво Владо!
:beer: за "нощните птици"
Аватар
RedHawk
 
Мнения: 1082
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Сеп 17, 2005 8:06 am
Местоположение: София - Лозен

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот mover » Пон Сеп 27, 2010 10:54 am

vlassadar написа:...Бариерата на паркинга на лифта беше отворена, нямаше кой да ми иска пари. На паркинга имаше само една-две, като че ли изоставени коли… Паркирах се царски и взех леката раница на гръб. Беше десет часа... Лифта не работеше, нямаше дори персонал, беше зловещо тихо. Едно куче ме усети и започна да лае, като че ли от страх… Никой не излезе да провери какво става.
... Нито джипове, нито мотори… Чуваха се само птици от време на време. Изкачих се с лекота до хижата, но и там нямаше никой, вратите бяха затворени, не звучеше никаква музика, .... Никой не пъплеше по пътеката нагоре. Дори кончетата, които винаги са пред хижата, ги нямаше.
..... Тълпите, които ме отблъскваха от това място, ги нямаше.... На Бъбрека беше пусто. Нямаше пикници, викове, шишчета, рибари...
Това се случи в последните часове от последния ден на лятото и в първите часове от първия ден на есента.


Каква огромна разлика с моето посещение на същото място в последния ден на лято '09 - моят коментар е No20 http://www.dnevnik.bg/novini_ot_vas/200 ... ski_ezera/

"... голяма навалица, даже блъсканица. Нещо като централната улица на Сл. бряг през август. А уж тишината е разликата м/у морския и планинаския туризъм.
... Едни тинейджърки с пискливи гласчета, семейства с крещящи дечурлига, чичковци с транзистори ала 70-те, тълпи които заедно викат "ехо", "ойларипи", "кой ме щипе..."....
И всякакви "бисерчета" на висок глас, напр. "Ако до 2 мин. не се изчишкам, ще се напишкам" (ок.17г. девойка). "Хайде, мръдни малко да хвана целия "Бъбрек" (чичка на лелка, която му позира), "Сълзата" ти се пада точно между краката" (пак те)"


vlassadar, Евалла за преживяното и за разказа (само как тънко ни подвеждаш в началото...) :bowdown: Дай малко снимки, та съвсем да ни размажеш.
Аватар
mover
 
Мнения: 398
Рейтинг: 1829
Регистриран на: Пон Апр 13, 2009 1:36 pm

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот vlassadar » Вто Сеп 28, 2010 12:06 pm

Благодаря за коментарите! Радвам се, че който е попаднал на това разказче го е харесал. Само, mover, вчера много ми стана зле като отворих линка и се зачетох в коментарите на "народа". Точно заради това и не следя сайтове като forthenature и от сорта, много ме хваща яд и усещам колко е безсмислена борбата срещу Големия кеш. И тълпата малоумници, които не разбират защо трябва да пазят и какво изобщо значи това. Забавяме много мизерии, но накрая много от тях пак се осъществяват.
Радвам се, че повечето тук сме с всичкия си и гледаме да не оставяме никъде нищо след себе си освен разбутани камъни и полегнала трева.

Спестих да споделя, но спускането на следващия ден пеша на цялото това нещо никак не ми хареса, особено накрая. Уморих се, а дори не бързах. Търсих "хак" как да става по-лесно, но в крайна сметка само се потвърди предимството на колелото (поне за този маршрут). Нямаше как с него вечерта - нямаше да стигна догоре, а ако се бях изсилил, щях да съм изцеден за другия ден. И освен това не си го представях чак толкова неприятно слизането. Може би и от скуката надолу ми се е сторило още по-дълго, знам ли. Абе, МТВ рулз!

Снимки имам само от следващия ден, бях все пак само с ГСМ-и, 0 шанс да снима както трябва. А много съжалявах че нямам техника. Имаше невероятни гледки, лунни пътеки в езерата, отразени звезди в други езера, с конете можеха да станат идейни снимки и т.н. Но нямам... Съвета ми е реално наистина да се съберете при някое пълнолуние с добро време, тази година остава 1 преди зимата, но и зимата е страхотно, ако времето е ясно.
А, намерих едни снимки, които търсех... (Витоша - януари 2008) Да речем, че се виждаше горе-долу така и на този преход.
Изображение

В малко по-голям размер: http://media.snimka.bg/7276/020806885-big.jpg Ghosting-a е без фотошопове и монтажи, но сега този фотоапарат вече го няма...

Изображение

Изображение
Голяма: http://media.snimka.bg/7276/020806884-big.jpg

Тук последва бавно изкачване до Черни връх (понякога се кара идеално нагоре по снега, но не и този път) и спускане по пистата под върха и през... Стената, за повече тръпка. Все пак трябваха фаровете заради недостатъчната за тия скорости светлина. FSA! И понеже сме си почти вкъщи на Витоша, все още беше 11-12 вечерта, си стигнах за 0 време до нас...
Аватар
vlassadar
 
Мнения: 590
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Мар 24, 2003 12:40 pm
Местоположение: София

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот taurus13 » Сря Сеп 29, 2010 9:49 pm

Леле, не ми се мисли какви мисли могат да ти додат в главата в бъдеще. :D - голям си сървайвър....
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: В Зоната на здрача на Седемте рилски езера…

Мнениеот гумен лисо » Пет Май 16, 2014 12:46 pm

тотално вдъхновяващо **** следващото пълнолуние е на 12 юли, честито на печелившите :))
Аватар
гумен лисо
 
Мнения: 9
Рейтинг: 1200
Регистриран на: Сря Фев 05, 2014 10:10 am


Назад към Други

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 26 госта