През месец октомври 2016 г. в магазина на Scott Bulgaria пристигна цяла армада от тестови велосипеди на GT и Cannondale. За незапознатите пояснявам, че от известно време двете марки са „сестрински“, т.е. имат общ собственик, затова и тестовите им велосипеди вървят така в комплект. Не очаквайте обаче да прочетете в следващите месеци десетина ревюта за тях – байковете са в България само за около месец, за да бъдат използвани при няколко тест-карания за потребителите на различни места през уикендите. Първото такова беше в байкпарк Рилски езера, след това в Благо Ендуро някои се облажиха с велосипеди от колекцията, имаше и една демонстрация в София, а последният шанс да се качите на някой от тези модели е на 12 ноември в Боровец, в рамките на Дните на предизвикателствата и гостуването на Жером Клементс. След това тестовите велосипеди ще отпътуват към някоя друга държава.
И макар че през уикендите байковете бяха заети, аз се възползвах от хубавите делнични дни в началото на ноември и взех един от АМ/ендуро моделите на GT, за да го разходя по пътеките над Гоце Делчев, които се оказаха неочаквано добри и подходящи за целта. Вярно, реалното каране на байка беше само два дни, но дори аз съм учуден колко информация имам да споделя след тях. Ако ви е интересно, дърпайте с мишката надолу!
GT Force X Carbon Expert
| Размер: | М, 45 см |
| Тегло: | 14.40 кг (с педали) |
| Цена: | 8799 лв. |
| Продължителност на ползването | 2 дни, 50 км |
Геометрия:
В таблицата виждате стойностите за размер М. При мен ролетката отчете малко по-къса ефективна горна тръба (590 мм), малко по-ниско средно движение (345 мм) и малко по-дълго междуосие (1170 мм). Разликите са в граници, които могат да произтичат от невъзможността за 100% прецизност при мерене с подръчни средства от моя страна.
Лесно е още на този (теоретичен) етап да видим, че Force X е много добре балансиран велосипед – не с прекалено дълга горна тръба, но не и с къса; нисък и дълъг, но в разумни граници, включително и по отношение на задницата; челният ъгъл е достатъчно малък, за да осигури стабилност и комфорт на трудни и стръмни терени, но не дотам, че да затруднява завиването; седалковият ъгъл е стандартен, даже бих казал по-малък в сравнение с много от конкурентите, но не фатално.
На практика велосипедът се оказа дори по-удобен, отколкото обещаваха числата. Още по пътя от магазина към къщи го почувствах като свой – перфектна дължина, удобна позиция за изкачване и педалиране, а при карането в планината се оказа, че геометрията е още по-впечатляваща при спусканията, но за това след малко.
Окомплектовка
За улеснение копирам спецификацията на модела директно от сайта на производителя. Вярно, че е на английски език, но не вярвам някой да изпита затруднения:
В общи линии единственият различен компонент бе една от спирачките – Deore XT вместо SLX. Изглежда при някоя от многото проби на байка по света нещо е станало с оригиналната спирачка и са му сложили по-скъпия модел.
Теглото на GT Force X Carbon Expert с моите педали (430 грама), монтирани на него, е 14.40 кг. Това е поредното (за мен) доказателство, че дори и с карбонови рамки, съвременните АМ/ендуро велосипеди трудно отслабват до ниво под 14 кг. Не казвам, че е невъзможно – напротив! Ако на този велосипед бъдат сложени по-леки гуми (макар че аз останах доста доволен от обемните и агресивни Mountain King 2.4) и малко по-леки педали, вероятно ще стане точно около тази стойност. Ако скоростната система беше от типа 1Х, вероятно и под нея.
Между другото задвижването заслужава внимание – не само този модел, но и по-скъпият GT Force X Carbon Pro са оборудвани със скоростни системи с два венеца отпред. Това показва, че GT намират този подход за по-универсален, т.е. не става дума за пестене от цената, а за принципен избор.
И като споменахме цената, в България този велосипед може да се купи за 8799 лв. Това си е сериозна сума, но за всеки, който има наблюдения върху пазара, е ясно, че цените на повечето маркови чуждестранни велосипеди, особено с карбонова рамка, продавани чрез стандартния модел с национални дистрибутори и дилъри, са такива. Всеки да си прави сметката! 🙂
Рамка
Както показва и името на модела, Force X Carbon Expert е с рамка от въглеродни нишки. Повечето елементи на окачването, по-специално горното рамо и стойките на веригата, също са изработени от композитния материал.
Когато избирах модела за тестване, се спрях на този велосипед, защото ми се стори не само най-подходящ за моето каране, но и най-красив. Това е изцяло в сферата на субективните оценки, но байкът на GT определено ми допадна с приятно изваяни линии и масивен, но не дебелашки външен вид. Лесно се забелязва, че дизайнът на рамката е подчинен не само на естетически изисквания, но и на функционални. В области като челото и седалковата тръба виждаме укрепена конструкция, но и приятна за окото.
Много са детайлите, които заслужават отбелязване, но аз ще се спра на тези, които не винаги са налице при останалите. Броните и маркучите например са прокарани под долната тръба, външно. Да, точно така, външно! Това едва ли е направено случайно; не вярвам причината да е и пестене от цената. Предполагам, че с подобно решение GT са искали да улеснят сервизирането на велосипеда, дори и в домашни условия, като трябва да призная, че напълно са запазили и изчистения външен вид.
Друго нещо, което ми направи впечатление, е струпването на един куп неща в ниската, централна част на рамката. Освен изключително интересното окачване, за което ще говорим след малко, там са и задният амортисьор, предният дерайльор и това хем създава усещане за „пренаселеност“ в тази област, хем впечатлява и с прецизната подредба на всички тези детайли, така че реално нищо не си пречи с другото, всичко е прецизно оразмерено, а някои неща са много хитро измислени. Пример за такова е миниатюрният калобран, прикачен към горното рамо, който пази шока от кал и частици, идващи откъм гумата. Заради тази близост на елементите обаче някои настройки са по-трудни – например реглажът на разгъването при шока, а и самото нагласяне на началното сгъване. За мой късмет байкът бе каран преди това точно от човек с моите килограми, така че не се наложи да променям нищо.
Има и детайли, които не се виждат с просто око, но са доста важни – такива са проходните оси на двете големи стави на окачването откъм рамката. Подобна конструкция осигурява повече коравина в тази ключова област.
Окачване
Признавам си, такова досега не бях виждал на живо!
GT го наричат AOS Independent Drivetrain, като трибуквеното съкращение означава Angle Optimized Suspension. Лесно е да се измислят такива интересни фрази, по-трудно е да се обяснят, поне за мен. Нека започна с това, че AOS Independent Drivetrain е продължение на системата I-Drive, за която GT имат патент от поне 15 години. Ключов момент в тази конструкция е това, че средното движение е „плаващо“, т.е. не е фиксирана част от предния триъгълник на рамката. Нито пък е фиксирано спрямо задната ос. Тези особености могат да бъдат проследени назад в предишните поколения, но при AOS има една съществена новост – ставна връзка между стойките на веригата и горното рамо. Нарочно не го наричам стойки на седалката, защото ако се вгледате внимателно в снимките, ще видите, че между предния триъгълник и задната ос е само това рамо, т.е. от тази гледна точка окачването изглежда едноставно. Но не е и точно такова, защото средното движение е плаващо.
Ще се опитам да обобщя накратко твърденията на GT по отношение на тази кинематична конструкция. От една страна, главната ос (тази на горното рамо, към което е закачено задното колело) е разположена доста високо, което осигурява линия на движение на задната ос нагоре и назад. Тази концепция не е нова – като основно предимство при нея се сочи това, че подобно движение на задното колело улеснява преодоляването на препятствията – образно казано, колелото не се блъска/запъва в ръба, ами отива назад и нагоре, с което го прегазва по-добре. Има обаче и ясно изразен недостатък – твърде голямо удължаване на веригата. При „стандартни“ едноставни окачвания с високо разположена опорна точка често се налага добавянето на водач за веригата (пример тук), който да неутрализира нежелания ефект. При AOS обаче самото средно движение също се измества назад при сгъване на окачването и това намалява до минимум ефекта „удължаване на веригата“, като в същото време запазва и добри характеристики при педалиране (т.нар. anti-squat). GT твърдят, че с добавянето на ставна връзка близо до задната ос са осигурили допълнителни възможности за проектантите си, така че да постигнат по-добро поведение на окачването при спиране и да моделират допълнително характеристиките му.
Според графики и информация, които намерих в интернет, окачването на Force X е като цяло линейно, може би дори леко регресивно, но в комбинация с пневматичния заден амортисьор като цяло е линейно, даже може би прогресивно в края.
Преди да преминем към впечатленията от реално каране, вижте обясненията на производителя в този видеоклип:
Впечатления при каране
Както казах, още от първото сядане рамката ми беше доста удобна като пропорции. Друго нещо, което забелязах още по пътя към дома, бе високата ефективност при педалиране. Тези неща скоро се потвърдиха и при сериозното каране в планината, на което подложих велосипеда.
GT Force X Carbon Pro е най-добре педалиращият велосипед с ход 150-160 мм, който съм карал до момента. Зная, че напоследък четохте тази фраза няколко пъти, но явно годината е такава. 🙂 Шегата настрана, но мога да разделя твърдението си на две части. Първо, при педалиране в седнало положение изобщо не забелязах окачването да помръдва. Не забелязах и разлика между трите позиции на шока (отключен, платформа и заключен), просто защото и в отключено състояние клатене на задницата липсваше. Дотук нещата не бяха непознати за мен, виждал съм го и при други рамки. Втората част обаче наистина ме впечатли – дори при изправяне на педали и при неравномерно педалиране, задницата оставаше учудващо спокойна. Да, в такива ситуации имаше леко клатене, но много по-малко, отколкото съм свикнал. Доколкото успях да забележа и усетя, при педалиране в изправено положение има много повече клатене/сгъване откъм вилката, отколкото откъм задния амортисьор. Така че по отношение на изкачванията оценката ми за Force X е отлична, а като прибавим и приятното тегло, дългите и разнообразни карания с този велосипед няма да са никакъв проблем.
Далеч по-трудно ми е да обясня всичко, което усетих при спусканията откъм работа на окачването. Затова ще започна с обобщението – цялостно AOS Independent Drivetrain работи много добре, изглажда и преодолява сериозни препятствия по терена, но в някои ситуации и отношения го усещах по-странно – не казвам по-лошо, а по-различно от повечето АМ/ендуро велосипеди, които съм пробвал до момента. Ще се опитам да задълбая в темата…
На място в магазина, при натискане и подскоци върху педалите, окачването сякаш реагираше малко твърдо. Първият паваж по пътя към къщи обаче ми показа, че изобщо не трябва да се влияя от пробите на място, защото окачването на GT-то се оказа много меко и отзивчиво на тези дребни неравности – абсолютен лукс!
При последващите карания в планината тези наблюдения се потвърдиха – при дребни неравности, а при средни по размер, окачването изглажда всичко. При скокове и по-сериозни препятствия обаче, вероятно заради линейния характер на рамката, малко по-лесно изчерпвах хода ѝ, отколкото при други байкове от този тип. Нямах много време за експерименти, но ако имах, щях да пробвам и с по-малко начално сгъване.
Друго обаче ми беше интересно – при каране със средна или висока скорост по много груб терен (непрекъснато повтарящи се камъни с остри ръбове, прагове и т.н.), чувството за работата на окачването бе малко странно. Усещах го, че се сгъва и обира неравностите, но в същото време сякаш го правеше малко по-грубо, сякаш му липсваше дълбочина на хода. Сега звучи като нещо лошо, но на практика става дума за една минимална разлика, буквално за нюанс в работата, а не за нещо, което бих определил като недостатък. Трудно ми е обаче да обясня на какво се дължи тази особеност. Едното ми предположение е, че просто не съм свикнал с подобно движение на задната ос назад и нагоре, поради което да ми се губи усещането за по-осезаемо сгъване на окачването (това вероятно е и причината да го усещам по-твърдо при сгъване на място в магазина). Възможно е също така да усещам като „странност на окачването“ коравината на рамката (карбонов преден и заден триъгълник, проходни оси на главните стави). Не знам, но пак казвам – окачването отчетливо и видимо се сгъваше под мен, просто усещането бе по-различно.
Определено не е във връзка с прилагането на задна спирачка – доколкото успях да усетя, окачването работи и при натиснати спирачки, и при отпуснати. Възможно е да има леко втвърдяване при спиране, но то е в граници, в които и самото ми тяло е по-стегнато, т.е. когато пуснех спирачките напълно, усещах повече положителния ефект от отпускането на мускулите ми, отколкото някаква разлика в окачването. Също така, не усетих ефект на ритане в педалите (както при изкачване, така и при спускане).
И ако дотук говорех само за окачването, крайно време е да вмъкна в уравнението и геометрията, защото за мен тя е най-важното нещо. В това отношение GT Force X беше перфектен за нуждите ми! Лесно е да се очаква стабилност от такъв велосипед и той я осигурява напълно, като ниският център на тежестта (от съсредоточаването на повечето елементи от окачването и задвижването в ниската централна част на рамката) определено помага за това човек да се чувства залепен към терена винаги, когато поиска. В същото време, заради общото тегло, а вероятно и заради окачването, байкът бе изключително лесен за подмятане, отскачане, изпомпване или за преразпределяне на тежестта. На всичкото отгоре се оказа и изключително повратлив и бърз в завоите – всичко, което трябва да направите, е да го наклоните смело. Колкото по-бързо и агресивно го карах, толкова по-приятен и пъргав изглеждаше. И обратно – единствените ситуации, в които го усещах по-тромав и муден (не спрямо други байкове, а спрямо собственото му обичайно поведение), бяха случаите, когато самата пътека налагаше да карам твърде бавно (например серпентини, провиране в улеи между големи камъни и др.) – тогава Force X реагираше както повечето съвременни АМ/ендуро машини, т.е. изглеждаше малко по-трудно маневрен, макар че се провираше отвсякъде. Но истинската стихия е по пътеки, които позволяват средна или висока скорост – там GT Force X Carbon Expert е много, много забавен и интуитивен за каране.
Заключение
Вече знаете от други ревюта в сайта, че за мен най-важното нещо в един велосипед е геометрията. Тя е достатъчно сложна материя, в която малки разлики тук и там променят много неща, но при GT Force X Carbon Expert не бих променил нищо – с този байк сякаш станахме едно цяло още от прага на магазина. Чудесни пропорции, много балансиран подход с акцент върху агресивното каране надолу – това са постигнали GT и за мен то е определящо за облика и оценката на този велосипед. Окачването е много интересно и ме впечатли с ефективността си при педалиране, но при спусканията не усетих да превъзхожда с нещо съществено повечето други байкове, които съм карал. Има си плюсове (например дава добра опора при изпомпване, доста е чувствително към малки до средни неравности), има си и минуси (споменатото странно усещане за малко повече твърдост при груб терен, въпреки че осезаемо се сгъваше). Карбоновата рамка и цялостното внимание към детайлите са на ниво, каквото човек е редно да очаква при цена почти 9000 лв. В тази връзка окомплектовката сама по себе си може да е добра, т.е. отговаря на изискванията за сериозно каране, но във времена, в които онлайн търговията и моделът на директните продажби процъфтяват, не всеки ще възприеме нещата по този начин. Ако все пак предпочитате луксозния „влак“, при който получавате качествено проектиран и изработен велосипед от реномирана чуждестранна марка, доставян чрез традиционния модел за продажби в реален магазин с произтичащите от това предимства, GT Force X Carbon Expert е „вагон“, в който ви очаква приятно возене. 😉
+
|
– |
|
Отлична геометрия за агресивно каране и спускане по трудни терени. Отлично изработена рамка с много внимание към детайлите. Окачването е изключително ефективно при педалиране. |
Малките свободни пространства в централната долна част на рамката затрудняват някои настройки по окачването. Цената е леко стряскаща, особено за българския пазар. |
За контакти:
Scott Bulgaria
http://scott.bg/
