Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот taurus13 » Чет Май 05, 2011 10:12 am

Великден е! Да си призная, никога не съм разбирал религиозната страна на този празник, но пък съм голям почитател на козунаците, което с времето започна да ми личи достатъчно :D. Невъздържаността ми, при среща с пухкавите кълбета е пословична, затова аз започнах да прилагам различни стратегии за противодействие. Първата и най-близка до ума стратегия беше, като видя козунак, моментално да се нахвърля връз него и да го погълна на минутата, за да не може повече да ме изкушава. Тази привидно добра стратегия обаче, би проработила ако козунаците бяха един или два...- по Великден обаче, всеки знае, че те са напаст, съизмерима с нашествието на зелени марокански скакалци. Дори и да не си купиш такива, все се намират достатъчно роднини, които с особено настървение са месили и пекли тава след тава и сега оказали се в плена на коварното си творение, те те молят да бъдеш добър християнин и да ги отървеш поне от една-две бройки, а на такива човешки молби не може да се отказва. Затова в последните години съм си измислил своеобразен след-Великдеснки пост, а именно въздържание от употреба на козунаци, като освен това упорито избягвам всякакви посещения при роднини под предтекст, че имам важна проучвателна мисия из горите тилилейски.
Във връзка с това, съвсем на място дойде предложението на двамата видни академици Щуров и Ботушаров, за проучвателна мисия из Малешевската планина. На бърза ръка сформирахме работна група от оперативни СКА работници в състав Боби, Виктор, Кроко, Спиров и аз. Натоварихме ФерХонде до капаците и в 6:30 сутринта отпрашихме за мястото на срещата.
Един път и ние да стигнем на време - когато спряхме на Кресненско ханче, там беше толкова пусто откъм колоездачи, че реших, че пак нещо не съм доразбрал. Господин Ботушаров обаче, ме увери по телефона, че сме си където трябва. Всичко беше наред, като изключим факта, че си бях забравил ръкавиците...карай. Намерих едни поларени в колата, с които си чистех снега зимно време. След като ги "обух" се почуствах необикновено уютно в 15 градусовата Кресненска пролет, но само човек който не знае що е то Кресненска драка, би помислил, че може да кара без ръкавици там.
Не след дълго, се събра целия личен състав на експедицията - някои познати, други не толкова, но всичките с вид на хора за които МТБ не е вчерашно понятие. Планът беше за заобиколим планината изотзадзе(много важен термин) и да я яхнем, като се наберем до самата и метеорологична станция, след което да я разорем отпред. Ако това последното ви звучи познато, значи ....правете си изводите сами... :D
И така потеглихме по шосето обратно към Крупник, село Полена и нагоре към село Сушица. Аз предвидливо бях качил план-трака на акад. Щуров на персоналното навигационно устройство, известно като ПУРГАТИВ(Персонално Устройство за Регистриране на Грешките на Аматьори Търсещи Извънпътни Варианти). Термина ПУРГАТИВ, обаче навява някои асоциации с популярно слабително средство от близкото минало, поради което нашия колега Кольо, реши да го замени с по-благозвучното ТЕТРИС-а.
До село Полена, което е един вид квартал на Крупник, асфалта е равен, но оттам шосето започва да изкачва планината, лъкатушейки в сянката на гората. Боби, както винаги, пак беше дръпнал няколко чая и отделно мъкнеше още няколко бутилки в раницата си, поради което, докато ние бъхтахме по асфалта нагоре към село Сушица, той хитруваше и сечеше завоите по стръмни преки линии. Ние с Кроко се опитвахме да го догоним, защото сериозно се безпокояхме за неговото психическо състояние, но това ни се отдаде чак в селото. Село Сушица е разположено на стръмни хълмове и се състои от няколко десетки стари къщи с каменни основи и една църква с позлатен Купол, вероятно подарък на селото от известен застраховател, чиито детски спомени за летни прашни улици и дебела филия с мас, се губят нейде из тукашните махали. Това последното разбира се е само предположение, но предположението е доказан научен метод - първо предполагаш, после анализираш и доказваш - ако не ти остане време в тоя живот за доказване, оставяш това на идното поколение учени - нали и те трябва да имат с какво да се занимават. Ако пък и те нямат време, след две-три поколения, предположението се превръща в аксиоматична догма и ходи, че доказвай ако си нямаш работа...
Мислите ми обаче бяха прекъснати от пристигането на процесия състояща се от стара Лада с измит червен цвят и завързан за бронята кон на къс повод. Чичката в ладата я пържеше здраво по баира на първа скорост, а коня смирено подрипваше изотзадзе. Мястото на което се намирахме беше своеобразно кръстовище, където две стръмни улици се срещаха под невъзможен остър ъгъл. Толкова остър, че дори руските инженери, не бяха могли да направят автомобил, който за вземе този завой. Чичката обаче беше самороден български гений, чийто шофьорски талант, не признаваше ограниченията на време-пространството. И така, той започна една безумна маневра, която изправи на нокти ладата, коня и нас - след като първо почти опря бронята до зида, нави волана до дупка и започна да връща назад към пропастта, за да си освободи място за завой. Коня отзад, обаче никак не беше съгласен с тая работа и упорито стоеше на едно място, та се наложи да бъде подбутван с бронята през краката, докато горкия застана на половин копито над бездната. Вече виждах как коня пада назад, повличайки след себе си и ладата в смъртоносен свредел по почти отвесната поляна надолу, та чак до реката. Чичката обаче беше отработил маневрата до такова съвършенство, че ако случайно минеше на реглаж на предница, повече не би могъл да я изпълни - пълен ляв и отново на косъм от зида, след което отпраши с мръсна газ нагоре, а коня щастливо подрипваше отзад, оцелял за пореден път. Тук малко ме хвана яд, че не си носех фотоапарата, но и да го носех, не бих посмял да снимам, за да не наруша с нещо концентрацията на шофьора...
Докато всичко това се случваше успяхме да сгънем по някой сандвич, чакайки групата да пристигне. Тя обаче нещо упорито не идваше, поради което аз реших да използвам ТЕТРИС-а. Установих, че е трябвало да се отклоним от шосето някой друг километър преди селото. Пристигналия с бодър каданс в този момент Щуров, потвърди съмненията ни и обърна обратно надолу.
Аз го последвах, но спускайки, погледа ми се закачи на едно дървено мостче и горска пътечка започваща от него, която поразително съвпадаше с моя курс. Покарах още триста метра по шосето докато чувството, че съм се минал окончателно надделя - обърнах обратно нагоре и стигнах до мостчето тъкмо навреме, за да пресрещна Боби и Кроко. Докато търся начин да сляза към моста цивиливизовано, диването Боби пак отпра поредния шорткът през склона и изтрополи по старите дъски. В основни линии идеята беше да се върнем при групата по някакъв по-интересен от шосе път. Да ама Боби реши, че пътека край реката не е толкова интересна и затова използва предоставилата му се от съдбата възможност да хване стръмно нагоре поемаща такава....и ние по него. След не много време стана ясно, че ще трябва да се връщаме, но тъй като обратния път, не е път за един байкър, преджапахме ряката и ей ни на в гората отсреща. На нас пътека ни не трябва - посока е важно да има. Посоките обаче минават и над огради, а ние не можем, т.е. не е да не можем, но хич не вървеше, защото стопаните кротко си оряха земята на другия край на имота. Тогава Кроко каза - тамо е реката, мятайте се в нея. И тъй по реката, по реката и хоп върнахме се в строя. Строй обаче, е силно казано - групата се беше натръшкала на ливадата, без ред и посока и мързеливо предъфкваше остатъците от първата закуска за карането. Повечето от групата не бяха наясно с плановете за деня, но и за какво ли им беше да знаят. По едно време някой попита:
- Ще се губим ли?
- Не...не би трябвало.. - отговори Щуров.
- А, добре - повярва му веднага попиталия. :)
Ето такава беше атмосферата на полянката, когато ние дойдохме. Потеглихме отново нагоре, но вече по черните пътища за облекчение на хората с "мекици". "Мекицата" е велико колело - гази всякакви препятствия, но лошото е, че ги гази по навик и когато се търкаля по гладко шосе, поради което ездачите им не са много доволни от тази настилка. Към отбора на мекичарите от днес беше и нашия колега Виктор(Вик). Неговата синя Коня, тъкмо беше излязла от работилницата на майстор Райко. Предната вечер покри и теста Бачини, който е следващия най-тежък тест, след деструктивния тест Накамора-Игнатенко. За това, обяснимо бе желанието на Коня-та да гази всичко наред. Пътя се виеше завой след завой нагоре и все нагоре, а слънцето вече ни напомняше, че това трябва да е едно от последните ни идвания в този регион, поне до есента. Поречието на Струма е място почти на морското равнище - само на около 150 метра над него. Ние трябваше да се изкачим до около 1530. Затова и когато достигнахме около хилядарката и акад. Ботушаров предложи алтернативен маршрут към точката за основното спускане, внезапно се сдоби с голям брой последователи. Акад. Щуров, от своя страна настоя да се придържаме към плана и да въртим към светли висини. И така, аз се оказах в групата на въртящите - знам си аз, че съм идеалист(или мазохист).
Тръгнахме нагоре, а пътя взе да става все по стръмен и кален, като скоро отново навлезе в гората. Аз се бях лепнал за двама младежи, с вид на далеч Неслучайни в МТБ-то, на които така и не научих имената и които въртяха здраво и безспирно по пътя, завой след завой. Групата взе да се поразкъсва, но Боби си намери нова мисия(тъй като вече нямаше подходящи шорткът-и) - да се връща назад за да упътва всеки поизостанал, след което да тича пак напред. Въпреки това, по едно време и самия Боби изчезна някъде. Докато чакахме останалите от групата да ни настигнат, получих обаждане от Спиров. Спиров е от младите надежди, член-кореспондент на МТБ аСКАдемията и кръстник на най-мощната спирачка от близкото бъдеще 'SPIROFFF 92", с която майстор Райко, чрез своята комапния "Ray Corporation" планира да доминира пазара до 2020 година. Сред бъдещите проекти на майстора е иновативната гума "RAY-Co Fertishlizzerr", но да не издавам повече тайни от кухнята. Та да се върнем на обаждането - то имаше по-скоро информативен характер:
- А-а аз май съм се загубил..!
А, сега де...след дълги обяснения по спомени, накрая стана ясно де е хванал Спиров гората. Звъня на Боби:
- Къде сте вие с Вик и де е Спиров - пред вас или зад вас? - междувременно от обясненията на Боби за пътеката която качвала нагоре, ми става ясно, че имаме още двама изгубени. Сега ще попитате откъде разбрах ли - ами ако си карал само по широк черен път до момента и някой ти заговори за Пътеката, нещата са повече от очевидни. За голям късмет, тъкмо по това време Спиров се присъединил към тях, та поне намалихме степента на дислокация и съответно броя на възможностите. Както и да е - разбрахме се, че посоката е нагоре и само нагоре и че ще се чакаме там, където не може повече нагоре. Между другото сега е момента да споменa, че в планината също има 4 посоки, но те са различни от световните. Тук те са: Нагоре, Надоле, Насам и Натам. В научната литература се среща описание и на термина Нанам, но в действителността няма вероятност да се сблъскате с него. Сами разбирате, колко трудно е да се изпишат с двубуквени съкращения еднозначно посоките. XC-тата например, практикуват предимно Насам-Натам, докато DH-ърите си падат основно по Нагоре-Надоле.
В края на краищата нашата част от групата се установи на една полянка под станцията и се зае с релаксационни мероприятия, като похапване, соларни бани, пръстов масаж и сушене на чорапи върху капла. По това време получавах множество обаждания от Боби, който предвидливо ме беше поставил в групата на безплатните си номера, както той сам обясни - защото съм обичал да си говоря. Целта на тези кореспонденции беше да се опитаме да определим местоположението на изгубените. Това беше трудна задача, защото всяка от групите считаше другата за изгубена. Използването на основните посоки, обаче не даваше особен успех. Единственото нещо, което като че си беше където трябва беше слънцето. Затова и ние се опитахме до го използваме като ориентир:
- Виждаш ли слънцето?
- Да.
- Ами ние сме под него, а вие къде сте?
- И ние сме под него, ама вас не ви виждаме!
Очевидно е, че имаше още да се работи и по соларната навигация, затова накрая прибягнахме до употребата на един пилон, който стърчеше до метео-станцията, та благодарение на него изгубените овчици намериха стадото.
И така, най-сетне отново заедно и щастливи, ние се заехме да се спуснем към групата на акад. Ботушаров. До момента карах без ръкавици, но сега вече се налагаше да обуя ръцете с пухкавите терлички. Още на първите метри, установих, че сцеплението с ръкохватките е илюзорно. Съвсем малко след това, изпуснах задната спирачка и тъй като никак не исках да натискам само предната по съвсем обясними причини, почти се забих в едно дърво. За щастие от тази ситуация ме извади Кроко, който носеше в раницата си чифт зимни Драгомир-ки и които вече поне десет пъти ми беше предложил. Когато накрая се добрахме до групата, на поляната вече не беше останала една здрава клечка, тъй като повечето бяха употребени за да си бъркат с тях в носа, ушите и други деликатни места, имащи свойството при директна стимулация да карат времето да тече по-бързо. :lol:
От тук насетне започна реалното спускане по неизвестен маршрут, който трябваше да завърши с една ужасна пътека, по която и водата изпитва затруднения при спускането си и която вече, веднъж се бяхме прекарали да преминем, но основно с бутане, подпиране и пренасяне. Проблема на голяма част от групата беше, че не знаеше това или поне не вярваше на думите ми. Моят проблем беше, че бях сигурен, че всякакви алтернативи са същите или по-лоши.
Но все още беше рано да се тревожа за това - до точката "X" имаше още доста път, както и разни други препятствия - например крави. Ето - тъкмо си спусках едно яко нанадолнище и не щеш ли на пътя ми крава, а пред нея застанали трима байкъри. Набързо съобразих, че кравата очевидно е препречила пътя на байкърите и не ги пуска на минат. Аз като един идеалист, същински Дон Кихот на две колела, реших да поправя тази голяма несправедливост - засилих право към кравата с мръсна газ и нададох бойния вик "Бегай кравооооо!". Бях предвидил ситуация в която кравата е със 4 счупени крака и не може да стане, като в такъв случай щях да завия рязко и да прелетя пред носа и. Тъй като тя очевидно беше такава или пък беше твърде инатлива и решила да играе на "Кой е По-По-Най" до края, аз преминах на план "Б" - завой и прелитане пред носа и. Явно обаче все пак съм се оказал достатъчно убедителен, щото кравата изведнъж скочи. То това добре, но аз не бях предвидил да скочи толкова късно и вече бях досами носа и. Другото, което не знаех за кравите е, че не могат да излитат назад подобно на мухите. И така в един момент се оказа, че пътят на кравата назад, минава през изправяне и тръгване напред, където аз вече почти се намирах. За части от секундата се видях как се мятам на врата на кравата и отпрашвам в неизвестна посока. В крайна сметка, не беше толкова лошо, пък и винаги можех да кажа впоследствие, че точно това съм целял. Все пак това е само една крава и вероятно щеше да е далеч по-кротка от полудивия старопланински кон, на който диването Боби, успя да се метне миналата година малко преди Козя стена. За мой късмет се разминахме с кравата, но все пак препоръчвам, да не се пие мляко от нея довечера, тъй като вероятно е с повишени нива на стресовите хормони.(ако изобщо даде мляко). Пътя беше свободен, но аз отнесох леко мъмрене от Вик, който точно бил успял да достигне до трето ниво на подсъзнанието на кравата, чрез методите на психоанализата. Според мен обаче, тя по-скоро се готвеше да заспи - ако сте виждали Вик, знаете колко благ вид има това високо момче.
Групата продължи спускането към точката "X", отбелязана на Тетрис-а с три въпросителни и скоро я достигна. Тук получих ново обаждане от Спиров.
- Имам малък проблем - някъде ми е се е загубила едната накладка на задната спирачка.
За късмет това някъде се оказа 50 мера назад в горичката, щото Боби вече обръщаше носа на байка срещу склона. Така наречената точка "X" беше повратна - в едната посока се слиза до ужасната пътека, дето и водата...нали се сещате. В другата посока би трябвало да има алтернативна пътека, която излиза на тунела преди Кресненско ханче. За съществуването на тази пътека имаме информация от един овчар, когото Краси беше разпитвал при едно предишно идване в района. Денят вече беше дълъг, а моят откривателски дух ме теглеше към непознатия склон. След кратко обхождане по скалите, внезапно съзрях кафява следа в гората по-долу. Следата действително се оказа пътечка, при това с вид на доста използвана...от коне. По принцип кучето било най-добрия приятел на човек, а коня бил на второ място. Това е доста спорно - все пак, не ясно кое е по-важно - да разбереш навреме за опасността или да изчезнеш навреме. Така или иначе тези две животни са били в голяма помощ на човек от оно си време. Малко по-различно стоят нещата при байкъра. Най-добрия му приятел е козата, поради свойството си да опасва всякакви бодливи храсти и да прави хубави криви пътечки със серпантини. За съжаление козата е твърде непостоянна в действията си и скоро по хълмовете се образуват толкова пътечки, че байкърите попадат в своеобразен лабиринт. Тук на помощ идва негово величество коня. Той е далеч по целеустремено животно и като хване някоя пътека си я кара от началото до края, като при това доста педантично си я маркира с...тор. Конската тор е изключително трайна маркировка и неведнъж ме е измъквала от разни зачукани места. Затова и сега, аз вече бях убеден, че това не може да е случайна пътека - където е минал кон и човек с колело може а мине. Върнах се при групата, която се занимаваше с леки ремонтни дейности и съобщих за откритието си. Съобщението ми обаче, някак не предизвика очакваната от мен еуфория - даже напротив...някой попита:
- А къде все пак е основната пътека...? :D
Все пак се реши да пробваме моята пътека. Тя започна необикновено обнадеждаващо, но само след 50 метра навлезе в скален пасаж с обилно израсли храсталаци от двете страни. Хм...налагаше се повторна проверка, ако не исках долу да ме налагат с колчета и помпи. То аз нашите си ги знам, ама в случая имаше бая хора, които не познавам, та не ми се щеше да рискувам да си играя с нервите им. :lol: Зарязах байка и заслизах по склона надолу. След кратко лутане по камениста поляна установих накъде продължава нашата пътечка и за всеки случай маркирах основните места с каменни пирамидки. Доволен от свършеното се заизкачвах обратно към групата и когато най-сетне достигнах до там...нея я нямаше. Колелото ми предвидливо беше завъртяно с предната гума обратно към склона, а акад. Щуров, който беше единствения останал на поста, ме уведоми, че ротата се е придвижила на изходна позиция за плановото спускане. Е, не можех да ги виня - не е, да не съм известен със способността си да намирам храсти и там където ги няма. За мен обаче решението беше само едно - съобщих го на Щуров, който каза че ще го съобщи на другите и отново обърнах байка с предната гума по склона, след което се промуших в храстите и отпраших в неизвестното.
Скоро захванах пътеката, която освен че беше твърде скалиста, започна да слиза с брутални серпантини, не по-дълги от два метра. На всичко отгоре завоите бяха толкова остри, че завиването беше възможно само на преден баланс. Тъй като напоследък се опитвам да овладея тази важна техника, аз бях предоволен от възможността да я упражнявам в реална обстановка. В последвалите над 30 завоя, успях да мина половината, като имаше 5-6, за които прецених, че са невъзможни. Не се мина и без няколко класически човки, но напоследък рядко отивам на каране без бронята, та се разминах без особени последствия. Тук някъде, в не толкова услужливата ми памет изплува действителния разговор между Краси и овчаря, който протече някак така:
- Добър ден...има ли някъде там пътека, по която да слезем долу в дефилето.
- А вие, откъде идете...
- Отдолу, по кривата пътека, но искаме да се върнем по друга някоя..
- Ако продължите направо, ще излезете по пътя в Крупник..
- Аа-а ние не щем по пътя в Крупник - искаме по пътека, към дефилето, ама да е трудна...ние така ги обичаме.
- Ми-и там оная скала виждате ли я...отзад има една пътека..
- Ама трудна ли е?
- Трудна е и сигурно доста е обрасла...не знам дали ще можете да минете...
- Добре, благодаря.
В този ден, обаче се случи така, че замръкнахме и взехме решението да се върнем обратно, та пътеката на която сега се намирах остана за друг път...не ще и дума, трудна ни я избра овчаря. Като казвам пътека, имам предвид едва забележима следа от разместени камъни и малко тор тук-таме.
Скоро пътеката навлезе в гора, където беше далеч по-лесно да я следвам, а и наклона леко охлаби хватката си. Серпантините се разтеглиха и достигнаха до 10-15 метра. На един завой се откри гледка към дефилето - далеч и надолу. Слънцето вече беше слязло зад хълма и макар да имаше поне час и половина до залез, вече леко притъмняваше в сянката на гората. Сега вече се чувствах сам в дивото, подобно на животно. Нагоре нямаше връщане, надолу имаше толкова много тежък терен, че ако изгубя "пътеката", ще ми трябват 6-7 часа промъкване из храсталака, докато изляза на пътя. Поне имам фар и ТЕТРИС. Напоследък все карам с компания и малко ми беше домъчняло за едно самотно спускане. Дали обаче избрах правилното - района на Кресна е изключително див - поне извън пасищата. Спомних си как преди два месеца с група СКА-калци се провирахме 3 часа из корените на зелените тиси и бодливите драки, без път и пътека на светлината на фарчетата, само две-три била по-назад, а Кольо дори влачеше колело със счупена ключица...
Продължих надолу и внезапно на един завой, пред мен затича една сива котка...Да бе котка...Имам странното свойство в гората първо да виждам котки, които след кратко вглеждане се превръщат в други неща. Например, при предното нощно каране из Кресненските каньони, пред мен претича котка, която стана на заек. Тя и тази стана на заек, но и това превъплъщение не се оказа твърде устойчиво и заека стана на нещо като гигантско морско свинче. Имаше къси крачета и пухкава опашка и тичаше тромаво, като си въртеше задника много смешно. Вероятно е било, нещо от рода на пор или язовец, ама аз да си призная такива още не бях виждал на живо, та много не са ми ясни. Посмях се малко и подкарах надолу. Не след дълго пътеката излезе на хубава зелена полянка, разположена на гърба на билото, което тук образуваше своеобразно седло. На полянката видях, че вече съм преполовил спускането, пък и тя самата някак излъчваше нещо цивилизационно - ще кажеш, че ей на другия и край започва широка алея, която води до шосето долу. Да ви кажа, не се лъжете по такива работи. Поляните са гадно нещо - там пътеките изчезват за два метра в новопоникналата пролетна трева. Освен това на границата с гората избуяват всякакви кошмарни трифидо-подобни храсти. Захвърлих байка на средата, за да не ми го отмъкне някой трифид и започнах обхода на поляната в търсене на продължението на моята "пътека". Такова обаче не си личеше да има някъде. По едно време ми се мерна някакво разреждане сред храсталака и набързо хлътнах навътре. След няколко метра започна ясно забележима пътека, която заслиза по северния склон надолу, но със всеки изминал метър ставаше все по трудна за откриване, докато накрая след 200 метра съвсем изчезна на едно разкопано от бивните на глиганите място. Явно пътечката си беше глиганска, пък и явната липса на конска тор, потвърди съмненията ми. В този момент в гората под мен, изпращяха криле и 2-3 едри птици излетяха от земята. Бяха тромави, с големината на кокошки. Не можах да ги видя добре, макар да бяха съвсем близо до мен, тъй като гората там беше твърде гъста и добре оплетена с ниски храсти. Може да са били глухари...Тук в тая пустош, явно животните не бяха наплашени от човека и ме допускаха в голяма близост.
Завърнах се на поляната и започнах следващо проучване. Като цяло стигнах до извода, че НАТАМ склона е силно обрасъл и вероятността да има конска пътека там е минимален, затова се насочих НАСАМ. Нощта все повече приближаваше и ако скоро не си намерех пътека, щеше да се наложи да мина на план Б - суркане на фар, по най-пряката линия надолу с колело в ръка... След още две неуспешни захождания, упоритостта ми даде резултат. Намерих видима тясна пътека, обилно маркирана с изсъхнала едногодишна конска тор. Качих се на байка и подкарах - 10 метра карам, 5 нося и бутам. Това продължи до излизането на един полуобрасъл с храсти скалист южен склон. На няколко места губех пътеката, та спирах да я търся. Конете в гората си бяха карали все по трасето, но тук малко го бяха ударили на импровизация и следите им бяха навсякъде и същевременно никъде. Макар терена да беше тежък, все пак можеше да се кара някак. По едно време на един прави участък, даже поотпуснах малко спирачките и изведнъж долу под гумата му се привидя нещо черно - като голям черен камък. Зазяпах се и натиснах предната спирачка малко повече, което веднага причини поредното преобръщане и полет през кормилото. Затъркалях се, но нещо не успях да спра след първото кълбо, та направих и второ. Да ама и след второто не можах да спра, та започнах трето и хубаво, че ми се изпречи една голяма скала, та накрая запрях с ръце в нея.
Поразмърдах се, за да установя, че съм си цял и здрав, проверих и байка - здрава бойна машина е той. Много бой е видял, но пък и никога не съм му обещавал, да го карам само в парка...макар да се съмнявам, че той би искал такова нещо. Има нещо интересно в избора на байк - забелязали ли сте, че често хората си избират куче, което прилича на тях. Ами често и с байка е така. Моят е здрав, тежък, непретенциозен и неугледен - много алуминий е оставил по скалите, много бой е видял, но става и продължава напред. Та и аз станах, отупах панталоните и се заех да потърся черния виновник. Разбира се, такъв черен камък нямаше - явно ми се е привидял. То ако остана още два часа без вода, не само камъни ще ми се запривиждат.
Замислих се, че колегите вероятно вече пийват студените бирички в Кресненското ханче и много им завидях. Мисълта за изпотената биричка, ми подейства като допинг - метнах се обратно на байка и отпрах надолу - къде с кране, къде с влачене и свличане по песъкливите улеи. Накрая между дърветата забелязах каменен градеж, който вероятно е бил заслон за овчари. От там започна широка един метър каменна река, по която подкарах с мръсна газ - на такива места, ако забавиш веднага спираш, особено ако си с твърдак. Разбира се и ако не забавиш, можеш да спреш, както направих аз - с поредно класическо салто през кормилото. Бих могъл да кажа, че вече ми е писнало, но истината е, че в годината в която си сглобих байка, направих толкова много салта, че вече е трудно такова нещо да ме впечатли. Хубавото е, че че скоро се оказах на една широка истинска пътека, непосредствено на три метра над шосето. За съжаление, никакво слизане не беше възможно оттам - склона беше отвесен и обилно обрасъл с дърво-храсти, така че освен да гледам жално надолу, друго не ми оставаше. Тръгнах в посока към ханчето, но пътеката след 300 метра свърши, което наложи да се върна обратно и да подкарам в другата посока. Там имах повече късмет, тъй като едно отклонение на пътеката заслиза надолу и през каменното корито на един пороен поток, се оказах на известното шосе E79. В такива моменти, почти забравям за омразата си към асфалта и дори ми се прииска да си полегна на него, но преминаващия камион охлади ентусиазма ми. Не и този за бирата де...завъртях бодро по пътя и след два завоя бях на ханчето, където групата вече беше окупирала две-три маси и наливаше търбусите с пиво...Блага гледка. :) - не останах да и се любувам дълго...оставих това за случайните минувачи, докато аз самия изливах студеното пиво в жадния си търбух...
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот Vikingonbike » Чет Май 05, 2011 10:31 am

:rofl: НЕ СИ ЧОВЕК! :rofl:
Ми...благ вид имам как :P
КМЯ!
Аватар
Vikingonbike
 
Мнения: 992
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пет Май 21, 2010 2:27 pm
Местоположение: София

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот Alpina » Чет Май 05, 2011 10:31 am

taurus13 написа:Затова и ние се опитахме до го използваме като ориентир:
- Виждаш ли слънцето?
- Да.
- Ами ние сме под него, а вие къде сте?
- И ние сме под него, ама вас не ви виждаме!
Очевидно е, че имаше още да се работи и по соларната навигация, затова накрая прибягнахме до употребата на един пилон, който стърчеше до метео-станцията, та благодарение на него изгубените овчици намериха стадото.


:bowdown: :bowdown: :bowdown:

И за всичко останало

:bowdown: :bowdown: :bowdown:

Изобщо кеф настава само като видя разказ, написан от теб и още един-двама сладкодумци!
C'est la vie
Аватар
Alpina
 
Мнения: 9083
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Юли 03, 2005 12:26 pm
Местоположение: +3596997

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот kibikoff » Чет Май 05, 2011 3:32 pm

в планината също има 4 посоки, но те са различни от световните. Тук те са: Нагоре, Надоле, Насам и Натам. В научната литература се среща описание и на термина Нанам, но в действителността няма вероятност да се сблъскате с него


:bowdown: :bowdown: :bowdown:

:D :D
:agree:
kibikoff
 
Мнения: 1427
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Окт 21, 2002 8:29 am
Местоположение: On/Off

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот kapitanblood » Чет Май 05, 2011 3:36 pm

Ей,гоЛУем си бре Милко........ :bowdown:
:beer: :clap: :clap: :clap: :clap:
ИзображениеDЪrty Muddy
Аватар
kapitanblood
 
Мнения: 1953
Рейтинг: 1998
Регистриран на: Сря Юли 29, 2009 4:09 pm
Местоположение: София-център

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот 4getcredo » Чет Май 05, 2011 4:58 pm

:clap: :clap: :D :beer:
К'ви са тия академици в пущинака, само не разбрах :eyebrow: :D
Турил съм и малко снимки... всъщност, не са малко.
Изображение Аз си поддържам колелото при Пацо!:)
Аватар
4getcredo
 
Мнения: 3174
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Юли 08, 2003 2:53 pm
Местоположение: София

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот did » Чет Май 05, 2011 10:20 pm

Милко, съберете се с Камбата и издайте книга.

Това ще е Четивото с главно "Ч", което може да накара любителите на природата да поискат да я видят, карайки колело!

Ако трябва, ще измислим някакво форумно спонсорство :D

:beer: :beer: :beer:

С две думи - накефих се!

Съжалявам, че не си присъствал на някои култови моменти, които никой не е разказал, щото нямаше кой да го направи.
Q. b. f. f. f. s.
Аватар
did
 
Мнения: 16523
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Вто Окт 14, 2003 3:00 pm
Местоположение: Пловдив

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот sos » Чет Май 05, 2011 10:47 pm

Те двамата да я напишат, аз ще намеря издател :D Вече съм показвал творби на Милко тук-там и са направили впечатление :D
ИзображениеИначе се казвам Добри!
Аватар
sos
 
Мнения: 2031
Рейтинг: 1990
Регистриран на: Съб Окт 31, 2009 6:25 pm
Местоположение: София

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот taurus13 » Чет Май 05, 2011 11:37 pm

4getcredo написа::clap: :clap: :D :beer:
К'ви са тия академици в пущинака, само не разбрах :eyebrow: :D


Митко, кво се правиш бре...нали тия звания ви ги присъдиха заради откриването на ефекта Щуров-Ботушаров. :D

sos написа:...

Добри, кой чете такива щуротии...ама пишат ми се, пиша си ги. :lol:
Изображение
Аватар
taurus13
 
Мнения: 5727
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Дек 17, 2007 10:07 am

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот sos » Пет Май 06, 2011 11:01 am

Не че те хваля, но жена ми която е доста сериозен човек /адвокат/, съм я виждал как се смее с глас на твой разказ :D
ИзображениеИначе се казвам Добри!
Аватар
sos
 
Мнения: 2031
Рейтинг: 1990
Регистриран на: Съб Окт 31, 2009 6:25 pm
Местоположение: София

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот cvb » Пет Май 06, 2011 5:06 pm

:agree: Админа да смени заглавието на`за конете,кравите и козите` :lol2:
майка да не си..Изображениекой съм азИзображениевелосиРАПТОР цъкащите минуси имат малка пишкаИзображение
Аватар
cvb
 
Мнения: 1778
Рейтинг: 859
Регистриран на: Съб Дек 16, 2006 9:28 pm
Местоположение: Рейтинг: 5000

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот IVO Jordanov » Съб Май 07, 2011 1:15 pm

Страхотен раказ! Всичко е описано толкова и забавно, че не ти се иска да свършва! А това с ладето в началото ме разби! За момент си представих, че съм коня от случката и си мечтая да изритам чичака и с двете задни копита, ако оцелея.
:clap:
Подкрепяйте и стимулирайте начинаещите в спорта!
Аватар
IVO Jordanov
 
Мнения: 593
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Яну 29, 2006 7:48 pm

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот KiselotoMliako » Съб Май 07, 2011 5:10 pm

taurus13 написа:...Чичката обаче беше отработил маневрата до такова съвършенство, че ако случайно минеше на реглаж на предница, повече не би могъл да я изпълни...

:bowdown: :rofl:

Много силен разказ, типичен "Милко". Отдавна не бях слюноотделял толкова. :clap:
Аватар
KiselotoMliako
 
Мнения: 630
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Сря Авг 11, 2010 1:25 pm

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот 5roff » Нед Май 08, 2011 12:23 pm

4getcredo написа:Турил съм и малко снимки... всъщност, не са малко.


Много хубави снимки! :agree:


taurus13 Приятен разказ :wavey:
Antares написа: Форума не е явно отражение на това, какви са хората, не може и да бъде. Виртуалната комуникация винаги ще е осакатена като съдържание
Аватар
5roff
 
Мнения: 676
Рейтинг: 1944
Регистриран на: Пон Ное 09, 2009 10:22 pm
Местоположение: Белоградчик / Стара Загора

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот sailman » Нед Май 08, 2011 10:00 pm

Прибирам се дОма след неколкодневно отсъствие, и `кво да видя? "Звездички" светкат от страниците на форума в късна доба...
Много хубаво четиво Милко. :wavey: :beer: :clap:
ВЕЛО 2009 Sus scrofa domestica
Аватар
sailman
 
Мнения: 1443
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Нед Май 25, 2008 11:10 am
Местоположение: София

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот PtD » Нед Май 08, 2011 10:59 pm

taurus13 написа:По едно време някой попита:
- Ще се губим ли?
- Не...не би трябвало.. - отговори Щуров.
- А, добре - повярва му веднага попиталия. :)


А, на Щуров такива въпроси (както и "свърши ли изкачването?") не трябва да се задават - все ще се изхитри да излъже с отговора!
Дреболия, обикновено нещо!
Аватар
PtD
 
Мнения: 10901
Рейтинг: 2000
Регистриран на: Пон Ное 17, 2003 3:36 pm

Re: Вликден е - време за козунаци и ...трънливи венци

Мнениеот cvb » Пон Юни 27, 2011 5:23 am

яла го брат му,на оня с ладата-тоо а с москве и води същото конче :agree: ИзображениеИзображениетиа па го връщат :rofl:
майка да не си..Изображениекой съм азИзображениевелосиРАПТОР цъкащите минуси имат малка пишкаИзображение
Аватар
cvb
 
Мнения: 1778
Рейтинг: 859
Регистриран на: Съб Дек 16, 2006 9:28 pm
Местоположение: Рейтинг: 5000


Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 28 госта