Събуждам се от музиката звучаща от съседната стая.Аксел Роуз настоятелно вие, някой да го заведе в райския град.Ставам обикновена съботна сутрин няма да ви отегчавам с описание на задълженията с купуване на млякото от крава и яйцата от свободни но не толкова скъпи кокошки, както в магазина.Пия кафе с придружителя си в следващото малко приключение за уикенда.Е той е на 9 кафе не пие, но закусва. За негов късмет няма нищо друго в хладилника и хапва любимите си кренвирши с кетчуп и швепс, поради липса и на чай.Та за него деня започва щастливо, още повече му харесва и идеята да направим един даунхил в стил snow mud dust and dirt.
Планове вече не правим след предишният им готин провал. Стягаме багажа, бананите, сникърсите и останалите нужни тежести в раниците и потегляме. Днес ще направим всичко в името на скоростното спускане.През дългата зима правихме няколко приятни спускания в снега които си имат своите готини моменти но скороста не е едни от тях. Ще се катерим само от слънчевата страна на планината и ще спускаме само там където няма да затъваме и бутаме в снега.Въобще такива едни неща.Все пак пролетта идва.
Вървим си нагоре то преди всяко спускане има и едно катерене нагоре както сигурно знаете.Да ама това нагоре си е много. За това си имаме едни такива успокоителни ориентири с имена, които за другите нищо не значат,но за нас са малки финалчета преди голямата цел ВЪРХА.А от върха все надолу към райският град на Guns and Rouses.В нашият случай града си е село, кой както иска си го разбира рая.Първият ориентир Менте връх, когато го качихме за първи път го мислехме за връх а то се оказа само малко по голям хълм.Стигаме края на хълма и първа почивка.Гледайки на долу предвкусваме приятният полет по каменно прашната пътечка надолу.Разделяме един туикс дръпваме по глътка вода и пак нагоре до следващият малък финал.Връх Арена поредният хълм преди върха.
Вървя си аз нагоре и в главата ми се върти една друга готина историйка прочетена във форума „Разходка с магарета в рая". Да цял ден някак си тоя рай ми се върти в главата.То рая за нас си е тука в планината и долу, където тревата е зелена за което и Аксел сутринта си мечтаеше само дето красивите момичета ги няма на около.Но пък за какво са ни момичета малкият е малък пък аз вече женен с деца. А забравих да се похваля през март щъркела донесе още един бъдещ байкър но той за сега още само спи, яде и гласовито реве(защооо нямам колелооо). За това сега само бутаме нагоре, две натоварени магарета на разходка в рая.
Поглеждаме отсрещният склон на планината и какво да видим северната страна все още има твърде много сняг. Следва решение като стигнем Арената, ако от северната и страна има сняг по пътеката въобще няма да повтаряме грешният си опит да качим Здравчи Камък от предишният уикенд.Има ли сняг обръщаме колелата и газ надолу.Минавам по край едно шипково храстче и нахлуват едни бодливи спомени от късната есен.Тогава спускайки не можах да взема завойчето и го съкратих през тоя бодливец.
Остава още малко до чек пойнт Арена. Хълмчето е много чаровно единственото обрасло в красиви дъбчета на сред боровата гора.Името му го измислихме при една лятна разходка когато за първи път го видяхме по-средата му имаше огнище от камъни заобиколено с отрязани трупи. Приличаше на един вид арена в която огъня играе своето представление.
Стигам до Арената остава ни само още едно хълмче до върха.Преди катеренето на последният хълм дори има едно леко спускане успокояващо сърдечният ритъм след голямото катерене.
Малкият се задава и изстрелва най-важният въпрос. А сега на къде? Прехвърляме хълмчето и изненада северната му страна си е навята с дълбок хрупащ под стъпките ми сняг не става за ходене пък какво остава да спускаме.
Решаваме, край даунхила започва от тук в обратната посока.”Вземи ме НАДОЛУ към райският град където тревата е зелена а момичетата са красиви” , както един с пистолети и рози беше казал.
Но преди това заслужена почивка.Почивайки слагам каската, обелвам банана и.Опс гаф с фулфейс не става да се яде банан пък май и нищо друго.Констатирал съм и един друг проблем но тоя тип каски и да плюеш не стават.
Арена шлемове коне, при това железни направо сме си гладиатори нека борбите (спускането) започнат сега .Ускорението е рязко но трябва да убия малко скороста освен ако не искам среща отблизо с шипките на завоя. А след това нещата стават още по-красиви за по-малко от 5 минути сменяме няколко сезона. Преминавам ускорявайки през сух участък след завоя правя опит да затъна в дълбокия сняг обаче набраната скорост не ми оставя време дори да помисля и за падане.Пак следва сух участък с много прах и завойчета вече си мисля за рая и ада и къде искам да отида.След поредния завой се натъквам и на калта, водата и мокрият сняг. Вече съм кален мокър красив и ЩАСТЛИВ.И кво сега фул фейса не ми позволява да плюя на вън обаче от вън гумите могат да плюят кал и вода в устата ми колкото си искат. Стоооп трудно се спира по дяволите стигнах Менте връх.
Изчаквам малкият той преминава по край мен с голяма кална усмивка и страна черта от кал на гърба.Усещам вече и мокрият си задник другият път ще взема и някой памперс от бебока на заем .Сега знам що реве не било щото няма байк май, реве щото му е мокро на дупето.
Но дотук с поредното отклонение на мисълта, кво да правиш при нас откачалките е така не знаеш на къде ще те отнесе.Поредната инструкция по безопасност на големият вече малък син, преди скалистата пътечка и определяне на следващата ни среща и газ.По скалиста пътечка е сухо но трябва да се премине и малко по-бавно и по-технично, освен ако неискаш да целунеш червеният камънак.Преминаваме успешно каменното изпитание с неговият своеобразен чар.
Навлизаме в широк и почти гладък горски път с приятен наклон.Дърветата от двете ми страни се сливат в интересен тунел, а терена ни позволява да консумираме и най-приятният десерт за деня, невероятната скорост.В края на пътя при един голям завой навлизам в голяма снежна преспа, но дори и не усещам забавяне, единствено при поднасянето гумите ми остъргват стената от борове опасваща пътя.
Пред нас вече се вижда и селото а с него и края на приключението.
Последно скокче и край.
Приключението свърши прибираме се в къщи а там тъщата на проверка.
Констатира, че мъжете в къщата си гледат кефа в планината, е поне тия които могат да ходят.А горката и дъщеря стои затворена вътре грижейки се за ревящият бъдещ байкър.Виждайки обаче блясъка в очите на баткото и щастливата му кална усмивка ни прощава всичко. Изпращайки я от къщи забелязвам че в небето се рее щъркел, значи пролетта все пак дойде въпреки тъщата.Е тя все пак е добра душа, но да не забравяме все пак, че си е тъща.
Да ви представя и една друга гледна точка на същата историйка с 9 годишен опит:
Приказка за екстремен DH
Здравей те,аз съм 9-годишно дете,което харесва DH.Днес с баща ми направихме един екстремен байкинг.Изваждаме байковете, сядаме на задниците си и потегляме нагоре към върха.Качването беше истинско мъчение,но от време на време баща ми слизаше да ми помага като бута байка ми.На първата почивка хапнахме TWIX пийнахме вода починахме малко и обратно да бутаме колелата.Краката ме боляха, кръвта от ръцете ми се стичаше в тялото.И ето стигнахме до втората почивка.Изяждаме бананите, хапваме десерта и почиваме. Тръгваме да катерим още, но я виж ти снегът е толкова дълбок,че е невъзможно да се мине с байк. Аз си казвам Супер няма да бутам повече.Слагаме каски, ръкавици и очила. Започва екстремното баща ми тръгва 1-ви. Аз бързо тръгвам след него виждам един наклонен завой пускам спирачката и уау беше най-екстремния завой после бързам,бързам да натисна спирачката и успях да спра.Спрях там, за да си починат пръстите ми.Тръгвам малко след баща ми, карах си бързичко.Виждам го на 5 метра беше спрял пред екстремно каменист път.Той се спусна 1-ви веднага щом го видях долу се пуснах и аз.Беше много друсащо, затова карах много бавно слизах 2 пъти, като слязох с байка при баща ми спрях поговорихме си и тръгнах надолу. На нанадолнището карах с около 40km в час. Стигнахме едно стръмно нанадолнище и се спуснах без проблем продължавам натам,натам и стигаме един завой завивам в него и виждам скокчееее и хоп супер беше.Говорех си с баща ми и продължихме минавам по един склон и виждам улицата заедно с моята къща и се прибрах.
