Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот sailman » Вто Авг 30, 2011 8:23 am

Няколко встъпителни слова

Много се чудех, как да започна разказа за това приключене? Дали да го опиша в проза с необходимата доза лирични отклонения или да подходя „по научному” и да ви запозная с някои не толкоз пикантни, но смятам интересни подробности за начинанието ни. Избрах вторият начин, пък дано перото ми да успее достойно да предаде есенцията на тези невероятни петнадесет дни.
Всъшност за разлика от миналата година, кампанията за 2011 г. премина спокойно, без изненади и (почти) безметежно. Намаше загубвания, маршрутът се следваше „като по релси”, никой не се преумори, не гладувахме, напротив – хранехме се обилно и редовно. Водата противно на очакванията ни и песимистичните погнози на някои наши приятели не беше проблем, все пак с едно уточнение: По самата граница и на заставите (с малки изключения) вода няма, но на този въпрос по-нататък ще се спра подробно.
И така, как започна всичко? Ами почна се с това, че зимата на 2010 г. се роди щурата идея да проверим може ли да се мине с велосипед по част от южната граница на милата ни татковина. Привлекателността на идеята се коренеше във факта, че поради граничните ограничения в миналото, въпросната гранична ивица си е останала на практика почти девствена територия с приятната перспектива скоро да се превърне в съвсем девствена. И така, през лятото на 2010 година направихме едно епично каране из тия невероятни крайща, което като всяко начало имаше своите недомислици, но видели веднъж красотите на тия места, душите ни жадуваха този рай отново. И естествено появи се идеята за нов, по-добре организиран и по-дълъг поход.
Тук е мястото да отворя една скобка: Какво представлява собствено, тъй наречената „Гранична ивица”. Това понятие включва не само самата гранична бразда, а изобщо териториите разположени в непосредствена близост до границата. Колко непосредствена? Ами да кажем на 2-3-4 километра от двете страни на браздата, щото нали границата има „тая” и „оная” страна. Това е територия и до ден днешен почти неосквернена от съвременния ни бит, мръсотиите ни, и прочее други достижения на цивилизацията. Дори, бих казал днес още по-малко, отколкото преди 15 – 20 години.
Там пътищата постепенно изчезват. Там гората бавно, но неумолимо си връща отнетото. Там чешмите са рядкост. За сметка на това пък извори бликат от скали и дерета. Страхотно е през двадесет и първи век да видиш място, където природата е победител.
Все пак, понеже не сме на луната, по тия места се срещат и хора. Интересни хора, живеещи по странен начин в селища сякаш извадени от миналото (А може би не са извадени, може би още са си там?) В непосредствена близост до Граничната ивица, а понякога на самата и територия са разположени пограничните села. В тия села сякаш времето е спряло. Там хората се радват да те видят, там върха на цивилизацията е някои друг мотор ИЖ. Там хората ходят четири километра до бостана си, та да ти донесат диня...И единственото, което очакват от теб е да я изядеш с кеф. Понякога, там си като заплаха. А друг път Аллах те праща като вестоносец на дъжда...
Това е „Граничната ивица”.


Маршрута:

Миналата година започнахме прехода от гр. Златоград. Този път, за начална точка на ”голямото приключение” решихме да изберем гр. Свиленград. Това беше продиктувано както от факта, че от Свиленград на изток е границата ни с Турция, а там граничните ограничения са повече, тъй и по чисто организационни съображения – този път нямаше бус, дето да ни докара в изходната ни точка и се придвижихме с МБВ (международен бърз влак) №491 до Истанбул. Заминаващ, когато няма закъснение в 18,55 ч. от Централна ЖП гара София, пристига към 01, 30 ч. на гара Свиленград, което ни устройваше идеално. В последствие поради закъснения се оказа, че стигнахме малко след три часа сутринта, ама това е положението...
Такива ми ти работи...
От Свиленград предвиждахме да се придвижим през Мезек до вр. Шейновец (по асфалта) и от там, вече по черно до с. Вълче Поле. След туй хващайки пътищата през застава „Войвода” да се спуснем към с. Ламбух и в последствие до яз. Ивайловград. От там имаше два пътя – Първият вариант беше подсказан от Ичко (а.к.а арх., урб. Христо Николов) и предвиждаше каране покрай река Арда, а вторият беше по шосето с кратък вариант по черен път извеждашщ в месността „Дупката” над града, където мислехме да нанкаме. Възможен се оказа вторият.

За втория ден се полагаше през селата Драбишна и Белополяне да стигнем изоставеното село Сив Кладенец. От там бяхме решили да държим билото до с. Горно Луково, от където да се изкачим до границата, по която да караме до Горни Юруци. В последствие този маршрут претърпя леки изменения наложени от определен тип щения (за туй ще стане дума по-нататък)

За третият ден предвиждахме обвеяно в лека неизвестност изкачване от Юруците до вр. Голата Чука. За съществуването на тоя път съдехме само от бледа следа виждаща се на Гугле-то, а понеже нееднократно сме дървясвали при подобни обстоятелства, бяхме се подготвили психически и за възможен вариант през с. Стражец. Проектният маршрут продължаваше по границата над с. Черничево и се спускаше в с. Аврен, където предвиждахме снабдяване със съестни припаси за дългоочаквания бивак около село Голям Девесил.

Четвъртият ден започваше с изкачване към границата по път, отклоняващ се преди с. Егрек и траверсирайки граничните била, мислехме да се спуснем през заставата намираща се над селото към селата Бук и Малкоч от където, карайки известно време по шосето, след с. Тихомир да напуснем асфалта и през с. Стрижба да преминам прохода Маказа, от където ни предстоеше спускане до с. Шумнатица нарочено за краен пункт на този преход.

Петият ден силно се надявахме терена да ни позволи каране през същинската част на резервата „Гюмюрждински снежник”, но за съжаление пътища подсичащи върховете там няма, та се наложи да ползваме път в ниската част на планината мианващ през селата Кремен, Чакаларово, Долно и Горно Къпиново, от където пътят отново се изкачва до границата и по нея се движи до с. Кушла, нарочено като удобно за бивак.

На шестият ден преходът предвиждаше каране по границата над с. Кушла с последващо спускане в гр. Златоград, където ни чакаха доставки от храна и ракия. След Златоград по нов път през с. Аламовци, щахме да се изкачим до вр. Карелска чука и по билото да достигнем познатата ни от миналата година застава „Мързян”.

Ден седми – От „Мързян” през с. Чепинци, повтаряйки пътя от миналия поход и отдавойки дължимото на комплекс „Бахами”, през селата Мочуре, Поляна, Горово и Ельово да спим на един заслон/ловна хижа на Ельовска река.

Ден осми – Тука се предполагаха интересни работи. Верни на идеята си за „подобряване” на миналогодишните етапи (нали, като вече си минал от някъде и поназнайваш разни нещица за района – друго е...) сме начертали маршрута по предполагаемо съществуващ прикриващ път излизащ директно през с. Сивино до с. Горна Арда, от където при малко късмет с терена ще слезнем в с. Бориково, дето на снимки бяхме виждали удобно съоръжение за бивакуване (заслон де).

Деветият етап също се предвиждаше да бъде не по-малко интересен, благодарение на твърде насеченият терен в района. Слад изкачване от Бориково през с. Черешките до кота 1250 м. н.в. следваше спускане до с. Киселчово. След туй ни чакаше изкачването от селото до застава „Герзовица”, което е много красиво, ама си е бая зор.

Десетият ден бяхме планирали да търсим граничният път свързващ (по възможност) застава „Шабаница” със заставата над с. Кестен и граничният път (съществуващ) над застава „Водни пад” и слизащ към селата Кожаре и Буйново. Слет това напускахме Граничната ивица и се насочвахме към сърцето на Родопа.

Останалите етапи не криеха изненади, бяха ни детайлно известни и общо взето се явяваха, като заслужена лятна почивка.
В кратце: 11 – с. Буйново, с. Змеица, яз. Голям Беглик ; 12 - яз. Голям Беглик, м. Каратепе, с. Медени Поляни; 13 – с. Медени Поляни, вр. Велиица, летовище Юндола, 14 - летовище Юндола, Белмекен, х. „Грънчар”; 15 - х. „Грънчар”, седл. „Заврачица”, х. „Заврачица”, х. „Марица”, х. „Чакър Войвода”, Боровец , гр. Самоков, седл. „Ярема”, София....
Така внимателно планираният маршрут ни даваше увереност, че ще се справим с предизвикателствата очакващи ни по пътя. Като разгледате графика на придвижване, публикуван в приложенията, вярвам ще ви направи впечатление, че етапите свързани с определена неизвестност, или при които се очакваше да се сблъскаме сособено корав терен, са планирани достатъчно къси, та да има време за неизбежните забавяния. Този подход има и друго предимство – превъзмогвайки по-леко от предвиденото даден етап, имахме възможността да ги слеем в един със следващият, при което се печели ден почивка или ден за допълнителни проучвания, според нуждите и желанията. По- нататък ще стане дума какви промени в тъй прилежно начертания план се наложиха от обстоятелствата и теренните особености, но внимателната и гъвкава планировка на маршрута на тази кампания, считам за основна причина всичко да мине „като по мед и масло”.

След това малко сухо, но вярвам не съвсем безинтересно изложение, предоставям на вашето внимание краткият дневник на пътуването, така както то е изглеждало през моите очи. Приятно четене.

Дневникът

05 Август 2011 г.
София – гара Свиленград – Unknown Point над Мезек – 12 км.

Чувствам се доста изнервен, щото до последния момент бях на работа. Най после свършвам и се изтърсвам пред магазина на Пламен, където е сборният пункт. Другите ми изглеждат спокойни, а аз още не мога да се оттърся от нервите.
....
Влакът има закъснение поне час. Егати зора!
На качване с бяс устанавявам, че Международният бърз влак №491 се състои от три! Повтарям – три вагона. Също тъй, установяваме, че няма пощенски вагон, въпреки уверенията на „вътрешни” хора от БДЖ-то, че имал...Скарах се с някакви бабета и с началник влака. Олекна ми.
....
Пътуването мина спокойно и даже весело – не малка заслуга за което има косовската ракия на Чичо Вено. Жив да ни е!
При всичките закъснения пристигаме на Свиленградската гара към 03.15 ч. Слезли от влака, оказваме се обградени от всякъде с бодлива тел. Нова, модерна бодлива тел. Картината е сюрреалистична в мрака...
Най после се измъкваме от концлагера и хващаме пътя към Мезек и Шейновец. Караме на фарове, докато някой убедено рече - „Вече май НАИСТИНА е време да легнем да спим”. Въпреки умората и еуфорията, сънят тутакси ме надвива.

06 Август 2011 г.
Unknown Point над Мезек – в. Шейновец – с. Вълче Поле – заст. „Стоил Косовски” – заст. „Войвода – заст. „Асен” – с. Ламбух – яз. „Ивайловград” – гр. Ивайловград – 49 км.

Събуждам се и сам се учудвам колко близо до пътя сме се тръшнали. А нощеска ми се струваше, че сме се наврели „в дън горите тилилейски”.
До Шейновец е асфалт, а после – друслив черен път. Подминаваме отклонение за застава „Асен Илиев”. Пътят се спуска стремглаво и скоро сме над с. Вълче Поле, което лекомислено подминаваме без да заредим вода. Грешка, която скъпо ще платим после.
Стигаме до застава „Стоил Косовски”, където установяваме, че вода няма. С надежда за по-добър резултат в търсенето продължаваме нататък – то и нямаме кой знае какъв избор де. 5-6 километра по-късно ни става болезнено ясно, че вода от тук нататък, чак докато слезем към Ламбух няма да намерим. Това е гадно. Тътрейки се изгарян от жажда през ниските дъбови горички, съзирам отбелязан на GPS картата някакъв водоем в стил „Small lake in the forest” Решавам да кривна от пътя, още повече, че въпросното място се пада според Зен само на 100 – 150 м. в дясно. Промъквам се между дърветата и дъхът ми спира от гледката. Впечатлението което това странно блато/езеро оставя в съсипаното ми от жажда съзнание е покъртително. Крещя като индианец търчейки в свински тръс към пътя да викам останалите. При по-внимателен оглед установяваме, че водата не става за пиене, а къпането в това горско езеро (по-скоро блато) крие сериозни рискове. Все пак се разхлаждаме, затънали до кръста във вода, а до колене в тинята, която за всеобщо учудване не цапа...
В Ламбух заварвам картина от която сърцето ми примира в сладостни спазми – старинна църква, огромен дъб, а под дъба са се разположили моичките и лочат до насита каквото намерят. Стопанинът на къщата с щедра ръка ни предлага не големи, но адски сладки лубеници (дини, иначе казано), две от които биват унищожени с решителност и скорост достойни за възхищение. Ебем ти електролитните напитки!
...На поста до яз. Ивайловград граничните, след продължителни справки с Управлението ни упътват към най-доброто място за плаж, цялото обкичено в табели „Къпането забранено!”
Оказва се, че варианта за придвижване по р. Арда не е възможен, та се налага да извъртим оставащите осем километра по шосето. Е, с малък вариант по черен път накрая.
В Ивайловград ни чакат Краси и неговите ятаци, дето ни посрещат като паши. Домъкнали половин багажник домати, чушки, дини и прочее от произведенията на тая земя. И погача ни беха изпекли – без майтап!
От височината с кръста (местността се казва „Дупката”) градът изглежда невероятно красив нощем. Перспективите пред нас също са оцветени в розово и съненият ми и леко замаян от ивайловградският еликсир мозък вижда утрешният преход в най-прекрасни краски.

07 Август 2011 г.
Гр. Ивайловград – с. Драбишна – с. Белополяне – с. Сив Кладенец – с. Мандрица – с. Долно Луково – с. Горно Луково - в. Королов чаир – в. Хиладжик – с. Горни Юруци – 62 км.

Караме през Ивайловградското поле. Граничните възвишения изглеждат ужасно далече. Измамно е обаче, щото скоро навлизаме неусетно сред красиви горички и хълмове, лозя и подредени като пачуърк ниви в същинската част от етапа. Сякаш на сън минаваме през селата Драбишна и Белополяне.
Сив Кладенец май е населено с духове. Така ми се струва поне. Впечатлението от рухналите къщи е леко тягостно, но е много красиво по един особен начин... Решаваме в името на доброто похапване и плажът по меандрите на Бяла река да променим маршрута слизайки в Мандрица. Хич не съжалявм – освен, че е архитектурен резерват, там за пореден път се сблъскваме с удивителното гостоприемство на тракийците.
В селският „бар” се оказват налични само 11 кебапчета. Трагедия....Любезен човечец спасява положението с достатъчно доматки и пипер от градината си. Добре подложили се юрваме към с. Долно Луково, където според местните има чудесен вир и плаж. Не ни излъгаха – има!
След забавните игри и мързела на плажа, стръмно и напечено асфалтово изкачване ни води в Горно Луково – отново каменни къщи, пустош и сурова красота. Границата е близо и почти физически усещам притегателната и сила. Не знам защо – просто е така!
Есента, когато карах по браздата от Черна Черква до Юруците, погледът ми се обърна на изток – Какво ли е натам? – питах се. Сега идвах от там и нещо яко ме човъркаше да свържа онова „преди” с това „сега”...
Участъка от Горно Луково до Горни Юруци е караем почти изцяло. Има само три четири кратки но много стръмни и изровени пасажа, налагащи слизане от велосипедите. На самата граница има едно изоставено село – Ормарлар. Разделено е от границата и хората са го напуснали. Странно усещане създават руините, мълчалив свидетел на трагедии (може би?) Кой съм аз та да зная...
В Горни Юруци ни посрещат сърдечно. Площадката пред кръчмата, обзаведена с маси и пейки, както и близката ливада са предоставени на наше разположение, а бабата кръчмарка обещава за закуска да ни изпържи мекици...

08 Август 2011 г.
С. Горни Юруци – в. Голата чука – в. Ушите – с. Черничево – с. Аврен – Бивак „Пирамидате” (на р. Крумовица) – 42 км.

Обилно закусваме с въпросните мекици с манов мед. Огромни са! Необятни мекици. Със зор изяждам мекица и половина.
Местните граничари потвърждават информацията ни, че път до в. Голата чука има, но дали ще успеем да продължим много след него по браздата – не знаят.
На тръгване ни спира един дядо и ни дава диня. Ходил специално до бостана си (а той е на два километра от селото) да я откъсне за нас...Изумявам! Имам чувството, че съм на друга планета. Едвам успяваме да го убедим, без да го обидим, че няма как да я вземем с нас. Изглежда ни разбра...
Пътят нагоре в началото е силно ерозирал, защото е доста стръмен. След три-четири километра се оправя и става много красив – провира се под свод от високи букови и прочее широколистни дървеса (не им разбирам твърде)
Излизането към върха е през едни огромни папрати, по-високи от човешки бой. Удивително. От горе се виждат ветрогенераторите на Коджаеле.
Намираме си удобен дъб до самата бразда и с кеф полягваме като овци по пладне.
.....
Пътят по границата свършва, налага се да напуснем граничното било и след няколко асфалтови еквилибристики стигаме до с. Аврен, оборудвано с голям магазин и други разни екстри. По съвет на началинка на местното поделение на Гранична полиция, решаваме да съкратим етапа и да останем да нощуваме в близост до селото, на един заслон в строеж, дето го нарекохме „Пирамидите”. Щото човека който го строеше го прави за лично удовлетворение, а мащабите на строежа ни се сториха направо египетски.
Там изобретихме играта „Родопска топка”. Играе се във вир с каунь.(пъпеш)

09 Август 2011 г.
Бивак „Пирамидате” – с. Девесилово – с. Голям Девесил – с. Егрек – с. Бук – с. Малкоч – с. Тихомир – с. Стрижба – в. Героя – пр. „Маказа” – в.- Мандарлъка – с. Орлица – с. Кирково – с. Шумнатица – 48 км.

Пътищата по границата в участъка то Аврен към Егрек са погълнати от гората, та се налага извесно време да се движим в ниското през селата Девесилово и Голям Девесил. Релефа по браздата е доста насечен и това обяснява занемаряването на пътищата в района.
Преди с. Егрек подминавам отбивка в ляво, водеща предполагам до някоя застава. От нея може би има път траверсиращ граничното било в района. При първоначалните проучвания сме трасирали подобен вариант, обаче решаваме да играем „на сигурно” и оставяме проучването на тази евентуалност за следващи карания в района.
Стигаме до поредната застава по ужасно стръмен стар турски път. Много панорамен обаче. На заставата си правим почивка и като оглеждам околните ридове установявам, че подозренията ми относно „оня” път се потвърждават – има го. И си се движи в нужната посока. Е, нищо, то човек няма как всичко да предвиди – успокоявам съвестта си. Започваме стремглаво спускане към селата Бук и Малкоч през махала Лъжичките. Доста е забавно на места...
В Тихомир се осведомяваме за възможностите за придвижване към Маказа по „черно”. Въоръжени с нужните напътствия преминаваме по приятни черни пътища до село Стрижба, от където се налага да продължим по стръмният жегав асфалт до прохода Маказа. Където се оказва, че в наша чест са пратили граничен патрул да ни посрещне. Докато ние кротко сме поркали бирички в Тихомир тия момци са кесили горе на Маказа да ни чакат. Добре, че така и не разбраха защо сме се забавили толкоз...
Надолу, надолу през с. Орлица и с. Кирково (общински център между другото), та до село Шумнатица, явяващо се крайната точка на днешният етап.

10 Август 2011 г.
с. Шумнатица – с. Кремен – с. Чакаларово – с. Долно Къпино – с. Горно Къпиново – в. Сульова чука – в. Мечкар – в. Остра чука – с. Кушла – с. Горски Извор – 47 км.

В Шумнатица казват, че пътища минаващи „по високото” успоредно на границата в резервата няма. Резервата се нарича „Гюмюрджински снежник” и природата наоколо е невероятна. Обаче, от Горната махала до с. Кремен има път в по-ниските части, който ни дава шанс да си откъснем парченце от тая красота. С лек, до умерен наклон, пътят траверсира склоновете на рида до един превал, от където се спуска стръмно към селото. Земята е покрита с мъхове и листа, основата стабилна, а от склоновете църцорят изворчета – пълен контраст със сушавият пейзаж от предишните преходи. Сякаш гората празнува тук празник на изобилието...
От Кремен до Чакаларово пътят също е много приятен и минава покрай един водоем. Мисля си, че хич не е лошо мястото за преспиване, още повече, че има и чешма.
....
В Долно Къпиново има хотелче, където се настаняваме за заслужен обяд. Там срещаме поредният представител на Гранична полиция, от който научаваме подробности за пътя, дето ни предстои.
Следвайки съветите, след като стигаме до заставата, търсим път в дясно от нея, ама се оказва, че следата чертана по военните карти и Гугъл Земя не става за нищо. Личи си, че там някога е имало път, но в момента някой удобно го е превърнал в терасирана нива и проучването ми в тая посока се оказва тупик...Продължаваме търсенето и след извесна въртележка намираме верният път, в началото имащ вид на козя пътека. Все пак, растоянието до границата е само два километра по права линия и каквото и да стане, предвкусвам билото. Когато го достигам, дъхът ми спира от невероятната гледка. Пред мен се е опнал граничният път...В ляво се виждат зъберите на рида Гюмюрджински снежник, а леко в дясно, на югозапад, граничното било ни приканва. Следата на Зен ни води недвусмислено към прикриващият път, който ту нагоре, ту надолу се движи на 20 – 30 м. под граничната бразда, удобно заобикаляйки няколко по-високи върха. Страшно красив и панорамен преход.
Времето почва да се мръщи и подгонени от депресията връхлитаме в село Кушла.
Глътвам си езика пред картина от 19-ти век. На селският мегдан, върху проснати черги жена ниже тютюн, до нея друга вее фасул...Възрастен човек с бастун седи до тях и гледа в нищото с празен поглед. Наоколо са пръснати десетина къщи, целите от камък – друга планета.
След появата ни, участниците в тоя мизансцен застиват в ужас. Сигурно горе-долу такава е реакцията на съвременен човек при появата на извънземни. То пък верно - и ние сме зелени, странни, с очила, раници и к`во ли не още. И пристигаме от там, от където нищо не идва по принцип, върху странни, трещящи, лъскави неща...
Едно от Зелените човечета продумва с човешки глас. Желае пиво. Това откровение връща сцената тутакси в 21 век. Жената прдумва: „- Аллах, дойдохте сякаш някаква заплаха...”
Обясняват ни, че подслон в селото няма къде да намерим. Дъждът ни следва по петите, та се спускаме към долното село Горски Извор. То и без това, от Кушла на запад път по границата няма, та плановете ни търпят известни изменения, не тъй страшни впрочем.
В селото ни посрещат отначало резервирано. Кава разлика с преди...Има си обяснение – селото е турско. Половин час по-късно, ледът се стопява и въпреки, че е Рамазан, отварят кръчмата за нас и ни приготвят чудесни кюфтаци и салати. Пийваме си също доволно, а за нощувка ни настаняват в бъдещият МОЛ – полузавършен голям магазин. Докато поркаме в кръчмата, дъждът почва да плющи яко, а слънцето залязва. От съседната маса благославят – „Живи да сте, Аллах ви прати, да докарате дъжда”
...От два месеца в тоя край не е валяло...

11 Август 2011 г.
с. Горски Извор –гр. Златоград – с. Аламовци –в. Карелска чука – в. Мързян – заст. „Мързян” – 38.5 км.

Времето се очертава „преобладаващо”, което ще рече, че тоя ден май ще преобладават преваляванията. Което и става, естествено баш когато установяваме, че пътя ни пак го е отнесла някава река...Движим се по просеката на кльона, дето е що годе проходимо и най-подир прехвърляме първият баир, след който пътят се появява и до Златоград е много приятен, лек черен път.
....
Зареждането с провизии минава гладко. И двата колета – с храната и с ракията ни чакат и раниците, придобили поносимо тегло последните дни, отново почват неприятно да тегнат.
....
До Аламовци нещата са ясни. Когато пристигаме в селото, установявам, че кръчмата на тоя, дето ни прати за зелен хайвер миналата година липсва. Сякаш е отнесена от ураган. А, де*а! Я, к`во става когато прокълнем некой гаден кръчмар...
Почваме доста гадно тикане по склона, на който е разположено селото. Ебаси! То не може да се ходи там, тия село настроили. Половин час по-късно излизаме на дърварски път, дето вече може да се кара и по него, следвайки билото разделящо долината на р. Аламовска от долината на Ерма река. Достигаме познат разклон. Минавайки този път по светло, стигаме без особени перипетии до заставата Мързян, където се отдаваме на заслужена почивка.
...Колко различно изглеждат нещата на дневна светлина да знаете.

12 Август 2011 г.
заст. „Мързян” – с. Чепинци – компл. „Бахами – с. Корита –с. Мочуре – с. Горово – с. Ельово – заслон „Ельовска река” – 39.5 км.

Нощният вятър е разкарал всички облаци и слънчицето весело грее. Тръгваме към Чепинци. Велосипедите ни са в трагично мърляво състояние, та спираме на една обилно течаща чешма по-долу по пътя, да ги измием.
Този ден ни е като почивен – няма неизвестни пътища, няма зор, нама изненади. Има обаче „Бахами”. Възползваме се в пълна мяра от благата на цивилизацията. Три часа по-късно полека изкачваме баира до с. Мочуре, където отново се наслаждаваме на невероятните гледки. Малко по-нататък, решавам да се отделя от групата и да проуча един вариант плътно следващ кльона. Има и туристическа маркировка, на места посредствена. Макар и не изцяло караем пъят ме превежда покрай интересни места. Попадам на странно хидросъоръжение – огромен бетонен басейн, току до границата. За какво ли е служил? Сега е празен.
Спускайки се към Горово изпадам през дверите в кльона на беседката, дето спахме миналата година. Другите ги няма никакви и слизайки в селото звъня по мобилния. Става ясно, че съм ги изпреверил та ги зачаквам, понеже по пътя покрай Ельовска река сам минавал само аз.
Разочарование ни обзема, когато установяваме, че ловната хижа, дето я бяхме натаманили за бивак е заключена. Миналата година не беше...Решаваме да спиме на долният заслон край пътя. Речено-сторено. На въпросния заслон заварваме цяло племе мургави братя, сякаш от кастинг за филм на Кустурица. Пием ракия с тях „и си правим мохабет”. Много симпатични, скромни и добронамерени хора, за разлика от покварените мангасари по големите градове.

13 Август 2011 г.
заслон „Ельовска река” – с. Сивино – Билянска махала (на Горна Арда) – с. Арда – местнос „Светилището” – мах. Птока – с. Бориково – засл. „Бориковска пещера” – 28 км.

....До беседката при вратата в кльона – нищо интересно. Само стана забавно, като Агнюс си забрави раницата пред магазина в Сивино.
От въпросният портал почва неизвеснтното. Не сме минавали от там, ама и на OFRM-а, и на военните карти тоя път го има, та смело тръгваме напред, а в преминаването през портала има някяква символика, евали не. Куража ни е възнаграден с чудесен горски път. Карам и си пея – егати кефа!
Пътят извежда до мах. Билянска и заставата над Горна Арда, от където по план трябваше да хванем един път, дето с малко късмет щеше по границата да ни изведе до долината на Бориковска река и от там до с. Бориково. Това добре, ама не бяхме си приготвили нищо за обяд и вечеря, щото магазина в Сивино се оказа затворен. Пък в с. Арда него ден имаше събор...Пък ни се дояде ягънце печено...Па `зехме че си рекохме – „Я, ж`да я еба и границата!”...И се сурнахме бърже към печивата и народното веселие, вихрещо се у Арда. Където, освен че се наплюскахме невъздържано, осигурихме продоволствие за вечеря, под формата на зарзавати и 2 кила и кусур перфектен свински врат. Че даже нямаше да се наложи да го мъкнем на гръб (нещо, което после се оказа особено утешително) тъй като Агентът Щуров пристигаше на почивка със семейство и приятели тъдява, та се сговорихме да ни ги докарат с кола до Бориково енерганите.
А докато похапвахме, местните планински водачи Савко и М..забравих му името (аз ги нарекох Милко и Морко), ни подхлъзнаха да пробваме един път през м. „Светилището”, много хубав според тях. А „много хубавиат” път се оказа яко стръмен и върло каменист, направо непосилен нагоре. Еле па и с тия натежали търбуси. Та затътрихме търбусите до „Светилището”, а то наистина се оказа красиво място с чудни гледки, та малко ми помина ядът.
Ориентацията през мах. Потока е леееко объркана. Като се слезна между къщите, трябва да се влезне през портата в една ливада и право през нея до един чакълест път водещ в Бориково.
Таман пристигнахме с Красьо на заслона при пещерата и Щуров дойде. Умна глава – беше турил в колата и няколко студени бири, които доста добре ни дойдоха. Другите обаче нещо се бавеха, хвърляйки ме в догатки за причината. Когато най-подир се появиха, нещата се изясниха. Носеха Бориковски дарове или иначе казано – по една чудесна прясна пъстърва. Очертаваше се банкет... Групата тутакси се разпъргави, създавайки удобства и кулинарно свещенодействайки. Благословихме Митака, ракийката дето ни беше донесъл, както и добрият си късмет. Изобщо, вярвайте ми, ама много ни вървеше непрекъснато.

14 Август 2011 г.
засл. „Бориковска пещера” – с. Черешките – с. Киселчово – заст. „Герзовица” – 21 км.

Митака пристига надървен за каране, а ние още мързеливо се подмотваме в лагера. Красьо пък е зле – драйфа и кендза в изобилие. Една крава му изаде мърлявия парцал, дето си бърше мазнотиите по колелото. Изяде го, без да и мигне кравешкото око!
Спускаме се по пътя, леко в югозападна посока търсейки отбивката за с. Черешките и удобна чешма, на която да заредим меховете. Откриваме и двете на около километър от бивака. Откриваме и по-доброто място за преспиване, ама де да знаем, че съществува?
Пътят през Черешките е с поносим наклон и много приятен. След селото пътят се изкачва до една къщичка, дето преди е била граничен пост, а сега е хижичка на местните ловци. Вода няма там, обаче. Тук отново попадаме на кльона, покрай който достигаме почти до височината „Калето”. Към нея продължава път (дето май ще се окаже по-удобният за слизане към Киселчово), ние обаче, следвайки начертаният трак, свърваме в дясно и надолу по една първоначално доста тревясала отбивка, която се оправя след няколкостотин метра. Спускаме се към Киселчово и по всичко изглежда, че тоя път ще се мине без изненади, когато...Се намесва „Ефектът Щуров” и пътят пред нас изчезва. Спираме, тъпо гледайки зейналата отпреде ни ровина. Яко свличане по дерето на някаква река е отнесло пътя и всичко това е добре храсталясало. Не се помайваме, ами правим „влекче” и подавайки си един на друг велосипедите бърже прехвърляме дерето. За да попаднем малко по-надолу на същата картинка, ама добре прорасла с гигантски репеи. Атакувам растителната стена фронтално и танцувайки по камънаците скрити отдолу успявам да се прехвърля оттатък реката, където пътя отново се появявя. Останалите повтарят моите еквилибристики и не след дълко се изсипваме на шосето мужду Киселчово и т.н. „махала”.
Краси е зле и въпреки нежеланието си се налага да ни напусне. При такива преходи условията са сурови – или се движиш с групата, или – напускаш. Не може да си позволиш лукса да бавиш останалите и да ги караш да носят бремето на болен другар в планината. Сбогуваме се и Красьо се спуска към Могилица. Жалко.
Требва да се яде, та се упътваме първо към „махлата”, отново следвайки напътствията на арденските гидове. Със същият печален резултат като предния път – ни магазин, ни дявол. Чак горе в селото. Ми, айде към селото тогава...
....Магазина е затворен, а продавача – в неизвестност. Дедо Кольо и Рибока отиват да го дирят, а ние почваме да готвим гнусни полуфабрикати, от които имаме сякаш неизчерпаеми количества, а определено на всички вече им се гади от тях. И мечтаната бирица се отдалечава от нас, като същински пустинен мираж.
Обаче, късметът ни, нашият късмет, дето до сега не ни напуска и сега сработва, та след няма и половин час нашите другари се връщат с жената на магазинера, изгаряща от желание да ни изпече кюфтета. Усмивки отново греят по лицата ни. Бира и диня се оказва неочаквано добра комбинация.
Правейки си мохабет с местните, подхвърлят ни идея, за изкачването до „Голямото кръгово” (печално известно от миналия път кръстовище на пътища) да се възползваме от новопостроен горски път, отклоняващ се от пътя към мината на километър след селото в дясно.
Пътят прилича повече на стена...На всичкото отгоре почна гадно да вали и всичко потъва във вода и кал. Май става традиция Герзовица да ни посреща намръщено. И да не се предава лесно.
Тъй или иначе, „пътят” наистина ни спести доста време. Когато стигам заставата, предният отрад е слезнал за провизиите, които ни чакат при зелените бараки, има-няма 5 км. от другата страна на баира в посока мугленското шосе. Аз пък, устанавявам, че зложелатели са повредили каптажа на заставата, потдържан в изправност преди това. Защо, бе? Единственият водоизточник наблизо е на два километра надолу, ама как се носи вода за седем човека? Нарамвам един бидон от 10 л., един мех и бутилка от бира двулитровка и леви-леви, се потътрям към чушмата. На отиване – добре (празни са гюмовете), ама на връщане ми се ...мамата.
Нищо не е изцяло в черни краски на тоя свят и когато сядаме около огъня, пред добре наредена маса, редувайки благ лаф с глътки ракийка и смилянски бобец, душицата ми иска да запее. Което и прави (душицата).

15 Август 2011 г.
заст. „Герзовица” – м. „Балдъзини поляни” – заст. „Шабаница” – резерват „Шабаница” – заст. „Кестен” – в. Саръяр – с. Кожаре – с. Буйново – 37 км.

В бодрост и в сила мъжка потегляме от Герзовица към Загадката на днешния ден. А в тоя преход, определено има предизвикателство – да намерим пътя между 4-та застава (Шабаница) и заставата „Кестен”, което се явява ключ към целият граничен участък. Намериме ли го, свързваме билно и погранично заставите „Герзовица”, „Кестен” и „Водни пад”. Твърде интригуващ проблем...
До Шабаница пътят ни е познат от миналогодишният поход. Малко след м. „Балдъзини поляни” стигаме едно място, от където се отклонява път, дето си го бях набелязал от преди, като интересен. Докато останалите чакат Агнюс да си оправи чепика, отивам да проуча за какво иде реч. За съжаление, след 5-600 м. пътят свършва в една задънена долина. Връщам се обратно и поемаме по познатият път към заставата.
И тук отново проработва Късметът. С главно „Ъ”.
Някой мярва тревясъл път кривващ в ляво и водещ май в правилна посока. Тръгвам по него, непрекъснато сверявайки посоката със Зен. Той е! Бледата следа от Гугъл-а се оказва истина! Първо спускащ се в една долчинка, после пътят плавно набира височина към един превал насреща пресичайки чудно красиви ливади, тук таме осеяни с ниски храсти. Сякаш всеки момент ще достигнем превала, а планината се раздипля пред нас постепенно, откривайки поредната си гънка красота.
Още 300 метра, после 200, после100, после 50 метра и - границата!. Излизайки горе попадаме на граничен път, разклонаващ се в две посоки. Избирам лявото отклонение, като по-перспективно (според мен). Караме към километр по него. Следя внимателно посоката, щото на картата не е отбелязано нищо. Колкото повече приближаваме към начертаният трак, а значи и към познати места, толкоз повече душата ми се пълни с въодушевление. Ще успеем! Намерихме го! Краката напъват педалите с нова мощ...
Най после достигаме едно билно разсъбличане, където неизвестността се слива с познатото. Посоката трайно се обръща надолу и сваляйки седалките се юрваме по на места изровен, но общо взето скоростен черен път, който ни извежда по прекрасната долина на р. Въча до чудесен заслон с чешма и полянка, където се отдаваме на епикурейски удоволствия с пържоли печени на тикла.
От тук нататък предстоящото изкачване към прикриващият път над Водни Пад е горе-долу ясно. На картата е нанесен ясен път, а в спомените ми от миналата година е останал образа на един път слизащ от ляво, от към границата и Кестен към превала.
Пътят се спуска към заставата „Кестен”, след което почва плавно да катери склона на граничният рид. Наколко по-стръмни участъка не са в състояние да помрачат радостта от откритието. Бавно но сигурно преминавам последните стръмни участъци неизвестност. Почвам да се спускам надолу. Изведнъж гората отстъпва място на широк превал...
От дясно виждам познати поляни, пред мен пътят продължава по границата. Страхотен миг на щастие...Мислено стискам собствената си ръка (другите са някъде напред). Чувство на огромно удовлетворение ме завладява. Цялата подготовка, усилията, мечтите нощем...Сега всичко това вече имаше своя прекрасен финал. Който отбелязвам символично, преминал портала в кльона, четири километра по-надолу.
Напуснахме „Граничната ивица”. От тук нататък, ни очакваше заслужена почивка.
........
Приключвам с дневника си тук. Следващите епизоди не са нито епични, нито интересни. Даже са донякъде интимни, та ще ми простите, ама мисля да си ги запазя за себе си.
Все пак, приключението „Южна гранична ивица” съвсем не е приключило и очаква тепърва своите смели изследователи.


Камен Котев
София, 29.08.2011 г.

Снимковият материал


Малко сухи статистически данни:

Изминато растояние – 710 км. (по GPS трак). Според някои от другарите са 745 км., което е възможно, имайки предвид измененията при редуцирането на следата за деня до 500 точки, което се налагаше поради ограниченията заложени в апарата.

Най-дълъг дневен преход (в същинската част) – 62.6 км.

Най-дълъг дневен преход (абсолютно) – 108 км.

Най-къс дневен преход (в същинската част) – 20.8 км.

Натрупана положителна денивелация – 13 260 м.

Ходови дни – 14

Почивен ден – 1

По-долу съм приложил някои необходими уточнения и практически бележки, които вярвам ще бъдат интересни на читателя.

Правилото на седемте „П”-та (Или правилото на Дик Марчинко)

Какво собствено е туй правило? Ми горе-долу изглежда така: „Правилната Предварителна Потготовка Предотвратява Пръдливото Пикливо Посиране”
Та взимайки предвид тия верни слова и отчитайки полезния, а понякога болезнен (за задните части) опит от миналогодишното приключение, решихме подготвяйки се за кампанията през 2011 г. да подходим малко по-комплексно към проблема „Южен граничен коридор”. Очертаха се няколко основни направлевия, върху които трябваше да съсредоточим мозъчната си енергия.


Вещите:

Както обикновенно, идеята за максимална автономност и липса на съпровождащ транспорт, налагаше много внимателно да се помисли, какво да си турим на гърбовете. А понеже още пазя болезнен спомен от мъкненето миналата година, решихме за тази експедиция да поработим детайлно по въпроса с екипировката. Детайлно означава твърде добре да пресметнем от какво наистина се нуждаем, предвид климатичните условия в районите през които ще минем и спецификата на придвижването с велосипед по непознати места, извън пътища и цивилизация. В приложението накрая има пълен списък с екипировката, която с малки разлики се използуваше от всички в групата, та няма тук специално да се спирам на всеки детайл. Все пак, ще кажа няколко неща, които според мен си струват специалното отношение.
Всички използваме раници специално конструирани за велосипедни преходи с обем 30-35 л. С доста зор и при някои уговорки (да се разбира доста от екипировката да се окачи по велосипеда) може да се мине и с по-малка раница, но в никой случай не по-малка от 20 – 21 л.
Дрехите се свеждат до два чифта за каране, като единеят се пере, а докато съхне се ползува другият и един комплект дрехи за бивак, както и връхна дреха за по-хладно време. Предвид това, че лятно време в тия крайща температурите денем дори и при лошо време рядко падат под 15 градуса, излишно е да се мъкнат тлъсти полари и тежки влагозащитни якета – при каране в дъжд, тъй или иначе си си мокър от пот, по-важното е като спреш някъде на сухо, да има нещо дето да те стопли, а и да съхне бързо.
Относно безопасността, всеки носи ЛПП (Личен Превързочен Пакет), а общо за групата се носи голяма добре заредена аптечка. Радиостанции не сме ползвали, въпреки че имаше такава идея, но теглото и съмнителните възможности за зареждане ни отказаха от тях. Отделно, оказа се, че покритието на мобилните телефони в 80% от случайте абсолютно удовлетворяваше нуждите ни от комуникация. Може и по-голям да е процента, ама тъй или иначе не сме си държали телефоните включени постоянно.
Общо за групата се носи газов котлон и тенджерка, като необходимите патрони газ се разпределят по хората, съобразно каква част от общите съоръжения носят. Например – Един носи трион, друг аптечката, трети бутилка газ, четвърти – повече ракия ) Така всички участници се товарят приблизително еднакво с общите блага. Естествено малки разлики има , ама подобно начинание би било изначално обречено на провал, ако тия дето са го почнали се „втръбяват” за такива неща...
Козметични принадлежности във вид на четки за зъби, пасти и сапуни, всеки сам си прецени в какво количество да помъкне. Е, относно брадобръсненето консенсус няма, та подходът беше различен. Аз лично брадясвах до към средата на прехода, по-скоро от мързел нежели от друго, а после си купих от сел-шопа самобръсначка еднодневка, с която премахнах окосмяването. При другите се наблюдаваха двете крайности – или почти ежедневно брадобръснене, или крайно отрицание.
Да видим сега, какво предвиждахме за грижите към „основното бойно средство” (велосипедите за неразбралите). Освен всички обичайни при каране в планина неща (помпа, щанги, комбиниран инструмент, лепенки, р. гума и т.н и т.н.) добре е да се вземе още една резервна гума, жило за скорости (който е с механични спирачки е хубаво да си предвиди и две жила за тях), масло за смазване на верига и малко шише с обезмаслител Meglio, твърде полезен за почистване на разни чаркове. Решихме да не носим резервна външна гума, предвид опита ни от миналата година. Оказа се грешен ход – тазгодишното каране беше белязано от многобройни проблеми с гумите. Някои повреди по гумите се оказаха фатални и предизвикаха отпадането при определени етапи, за щастие в самият край на експедицията. Ако се наложеше някои да напусне карането по подобна причина в началото щеше да е адски гадно... Тъй че, препоръчвам носенето на поне една (зависи от големината на групата) резервна външна гума.
Обгрижването на велосипедите се изразяваше в ежедневно преглеждане и почистване (сухо или мокро, според обстановката) на основните движещи се части – прахови семеринги на вилка и заден амортисьор, дерайльори, верига и венци, както и смазванито на последните. При подобен подход, като изключим едно скъсано жило за скорости и гореспоментите проблеми с гумите, никакви технически неизправности не сме имали. Това естествено при положение, че велосипедите за подобно мероприятие бяха в изрядно техническо състояние. Апропо, да се тръгва с велосипед в различно състояние от горното е признак, както на удивително тъпоумие, тъй и на крайна безотговорност и неуважение към партньорите ти.


Изхранването:

Този път замисляхме петнадесетдневно каране. Това автоматично поставяше някои въпроси ребром. Не може, предвид желанието ни за независимост откъм транспорт, да влачим храна (и ракия, крайно важна за оцеляването ни) за целият преход на гърба си. А нямахме ни най-малка представа, какво можем да очакваме, като възможности за снабдяване по селата. Всъшност, имахме основателното подозрение, че въпросните възможности ще са силно ограничени. Та в тоя ред на мисли, решихме да заложим на следната схема за изхранване: Всеки участник носи на гърба си суха храна за 5(пет) дена. Тая храна с леки вариации при отделните индивиди представляваше сухи супи, инстантни спагети, картофено пюре с подобрители, пастърма (или някакво сушено месо, по вкус) и мюсли в различни варианти. Също електролитни прахообразни напитки (IsotonicSport на Step) и нескафета „3в1”. Турихме и 4-5 блокчета Corny или подобни. Общо като тегло се събираше да се носи към кило и половина – кило и седемстотин храна, което е общо взето поносимо. Доставки за следващите етапи от пътуването щяхме да получаваме във вид на колети, които верни ятаци щяха да ни пратят до някои по-големи селища по маршрута. Колетите съдържаха дажбата на всеки за следващата „петилетка”, както и общите консумативи, като газ за примуса, ракия и някои други нещица – препарат за пране например. Въпросната схема проработи отлично, в последствие обаче се оказа, че сме подценили възможността за снабдяване с пресни продукти на местна почва, та една доста голяма част от гнусните полуфабрикати ни останаха. Не ми се вярва някои да предпочете да плющи сухи супи и подобните пластмасови храни при възможност да се наяде до пръсване с невероятни пресни зарзавати и сирене. Месото обаче е кът. Не толкоз защото го няма, а по-скоро поради необходимостта да уговориш някой местен жител да гътне някое пиле, а това изисква време, каквото нямахме предвид факта, че спазвахме график на придвижване, според който пристигахме около населено място следобеда или привечер, а ако се случеше да минем по дневно време от някъде, обикновено не се задържахме достатъчно дълго. Намираха се обаче превъзходни консерви „Телешко в собствен сос” на фирма „Компас”.Тия консерви донякъде спасяваха положението с месото, както и носената пастърма. Писаното по-горе важи за Източните Родопи, в западната част е високо, материала за салати е оскъден и не се различава от пазарджишките пластмаси, дето си ги ядем в града. За сметка на това, цивилизацията е навлязла повече в бита на хората и по селските магазини почти винаги се намират поносими по качество хранителни продукти, а и може донякъде да се разчита на кръчми.

Водата.

С водата предвиждахме, че ще имаме проблеми при етапите в източните части на планината. Проблемите можеха да дойдат, както от непознаването на района и наличните водоизточници, така и поради очакваните зверски августовски горещини – нещо с което ниските и сравнително голи Източни Родопи са печално известни. Затова, по първоначални изчисления, всеки трябваше да се снабди с хидратор (мех) за вода с обем 3.0 л. или подходящи съдове, ако няма трилитров мех.
За добра чест се оказа, че с редки изключения във всички селища по пътя и около тях има чешми, а на доста места и микроязовири. Единственият проблем, който имахме с водата се дължеше всецяло на собствената ни глупост и мързел. Още първият ден, навлизайки в същинската Гранична ивица, подминахме с. Вълче поле, падащо се в ниското без да си направим труда да проверим с колко вода разполагаме и да заредим при необходимост. Глупостта ни бе наказана тутакси. Останахме без вода сред ниски горички от горуни (зимен дъб, скален дъб), дето не полъхваше никакъв ветрец. Отвратителната жегат и мисълта, че вода няма и не се знае къде би могло да има бяха доста угнетяващи...Преодолели билото, макар и мъчително, стремглаво връхлетяхме в с. Ламбух, където сложихме край на мъките си. Тази щастливо завършила история, при друг случай и с други участници, може да има и съвсем различен завършек. Хората от групата ни бяха тренирани, свикнали на жега и жажда и психически готови на всякакъви обрати. Всяка друга нагласа впрочем, когато си в нищото е вредна, да не кажа опасна...
Важно! Всеки тръгнал да кара или ходи по Граничната ивица, трябва да знае: Всички водоизточници на бившите гранични застави са съзнателно унищожени. Ако случайно на някоя от заставите има вода, то това е благодарение на усилията на хората от близкото село или на местните ловни дружинки, тъй че не разчитайте на заставите като на водоизточници или удобно място за бивак. Поради тези причини, етапите по маршрута ни бяха планирани така, че да започват и завършват около населено място. Това е гаранция, че на мястото избрано за спане ще има вода в достатъчно количество не само за пиене, но и за нормално поддържане на личната хигиена – нещо, без което провеждането на многодневни летни походи е невъзможно. Нали, също както и велосипеда и ние се нуждаем от поддръжка.

Енергийната независимост.

Миналата година за да задоволя енергийният глад на всичките си уреди (а те са GPS, фотоапрат-турбосапунерка, челник и мобилен телефон) мъкнах повече от 500 гр. батерии, зарядно за телефона, а фотоапарата беше с два литиево-йонни акумулатора. Цялата тая галимация тежеше сигурно почти килограм, а бях решил тоя път да се „дзифтя” за всяко грамче. Щото иначе неусетно раницата става 15 кг.
Другото което ме накара да се замисля за някакво нестандартно решение, беше съмнението, че надали ще успея да намирам места с 220 V достатъчно често и достатъчно за дълго време, та да си струва да се разчита на тях. В крайна сметка след множество душевни спазми и благодарение на щастливата случайност попаднах на доста смислено предложение – един модел соларно зарядно на Camelion, позволяващо зареждане на АА акумолатори, както от солара, тъй и през USB, а също притежаващо изход мини USB. Това в комбинация с адаптер 220V/USB и комплект накрайници ми позволи да бъда максимално гъвкав съобразно условията. Предварителните тестове по врема на „Перпендикулярна Вселена - 5” бяха обнадеждаващи и реших да рискувам.
Взех три чифта АА NMH акумулатори 2400 mAh Powerex Imedion. Заряда при нормални условия на 4 бр. акумулатори продължаваше между два и три ходови дни (т.е. времето през което се кара, а зарядното виси на раницата) при което, с изключение на по-дългите почивки не съм създавал специални условия за оптимално облъчване на солара – просто си карах. По тази причина, а и като застраховка при мрачно време, носех и 4 бр. АА литиеви незарядни батерии. Единият чифт така и остана неизползван. За челника използвах 3 бр. от споменатите литеви батерии, както и за фара на велосипеда. Енергията стигна и на двата уреда за целият преход и продължиха да работят добре и след това.
Извода: При сумарно тегло на целият енергиен пакет то около 350 гр. съм много доволен от възможностите, които предлага тази комбинация и смятам и за в бъдеще да се възползвам от услугите и.
Като заключение: Сигурно има още доста неща, които могат да се кажат относно организацията, снабдяването и материалната част на подобни многодневни походи, но аз мисля да спра до тук. Все пак, оставям въпроса отворен и бих се радвал по-нататък в темата, ако някой има въпроси или полезен опит да го сподели с нас.

Накрая:
Маршрута като файл за Garmin и GPX -
Wturopia 2011 - final.zip
(231.16 KiB) 516 пъти


Маршрута като KML -
Wturopia 2011 - final.zip
(231.16 KiB) 516 пъти






Приложения:


Приложение № 1


Г Р А Ф И К
На придвижване за велопоход „Щуропия” 2011 г.

Заминаване от Централна гара София – 18:55 ч. на 05.08.2011 г.
Пристигане в гр. Свиленград – 01:05 ч. на 06.08.2011 г.

Основен етап 1:

Ден 1 (06.08) – гр. Свиленград – гр. Ивайловград - 59,9 км.
Начало на етапа – 08.00 ч.; ЕТА – 18.00 ч.
*Изпращане на колет с провизии и оборудване до гр. Златоград

Ден 2 (07.08) – гр. Ивайловград – с. Горни Юруци – 55,9 км.
Начало на етапа – 07.00 ч.; Продължителност – около 8-9 ч. ЕТА – 16.00 ч.

Ден 3 (08.08) – с. Горни Юруци – с. Голям Девесил – 48,4 км.
Начало на етапа – 07.00 ч.; Продължителност – около 8 ч. ЕТА – 16 – 17.00 ч.*

Ден 4 (09.08) – с. Голям Девесил – с. Шумнатица – 34,0 км.
Начало на етапа – 07.30 ч.; Продължителност – около 6-9 ч. ЕТА – 16.00 ч.*

Ден 5 (10.08) – с. Шумнатица – с. Кушла – 33,2 км.
Начало на етапа – 07.30 ч.; Продължителност – около 8-9 ч. ЕТА – 16.00 ч.*

Ден 6 (11.08) – с. Кушла – гр. Златоград – з. Мързян – 37,2 км.
Начало на етапа – 07.30 ч.; Продължителност – около 8-9 ч. ЕТА – 17,30 ч.
*Получаване на колет с провизии и оборудване в гр. Златоград

Основен етап 2:

Ден 7 (12.08) – з. Мързян – с. Ельово – 39,6 км.
Начало на етапа – 07.30 ч.; Продължителност – около 8 ч. ЕТА – 15,30 – 16,00 ч.

Ден 8 (13.08) – с. Ельово – с. Бориково – 25,7 км.
Начало на етапа – 07.30 ч.; Продължителност – около 8 ч. ЕТА – 16.00 ч.*

Ден 9 (14.08) – с. Бориково – заст. Герзовица – 21,2 км.
Начало на етапа – 07.30 ч.; Продължителност – около 8 ч. ЕТА – 16.00 ч.*
*Получаване на колет с провизии и оборудване на застава Герзовица

Основен етап 3:

Ден 10 (15.08) - заст. Герзовица – с. Буйново – 33,7 км.
Начало на етапа – 07.30 ч.; Продължителност – около 7-8 ч. ЕТА – 17.00 ч.

Ден 11 (16.08) – с. Буйново – яз. Голям Беглик – 54,2 км.
Начало на етапа – 07.30 ч.; Продължителност – около 8-9 ч. ЕТА – 17.00 ч.

Ден 12 (17.08) – яз. Голям Беглик – с. Медени поляни – 34,7 км.
Начало на етапа – 07.30 ч.; Продължителност – около 8-9 ч. ЕТА – 16.00 ч.

Ден 13 (18.08) – с. Медени поляни - Юндола – 37,9 км.
Начало на етапа – 08.00 ч.; Продължителност – около 8-9 ч. ЕТА – 15.00 ч.

Ден 14 (19.08) – Юндола – компл. Белмекен – х. Грънчар – 50,6 км.
Начало на етапа – 08.00 ч.; Продължителност – около 9 ч. ЕТА – 19.00 ч.
*Пристигане на група от София и зареждане с провизии изнесени с джип на х. Грънчар

Ден 15 (20.08) – х. Грънчар – гр. София – 106 км.
Начало на етапа – 07.00 ч.; Продължителност – около 10-13 ч. ЕТА – 20.00 ч.


Забележка:
1. ЕТА - Еstimated Тime of Аrrival (Приблизително време на пристигане)
2. Времената ЕТА са приблизително смятани с обедна почивка (поне 1 час) и при отчитане фактора „неизвестност” при етапите, отбелязани с „*”






Приложение №2

Списък на екипировката и някои консумативи:

ЕКИПИРОВКАТА

Това, естествено, са моите виждания по въпроса, но мисля, че би било полезно четиво, като основа за лични размишления по темата.

И така, с какво започваме?
На първо място – раницата. При многодневен преход с велосипед, трябва да обърнем внимание на няколко важни неща. Раницата трябва да е специализирана за велосипедизъм. Всякакви туристически раници са неподходящи за целта и употребата им е мъчителна работа...Като обем, за идеална приемам 30 – 35 l. . По-голяма би пречила при каране, а и подбужда към прибиране на излишни вещи. Хубаво е обемът и да бъде разделен на две. Задължително е наличието на отделен джоб и система за прикрепване на хидрант (т.н. „мех”).
Гърбът трябва да бъде с възможно най-добрата вентилация, и система на окачване правилно разпределяща натоварването при носена на тежък товар. (и при най-добри условия, заредената с вода и храна раница трудно би тежала по-малко то 9 кг.)
Раниците, които съм употребявал до сега са Deuter TransAlpin 30 и Vaude AlpinAir 30+5, като за по-удобна намирам Vaude-то. Това, обаче си остава лично мнение, както казах и по-горе. И двете раници изпълнявват чудесно работата, за която са създадени.

Да погледнем сега, нещата които слагаме вътре в раницата. На снимката по долу съм показал повечето от нещата, дето смятам за удачен избор.
Изображение

1. Шишенцето от шампоан съдържа обезмаслител Meglio (за почистване на велосипеда)
2. Стара четка за зъби с отрязана дръжка (използва се в комбинация с горното)
3. 3 бр. щангички за сваляне/слагане на външна гума.
4. Тази сапунерка се превръща в много удобна кутия за ЛПП (личен превързочен пакет). Какво съдържа той ще ви запозная по-нататък.
5. Комбинирана помпа за амортисьори и гуми.
6. Мултитуул (комбиниран инструмент на български). Задължително е да има машинка за ремонт на верига.
7. Ремонтен комплект – Лепенки за вътрешни гуми, за външни също, лепило, микрофибър кърпа и някои нужни дреболии по вкус. При мен – спейсъри за спирачки, капачка за отвиване на иглички, няколко ластичета и свински опашки.
8. 2 бр. резервни вътрешни гуми. Аз ползвам Maxxis Ultralight заради компактността им и ниското тегло.
9. Хидрант (мех за вода) – добре е да побира около 3 л. течност.
10. Челник - колкото по-лек и мощен, толкоз по-добре.
11. Ролка изолирбанд
12. Нож Mora 200 – легендарно вече острие, но и всякакъв друг върши работа. Аз предпочитам нож с нормално по размер острие, та да е удобен за много работи.
13. Сгъваем трион Huskvarna 17 см. – много полезна джаджа.
14. Хранителен комплект – вилица, лъжица и нож на Ferrino.
15. Фар за велосипеда – каквото се каза за челника, отнася се и за фаровете.
16. Щипка за тенджери (курвичка) – не, че не може без нея, но на мен лично ми е много удобно да я имам.
17. 2 бр. неръжд. Купички Ф18 см.
18. Комплект Primus PrimeLight – горелка и канче 1 л., плюс бутилка 100 гр.
19. Слънчеви очила
20. Фотоапарат
21. Джи Пи Ес приемник Garmin Etrex Vista HCX
22. Наколенки Endura MT 500
23. Чантичка за монтиране към рамката на велосипеда. В нея прибирам всички инструменти и пр. вещи по поддръжката на велосипеда. Например обезмаслителя, рем. комплекта и масло за смазване на веригата, за което забравих да спомена по-горе.
24. Кутия/несесер – съдържа много различни дреболии. Тоалетни принадлежности, разни други нещица нужни всекиму. Например игли, конци, презервативи, батерии и каквото се сетите още...

След като изброих и визуализирах дребните (и не чак толкоз)нещица, да вземем сега да обърнем поглед и към по-едричките вещи.

1. Спален чувал. Моят избор падна на пухеният спален чувал Ferrino LightTec 700W. Буквичката “W” означава, че е дамски, демек по-къс. Понеже съм „късъбаджак” или иначе казано с ръст около 171-2 см. този вариант ме устрои идеално, бидейки с 50 гр. по-лек и с няколко градуса по-топъл (същото количество пух е вместено в по-малък обем – респективно повече изолация) Ниско тегло и изключително компактни размери в сгънат вариант – това са много важни характеристики за спалният чувал, който човек трябва да натика в раница с ограничен обем. Конкретно този е с тегло 700 гр. и температурен диапазон от +20 до -14 градуса (екстрем) Комфортната зона е в границите +6 – 1 градуса С. В компресиран вариант размерите му са около 15 х 18 – 20 см.
2. Шалте – В последните години се налагат масово т.н. самонадувни постелки. Аз лично ползвам Therm-A-Rest ProLight regular с компактни размери и тегло от 330 гр.
3. Връхна дреха непромокаема и ветроустойчива – CRAFT LightJaket – ултралека и компактна ветровка с showerproof защита от влага и дишаемост 10 000 мм./24 ч.. Повече при летни преходи не е нужно предвид интензивното натоварване при карането на велосипед и свързаното с него обилно потене. И да пропусне якето влага, човек и без туй вече е достатъчно мокър отдолу от собствената си пот. При всички случаи, основното което трябва да търсим от защитният слои е бързото изсъхване и ветрозащитата.
4. Среден слой – яке от дабел (зимен) WINDSTOPPER® или производни материи. Служи както при каране, ако нещата згрубеят откъм температура, тъй и в бивака, ако захладнее излишно.
5. Долен слой:
За каране:
1 бр. колоездачно джърси с дълъг ръкав.
1 бр. колоездачно джърси без ръкав, но с уинстопер отпред.
1 бр. колоездачно джърси без ръкав.
2 бр. колоездачни клинове с подложка (памперс)
1 бр. къси панталони Endura Hummvee
За бивак и прочее:
1 бр. дълги ултралеки панталони на AST (широки и удобни, бързосъхнещи)
1 бр. къси шорти (памучни или от подходяща изкуствена материя)
1 бр. термобельо блуза с дълъг ръкав (мериносова или синтетична)
2 бр. чорапи Fuse и 1 бр. мериносови

Отделно от облеклото да спомена за две много полезни екстри, а именно хавлия от микрофибър и вътрешен чаршаф за спалият чувал.
Хавлията е много полезно нещо и е много компактна и лека. Съхне бързо, а способността и да попива вода е изненадващо голяма за размерите и (моята е 60 х 90 см.) Не, че без нея не можем, но това е едно от нещата продукт на съвременните технологии, което с радост прибавих към екипировката си, без да я утежнявам/уголемявам съществено.
Вътрешният чаршаф за спален чувал – особено при пухените чували, този аксесоар е почти задължителен, ако искаме дълго да се радваме на придобивката си. Идеята му е да се намали зацапването причинено от потене и пр. външни замърсители, иначе попадащи директно в чувала и попиващи в пуха. Което от своя страна бързо „осмърдява” спалният чувал, а за пухените такива е добре известно, че трябва да се перат възможно най-рядко. Другата полза от чаршафа е, че покачва температурата на чувала с градус – два.

Та преминахме през дрехи, спални чували и пр. неща дето ги обличаме и се навираме у тях, да вземем да погледнем два други важни раздела от екипировката ни. А именно – нещата нужни за поддръжката на велосипеда през време на прехода и нещата нужни за поддръжката (ремонта, недай боже) на велосипедиста.

По горе на снимката съм писал относно резервни гуми, помпи пр. неща, но нека да погледнем какво слагам в моят „ремонтен комплект”
Сапунерката:

Лепенки да вътрешни гуми – 10 – 25 бр. с различни размери.
1. Лепенки за външни гуми – 4 бр.
2. Стъргалки – 1-2 бр. (най-добре метални ренденца, но ако нямам, може и шкурка 40 – 60)
3. Лепило – 1-2 тубички (аз нося 2 обикновено)
4. жила за скорости – 2 бр.
5. Спейсъри за спирачките
6. Резервни накладки 1 чифт.
7. Капачка с накрайник за вадене на игличката на вентила.
8. Малка кърпа от микрофибър (15 х 20 см.)
9. Свински опашки – 5-6 бр. 150 х 2 мм.
10. 2-3 резервни спици (това не е в сапунерката, ама се присетих сега)


Личен превързочен пакет (ЛПП) и Аптечка, както и някои козметични добавки.

ЛПП:
1. Бинт 10 см. – 1 бр.
2. Бинт стерилен 8 см. – 1 бр.
3. Бинт стерилен 5 см. – 1 бр.
4. Бинт ластичен 8 см. – 1 бр.
5. Лейкопласт – една малка ролка.
6. Стерилна марля – 2 пакетчета
7. Пластир – по избор, но не по-малко от 10 бр. с разл. Размери
8. Мъничка опаковка Топоцин или пр. антибиотична пудра.
9. Тубичка унгвент Немибациин или подобно нещо.

Към въпросните козметични добавки причислявам кремът за слънце, кремът за дупе (т.н. подмазник), паста и четка за зъби, както и някои неща, дето всеки за себеси може да реши, че му трябват. (нокторезачки, самобръсначки, презервативи и какво ли не още)
Прикачени файлове
Wturopia 2011 - kml_final.zip
(173.5 KiB) 468 пъти
ВЕЛО 2009 Sus scrofa domestica
Аватар
sailman
 
Мнения: 1443
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2008 11:10 am
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот veskoz » Вто Авг 30, 2011 9:18 am

Нямам думи! :bowdown:
Сервизът за моя велосипед! http://www.velo09.com
Аватар
veskoz
 
Мнения: 4508
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Дек 29, 2007 12:30 pm
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот jd » Вто Авг 30, 2011 9:24 am

Камба, благодаря ти за детайлното описание! :beer:

То това, което си написъл си е направо жив туториал-учебник по преходи с колело! :agree:
Изображение
Аватар
jd
 
Мнения: 1721
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Яну 25, 2008 2:50 pm
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот Alpina » Вто Авг 30, 2011 9:29 am

veskoz написа:Нямам думи! :bowdown:

Абсолютно!
C'est la vie
Аватар
Alpina
 
Мнения: 9083
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Юли 03, 2005 12:26 pm
Местоположение: +3596997

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот ilanil » Вто Авг 30, 2011 9:51 am

Леле ти си роден за писател!!!Така се увлякох в разказа, че го прочетох като приказка! :beer:
Аватар
ilanil
 
Мнения: 86
Рейтинг: 1212
Регистриран на: Нед Ное 18, 2007 11:23 am
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот boriss13 » Вто Авг 30, 2011 9:54 am

:bowdown: :clap: Без думи... :bowdown:
Най-дългите пътешествия най-често започват с думите: "Зная по-кратък път!!!"Изображение
Аватар
boriss13
 
Мнения: 2884
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Ное 25, 2005 12:08 pm
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот kibikoff » Вто Авг 30, 2011 9:58 am

ГОЛЕМИ сте!!!

:beer: :beer: :beer:
kibikoff
 
Мнения: 1427
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Окт 21, 2002 8:29 am
Местоположение: On/Off

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот sailman » Вто Авг 30, 2011 10:36 am

Още нещо да кажа, дето съм го пропуснал в основнното пътеописание ;)

Ако някой тръгне да повтаря маршрута или да щъкоти около границата, настоятелно го съветвам да си извади разрешително за пребиваването си в района. Това спестява много ядове и не е трудно. Ние постъпихме по следният начин: Обадихме се в Дирекцията в Смолян, след туй им пратихме писмено заявление по Е-мейл-а, след което от граничните ни пратиха това - :D
12889699746202258761314692916SJZttG886Y7BDvJ6eI9Y.JPG
12889699746202258761314692916SJZttG886Y7BDvJ6eI9Y.JPG (87.25 KiB) Прегледано 6464 пъти


П.П. Големи благодарности към всички от екипите на "Гранична полиция" в района. Отношението към нас беше изрядно, а хората бяха любезни и определено се стараеха да си вършат работата, за което - еваала! Всички граничари, които срещнахме споделяха охотно всяка информация относно пътищата по границата, с което много ни помогнаха.
Също така непрекъснато ни "прехвърляха" на колегите си от следващият участък, което беше много полезно за безопасността ни. При евентуален нещастен случай, получаването на своевременна помощ беше гарантирано.
ВЕЛО 2009 Sus scrofa domestica
Аватар
sailman
 
Мнения: 1443
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2008 11:10 am
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот lostrider@ » Вто Авг 30, 2011 10:59 am

Якото каране е било това. :clap:
Аватар
lostrider@
 
Мнения: 425
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Май 16, 2007 3:24 pm

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот rarekin » Вто Авг 30, 2011 11:11 am

ТИТАНИ!

:beer:
Планинското колоездене може да бъде опасен спорт! Винаги карайте с каска! Никоя екипировка не може да гарантира колоездача срещу падане и тежко нараняване!
rarekin
 
Мнения: 1589
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Сеп 03, 2006 1:25 am
Местоположение: Германия

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот subritual » Вто Авг 30, 2011 11:26 am

Аватар
subritual
 
Мнения: 1362
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юли 01, 2008 2:02 pm
Местоположение: Джебел

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот mover » Вто Авг 30, 2011 12:13 pm

Браво бе, Граниари! :beer:

Пяхте ли си заветната граничарска песничка:
"На гръцката граница дренките узрели
Пичовете Граничари п...и не видели,
А когато ги видели..."


Другата неделя на 24-часовото ще разказвате какви сте ги свършили около Белмекен (виж подчертаното с курсив)
sailman написа:........................
24. Кутия/несесер – съдържа много различни дреболии. Тоалетни принадлежности, разни други нещица нужни всекиму. Например игли, конци, презервативи...................................

Към въпросните козметични добавки причислявам кремът за слънце, кремът за дупе (т.н. подмазник), паста и четка за зъби, както и някои неща, дето всеки за себеси може да реши, че му трябват. (нокторезачки, самобръсначки, презервативи и какво ли не още)


sailman написа:https://picasaweb.google.com/1016732104 ... 25/201102#

Gluteus Maximus
Снимка 618 (също и на снимки 619-624)



БТВ Пичоуе, само да не ни пробутвате Gluteus-ите от миналата година :D
Аватар
mover
 
Мнения: 398
Рейтинг: 1829
Регистриран на: Пон Апр 13, 2009 1:36 pm

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот 4getcredo » Вто Авг 30, 2011 12:48 pm

Ето го и моят скромен (но с пълно сърце) визуален принос :beer:
Изображение Аз си поддържам колелото при Пацо!:)
Аватар
4getcredo
 
Мнения: 3174
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юли 08, 2003 2:53 pm
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот did » Вто Авг 30, 2011 1:01 pm

Жълтите сме били провокатори, а? Ще видите вие!
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16523
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот xcII » Вто Авг 30, 2011 1:14 pm

ПОКЪРТИТЕЛНО! избихте рибата.. и забихте първият пирон в един "култов" mtb маршрут. Нямам думи да опиша възхитата си от това как сте планирали и реализирали това. ТОЧКА. :bowdown: :bowdown: :bowdown:

ed. Нека да има Алтернативи !!!. Вашата, за мен, е N1 към днешна дата, а цялото детайлно описание на подготовката Ви като екипировка, тактика на избор на опорни точки и т.н., без да съм ясновидец, влиза директно в Аналите на многодневно планинско колоездене на собствен ход в БГ..
Това, което може да се мине с лека кола, не си струва да се мине с байк. Това, което може да се мине с байк, не си струва да се мине пеша. Това, което може да се мине само пеша, понякога може да се измисли как да се мине с байк.
http://www.youtube.com/watch?v=fi-S9lrn ... re=related
Аватар
xcII
 
Мнения: 1184
Рейтинг: 1695
Регистриран на: Пет Авг 27, 2010 6:50 pm

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот sailman » Вто Авг 30, 2011 1:40 pm

did написа:Жълтите сме били провокатори, а? Ще видите вие!
Ми той Агента го каза... ;)
ВЕЛО 2009 Sus scrofa domestica
Аватар
sailman
 
Мнения: 1443
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2008 11:10 am
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот Inzagi » Вто Авг 30, 2011 1:43 pm

Леле тази част на родопите ,границата със Гърция и Златоград (там съм си прекарвал летата като малък, имам баба в Златоград) приказка!!!
Сега се захващам да чета и разглеждам снимки :bowdown:
Аватар
Inzagi
 
Мнения: 544
Рейтинг: 1636
Регистриран на: Вто Май 26, 2009 10:16 am

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот Satriani » Вто Авг 30, 2011 2:22 pm

стахотен разказ - благородно завиждам :agree:
RMB Altitude 70 RSL White http://kameri.bg
Аватар
Satriani
 
Мнения: 21
Рейтинг: 1245
Регистриран на: Съб Апр 17, 2010 2:57 pm

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот codename47 » Вто Авг 30, 2011 2:51 pm

epic :agree: :beer: :beer:
Ако приемете ограниченията си, ще успеете да ги прескочите и да минете отвъд тях!
Аватар
codename47
 
Мнения: 2295
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Май 13, 2006 9:19 pm
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот hrissim » Вто Авг 30, 2011 5:51 pm

:clap:
ДЖЕДАИ.
Г-н Котев, потърсете си издател ;)
Яд ме е, че на Грънчар нещо се разбързахме и не ви дочакахме - исках да ти видя светналите очЕта.
:beer:
Зехте ли си ДОЗАТА планина?
Статии за:
Палатки *** Туристически обувки***Дрехи за туризъм
Аватар
hrissim
 
Мнения: 1263
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Фев 24, 2009 2:50 pm
Местоположение: на 950 м.н.в.

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот Ozzie » Вто Авг 30, 2011 7:51 pm

Наложи се да разчистя някои глупости и свързани с тях мнения, за което моля за извинение.
:beer:

P.S. Камене, уважавам труда който си хвърлил да напишеш всичкото това, ама не знам кога ще го чета. :blush:
По-добре с хубава жена на надуваем матрак, отколкото с надуваема жена на хубав матрак...
Аватар
Ozzie
 
Мнения: 12470
Рейтинг: 1698
Регистриран на: Сря Мар 31, 2004 10:13 pm
Местоположение: Варна

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот sailman » Вто Авг 30, 2011 9:34 pm

Ozzie написа:Наложи се да разчистя някои глупости и свързани с тях мнения, за което моля за извинение.

Ози, благодарско за намесата :beer:
... ама не знам кога ще го чета.

Не знам, брато...Оправяй се :D

@hrissim
То моите дзъркели бая бяха поугаснали, че яко ме беше нагазил Грипът. Ама по едно време се съпикясах... ;)
ВЕЛО 2009 Sus scrofa domestica
Аватар
sailman
 
Мнения: 1443
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2008 11:10 am
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот Yavkata » Сря Авг 31, 2011 6:00 am

:offtopic: @el_portokalo, имам усещането , че гомяма част от неуспехите ни като народ се дължат на хейтърстващи елементи като теб. Не мога да си обясня жлъчта която те е обхванала и плюенето по перфектното описание, и споделяне. Ясно имаш друго виждане за провеждането на подобна "елементарна петнайсетдневна разходка". Мисля, че потребителите от форума в който пишеш, ще са зарадвани да прочетат за твойте виждания, относно подготовката и провеждането на истински сериозни велоприключения. Моля да ни ги поднесеш под формата на подобен разказ за поне едно от твойте групови организирани карания. И се моля освен нож, въже, манерка да си носил и фотоапарт , за да се насладим на дивните гледки който си видял. Имам чувството , че и аз създавам работа на Ози, както и че Портокала скоро ще пише само в темите "под чертата":offtopic:
ИзображениеИзображениеЖивотът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
Аватар
Yavkata
 
Мнения: 2386
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Яну 06, 2007 1:33 pm
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот dian_kz » Сря Авг 31, 2011 8:32 am

Браво браво, много хубав разказ. Голямо приключение ще да е било. :look:
0878534196 / 0892797374
Аватар
dian_kz
 
Мнения: 42
Рейтинг: 1178
Регистриран на: Чет Авг 11, 2011 11:41 am
Местоположение: Казанлък

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот Rayko » Сря Авг 31, 2011 9:00 am

Камба, яко приключение, страхотен разказ си написал. Прочетох го с кеф и изпих две потни бири.

Обаче, коментарите на един твой фен ми разпалиха въображението и си представих какво са забелязали върху лунната повърхност двамата американски астронавти, които са си мислели, че са първите хора стъпили там. Всъщност, не са били първите. Сега ще ви подскажа кой ги е преварил:
американците видяли следи от боси крака и една празна манерка. Първата им мисъл била, че това са руснаците, но по-нататък намерири и портокалови кори, а всички знаят, че по времето на комунизма в соцдържавите портокали имаше само на нова година. Кой тогава е посетил луната преди тях и то с толкова оскъдна екипировка?
о879 зз 4о з6
Аватар
Rayko
 
Мнения: 462
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Чет Яну 15, 2009 3:11 pm
Местоположение: У центъра на Вселената

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот sailman » Сря Авг 31, 2011 9:34 am

@Rayko - Мерсим за хубавите слова :beer:
...коментарите на един твой фен...
...Батка, недей, щото такива, като тоя с манерката ей сега ще наспамят темата и после Ози ще се сърди, щото наливаме масло в огъня... :evil: :lol:

ЕдитЪ: Още една интересна статистика забравих да добавя по-горе. :lol:
Ето я:

Употребени високоалкохолни питиета (домашна ракия гроздова, а също и кайсиева)

1. Косовска гроздова от Чичо Вено - 0.750 литра
2. Закупени в Ивайловград - 12 литра.
3.От Агент Щуров на Бориково - 1.5 литра
4.От юношите старша възраст на Герзовица - 2 литра
5. От Мишоки на Беглика - 1 литър
6. От екипа на "Байкария" - 1 литър (приблизително, че беше на маса)
7. От Нахи на Беглика - 1.5 литра кайсиева
8. От Ангел на Грънчар - 0.5 литра

Или Всичко: 19,5 литра ракия за целият преход :D

Вечна слава и поклон пред дарителите! :beer: ;)
ВЕЛО 2009 Sus scrofa domestica
Аватар
sailman
 
Мнения: 1443
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2008 11:10 am
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот sailman » Сря Авг 31, 2011 10:58 am

Сори за двойният пост. Обаче към горното трябва да се добави много важна подробност...
Употребени високоалкохолни питиета (домашна ракия гроздова, а също и кайсиева)

1. Косовска гроздова от Чичо Вено - 0.750 литра
2. Закупени в Ивайловград - 12 литра.
3.От Агент Щуров на Бориково - 1.5 литра
4.От юношите старша възраст на Герзовица - 2 литра
5. От Мишоки на Беглика - 1 литър
6. От екипа на "Байкария" - 1 литър (приблизително, че беше на маса)
7. От Нахи на Беглика - 1.5 литра кайсиева
8. От Ангел на Грънчар - 0.5 литра
9. 0.5 литра троянски еликсир от Короядите на Грънчар

Или Всичко: 20.75 литра ракия за целият преход


Мерси за отметката Доктор Кибикоф :blush:

@did :rofl: Ще те изненадам - от всякъде има смисъл да се иде по тия места. Дори и без ракия.
Въпреки, че аз не бих си го причинел това...
Последна промяна sailman на Сря Авг 31, 2011 11:41 am, променена общо 1 път
ВЕЛО 2009 Sus scrofa domestica
Аватар
sailman
 
Мнения: 1443
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2008 11:10 am
Местоположение: София

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот did » Сря Авг 31, 2011 11:34 am

:offtopic: Питанка:

Този преход може ли да се мине и с по-малко от 20 литра ракия?
добре де, знам какво ще кажеш - "може, ама не си струва"
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16523
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот NovemberCharlie » Сря Авг 31, 2011 11:46 am

Наличието, и най-вече употребата на ракия, е необходимо, а понякога и достатъчно условие, за да се нарече едно мероприятие "преход" ;)
едит: Кимба, похвално, да не кажа превъзходно!
Конституция на Република България
Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани
Аватар
NovemberCharlie
 
Мнения: 5367
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Съб Дек 11, 2004 3:07 pm
Местоположение: Sofia Bulgaria

Re: Щуропия 2011 г. - "Граничната ивица"

Мнениеот outfaced » Сря Авг 31, 2011 1:34 pm

Проблема по скоро е, че ако не са 20л. ракия ще са 40л. вино :rofl: ... за бира пък въобще да не отваряме дума, че там ще се мери в бидони вече :beer:
Аватар
outfaced
 
Мнения: 6057
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Юли 20, 2007 3:24 pm
Местоположение: Пловдив

Следваща

Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 37 госта