Нашата отправна точка беше град Девин (час на тръгване и пристигане няма да споменавам, за да не засенчваме шосейните постижения на видни състезатели), първата цел за деня с.Ягодина точно 21км. Благодарение на архива на форума разбирам, че преди 11 месеца съм описал тази част от маршрута, за това само набързо ще нахвърля няколко снимки за добро настроение.
Продължаваме със смесени чувства след като бяхме изпреварени от този символ на автомобилостроенето белязал цяла една епоха. Темпото е добро, макар че често спираме удивени от пейзажите, които ни предлага това великолепно място.Вековните борове, каменните мостове над нестихващата река, тъй бурна притежаваща могъща сила, която е изваяла корито през планината, оставайки след себе си само отвесните скали и надписите по тях.Надписи!?
Размишлявайки над това дали здравето е най-важно за жалкото ни съществуване на тази земя, (не се заблуждавайте екстремно щастлив човек съм) губя представа за време и малко след това забелязваме светия граал на местата за гледка.
Поемаме наляво към последните 2 км. до селцето, в което явно "Малкият принц" е доста популярно четиво или пък не, оставям на вас да прецените с малък жокер.
Победоносно навлизаме в Ягодина, след кратък оглед на обстановката се насочвам към първия жител, който съзирам и учтиво питам за посоката за така нашумялата дестинация Орлово око, следват дълги обяснения, а аз поклащам глава в знак на съгласие, че съм разбрал всичко съвсем ясно.
-На къде сме? пита моят боен другар.
-Не съм сигурен, някъде натам.Посочвайки посоката с пръст.Да все още оптимистично настроени тръгваме устремени към първия връх, който съзряхме в тази посока.Не закъсня и онова чувство, което те кара да мислиш, че едва ли пътя ще е точно тук, където се движим ние.Колелата искаха да се върнат, но се оказахме твърдоглави и с това вертикално изкачване с ХХ килограма на гръб съкратихме доста път.
ВНИМАНИЕ! За тези, които нямат "супер леки" байкове като нашите или просто проявяват здрав разум път до там има, по него минават джипове, които могат да закарат желаещите да видят това място срещу скромно заплащане, просто следвате маркировката за връх Свети Илия (повелителят на гръмотевиците).
След изкачване по черен път... стигаме върха...малко спускане до платформата и... уау...
Беше толкова тихо, нямаше вятър, а явно това не е любимо място на пойните птици, защото не чухме нито една.Зашеметени от панорамната гледка ние също не обелвахме дума, бяхме в унисон с природата.След хаотично въртене във всички посоки, следваха обичайните неща за всеки дълбоко уважаващ себе си колоездач - кратки поздравления, позиране пред камера и почерпка за добре дошли.
На подобно място смачканите домашни сандвичи са по-вкусни от всякога, виното на комшията сякаш бе излязло от изискана Италианска изба(просто бяхме гладни и изморени). Пожелавам всекиму да на направи едно хапване там.Следващата точка от нашия маршрут бе с.Триград, това означаваше спускане през каменната река и калната глинеста почва до разклона за Триград.Още след първия склон моят спътник чу рязкото изпускане на налягането от задната гума...помните ли онази хармония с природата, за която ви говорех... ако ли не Селеногин.След "бърз и лесен" ремонт стигаме обширните поля, а от там до разклона не оставаше много, но достатъчно да изпробвам дали съм се научил да падам.Поехме по горския път, преминаващ през мрачна и студена гора, не беше нужно много време да осъзнаем, че няма да е лесно.
О да... искахме по-бързо да стигнем до селото, но леда по цялата 6 километрова отсечка направи понятията стигнем/бързо доста далечни.Когато се измъкнахме цели от тази горичка вече бях останал без глас, но пред мен бе селото и всичко беше наред.
Там топло ни посрещна наш познат, след сладка раздумка и два шоколада хванахме отново по асфалт до град Девин, където традиционно завършихме с по един хамбургер.Ще запазя някой подробности с цел да се впуснете в това приключение, за да ги изживеете или по-скоро да си запазя и малкото останало достойнство.Сега се премествам от другата страна на масата, че фасулът ми истина.
П.С Бъдете здрави и успешна седмица
Благодаря!
