Ха ха, с това падане направо си ме притесни
Ето ти отрязък да си го гледаш
Ще ти пусна и файлче, и повече видео ще пусна, ама няма време да се преборя със Сони Вегаса
Малко по-късно ще пусна някакви снимки.
По отношение на класирането, аз си знаех, че съм два+ пъти по-бавен от бързите. Колебаех се за това състезание, защото ми беше ясно, че няма да е от тези, на които се пускаш ей така, заради емоцията и надъхването от организирано и с класиране каране. На такива неща ходя, защото ме карат да дам доста повече от това, което уж мога. Обиколката на Витоша съм я правил в две поредни съботи, като на състезанието свалих с 3 часа спрямо предния уикенд... Така, ама това са масовите състезания, дето ставаш сутринта и си си намерил приятно изкарване на деня, особено ако живееш в София. Та след едно две свикнах без прекалени усилия да оставям повече от половината зад гърба си. На Узана обаче бързо ме сложиха на място
Повечето си бяха хора, които знаеха защо са там и какво правят. Заради формата с обиколки го нямаше и момента с неизбежното минаване на целия маршрут, щото трябва да се прибере човек от нейдето на географията:)
Та, както казах, чака ни много каране, другари. Аз съм лесен, имам си оправдания
Малко сериозно, използвах маршрута, за да осъзная, че са ми посбъркани настройките на байка. Вече съм с доста по-ниско кормило, леко по-назад седалката... Може би ще върна по-дългата лапа... Както и да е. Има много да се учи. Сигурно е по-лесно някой да подсказва, ма при мен не се случва, та експериментирам.
Между другото, имам чувството, че на опашката има много повече емоции, отколкото при първите. Така де, поне по-различни. Тук имаме поне пет реда, изписани покрай едно рутинно падане. Още толкова на тема колко сме зле. На дългите състезания спирането и позадържането по пунктовете, нещо, които състезателите начело не правят, си е един друг живот...
Абе купон да става