Последният ден

За всичко свързано с МТБ, което не е за някой от другите форуми. Например: разкази и преживявания, мнения по различни общи въпроси, интeресни продукти, новости и т.н.

Рейтинг за публикуване на тема / Рейтинг за отговор / Тежест: 1000 / 1000 / 20

Последният ден

Мнениеот punki » Пет Ное 23, 2012 4:48 pm

Последният ден

Емчото от БТВ то дето де що има женка му се радва на глупотевините, цяла седмица подгрява обстановката дрънкайки:
Съботата видите ли била последният есенен ден после идвала лютата зима.
И аз да взема да му повярвам отварям гуглето и почвам да чертая някакви мечтани маршрути да отбележим края подобаващо.
А сега за рубриката какво счупих.
Първото счупено нещо на Вивелото за година активни опити за потрошаване е левият педал.Левият ли казах ми точно така се оказва педалът му с педал и ляв на всичкото отгоре.Влизам в магазина и хорицата викат тука педали да искаш колкото ти душа сака пари само да имаш.Оглеждам се внимателно няма никой такъв зад мен. Скачам на първият препоръчан комплект пасивни железни педали с шипчета, хвърлям 35 кинта и бягам бързо, докато някой активен такъв не ме е изненадал изотзадзе.След монтажа вкъщи завъртам две кръгчета в двора и щастливо констатирам кви готини педалчета ми се паднаха точно като за мен даже не успях да им объркам и резбата при монтажа.Не мойта на педалите ей.Глей ти кви неща се случват покрай това колело разбрах, че педалите били с различна резба да му се не види, имало педали с дясна резба не били само долни леви съединители.
Опс, отплеснах се както винаги та начертах си аз един такъв хубав маршрут 20 тина километра започващ с подгряващо каране по леко нанагорнище около 4 километра. Следва малко по- тежко нагоре с тук таме бутане ама става и за каране и хоп на кръстовището от там кеф ти надолу към Владо Тричков кеф ти нагоре към върха или даунхилче по-готините серпентини към Клисура и така след около два тринайсе километра и сме си в къщи за обяд ще има време и за домашните на спътника ми.
Най-на края идва мечтаният ласт дей стягаме багажа две вафли малко вода ГПС то даже пари не взимаме щото то видиш ли кво са 20 тина километра за нас в нашта си планинка.Слагам ръкавиците на площада пред цялата Кътинска общественост, а то в събота 8:30 не се вижда и никаква такава наоколо но ръкавиците са си готини едни такива слъскави нещица на кокалчетата направо съм си модел, красив, малко плешив ама убав и запазен, току виж някоя руса селянка ме отвлече на някъде.
Е стартираме де, до обяд все пак трябва да се приберем щот мойто или пък по правилно е да кажа нашто шеф, жената де ще ни сгърчи и двамцата. Пък не дай боже и да чуе за русата селянка трай си.
Посоката е ясна километража също леко нанагорнище спокойно караемо 4 километра в западна посока почти до местната хижа. Карането е приятно по черен горски път виещ се успоредно на реката от време на време преминаващ през нея.Карайки лежерно стигаме до входа на помпената станция която някога май е обслужвала едно вече не съществуващо секретно поделение в планината.Спираме за почивка тогава се сещам, че в Гуглето съм виждал снимка на бункерчето(помпената станция) описано от някой лаик като вход на уранова мина, човекът просто е решил да се направи на интересен наистина е имало уранова мина но тя е в съвсем друга посока и входа и не изглежда така страховито романтично. Уплашени от радиационите последици тръгваме отново на горе сутрещният студ малко ми щипе пръстите през готините ръкавички но пък и те нали са направени да ме пазят от пребиванията клоните и гадните трънчета на шипките.Иначе си ни е топло въпреки че сме леко облечени наклонът даже е успял да ни изпоти, това не проблем щом стигнем горната точка щеоблечем сухите фланелки и газ по серпентините на долу. Но това си е далече, а сега се наслаждаваме на есента. Шумата от дърветата е паднала въздуха е един такъв свеж със специфичен аромат на студ и опадали листа.По край нас се виждат неща които през лятото са дълбоко скрити между зеленината на листата, и така оглеждайки се си откриваме и една горска чешмичка. Естествено спираме за 5 минутка и там.
Карайки си спокойно след един завой изниква един брой хомо ловецос дегизиран със сигнално оранжева шапка и някаква двуцевка в ръце.Заобикаляйки него и джипката му спряна на средата на пътя го поздравяваме съвсем културно, пък той ни изгледа така сякаш сме му изяли закуските за месец напред. Добре, че поне не ни тегли и едни салют с пуцалката дето носеше.Сега като се замисля тоя дето сме видяли не е бил хомо ловецос, а си е бил чисто хомо.
Покрай ромона на рекичката и красотата наоколо неустено стигнахме и хижата, а това си е истинският старт на нашто си приключение до тук пътя го познаваме. От тук на татък ще разчитаме на ГПС то, джобното атласче, тетрисчето или иначе казано ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ИЗГУБЕНИЯТ КОЛЕЗДАЧ.Пък и щевидим дали нещата виждащи се от гуглето отговарят на реалноста.Веднага след хижата реалноста се стоварва жестоко по-главата, или май повече по краката ни. Започва се с бутане, дано не се стигне и до носене. Пътя рязко се изправя към небето, а пък и ние сме от грешната страна на наклона.
Всичко си е все така красиво ама взе да става и малко гадно. На компа с гуглето нещата не изглеждаха така зле.Но в името на серпентината ще го качим пък ако трябва и ще го спуснем на опъки по-дяволите.Това със спускането на обратно ставаше все по примамлива идея колкото по на високо се качвахме.Но нещата си имат и хубава страна малкият, сори по-големият (човека е вече батко пък макар и на 10г.)ми спътник вече не разрешава да се връщам и да бутам байка му. Така че планинките вече ги катеря само по един път.От време на време правех и опити да яхвам колелото така ми се случи да констатирам едно приимущество на шиповете на новите ми педали просто се прихващаха като залепени на обувките ми.Нямаше никакво приплъзване и съответно загуба на енергия при педалирането нагоре. Пък после се оказа че и надолу нещата стоят по сигурно и стабилно от положението с предишният ми счупен долен ляв педал. Но както се казва това надолу за сега си е само в мислите ми.
Пък като се взема да се замисля я да изстрелям всичко, квото ми е в глават та да вземе да ми олекне. Забелязал съм ,че докато бутам на горе стимулирам и мозъка си с неподозиращ поток от мисли във всякакви посоки. Бутайки в един момент нямам сили да говоря щот ми пречи на дишането и сътветно започвам да мисля, мисля значи съществувам.Глей ти къв извод се получи „Бутам значи съществувам”.Ей стига толко със сентенциите собствено производство, че ще ми се смеят хората май.Та така мислейки ли бутайки ли стигнахме билото. Караме си по билото леко ни е на душата мислим си вече ще има само спускане пък и преполовихме пътя според ПЪТЕИЗГУБИТЕЛЯТ. Било, било ама не съвсем стигаме някакво кръстовище ИЗГУБИТЕЛЯ дава двусмислен отговор а пътя се разделя нагоре и надолу решаваме, че вярната посока е по-лесната и тръгваме.На отсрещният връх насред нищото се вижда чудна бяла къщурка. Кой ли пък я е построил там насред нищото тука наоколо само планини и гори, че и пътища няма.Но пък е на невероятно красиво наоколо. Изминаваме около двадесетина метра и ГПС то казва това е посоката гот, супер ,кеф. Пътя взе да става все по-тесничък и урасъл но ИЗГУБИТЕЛЯ казва натам е караме натам няма проблем нали е надолу. И хоп изненада пътя свършва пред портата на някаква хасиенда готина ама и тя насред нищото има си беседка двекъщи красота ама ток даже си нямат, а път нямаааааа. И в ситуацията я сега на обратно и пак нагоре ми се вижда някак си трудно и замечтаният ми поглед открива пролука в храстите и изгубителят вече не се двоуми а направо ми говори а бе глупендер не скиваш ли че си стотина метра у лево от маршрута.Пролуката в храста направо си е в нашта посока ще храсталясаме малко казвам си но пък ще съкратим връщането на обратно. Спътника е съгласен, речено сторено газ през храстите. До тук добре ама е и на нагорно въобще веселба.На нагорно, храсти добре. Ама и храстите стават все по-гъсти ааа не . Я ресто на всичко и на обратно да си се върнем напътя. Връщаме се на пътя отсреща се вижда и бялата къщурка, вече не ми изглежда толкова красиво, а след кръстовището оказва се че двата пътя са били успоредни просто след завойчето единият продължава нагоре по билото а другият спуска в дерето при хасиендата.Часът приближава 12:00 а ние според картата сме на половината път ще е весело и в къщи май.Но това си е далече. Така, че кво ни пука давай по билото нагоре да го прехвърлим и да видим мечтаната серпентина. Ей го на вижда се краят, там малко под небето се вижда някааква къщичка и нищо друго между нея и небето. Поглеждаме Изгубителя разправя че сме точно на половината от пътя перфектно. Е сега почват удоволствията след денивелация от 300 метра ни очаква едно 10 километрово спускане по серпентината направо си е върха.Стигаме небето точно в краката на боговете и кво оказва се че къщичката била тяхна резиденция манастирче.Около манастирчето има всичко каквото си поискаш гледка, полянка голяма маса на полянката под дърво което лятото би хвърляло хладна сянка за отмора на откачалките стигнали до тук.Липсват ми няколко бири и пържолки, направо съм си умрял от глад. Вадиме вафлите и ги поглъщаме почти, като Кристина Димитрова напреки. Гладът за кратко отстъпва и ни дава възможност да се огледаме на около. Манастирчето е затворено зарязваме колелата пред портата правим си по една снимка.

Срещу манастира се намира и паметник на загиналите в балканската война.От надписите върху паметника посветен на загиналите от Церецел разбрахме, чеи манастирчето май трябва да е Церецелско. Връщаме се приколелата а там покрай нас изфуча една Лада Нива с две хомита вътре замалко да ни бутне и колелата оставени пред оградата на манастирчето.Докато се подготвим за спускането хомитата почнаха и да пуцат някъде из гората.Та решихме става си опасно давай да тръгваме, че ако не ни изпозастрелят с малко повече късмет може и някой джип да ни прегази по завойчетата и домашното шеф няма на кого да си го изкара за закъсняването ни.

Старт нека спускането започне сега. Е да ама не както обикновено нещата не са такива каквито ни се искат. След около двеста метра идва и поредната изненада кръстовище и пак имаме свободен избор на горе или надолу. Изгубителя и тоя път си е гаден, той май винаги си е такъв отдава му се.Та ГПС то разправя от тука нагоре, големият ми малък спътник вика писна ми искам екшън.Екшън си е дума за надолу в това май няма спор. След мнооого кратко замисляне стъпваме на педалите в нашта си посока, по урвата на долу.Нещата станаха прекрасни, скороста има една такав склоност да опиянява.Не ми остава време много и да мисля просто реаргирам на това което пътя изстрелва пред мен. При редките спирания да изчаквам спътника си виждах за кратко щастливата му физиономия и добре че е с каска да му стяга тиквата иначе усмивката щеше да завършва някъде на темето му. Няма време за снимане, няма време за сърцезание на красотите на около всичко е просто скорост. Мечтаната серпентина, която така и не стигнахме вече въобще не ми липсваше. Това спускане преминаващо от горски пътища през някакви махали без жив човек наоколо и рушащи се от времето стари къщи беше най-хубавото нещо за деня.До тук добре казал си падащия от небостъргача преминавайки покрай осмият етаж. И аз така до тук перфектно мислех си прелитайки над кормилото на Вивелото.Кратък полет и неприятен сбълсък с твърдата релност . Стоя си свит на топка и се чудя къде ли ще ме заболи този път.Хопа червената лампичка на боклаката светна от ляво, супер мисля си добре че не е дясното рамо втори удар щеше да му дойде в повече. Докато осъзнавам на кой свят съм и за къде съм се запътил малкият се появи и изстреля въпросче:
-Кво става почиваш ли?
Май само почивам не съм починал все още напомня ми избухналата болка в лявото рамо.Уж съм брониран от всякъде пък то така да боли. И до днес не съм сигурен дали ризницата ме спаси от по-лоша контузия или точно тя беше причината за няколко седмичната ми ваканция от байкинга. След ударът в рамото синината и болката започваха точно там където свършваше предпазната кора за рамо, сякаш точно края на кората бе виновника за болката.
Стига де изправям се оценявам щетите. Поглеждаме Изгубителя и резултата се оказва трагичен.Щети в жива сила един брой, добре де половината от единят брой другият си е добре даже и е щастлив щот не знае кво го чака.
Ааа е те тука успяхме отклонили сме се от целта с около десетина километра и сега вместо 20км маршрут той скочи с малко повече, демек още около 20км.Чудничко пък и боли.Вместо в махалата Клисура сме се изръсили в близост до Церецел но даже и до него не сме стигна ли още.А от Церецел до в къщи си остават Гара Томпсън, Луково, Реброво, Владо Тричков, Курило и след това още четри километра до Кътина, кофти. И това си е възможно най-лекият маршрут според ГПС то.Тръгваме вече карайки бавничко разчитам докато съм още загрял и преди болката де вземе връх на разума, тоя дето го нямам да стигнем до дома. Вече имаме време и да се оглеждаме, което пък е хубавата страна на нещата. Преди финалното спускане до Церецел виждаме няколко свободно пасящи коне, прекрасен изглед малкия каза, че е като във филмите за байкинг, ще го спуснем и този хълм обаче някой друг път.

Сега спускаме пътя е красив но отстрани взеха да се вливат разни поточета и както си беше път така и стана на река с размерите му.Реката навелзе между няколко къщи и така лека полека ромолейки и дрънкайки стигнахме до Кметството.

В центъра на селото сме, а малкият се чуди абе тука и хора ли живеят. Ми сигурно живеят щом по дворовете има живи кучета, ма ние така и хора не видяхме първите се появиха чак при Томпсън. Никога не съм вярвал че ще си мечтая да карам по шосе. Винаги плановете сме ги правели така, че да избягваме досега на гумите с асфалт.Пътят между Церецел и Томпсън си жив калдъръм, че даже и разбит при това. От потреса при карането даже болката в рамото отстъпи място на болката в задника ми. Обаче в место да я приглуши те просто заживяха двете щастливо чак до дома където, докопах дрогата във вид на доза Аулин която ми помогна да се пренеса във Вечните даунхил пътеки на байкърите.Ма това стана доста по-късно. Стигнахме Томпсън от там се качихме на улица Искърско Дефиле или иначе казано шосето. Пътят по Искърското дефиле винаги ми е харсвал, но май само от прозореца на колата сега въобще не ми беше толкова живописен. Пък и Бойковите строители се бяха постарали да превърнат шосето от тук там дупка в път съвсем без асфалт.Път ли казах то път няма само дупки което се отрази подобаващо на задника ми. Припомних си, че някъде из творчеството на Карл Май се споменаваше как индиянците за да издържат по-дълго докато бягат пренасят тежеста си известно време на единият крак после на другият.И аз така сядах на седлката, ту с лявата, ту с дясната буза, което май не ми помогна особено .Обаче ми напомни една друга сентенция то само първият път боли после само срамът е голям.
Тъкмо свикнах с болките и спътника ми изстреля следните въпроси:
- Що да не се качим на влакчето до Нови Искър?
Да се качим ама пари няма нали всичко уж беше за кратко а то кво се случи.
-Ми да вземем да се обадим на шефа, да запали колата и да дойде да си ни прибере?
Да се обадим само това остава. То сега само ме боли ма тогава ще съм си направо мъртъв.
-По добре да продължим да си караме я виж колко е красиво. Ей го на ти въжен мост виждал ли си.
Разправям му аз.
-Я да вземем да се снимаме.
Продължавам и той взе че се съгласи. Снимахме се.
Обаче ти да видиш кратката почивка при моста ни даде още една възможност да помислим.Осъзнахме, че освен всичко друго сме почти умрели от глад. Опс а пари нямааа.Почва едно претърсване на раниците и ето ти късмет първият от едно известно временасам. Два лева в стотинки.Перфектно сега ще намерим и магазинче и нещата ще потръгнат.Да ама покрай ремонта, а може би заради съботният следобед магазинчетата не работят. А да се отбием от шосето и да слезем до някое село си е излишен разход на все по-липсващите ни сили.И така в търсене на магазинче преминаваме по край Реброво, Луково и тъкмо да излезем от Владо Тричков. Ей го на магазинче то едно малко страно и схлупено ама нали е отворено. Спираме слизаме от колелата не е истина колко трудно се сваля тая раници сякаш е била заварена за гърба ми.
Влизам в магазинчето а то едно такова нещо средно между кръчма с две маси и бакалийка.Напараво си е селски смесен магазин от щастливите соцвремена когато бях по-млад. Оглеждам се на около а то всички рафтчета празни все едно е повреме на кризата с купоните от началото на 90те.Само каси с бира няколко бучки сирене два три умрели кренвирша. Бирата добре, ма точно сега хич не ми е до нея пък и парите са малко.Из зад щанда изкача тъмен балкански субект и ме гледа като извънземно кво пък си ти бе, се чете в изуменият му поглед.Оле забравих да сваля фул фейса. Ми прав си е човека. Влиза и малкият да види кво става адже ба къде е яденето.
-Искам един сникърс?
Чувам аз зад гърба си къде пък го видя тоя сникърс в това изобилие се чудя аз.
-Квоо?
Измучава искърското ….. от щанда и продължава да гледа не разбиращо кви са тия калните с каските тука.Сваляйки каската и аз мяркам единственият сникърс сврял се самотно в ъгъла на едно празно рафтче.
-Ей онова кафявото в ъгъла.
Посочвам аз.Човекът ми подава пакетче с някакви солети.
-Не това другото нещо.
Помага спътника ми.Успех получихме каквото искахме ще се яде.Плащам аз, а цените едни такива съвсем не социалистически .Напараво си жив капитализъм сникърса и кафето за мен 2 лева.Добре, че не каза повече сникърса вече бе наполовина изяден докато стане мойто кафе, а пари повече няма. Току виж сме си изяли и боя по каските.
Потегляме пак, сега е някак си е по-леко не че, сме нахранени. Злоядото същество с мен заяви че, каквато и манджа има в къщи я иска сега и на момента.Но след почивката идеята да стигнем максимално бързо до меко лего, диван стол всичко друго само не и повече на ръбестите седалки ни даде неочаквани сили.Почваме да броим завойчета ей след това е Нови Искър.Не сигрно е след следващият.Пак не и така до най-страшният момент за деня.
Телефонът ми изтрещя като гръмотевица пратена от Зевс . Спираме докато сваля ръкавицата, докато го измъкна от джоба. Бурята от отсрещната страна на линията взима застрашителни размери. Поне така образно си го представях. Приближавам слушалката до ухото си.
-Какво става?Къде сте?Защо не се обаждате? Живи ли сте изобщо?
От среща сърдито звучаща майка забавлявала се цял ден сревящо бебе докато е говтила обяда за някой дето не е благоволил да се появи.
- Ми да малко закъсняхме само.
Отговарям в поредноста на въпросите.
-Ми ей тука съвсем близо почтиии в Нови Искър.
Послъгвам надявайки се наистина да е така.
- Ми отплеснахме се малко пък и бързаме да се приберем при любовта на живота ми.
Опитвам се да намаля последващите щети от неразумното ни поведение.
-Живички сме си съвсем цели даже.
Надявам се да звуча оптимистично и достоверно.Премълчавам малкият си полет и последиците от него.
ТРЯС ако можеша да се тряска слушлката на Джи Ес Ема , така със сигурност би звучал краят на нашият задушевен разговор.
Опс, я да погледнем Изгубителя. Я тоя ни намери съвсем близо до Курило. Е не била толкова лоша джаджата и тя добра душа носи.Последен завой и спускане до разклончето за Кътина.
Още само некакви си четри километра до почивката за задниците ни.
Ето и Райко взе да се скрива нещо.
-А я задръж малко де, нека поне преди вечерята да успеем да сеприберем.
Тоя Райко не е оня от форума тоя е един такъв по велик. Тоя Ком Емине само за ден го взема не за пет.Е сатана ми по-леко виждайки края и затова започнаха пак глупости да ми се мъдрят в тиквата, освен семките вътре де.
П.С. Покорно прося извинение от Райко, човека си е върха просто му завиждам съвсем благородно на смелоста да следва щурите си идеи.Де да можех и аз така.
punki
 

Re: Последният ден

Мнениеот neilor » Пет Ное 23, 2012 9:14 pm

Форумът заприличва все повече и повече на литератературен. За което можем само да благодарим.
Аватар
neilor
 
Мнения: 141
Рейтинг: 1495
Регистриран на: Пет Юни 04, 2010 10:26 pm

Re: Последният ден

Мнениеот gladey » Пет Ное 23, 2012 10:12 pm

Браво, много добър разказ, заслужава си да се прочете от край до край! :beer:
Аватар
gladey
 
Мнения: 8
Рейтинг: 1200
Регистриран на: Чет Ное 08, 2012 10:07 pm

Re: Последният ден

Мнениеот tanya » Вто Ное 27, 2012 12:05 pm

Страшно се забавлявах с приключенията ви :rofl:
Изображение
Аватар
tanya
 
Мнения: 625
Рейтинг: 1913
Регистриран на: Сря Май 26, 2004 1:18 pm
Местоположение: Търговище

Re: Последният ден

Мнениеот KrisRide » Сря Ное 28, 2012 7:19 pm

Браво, страхотно сте си прекарали :agree:
Just enjoy your mountain biking ...
Аватар
KrisRide
 
Мнения: 23
Рейтинг: 1080
Регистриран на: Вто Ное 27, 2012 9:02 pm


Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 30 госта