Януарски вечери

[quiker]

УАААА как ми се иска и аз да съм бил с вас, то както го разправяте си е като зимна приказка ( макар и сичките му там неслуки) и да знаете ако решите пролетта да идете насам ( Източните Родопи ) е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да ме потърсите

[thekidtwist]

...интересното е как изглежда колелото ми след това откриване на сезон 2007...


...

Екстра си е хубавицата,че даже се е нагримирала да е по-арна

[mih]

Това са каранията, които най-много се помнят, така че честито оцеляване и разказ за внуците на всички участници!
На мен този "трип" ми възкреси образи от едно голямо... бутане, първо нагоре, по едни слънчеви южни склонове, и после надолу по едни заснежени северни склонове в Родопите (виждам и вие сте имали опцията снегът да е останал само по пътеката ). Е, после обаче, за компенсация, като се свърши снежко следваше прекрасно спускане по каменисти долове и в коритата на пресъхнала река...
Както каза did - перфектно сте си изкарали!
Пък и всичко е добре, когато свърши добре.

[EmZo]

Еее, най-сетне да намеря време и аз да я прочета тая статия. Определено сте се забавлявали.
Върнахте ме в далеечни спомени, при първото ми посещение на хижа "Тръстеная", преди няколко години. Още бях съвсем в началото на фазата на болестта. Карах един джилезен Cross, даже вече забравих модела. Най-яркия спомен ми беше, малко след навлизането от с. Лакатник, по макадамения път за към хижата (кюфтенцата които хапнахме на моста за гара Лакатник (8км, по надолу по баира) бяха се изпарили вече):
Въпрос към колегата който води:
Асене, колко остава до тая Тръстеная бе?
- Мииии по моя километраж около 800 до километър.... (няма GPS, ала бала, само пътна карта от "Лукойл" и основния ни принцип - " С питане и до Цариград се стига")

... 4 завоя, около 2-3 километра по нагоре, стигаме до някаква кошара, слава богу някакъв човек се мотае около нея. Питаме го ние за нашата цел, при което получваме, горе-долу следния "мотовиращ" отговор:
- ами значи вижте сега момчета, тука тръгвате и след два звоя ще стигнете едно разклонение ала бала, тръгвате на дясно и по нататък, трябва да стигнете до нещо като извор. От там хващате на ляво и след 200 300 метра трябва да е хижата. .

По пътя, всички лакомства свършиха, а от кюфтенцата, само спомени и на хижата се озовахме двама колездачи и енда колоездачка уморени и изгладнели като вълци. Разбрахме, че по това време хижата била частна, но хората се оказаха гостоприемни и там ядох едни от най-вкусните кърначета които съм ял. Заредени със сили и ентусиазъм се отправихме към какво? Към спусканетооо! (Второто за деня) След якото зорене по баира, следващите 6-7 километра по изоран каменист черен път, с приличен наклон през които ти се налага само да се напъваш на V-brake-а, - истински оргазъм (до колкото може да се нарече така, яздейки Cross). Излизаме на шосето, километър - два под "Седемте престола" И накефени спущЪнето, поемаме последните 40 тина километра през прекрасното Искърско дефиле, което познаваме вече до болка, към началната точка - град Враца.

Това към момента е един от любимите ми маршрути. Особено, като по късно решихме да го направим, катерейки до Пършевица и от там надолу, през "оранйето" покрай Миланово до дефиленцето, където ни чакат кюфтенцата, първото зареждане за деня

[an4o]

говорихте за Лесков дол , чудно место
аз горе доле ви разбрах маршрута
Мечтата на софиянци да си имат вила там
некой път като тръгнете пак на там
обиколете района около лесков дол , брезовдол буковец - голема планина където е , ще ви хареса доста, е диво но ще видите чудна природа .. може и да видите некой човек както и какво означава стопанство в 19в.

[Admin]

an4o, ако го уцелим по светло, ще разгледаме

[bulgar4e]

mih го каза най-добре - "Това са каранията, които най-много се помнят..." Ако е било лежерно и леко, щеше да ви е срам да го опишете. А когато си оставиш по нещо от себе си там (кожа или страж или нерви) помниш, докато можеш да помниш! Колкото по-гърчаво, толкова по-добре! Бирите са били заслужени! Мисля и аз скоро време да се "разходя" там!