Здравейте,
Ето го становището, което бяхме изпратили до Министерството на земеделието и горите, само че преработено с оглед изпращане до постоянната парламентарна комисия по земеделие и гори. Махнал съм обръщенията, както и списъка на организациите, които са го подписали и информацията за тях, за да може да остане само същинският текст, върху който да се фокусираме. В оригиналното предложение номерата на членовете от законопроекта бяха други, заменил съм ги с актуалните, поне според последния вариант на законопроекта, с който разполагаме. Според информацията до момента той е гласуван на второ четене и би трябвало съвсем скоро да бъде обнародван - когато това стане, ще можем вече да мислим и за внасяне на предложението в комисията.
Ако искате да го изтеглите като текстов документ, прикачам го като файл тук:
-------------------------------------------------------------------------------
Ето го и текстът:
Мотивирано предложение за промени в Закона за горитеВъв връзка с приетия от Народното събрание Закон за горите (обн. в ДВ, бр....), желаем да изразим нашето становище във връзка с някои текстове на закона, които драстично ограничават придвижването с велосипед в горските територии и да предложим варианти за тяхната промяна.
По-специално, става дума за Глава 7 - „Достъп до горите“, чл. 148 - чл. 150.
Чл. 148. (1) Пътни превозни средства могат да се движат в гората и по горските пътища само във връзка с изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности.
(2) Обстоятелството, че пътното превозно средство ще се ползва за изпълнение на дейностите по ал. 1, се удостоверява с документ, издаден без заплащане на такса:
1. от директора на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство – когато дейността се извършва от стопанството или е възложена от него;
2. от кмета на населеното място - в останалите случаи.
(3) Движението на пътни превозни средства, в т.ч. такива с висока проходимост, моторни шейни и каруци, когато не е свързано с изпълнение на горскостопански, селскостопански или ловностопански дейности, е допустимо само когато:
1. е дадено разрешение за това от директора на регионалната дирекция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице, или
2. по пътища и трасета, които са специално обозначени за такива цели.
(4) Органите по ал. 2 и 3 съхраняват копие от издадените от тях удостоверения и разрешения в срок до една година от издаването им.
(5) Управлението на велосипеди, както и ездата в гората са разрешени само по горските пътища и по обозначените за целта трасета.
(6) Собствениците на имоти, граничещи с горски територии, не могат да ограничават достъпа до горските пътища, включително чрез ограждане или по друг начин, ограничаващ свободното им ползване.
(7) Условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до гората се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.
Чл. 149. (1) Забранява се движението на пътни превозни средства и ездата по обозначените туристически пътеки, освен когато трасето на туристическата пътека съвпада с горски път.
(2) Обозначаването на нови туристически пътеки и трасета в горските територии се извършва със съгласие на собственика, съответно на лицата, на които територията е предоставена за управление.
Чл. 150. (1) Организирани обществени или спортни мероприятия в горските територии, както и в територии, които граничат с такива, могат да се провеждат, след като се уведоми съответната регионална дирекция по горите най-малко 14 дни преди датата на мероприятието, като се посочи мястото на провеждане и очакваният брой участници.
(2) В срок до 7 дни преди датата на мероприятието регионалната дирекция по горите може да определи допълнителни условия за провеждане на мероприятието, които са задължителни за организатора.
(3) Организаторът на мероприятието по ал. 1 осигурява:
1. съгласието на собственика или на лицето, управляващо територията;
2. пожарната безопасност на провежданото мероприятие;
3. почистването на територията и премахването на поставените преместваеми обекти. Считаме, че с посочените текстове се създава един ненужно строг ограничителен режим по отношение на хората, практикуващи велотуризъм и планинско колоездене в горските територии. Ограничава се в зародиш развитието на този така популярен в Европа здравословен начин за прекарване на свободното време и се създават бариери пред развитието на екологичния и алтернативния туризъм в България и установяването на нашата страна като модерна европейска туристическа дестинация.
На първо място, за понятието „пътно превозно средство“ не е дадено самостоятелно определение в закона, което насочва към общото определение в Закона за движение по пътищата, съгласно който велосипедът също е вид пътно превозно средство. По този начин той се оказва приравнен на останалите пътни превозни средства, повечето от които са моторни и/или четириколесни. Когато става дума за движение по градските улици или републиканската пътна мрежа, подобно приравняване е логично и необходимо. Но от гл.т. на придвижването в горските територии, велосипедът се явява средство за туризъм и няма нищо общо с моторните превозни средства (мотоциклети, ATV-та, високопроходими автомобили), каруците и др. подобни. Велосипедът е безшумен, с ниска собствена маса и контактува с терена на минимална площ, поради което управлението на велосипед в горските територии е най-близко и следва да бъде приравнено с пешеходния туризъм. В този смисъл считаме за целесъобразно понятието „пътно превозно средство“ в Закона за горите за бъде прецизирано по начин, който изключва велосипеда.
На второ място, с текстовете на чл. 148, ал. 5 и чл. 149, ал. 1 се създава забрана за каране на велосипед по всички горски и/или туристически пътеки (маркирани или не) и ползването на това средство за туризъм и спорт се ограничава само до горските пътища и обозначените за целта трасета.
Можем само да гадаем какво е предизвикало въвеждането на подобен силно ограничителен режим, но считаме строгостта му за излишна и ще си позволим да изложим някои конкретни аргументи срещу подобна обща забрана.
Една от възможните причини за ограничаване на достъпа с велосипед до горските / туристическите пътеки е избягване на конфликти с други техни ползватели, най-вече пешеходни туристи. В България по-голямата част от горските територии не се посещават активно и масово нито от пешеходни туристи, нито от велотуристи и планински колоездачи. Такива конфликти са изключение и са възможни само в някои отделни райони с интензивен туристопоток, намиращи се в близост до градове (например Витоша) или до курорти, природни забележителности и т.н. Повечето такива места попадат в рамките на защитени територии (резервати, национални и природни паркове) или такива със специален статут и в тях вече има въведени ограничителни режими. В останалата част от горските територии пътеките са слабо използвани и няма предпоставки за възникване на конфликти между различните ползватели.
Друга вероятна причина за въвеждане на подобна забрана би могла да е заплахата от увреждане на почвата и друг тип неблагоприятни въздействия върху природата. Тук отново напомняме, че от гл.т. на шум, собствена маса и контактна площ, велосипедът може да бъде приравнен единствено на пешеходец. Нашият практически опит, както и редица изследвания, които са правени в други държави, показват, че въздействието на планинското колоездене върху околната среда е минимално и напълно сравнимо с това от пешеходния туризъм, поради което двата вида туризъм/придвижване следва да бъдат приравнени. Карането на планински велосипед в никакъкв случай не вреди на природата по начина, по който това правят моторните превозни средства. Дори ездата, един съвсем естествен/природосъобразен начин на придвижване, оказва по-силно увреждащо въздействие върху околната среда в сравнение с карането на велосипед.
В тази насока споделяме и връзка към уеб-страницата на Международната асоциация по планинско колоездене (IMBA), където са публикувани множество научни изследвания за въздействието на планинското колоездене върху околната среда:
http://www.imba.com/resources/science/index.html В случая и заимстването на подобни ограничения от чуждо законодателство е нецелесъобразно, защото в държави с такива закони съществува развита и поддържана инфраструктура от специализирани и/или споделени пътеки/трасета за колоездене, пешеходен туризъм, езда и т.н., както и значително по-интензивен туристопоток, поради което подобна обща забрана би могла да е оправдана. В България тези ограничения биха довели единствено до лишаване на една увеличаваща се група хора от достъп до природата по желания от тях и безопасен за околните и за околната среда начин – с велосипед. На този етап няма обозначени трасета и поддържана инфраструктура, които да са база за забрани на карането извън тях. Едно по-конкретно и сериозно регламнетиране на движението на велосипеди в планината изисква прецизно дефиниране на начина, по който биха се правили „обозначените за целта трасета” и цялостна концепция за изграждане инфраструктура за пешеходен и велотуризъм.
Още веднъж искаме да наблегнем на факта, че карането на планински велосипед в горските територии е най-вече форма на туризъм. Забраната за каране по горски / туристически пътеки би направила невъзможно преминаването с велосипед по някои от най-хубавите маршрути в българските планини, без да е налице основателна причина за подобно ограничение. Това би противоречало и с целите на някои райони да се развиват като центрове за екологичен и алтернативен туризъм.
С оглед на гореизложеното предлагаме в Закона за горите да бъдат направени промени, които да премахнат общата забрана за каране на велосипед по горските / туристическите пътеки. Считаме, че е напълно достатъчно да се предвиди възможност за ограничаване на достъпа до конкретни райони/пътеки по преценка на местните компетентни органи и след съгласуване с представители на местната общност и ползвателите на пътеките, когато това е необходимо с оглед безопасност на ползвателите, опазване на околната среда и др. Такива текстове същуствуват в закона – чл. 146 и чл.147 - и според нас именно те би трябвало да се приложат към придвижването с велосипед в горските територии вместо сега предвиденият общ ограничителен режим, приравняващ на практика велосипеда към моторните превозни средства.
-------------------------------------------------------------------------------
Сега, няколко думи за чл. 150, където е регламентирано провеждането на организирани спортни и др. мероприятия в горските територии. В първоначалния вариант на становището, който виждате горе, този въпрос не е засегнат подробно. Може би е добре специално в тази част да има отделно предложение, но аз лично съм скептичен доколко сегашният уведомителен режим може да бъде заменен с по-благоприятен. Не съм бил организатор на никакви събития, така че не знам как е стоял въпросът до момента - някой уведомявал ли е горските стопанства и т.н.? На мен лично този текст ми се струва логичен, но ако някой има аргументи срещу него, нека ги изложи.
-------------------------------------------------------------------------------
В разговори с "Крива спица" и други клубове и организации, участвали при изготвянето на това предложение, стигнахме до идеята за организиране на кампания, наречена "Искам да карам колело в гората". Засега предложението е за следните стъпки и елементи в тази кампания:
1. Публикуване на предложението тук (вече го виждате), а също така и в сайта, и по-важното - създаване на група във Facebook, чрез която всеки желаещ да може поне виртуално да подкрепи становището срещу приетите текстове.
2. Изпращане на открито писмо до медиите, за да бъдат запознати с проблема.
3. Изпращане на предложението по официален път, подкрепено от колкото се може повече клубове, фирми и организации, до Комисията по земеделие и гори в Народното събрание. Засега идеята е това да стане в рамките на месец и половина, считано от днешна дата. През това време ще се постараем да информираме за проблема всички заинтересовани организации и да ги приобщим към предложението. Техническите подробности как ще стане това ще станат ясни до няколко дни, но в общи линии ще се действа чрез писма за подкрепа, изразяващи съгласие и присъединяване към текста на предложението и изпратени до инициаторите - накрая предложението, подписано от инициаторите, заедно с писмата за подкрепа ще бъде внесено в Народното събрание, като ще бъде предоставена и информация за групата във Facebook.
Във връзка с т.3 моля всеки, който има някакъв опит, който би могъл да направи нещата по-ефективни, например за това как се приобщават към официално предложение много на брой, но разхвърляни във всички посоки субекти, да го сподели, тъй като никой от нас не се е занимавал с подобно нещо.
Горните три точки са само един от вариантите за действие - който има идеи, добре са дошли. Действията също.
Групата във Facebook вероятно ще бъде създадена утре или другиден, защото след малко трябва да излизам. Ако някой друг от клубовете има опит с правенето на групи, може направо да я направи той - текстът на предложението го има. Трябва да е открита група (да се вижда от всички), за предпочитане е да е направена от юридическо лице, инициатор на кампанията, а не от физическо - например "Крива спица", "Адвентура" или някой друг. Ако не аз утре ще науча как се създават и групи във ФБ.
-------------------------------------------------------------------------------
По отношение на евентуални протести на живо - първо, не смятам, че сме достатъчно много, за да стане нещо истинско и значимо. Второ, според мен протестът трябва да е крайна форма, в случай че никой не е чул предложенията ни и т.н. Реално погледнато, за момента депутатите изобщо не знаят за нас и за това предложение, така че едва ли са приели текстовете специално в наш ущърб. Аз лично бих опитал първо с аргументи, а после с викове и скачане.
-------------------------------------------------------------------------------
ivan_radev1 написа:Писмото до медиите е готово. В 9ч в четвъртък ще бъде изпратено. Засега писмото е подкрепено от "Крива спица" и СКА.
Ще се радвам на подкрепа и от други клубове (формални и неформални). Засега няма да поствам писмото във форума, но съм готов да го изпратя като ЛС на представителите на всички клубове и организации, които проявят интерес.
Иване, след малко ще ти отговоря на ЛС за писмото, но според мен може да го пуснеш и тук, за да е видно. Пак според мен писмото трябва да е подкрепено най-вече от регистрирани клубове, сдружения и т.н. Може да се добави "и от неформални сдружения като С.К.А., Нашата група и т.н.". Надявам се никой да не ме разбере погрешно и да се засегне, но в правния мир съществуват като самостоятелни субекти само обединения на граждани, които са регистрирани. Т.е. поне някакво разграничение трябва да има, за да стоят нещата сериозно и отговорно. Това е личното ми мнение, не го натрапвам на никого.
Като цяло може би е добре писмото да се изпрати след обнародването на закона, защото в момента дори няма как да сме 100% сигурни дали точно тези са номерата на проблемните за нас членове и алинеи - имаме текста на законопроекта, но не и на обнародвания закон. Макар че едва ли ще има промени... както решите в крайна сметка.
Edit: От друга страна, медиите няма да седнат да проверяват кой е регистриран и кой не е, така че за писмото до тях може би е добре "колкото повече..." Но все пак е добре да пише, че писмото е подкрепено от неправителствени организации, фирми и неформални граждански групи и сдружения...знам ли и аз.
Публикувано на: Вто Фев 08, 2011 10:04 pm
