subritual написа:Хехе, абе най-голям педагогически опит имат безспорно организаторите, но има ли статистика колко от тези начинаещи продължават нататък в спорта след "практическите съвети"?
Като гледам как Админа, закопчан за педалите, а и други демонстрират скоростни умения по каменистата пътека, няма как да не си задам тоя, иначе лаишки въпрос.
Хм точно статистика не знам дали има но имам определени наблюдения, които не е задължително да са така както ги виждам аз :
В началото правехме едни карания за начинаещи които си бяха разходка сред природата с добра компания и група, в която и най-бавните имат
възможност да минат даден маршрут без да се притесняват, че някой няма да ги изчака, защото не смогват на темпото на голяма част от групата.
Там идваха според мен повече хора, които са настроени за едно добро изкарване в планината. Каранията не бяха насочени към подробни обяснения
и съвети, но маршрута беше горе-долу такъв, че минимално да затрудни евентуалните минаващи го. Ако някой питаше за нещо специфично, му се
обясняваше на място. Всеки по някакъв начин и със собствени сили и умения минаваше маршрута. Напоследък за съжаление повечето нямаме време
и възможности за организиране на повече такива карания, но се опитваме да ги запазим все пак и правим по някое. Защо започнах с тези карания -
по мои наблюдения почти 90% от участващите в тях и досега не спират да карат активно велосипед в планината и някои са вече доста напреднали.
После започнахме да организираме и "практическите съвети" - следващото ниво нагоре, защото е по-добре когато някой с опит може да те насочи
как да се справяш по-добре с велосипед в планински условия. Тук "личния състав" е доста променлив и по мои наблюдения някъде около 80% от
присъстващите винаги са различни, но не мога да кажа със сигурност дали продължават да карат или не, обаче имам съмнения, че отговорът е "НЕ".
Някак си имам чувството, че доста хора идват със занижени очаквания ..... точно така - занижени : досега са карали асфалт или парк или някой
равен черен път - искат да опитат как е в планината. Виждат каране за начинаещи и какво ....... ами какво - организаторите за подбрали някоя
по-полегата пътека, почти без препятствия. Ами такива пътеки се броят на пръсти и те биха приличали на тези в парка, а нали все пак отиваме да
караме в реални планински условия. Да, не само подозирам ами съм почти сигурен, че една част от присъстващите остават разочаровани. Защо
ли? Не знам. Поради техни си причини.
По мои умозаключения свързани с наблюдения и контакти, може условно и с много допускания да разграничим два типа хора, като това разделение
е само за случая и свързано с карането на велосипед в планината :
- Първия тип - това са тези които обичат карането на велосипед, планината /природата като цяло/, риска, предизвикателството, сблъсъка с
неизвестното.
Като само първото не е достатъчно /защото има и асфалт /, последното е от крайните фази на зависимост, а всяка друга
комбинация е достатъчно условие за дълъг и щастлив "брак" на колоездача с планината.
- то на това приключенски дух ли му се казваше.
- Втория тип - са останалите - тях или слабо ги вълнуват гореизброените дейности или имат афинитет към някои от тях, но не достатъчен.
Та защо изброих нещата до тук? Само с целта да кажа нещо като обобщение на моите наблюдения :
На онези карания които споменах в началото идват, като че ли повече хора от Първия тип, а на "практическите съвети" са повече хората от Втория
тип. Което е само статистика - не означава, че този или онзи тип хора са по-добри или по-лоши, а просто е свързано с начина на възприемане на
съответното каране и чувството на удовлетвореност. А защо се получава това разпределение - може би пак зависи от начина на мислене на двата
типа хора и "формата" на двата вида каране, но няма да изпадам в подробности - важното е че и двата вида карания имат какво да дадат на
участващите в тях, а доколко ще е полезно или хубаво си е индивидуално за всеки.
