Долу в реката са спретнали един малък ВЕЦ и спортна база за гребци...струва ми се
Катеря нагоре, завой след завой...интересно, че когато карам сам, съм много мотивиран в катеренето. Е, не се сдържах да си врътна и едно автофото...нали разбирате..за внуците...
На 3 дъха и съм почти горе. А пък уличните графити не са от вчера...те имат своите дълбоки корени в българското село. Местен зограф е увековечил своят идеал за жена.
Има и чешмичка със студена вода (то пък, каква ли да е през януари), обаче да ви предупредя, че е обладана от зъл воден дух, тъй че не използвайте като мен фронтален подход.
Местния ресторант помни и по-добри времена - времена на дълги маси и бели покривки.
Сега обаче обществения живот протича в местния "хоремаг". Отварям вратата, очаквайки да намеря вътре по-мъжката половина от селото, ама не - около четирите маси, на по кафе и плетка, са се разположили удобно дузина баби и лелки, които ме оглеждат като голям, бял и объл крайпътен камък, вероятно чудейки се, аз сега чий съм...Иванкин ли съм, Петранкин ли съм.... Ей,с тази еманципация на матриархат го обърнахме.....мъжете сигурно цепят дърва и чистят печки в този момент. Взимам си кафето и излизам. Пътя не го зная, но видях в GE (google earth), че съм нагоре през махалите, та натам и тръгвам. Докато бъхтам и се проклинам, дето избрах най-стръмната улица в селото го забелязвам да слиза надолу срещу мен - местен образ с брадва в ръка и широка шахматна усмивка - демек, тука има, тука няма...(зъби). На около 10м от мен се отпочва:
- А така...а така..у балкана че одиш...нема минаваш отгоре, а че завиеш улево, че много ще се умориш инак...
На около 5 метра от мен:
- Е..ма зависи де искаш да идеш де...
На около 1м от мен:
- А, здравей!
На човека му се говори, та побъбрихме няколко минути. Обясни ми как да хвана пътя за Пършевица, разбрах, че овчар бил едно време. Таман вече тръгвам и той вметва на изпроводяк:
- И да внимаваш , че има вълци пустиняци у балкана....!!!
Кво-о...вълци, че и не какви да е, ами пустиняци. Чудех се аз, какъв колорит липсва на иначе обикновената ми делнична разходчица. Аз вълци и друг път съм виждал. Една вълча история си имам от района над Зверино, но тя е от спелеоложкия ми период и тъй като не е свързана с велосипеди, няма да ви я разкажа. Ама тези пък Пустиняци...що за дума е това...? - харесва ми някак. Тая дума е натоварена с толкова съдържание и емоция. Някой ще каже, че пустиняк е просто окаян човек, скитник..изтръпляк. Не-е-е ...Пустиняк звучи гордо...това е състояние на духа, начин на живот. Това е да си извисен над ежедневните материални несгоди и дребнави човешки отношения, това е свобода и независимост...пустиняк можеш да бъдеш навсякъде във вселената, но не всеки може. Докато си разсъждавам аз над тая работа и ето че съм излязъл от селото.
Пътя се устремява към планината и виж ти... съзирам край него доказателства за това, че тук наистина върлува вълк-пустиняк.
Абе знам ги аз тия пустиняци ама хайде...Хъм,...този пак се самоснима..
Междувременно денят започва прекрасно, а аз излизам на поляните под един връх, който както разбирам после се казва Соколец.
Ето го и него
Много се чудя, дали да не легна да му дремна на тази полянка, но времето ме подпира, та само спирам да поснимам. На поляната се намира и един оброчен камък. Тази работа с оброчните камъни си е чисто езичество, ще знаете. Само дето с времето са заменили камъните с кръстове и на жертвоприношението му казват "курбан"
Тук има един излишен храст, а пък липсва един черен гарван, ама хайде...
Продължавам нагоре. Мисля си за вълците. Онзи каза, че веднъж, един вълк се приближил досами него и захапал една овца за гръкляна...хр-р-р...оттогава ходел с една тенекия - да дрънка, че да ги плаши. Като казах дрънка, се сещам, че на раницата ми още виси онова малко родопско чанче, което си купих от Пампорово, за да ми създава пасторална обстановка докато си карам. Прибирам го в раницата...не, че вълкът би объркал 90 килограмово, вироглаво теле като мен с кротко ягне, но не ми се иска да му напомням за "плодът който му е забранено да къса"...все пак гладна зима е.
Междувременно пътя си върти из разни живописни местности и аз по него...
Навлизам навътре в планината, та решавам да преметна наум изчетената като дете приключенска литература, за да видя, дали не съм се сблъсквал с нещо като " Техника и тактика на отбрана, при нападение от гладни вълци". За съжаление установявам, че май съм наблегнал на тъй излишната морска пиратска тематика. Нищо, ей сега ще му спретна аз една тактика. Не си падам много по филмите, ама филма "Гладиатор" с Ръсел Кроу съм го гледал - малък щит в лявата ръка, тризъбец или меч в другата....Мислено адаптирам идеята към наличната екипировка - в лявата шлема, в дясната здравия нож "изкормвач" , а резервната велосипедна верига....около гръкляна. Да го отработим сега - вълкът се зъби противно и напада със скок ...я задръж тази каска...приклякам и с дясната ръка забивам ножа между 6то и 7мо ребро(примерно)....той ме поваля и се пробва да ме захапе по врата, обаче "гризва" веригата. Докато се чуди какво става, аз го боцвам още няколко пъти между "котлетите" и битката приключва в моя полза. Ей, друго си е да имаш план за действие. Докато се забавлявам като малко дете с тия простотии и се смея на глас, се оказвам пред някакви къщури.
Местността се казвала "Коритата", а колибите очевидно са овчарски...
и се охраняват от него...
Ей, ще взема да си купя "мекица" и ще я сплескам от дропове...при тая мисъл обаче пукнатото ми ребро ме жегва...добре добре - първо ще се науча...
отминавам поредната чешма, вече малко със зимен стайлинг...
и продължавам към тревистото било на планината....Я сливите цъфнали...
Ще ви занеса в София и ще ви сложа във фризера( и без това е празен)...
Ако ще има вълци-пустиняци, тук трябва да са някъде. Пътя подсича билото от север...
след което излиза на открито, някъде под вр. Пършевица.
Тук вече има и нанадолно, а пък аз се забавлявам да скачам в заледените локви за да слушам как се чупи леда. Някои изпращяват, като сцепване на зряла диня, други пък звучат, като че хиляди малки стъкълца се пръсват по цимента...
Пътя обаче започва да ми бяга от билото и много тенденциозно да слиза надолу. То надолу-то си е хубаво, ама аз знам, че често носи тлъсти наказателни точки. Стигам до това дърво.
Както и през целия път дотук, всички табели сочат само в посоката от която идвам , като че натам където съм тръгнал е само великото нищо. Тук обаче нещата малко се промениха - вече знам, че там има и Враца. Според мен пътя следва да мине през поляната пред хижата, но нещо не ми се рискува да се изсипя в Сгориград по таен черен път и се връщам 300 метра нагоре, където съм забелязал едно отклонение водещо към билото. Тръгвам по него и излизам на една хубава поляна...защо отсякохте това голямо дърво бре пустиняци с пустиняци? ( надобрявам с употребата на тая дума)
Скоро хващам коловата маркировка-все пак съм на "прав път", пък дори и да съм на крива пътека..
По едно време се спускам надолу и хоп....Пършевишка поляна....с все мандрата на Зоро-в.
И ако искате да знаете ...едни мармоти завиват кашкавала в найлончета.....а тук живеят те:
Ето я накрая и хижата...
Ако не беше приветливо отворената врата на комбито, бих помислил че е запустяла. В момента в хижата се вихрят колеги майстори - слагат допълнителни радиатори. Хижарка е една леля от Видин. Питам за ядене....ура-а-а има боб ! ... и камината работи, а на масата предвидливо е поставен и аксесоар за "след боб"....
настанявам се на масата, под зоркия взор на вождовете
Така прекарвам над половин час в компанията на хижарката. Тя също кара колело ако искате да знаете - била е пощальон. Освен това прави хубав боб и чай с мед, така че преглъщам факта, че ме гледа някак особено, та чак се притеснявам...може пък така да си гледа. Време е обаче да тръгвам, защото ми предстои най-неясната част от пътя, а часът пак стана 3 следобед. Нарамвам "коня" и тръгвам нагоре по пистата...по бърз съм и от влека...особено ако той не работи...
Горе има малка изненада...нищо се не вижда от мъгла. Я някой си е забравил каската май...
Баш майсторът долу в хижата ми обясни, че горе си има маркировка за пътеката, ама не ми обясни за кои други пътеки има маркировка. Тая с коловете обаче май е за Ком-Емине, пък аз не съм нито нанам, нито натам. Обаче пък вижте какво укритие си намерих за "всеки случай" - скачаш вътре, дърпаш капака, пък нека трупа снега.
От южната страна мъглата е толкова гъста, че и на 3м не се вижда. А сега де....де пътека? Тръгвам по коловете. Ей, вие, дето знаете де е вр. Бегличка могила, да не се обаждате...! - това си е моето каране и моето губене. Карам си аз нагоре и надолу по билото и хоп....май не е зле да си взема и парашут другия път..
Дай сега да се върнем и да видим къде сбъркахме....ами върнах се и после пак и пак. Таман около час и половина прекарах в лутане и все някак неподходящо ми завършваше пътя - ту скали, то стръмни улеи, ту безкрайни тревисти гърбове в неясна за мен посока. Голяма работа е това мъглата. Вече твърдо решавам, че ми трябва GPS. От друга страна ползването на такива устройства е крайно анти-еволюционно. Ако нашите прадеди бяха ползвали такива джаджи, сега щяхме да се губим на път за тоалетната. Е, все пак няма да отричам техническия прогрес - той ми даде велосипеда. Решавам да си поиграя на една игра - чувал съм че птиците усещали магнитното поле на земята. Я да видим дали и аз го мога. Затварям очи и бавно се въртя, докато реша, че съм хванал посока, след което си мятам ръкавицата на земята. Пробвам отново, за да видя дали ще уцеля пак посоката в която е ръкавицата. Реших , че 10 опита стигат за статистика, обаче статистиката показа, че съм пълен ламер в ориентирането. То междувременно е станало около 5 часът, обаче аз не се притеснявам, щото имам нов фар и освен това вече разпознавам терена, както слепеца банкнотите. Правя последен опит да открия пътя надолу, като решавам, че този път ще мина повече разстояние. Упорит съм а! - не може да ми се отрече. Последния опит хем пак много ме умори и хем пак стигнах до пропаст. Балкана е опасна планина да знаете...уж е лесно, уж го знаете, обаче мъглата и снегът могат много да ви изненадат. Понеже имам някои допирни точки с планинската спасителна служба, та си знам, че всяка година тази планина си взима около 10-12 твърди жертви и накрая решавам, че няма да ставам част от статистиката или казано на професионален жаргон - "Die Another Day". Това последното, на чист български звучи нещо като - "Шъ съ мре, ма ..друг път". И така решението е взето - предавам се и слизам във Враца, след което хващам влака за Лакатник. По тоя случай, да взема да му хапна пак, че да не заслабна...вижте, побеляла ми косата от напрежение..
Много ми се искаше слизането да не е по шосе, ама не знам преки пътеки, нито имам време да ги търся. Учудващо е, че този път нямам и желание. Температурата е под нулата и със скорост от 40км/ч надолу, се чувства като минус 15. От очите ми текат сълзи, които замръзват на висулки по миглите. На няколко пъти се наложи да спра, за да развъртя ръце, че замръзнаха и не бях сигурен ако се наложи да натисна лостчето на спирачката, дали пръста ще се сгъне. Е, поне си пробвах новото фарче в естествена среда. Надолу вече няма толкова мъгла, но пък се стъмва бързо. Мъча апарата на макс. ISO...това е лифта който май стана донор на части за сопотския...
Ето ги накрая и скалите на "Вратцата"...
високи и страховити...едно време когато бях млад спелеолог, ходехме да ги пускаме за тренировка...400м - на средата има тераса с дървета, където се събирахме цялата група, за да се напсуваме взаимно, за това кой на кого бутнал камък и да обсъдим кой кога сменял десандъора и с каква охладителна течност го заливал...абе весели времена бяха. Обаче нямам много време за спомени, че знам ли ги влаковете сега. Газ надолу през Враца...вратата на гарата зее широко отворена в "зимен" режим и аз се възползвам за да нахълтам "на кон" вътре. Скачам...връзвам коня за един Булфон и право на гишето:
- А..извинете, кога има влак за Лакатник?
- Ми той е на перона, но билет не мога да ви продам вече. (интересно защо)
- А кога е следващия?
- Няма!
Тъй ли....да видиш ти как мога да гоня влакове. Скачам на колелото и газ на перона, отварям първата врата .. хвърлям байка вътре...затварям вратата..(издърпвам шплента) ...броя до 3 и ...влака тръгва . Добре, че не спрях за още някоя снимка по целия маршрут. Тия 3 спестени секунди ми спестиха едно сложно прибиране. Във Враца ми върви на такива работи, но това пак е друга история...
Добре съм се устроил в едно кьоше...
По едно време минава кондукторка. Обяснявам и, че ми трябва билет, защото се е наложило по спешност да скачам на влака.
- Еми то много скъпо ще ти излезе бре момче....що не слезеш на Мездра да си купиш?!
А-а..не, качил съм се с 300 зора, никъде не слизам, ако не е Лакатник. Въртя жената едни таблици, смята едни сметки...игра си на 3,5,8 и накрая като видя, че държа 10 лева, каза - дай 10!..Дадох! Загуби 10 мин. да драска нещо подобно на билет през 3 индига, и след като ми го връчи, каза да си го пазя, че имало и други кондуктори. Надявах се, като тази не може да пише, поне другите да не могат да четат. Така и се оказа - по едно време мина един дебел, намирисващ на алкохол чичка:
- Туй колело таксувано ли е!
- Тъй вярно - имам и билет.
- А, добре - дай да видя!
Давам аз билета.....той взе да го върти и мачка....ама какво е това сега?...що тук така?..ма то така не може!
- А-а-а вижте сега - казвам аз - какво може и какво не, аз не знам, вие обаче ги пишете и трябва да знаете.
- Ще ти върна билета след малко - каза той и свърна в другия вагон. След 5 мин идва нахилен до уши:
- Билета остава у мен, пътувай спокойно момче!
"А честити по 5 лева !", викам си аз наум....Другия път като се кача на влак направо ще питам колко са кондукторите и " на ви по 5 лева...събудете ме като стигна!"
След 30 мин. престой на Мездра, най сетне тръгваме към София. Е,после ясно - Лакатник, колата и тия два сандвича, които така и не изядох..обаче пак съм доволен. Като се оправи малко времето ще я намеря аз тази пътека....!!!
И моля коментаторите които знаят нещо за пътеката да не се обаждат, че да не ми развалят кефа от първооткривателството...или храсталясването.
Благодаря ти за страхотната история 
без да си казал на некой къде се вреш...айде телефон покритие там няма,но си е нужен-слиииииизаш и опитваш 
