Кратка историйка за ДХ и гробище :skull:

[punki]

Поради трудност с добавяне на повече снимки опитайте да разгледате PDF фалйа.

за ДХ и гробище.pdf

а ето я и самата историйка:
Кратка историйка за ДХ и гробище.
Свежа януарска сутрин. Около 7:30 се събуждам и гледам новините за бедствения сняг от предишният ден и ми идва чудната идея да направим една снежна екскурзийка до близкия връх. Изпивам кафето, почиствам и зареждам камината с идеята като се върнем да изпия един чай с мъничко коняче в романтична обстановка.
Към 10:00 малкият е измит назакусван и готов за екшън. Изкарваме колелата от мазето и нагоре към планината. Предната седмица бях сменил гумичките на спирачките и предвкусвах прекрасния ефект от занасянето по снега, таейки надежда, че новите шарени гумички тройно по-скъпи от черните, ще спират по-добре в „all whether”. По-натам, както се оказа, нямаше значение какви спирачки имам, но това по-късно, а сега бутаме по заснежения хълм.
Първа почивка. Изчаквам малкия на място с прекрасна гледка към езерото, на което едни други откаченяци, освен нас, се радват на зимните условия. Успокоявам се, че тия са по-зле и от мен - седнали в средата на езерото и се взират в едни дупки стисткайки кордата с премръзнали пръсти. Ние поне се движим и не ни е толкова студено, че даже и пот се лее. Ама тия долу сигурно имат ного лоши тъщи щом не си седят в къщи на топло тая неделя. Лоша тъща ли, че то лоша и тъща са си думи с едно и също значение де.

Е след кратките мисли промъкващи се през главата ми малкият каза, че почивката е свършила и е време за път. Вървим си ние нагоре, намираме даже и следи от чуждо присъствие на хомосапиенс, то по-късно рабрахме че това било хомо ловецос. Освен рибарите и кукавите байкари имало и още един вид горски откаченяци…
Бутането на колело в дълбокият сняг не е много приятно занимание, ама си е по-гот от неделното почистване на къщата. С тая оптмистична мисъл прехвърлихме и първото хълмче.

За 40 минути - 2ра почивка, ама си е трудно - лепкавият сняг натежава върху грайфера на гумите и се слепва около спирачките което прави колелото доста по тежко. Та почиваме и наливаме течност в резервоарите.Течността малко по-късно излиза върху тениските, които връщаме почти изпрани и готови за простора едно екологично пране в една екологична обстановка и без прах за пране.

Хвърляме един поглед назад .
И потегляме нагоре. От време на време се качваме на колелата, надявайки се да покараме, обаче не става. Затъването в снега е твърде бързо, дори в повечето случаи не успяваме и да изминем и 2 метра. Но се успокояваме с идеята за един чудесен ДХ от върха надолу. Запланували сме качване до върха по околния път и спускане по една екстремна за нашите разбирания пътечка от другата страна на селото.
Ааа селото си е същото, онова за което ви разказвах един друг път – Кътина. И за един 40 годишен луд баща и един 9 годишен син, на който му се налага да го следва в откачените му идейки. Вървейки по пътя в един момент забелязваме, че следите от чуждо присъствие са изчезнали и сме си само ние в цялата една гъста гора. От тук нагоре сме си само ние, ама не съвсем - има и едни такива съмнителни следички от нещо дребно. Може и да са били от някоя лисица ми прошепва вторият човек в главата, ми е щом има кума лиса може и кумчо вълчо да се появи…

Да бе да, казва малкият а ние до кога ще се мъчим нагоре няма ли вече да спускаме.

Ненадейно се окзва че сме преминали и второто хълмче, е остават само още няколко до върха, кво пък толко, я да починем малко. Докато почиваме забелязваме един хомо ловецос да катери хълмчето отсреща с две кучета. Той пък след като ни изгледа учудено от височината на своята позиция на интелектуално развитие реши, че не нужно да общува с такива долни същества като зимни колездачи и побърза да се скрие в някаква тайна горска пътечка. Ние пък продължихме да си почиваме не възмутимо кроейки планове за бъдещото спускане от върха и не подозирайки какво ще се случи в най-близкото бъдеще от 20 минутки.

А ето го и поредното хълмче, което и се оказа последното за този ден, тръгвайки нагоре времето изведнъж се сгъбяса и ни се наложи преждевремено да прекратим нашата експедицийка към върха.

Стигайки на върха на хълмчето докато изчаквах малкия, заваля сняг на едни такива хубави парцали че оставаше само дядо мраз да се приземи от някъде с подаръците, но не би. Свирнах на малкият да обръща колелото и да тръгва на обратно към къщи, пък аз след като сложа каската ще направя едно чудесно ДХ по заснежените пътеки.

Е няма такова преживяване! Невероятен кеф! Спускането беше неописуемо прекрасно. Снегът се набива в очите ти, трябва и очила да си купя, по дяволите пак пари.Та спускаш и се кефиш. Не виждаш камъните под снега и нищо не ти пречи на самоувереноста в собственото ти безсмъртие. След преминаването на стръмната част следва една чудесна широка пътека, по която задната ти гума танцува един приятен туист наляво надяснои. Това, че още не си заровил муцуна в снега, а скороста се увеличава, те кара да се чустваш, като че живееш в приказка и ти си безсмъртният герой…. И така увлечен в скороста застигам другият малък герой.

Спираме за една малка почивка и да споделим преживяното до тук. С малкия имаме голям проблем, стигайки до тук, вече не виждаме собствените си следи от уморителното катерене преди това. Оказава се, че дори и спирачки не ти трябват просто снега е толкова дълбок, че ако не въртиш педали колелото спира само. По дяволите не можах да се убедя колко са ефективни скъпите ми спирачни гумички
.
Малкият вече иска да сме си в къщи - няма екшън, а пък и вече му е студено на пръстите, а снегът все повече се опитва да ни затрупа. Не съм обърнал внимание - той взел че тръгнал с ръкавици без пръсти. Е за това тръгваме. Остават ни около 5-10 минути спускане и малко след това ще сме пред бумтящата камина с чайче в ръка…

Пускам малкия пред мен. Потегляме в най-бавния ДХ на света, но пък и това си има своя чар - всичко става като на забавен каданс дори и едно падане в завоя на малкия. И ето го финалът на обещаният ДХ в заглавието - селското гробище. Пу пу никой да не го стига както викат бабите а ние сме си живи и здрави даже и да падна не можах.
ДХ и Гробище, а каква реклама си измислих за една такава скучна историйка. То ДХ почти нямаше - ного бутане и катерене, но пък всичко беше много красиво и малкият е много щастлив ,и сме си вкъщи пред камината с чайче в ръка.
.

[Yavkata]

Божкеее, аз се бях настройл след заглавието за някакъв съспенс.
Много приятна и уютна семейна историика. А в това районче и от другата страна на Искъра още колко такива ще напишеш.
Снимките може би е по -удачно да ги качваш някъде, и с едно линкче- ЦЪК.

[Alpina]

Хах и аз като видях името - отидох да си направя пуканки, седнах удобно на фотьойла и...

Все пак поздравления за историята и че си хванал малкия да се занимава Бравос!

[JoroDH]

Ох супер историйка аз лично на места се смях доста и от сърце! Ще очаквам още някоя подобна историйка от теб!

[taurus13]

Я-ааа...Здрасти Адаш (Милко съм). Хубаво се забавлявате със сина ти - аз когато съм го виждал последния път, май скоро беше проходил, пък сега вече кара колело по баира - ама растат като гъби, пък ние сме си все същите...(наивно)
Карайте и тренирайте, пък някой ден напролет може да покараме заедно някъде из Стара Планина над северната дъга....
Пък за гробището какво да ти кажа - 50% от каранията свършват в оградата на селско гробище, а другите 50% в селското бунище...или поне аз умело ги целя.

Снимките си ги качваш някъде в web (да речем в Piccasa) и след това копираш линка тук, като го затваряш в таг [img]link.jpg[/img] , като гледаш да не са повече от 800px по ширина. Ето тук е обяснено.