Първото ми състезание за сезона. И то не кое да е а точно Байк за Чепън. Място с особено сантиментална стойност за мен, тъй като преди няколко години (6 ако не се лъжа) прекарах едни незабравими 10-на дни помагайки на сдружение Зелени Балкани в мисията им да вдъхнат нов живот на района,опазвайки природата и помагайки на отговорните хора да се докоснат по-близо до нея.. Ковахме "нортшора" над блатото, маркирахме пътеката към Петровски кръст, къртихме старата мазилка на сегашния Център за влажни зони,опръстенявахме птици, готвихме вкусотий, споделяхме емоций и какво ли още не.
Тогава мечтаех страшно много да се завърна на това място, този път въоръжен с колело, да се порадвам по моя си начин на дивотията, която предлага това място.
И така няколко години така и не се намери какво да ме мотивира да се върна на Чепън планина, докато не разбрах за първото издание на Байк за чепън. Разбираемо веднага се намести в календара и така се озовах отново на това прекрасно място,този път с колело и то на СЪСТЕЗАНИЕ. Това за мен беше направо като по поръчка. И също като по поръчка, въпреки слабата ми форма и не много добрите метеорологични условия , късмета ми се усмихна и станах 3-ти.
Мина се 1 година и се появи Второто издание. Разбира се нямаше как да го пропусна, като се има в предвид колко позитивни емоций съм почерпил от това място.
Този път зареден с още повече енергия,знаех какво ме очаква, но отново бях освободен от всякакви очаквания. Бях тук за да изживея емоцията отново, да се видя с всички прекрасни хора, които не бях виждал от толкова време, и още толкова, които не бях виждал никога и да се порадвам на якия камънак.
Този път времето беше по-благосклонно, дари ни с прекрасни панорами и ни лиши от онази лепкава кал зад блатото, която миналата година превърна колелото ми в 25 килограмова купчина алуминий, която можеше да се мести само на рамо.
Да, този път времето беше с мен(нас), но за сметка на това късмета явно не беше. Увлечен от реалния шанс да стъпя отново на стълбичката, в мен се появиха ОЧАКВАНИЯТА и може би те доведоха да "фаталното" за класирането ми спукване на гума, в началото на черния път. Увлечен от възможнотта да настигна водача в категорията ми надцених възможностите на (брутално) износената ми предна гума и явно съм нацелил грешния камък, който я ухапа. Не ме питайте защо нямах резервна гума, защото и аз не мога да си дам отговор, но пробвах безуспешно да надуя спуканата със спрей с "боза", който както винаги при мен не работи. Надминаха ме няколко човека, питайки ме имам ли нужда от помощ, като ги отпратих казвайки им че ще се оправя, докато не разбрах че бозата не работи и че трябва друга гума. В този момент се появи Александър Гущеров (не знам под какъв ник се подвизава тук), на който съм му невероятно благодарен затова, че спря и ми даде неговата гума рискувайки да го сполети моята несполука. За щастие добрината му се е върнала и заслужено го прати на стълбичката, за което искренно го поздравявам.
След това дадох всичко от себе си да настигна каращите пред мен и евентуално да защитя позицията си от миналата година, но за съжаление или не 3 мин не ми достигнаха да го направя.
И така леко разочарован( в следствие на очакванията,които се породиха в мен когато бях на върха) завърших 4-ти с време 1:37 , но всъщност 5-ти, тъй като реално имаше 4-ма по-бързи от мен, но това разбира се не успя да ми развали кефа от цялото преживяване, тъй като това място в комплект с тези хора и колелото ми носят толкова много позитивна вибрация, че не знам кое е това толкова лошо нещо, което може да я пребори.
Искам искренно да благодаря на всички хора, които са дали всичко от себе си цялото това нещо да се случи. На всички, които бяха там и които до
Бринесоха* за невероятно приятната атмосфера преди, по време и след състезанието. То нямаше да бъде същото без нито един от вас. Специални благодарности на Бабите от Драгоман, които бяха направили едни от най-вкусните баници и сладки, които съм ял скоро. На Всички от Зелени Балкани, Зелени дни, и другите Зелени организаций, както и на всички от магазин Стената, за цялото старание, което вложиха в организация като домакини на състезанието.
И накрая отново искам да благодаря на Александър Гущеров, без чиято помощ нямаше да достигна дори и тази позиция. Евала брат, тъпкано да ти се връща !!!
Благодаря на всички за всичко! До нови срещи!!! ( с някой от вас може би на Тасос
)
Поздрави, Тедо..
*до
Бринесоха - това в началото беше просто правописна грешка, но реших че се връзва с контекста и дори го подчертах
Дано да бъркам.
Локвата(ището) след края на асфалта в третото село ме накефи, само като я видях и разбрах, че това е моя пльооооос през него гьол! 
