Доживяхме да покараме и ний като хората!
Не се беше случвало от 3 седмици може би...
Предварително искам да предупредя, че ще бъда многословен с оглед изчерпателността на разказа.
Малко предистория:
Петък по обяд...
Жега! Да си е*е мишка ухото...
Съвсем случайно на прелеза на Сточна гара се засекохме със спътника ми в изминалото каране. Направихме уговорката за 9:00 в с. Първенец, но тогава не съумях, че след петък по обед следва петък вечер, която прекарахме в "При Бачо"...
Няма да обременявам аудиторията със алкохолните опиянения на групата, а само ще спомена, че състоянието ми в 0:47 не позволяваше да сложа батериите в зарядното! Правете си изводите...
За щастие обаче, може би ентусиазиран от плановете, станах без часовник в 7:10 и в 8:00 със съвсем айляшко темпо врътках педалите и си слушах Phill Colins на плейъра.
Пристигнах малко по-рано (като никога) и започнах да реанимирам на най-близката пейка... За моя радост пък човека, който чаках позакъсня малко, което ми даде шанс да се порадвам по-дългона птичките пеещи наоколо...
Тръгнахме около 9:16, някъде към Храбрино се събудих, живнах и вече мислех за храна! Заграбих туй-онуй от магазина и нетърпеливо започнахме да борим баира!
С почивки тук-там, а и с мохабет, пътя не беше тежък, поне за мен.
До (село) Плочник или малко преди него беше асфалт, нагоре - трошено-камнно-чакълеста настилка, та чак до с. Лилково.
Там току що започваше традиционен ежегоден събор! Жива музика, хора (ударението на "а"), скара, бира - густо! И нали учтиви сме все пак - уважихме мероприятието с тройка кюфтета и картофи!
(ама и бая си бяхме прегладнели де...).
Поразпитахме един от местните и хайде на конете!
Плана беше да слезем от билото към Тъмраш и ако не сме много уморени към с. Чурен, но друго стана после...
Затикахме велосипедите нагоре, понеже пътя беше с една особена и много здрава настилка, нопък крайно неудобна за каране. Запраска ни дъждец по едно време, ама нали сме си тарикати - скрихме се под дърво!
Почти на билото видяхме мъж и жена, правеха нещо в една земеделска площ. Питахме и тях за пътя. Мъжа ни опъти с думите "Като се качите горе хващате пътя зад колибата в дясно!" Ха сега де ти колиба, де ти дясно. Елем намерихме я, полутахме се полутахме по неговите "препоръки" и си гепихме царски път по билото!
Беше много много мокро! И кално! Но пък беше приятно! Все пак караме, тук-там...
Очаровах се от обувките и автоматите си. Очаквах да имам сериозни проблеми като ги омажа с кал, но все пак закопчаването си беше възможно! Тук е момента да изкажа едно общо много добро мнение за педалите с автомати! И при катерене и при спускане са чудесно удобство! Ще видите по снимките по колко неустойчива настилка съм карал на спускане и нито веднъж нямах проблем поради това, че съм закопчан! Ползата от тях при катерене пък е наистина голяма! Който не си е взел - да си вземе, заслужава си!
Та... по темата, че се отплеснах:
Често се консултирахме с картата, спътника ми носеше такава, и гадаехме къде е отбивката за Тъмраш, така и не я намерихме. За сметка на това си карахме мераклийската по билото, това винаги ме е радвало. Въпреки че съм карал едва по 3-4 била. Пътя е използван доста интензивно, за дърводобив в някой по-сух сезон, объркването му беше трудна работа!
След над 10км каране започнахме да слизаме от билото с лек уплах, понеже хоризонталите по картата бяха доста на честичко...
Излязохме на постройки с неопределена използваемост, но все пак те имаха някакви съдържатели, макар с не особено високи хигиенни навици, съдейки по интериора. Въпросните индивиди не открихме вътре, но побързахме да си тръгнем докато не са се появили.
Продължихме движението си по един горски "път". Или по-скоро някога (скоро предполагам) е бил такъв. Трудно е да го опиша, но представете си нормален горски път, чийто горен слой (почти метър) е оглозган доста солидно!
То беше ясно, но и от видяното по-надолу се убедихме, че е имало страшен порой! По пътя бяха останали само скални късове и едри камъни. Любимото ми! И като почнах - друс насам, друс натам! На туй колело от що му е душицата?! Нищо друго неможе да ми донесе такъв кеф като друсането по каманака! Мойта партия бая си буташе надолу, завалийката, ама нямам как - такъв път имаме, по такъв се движим.
На две места по-надолу се изумихме от разрушителната сила на водата! На едно от тях повече от половината път беше изчезнал заедно с много колни и скали! Може би над 250 куб.м. почва беше изчезнала из деретата! Няма я! Дупка!
Май трябва да ме е срам (SRAM), ама... само като стоях там и си ме беше шубе...
(Батериите на фотоапарата бяха изнемогнали вече и не можах да го заснема)
След туй излязохме на чакълиран Ведомствен път, идващ от Тъмраш предполагам. Скоростно спускане с мятане из локвите с велосипеда - малко за разнообразие все пак...
Излизайки на асфалта спряхме да поизчистим возилата на една чешма.
Малко тафталогия ама... бая криво ми стана, че съм изкривил диска, но пък... защо подобни дреболии трябва да ни развалят удоволствието?! Свалих апарата и си продължих само със задна спирачка.
В с. Първенец всеки хвана по пътя си и в компанията отново на Phill Colins си припявах “I Can’t Dance, I Can’t Talk…”
Едни ден по билото над с.Лилково...
Снимки тук.
Извинете ме за тази позьорска снимка, но нямаше как да не я пусна из интернет средите!
П.П.:
Ще прощавате, че пътеписа е твърде дълъг, но сигурен съм има кой да оцени този му “недостатък”.
Айде със здраве!
