Стигнахме до частта от маршрута ни, която в туристическите брошурки фигурира като “Лале баир”, кръстен така от някой изключително разсеян (или глупав) автор, вероятно неспособен да различи люляк от лале, защото мястото изобилстваше от люляци при пълното отсъствие на лалета
Ахаха, интересно наистина.
Аз спрях и поседнах на една пейка, до която имаше дървена кутийка с медицински кръст. Оказа се празна и в пристъп на алтруизъм се разделих с няколко лепенки цитопласт и полупразна скатула аспирин от аптечката си, надявайки се, че ще заразя и други с идеята си
Заслужаваш много адмирации, не всеки би се сетил да го направи камо ли да го направи. Много добър пример даваш наистина. Аз самия ако попадна в такава ситуация обещавам ще последвам примера ти.
продължихме да караме сред храсталаците, подобно на ледоразбивачи сред ледената пустош на северния полюс.
Хубава метафора. Хареса ми.
Това беше типа каране, на което или намразваш спорта, или оставаш завинаги в плен на тръпката, на емоцията, на преживяването, наречено планинско колоездене.
Адск си прав, или караш или направо не се захващай.
Много добра разходка сте си направили, завиждам ви.