Няма, няма... за януарска статия ще остане карането, което смятам да направим идния уикенд.
До Калин и към Рилския манастир вече е описано веднъж, така че се надявам още тази седмица да драсна накратко няколко реда, та да помогна и на други да повторят карането ни през август - сега е времето за Рила.
Беше смазващо и чудесно! Имам предвид втория ден. Ние се изхитрихме и си спестихме половината качване до Калин с помощта на колите - две от тях бяха свалени след това надолу и с едната от тях ме качиха отново, за да си взема моята. Но дори и при този вариант качването си беше тежко.
Спускането... нека и другите участници да кажат. На мен ми беше за втори път по тази пътека и отново много се изкефих. Пътеката не само е технична, ами е и непрекъснато технична - почти няма участъци, където да се кара спокойно и по царски път. Изключително разнообразна - първо е широка, но с много лабав камънак; после става тясна и вкопана в земята, подсичаща склона; след това става стръмна, с много завои, с прагове и камъни, с трева до кръста - почти не се вижда в какво караш; следва горската част - отново траверс по склона, тясна пътека, за съжаление с много нападали дървета - малко мъка точно в края на карането.
Накрая става бърза и скоростна, но отново дървета я бяха препречили на места.
Както казах, до дни ще има статия и галерия.