Ако в момента има човек с неподражаем стил в българското планинско колоездене, това е Емо Кръстев. Виждали сме го с каква ли не дегизировка в състезания, награждавания, партита и други поводи, но едно е сигурно – дори когато костюмът му е карнавален или шеговит, той му стои безупречно и естествено. Това ще да е заради факта, че Емо е колкото сериозен и амбициозен, толкова и земен, естествен, без да се взема твърде на сериозно. Винаги общителен, винаги с чувство за хумор, а наред с това и един от най-добрите карачи в България с успехи в ХС и ендуро състезанията през последните няколко години. Човек, който е пристрастен към карането и това прави впечатление от пръв поглед. Затова избрахме именно него за първи събеседник в новата ни поредица от интервюта, наречена „Случайни десет“ (обяснение за този тип интервюта има в края на статията).
1. Ако парите не бяха проблем, колко велосипеда би искал да имаш?
Още с първия въпрос ме застреля, въпросът ти не е честен! Знаеш, че това е болестно състояние, не може така… Трябва да отговоря бързо, защото колкото повече време мисля, бройката расте.
Правилният отговор за мен е: независимо от парите, желанията винаги са максимални – въпросът е докъде ще стигнеш с реализирането им. Но най-много ми се иска да имам повече време да ги карам, независимо колко са.
Та по въпроса – едно ендуро карбоново за състезания и едно алуминиево за тренировки и аграр с приятели. Едно за ХС меко карбоново и един твърдак карбонов, както и едно алуминиево за тренировки и разходки. Шосейка за тренировки и разходки. Даунхилче едно за байкпаркчета лекинко. Въпреки че няма да има време за всичките, може би и един фетбайк или дърт джъмп, ей така за цвят.
Но всъщност въпросът е от колко имаш нужда и отговорът е: ако ходиш по състезания, имаш нужда от едно, което е за състезания и е подготвено добре (независимо колко е леко), и едно, което е със същата геометрия, но с евтини части, за да си караш всеки ден и да тренираш и да не ти пука. И една шосейка за разходки и тренировки, това е. А ако не се състезаваш, а само си караш за кеф, един трейл или ендуро байк и това е! По-евтиният вариант на това е един твърдак, защото можеш да си го караш навсякъде, както нагоре, така и надолу, и е по-безпроблемен и евтин (не е толкова забавен, но не е и скучен).
101. Кои са задължителните неща в раницата ти?
Не обичам раници… Предимно гледам да си лепя разни неща по колелото или ги слагам по джобовете, освен ако не карам на шосе – тогава нося раница, за да съм сигурен, че няма да ме помислят за шосейкаджия, хахаха! Шегувам се, разбира се.
Ако съм с раница, винаги имам дреха, шал (бъф), мех (вода), храна (предимно под формата на енергийни блокчета или гелове), резервна гума, помпа , комплект с лепенки, лепило и щанги, флакон с „боза“ (уплътняваща течност) и въздух, жило, помпа за шок (не винаги), ухо за обтегача, мулти-инструмент, фитили за бързо запушване на безкамерни гуми, телефон, пари за бира и шкембе чорба… и понякога накладки.
3 – Ако парите не бяха проблем, каква кола щеше да караш?
Най-вероятно някаква с 29” гуми, хахах!
Предполагам, щях да имам няколко – една спортна, една комфортна за всеки ден или пътувания. Може би нещо за офроуд и/или миниван за ходене по състезания…
Като марки и модели: Nissan GTR, BMW 535xd, Mercedes Viano, Land Rover.
13. Основният съвет, който би дал на другите планински колоездачи?
1. Винаги карай с каска, колкото и пе****ко да ти звучи, дори и да отиваш до магазина!
2. Забавлявай се (това важи за състезателчетата 🙂 или с други думи, “чупи гипса”!
3. Пий бира!
4. Ако видиш шосейкаджия, помахай му, и те са хора… Хаха, или пък може да е маунтинбайкър, който тренира, освен ако е без каска, а само с шапчица – тогава, ако не можеш да го настигнеш да го тупнеш по главата, за да му дойде акъла, може да му покажеш пръста… въпреки че надали ще разбере какво имаш предвид. :)))
5. Пий втора бира!
6. Когато караш в града, опитвай се да спазваш правилата за движение, за твоя безопасност. Най-тъпо е, след като си се престрашил да скочиш скока, който те е било страх от много време или като си преминал труден участък в планината, да се блъснеш в кола, защото хвърчиш в еднопосочна улица наобратно… Също така, опитай се да караш из града така, все едно никой не те вижда, независимо дали си в правото си или не. Защото е доста вероятно да не те вижда!
7. След първата бира, другите са само когато караш в гората, не по улиците.
8. Направи си планинска застраховка – не е много пари, а липсата ѝ може да ти коства много. Ако не знаеш къде, аз ще те уредя, хахах!
69. Караш ли в състезания?
Предимно се возя, понякога и карам… Зависи от настроението и от физическата ми форма. Хаха, тоест винаги гоня вятъра, но понякога не се получава.
29. Любима книга?
Най-силно впечатление са ми направили книгите, които съм чел в младежките си години… може би „Дон Кихот“ ми е най-любимата.
99. Любим филм?
„Гладиатор“, „Аватар“, „Смело сърце“ и още няколко…
81. От колко време следиш MTB-BG.com?
След края на комунизма и падането на желязната завеса. 🙂
А сериозно… откакто карам колело по-запалено и ходя по състезания, тоест от 7 години.
Изградил съм го като навик, заедно с мейла и фейсбук се проверява и МТБ-БГ. Независимо от другите социални медии, МТБ-то си остава най-специализираната и централизирана медия – със снимки, събития, форум, GPS следи, статии, КАЛЕНДАР, които ги няма в другите. Защото, ако си запален по колоезденето, в другите социални медии има толкова много други неща, че спокойно, ако не си влизал често, можеш да пропуснеш нещо важно.
20. Слушаш ли музика по време на каране?
Много рядко, пробвал съм и ми харесва, но най-вероятно ми харесва повече звукът на природата или на самото колело, което доста често ти говори – било то за предполагаем проблем или просто за начин на работа, сцеплението на гумите и т.н. Също така, доста често компанията на приятел е многократно по-приятна от която и да е песен.
33. Най-интересната ти случка с колело?
Разбира се, те са много за 7 години запалено каране и над 100 състезания и много други часове на седалката, със сигурност има много истории за разказване, но може би, дали защото е по-прясна или защото беше много брутална, е случката, която се разви на едно от последните състезания за сезона – по крос-кънтри в град Шумен, ХСО. Беше кръг от Българските колоездачни серии, в които участвах на всичките състезания и се борех за трето място в категория Мастърс А. На въпросното състезание, поради факта, че Антон Настев, с когото бяхме близо по точки (макар че той беше в по-добра форма от мен), не се яви на този старт, аз трябваше просто да завърша в челните 14 човека, за да взема необходимите точки и да запазя третата си позиция в генералното класиране. В Шумен обаче в тази група се оказаха над 30 човека, така че осъзнах, че трябваше да се дава газ.
С ужас при тренировките по трасето, около един час преди старта, разбрах, че ми е счупена задната ос на главината, при което касетата при свободен ход се въртеше заедно със задното колело и веригата падаше моментално. След много паника и оглед на счупената ос се оказа, че при заключен заден амортисьор и при спускане, ако скоростите са на най-трудната предавка, инерцията няма достатъчно сила да избута веригата от предния венец.
Така и стартирах, веригата пак падна няколко пъти, но се стараех да спазвам схемата. Движех се добре, започнах да се отпускам и да давам газ. Когато в началото на втората обиколка, ударих педала в един дънер и с около 25-30 км/ч полетях през кормилото,стана толкова бързо, че нямах време да пусна кормилото и паднах по лице, докато държах кормилото между краката си. Станах и осъзнах че предната капла е на осморка и че вилката е със счупена арка и от двете страни и фактически двата ботуша се държаха единствено на QR- а!
Избърсах калта от очите си и метнах колелото на гръб – започнах да тичам, но не след дълго ме настигнаха доста хора… Тогава реших, че ще карам, каквото и да стане. Не само, че съм отишъл на 300 км да се състезавам, но и това щеше да ми коства загуба на третото място, което е от шест състезания през годината, толкова много старание и тренировки и напъване си заминаваха… Сложих предното колело на земята и скачах с цялата си тежест върху каплата, докато я поизправя, колкото да може да минава през вилката, без да спира. След като го монтирах, се оказа, че се върти, но на всеки оборот закача леко във вилката и калника. Метнах се на колелото и започнах да карам, предницата подскачаше стабилно, беше като змия. На първото спускане пробвах предната спирачка и… не беше добра идея, вилата се опитваше да влезне под мен. Тогава реших – на равното газ, колкото може, на изкачванията също, на спусканията тежестта максимално назад и само със задна спирачка. Системата беше чук, само на едно или две места се наложи да слизам и да тичам, защото беше много стръмно и нямаше шанс само на задна спирачка. Освен, че прегряваше животински, на тези участъци просто колелото ускоряваше.
И така, с пулс „в лютеницата“ и адреналин колкото за инфаркт, задминах няколко човека, изкарах си оставащите обиколки и финиширах! Трябваше ми до 14-о място и когато научих, че съм 12-и, разбрах, че явно Господ се е смилил над мен. В този момент дори изпитах удоволствие от генералното класиране, защото дотогава, знаейки че Настев не дойде, нямаше да ми е кеф да съм преди него, ако не е заслужено, но стана така, че се борих до последно за това място.
Какво означава „Случайни десет“?
Има подготвен списък с много въпроси, над 100. За всеки събеседник се избират на случаен принцип 10 въпроса, които да му бъдат зададени. Случайността се проявява по два начина. Първо, за всеки събеседник списъкът се разбърква, т.е. базовата подредба на въпросите всеки път е различна. От така разбъркания списък (който като подредба е неизвестен за интервюирания) се избират пак на случаен принцип десетте въпроса, на които да отговори събеседникът. Ако иска, той сам може да посочи номерата им или да натисне сам бутона за изтегляне на произволните номера.
