Да ти се развали фотоапаратът точно преди най-интересното… безценно! Това е първото, което мога да кажа за съботната вечер, когато се проведоха 4Х финалите в рамките на Световното първенство по спускане и 4Х Вал ди Соле 2016, а и за оставащите два дни, в които явно ще трябва да гледам екшъна по DH трасето като обикновен турист със „сапунерка“. Като добавим и факта, че в петъчните тренировки една от надеждите ни при младежите, Теодор Мавродиев, се разби достатъчно сериозно, за да не може да кара в събота и неделя, денят определено може да бъде определен като сууупер каръшки! За щастие по Тедо няма нищо счупено и е на крака, ако се опитаме да гледаме на нещата и от някакъв положителен ъгъл…
Със сигурност много каръшка бе петъчната вечер и за повечето от основните претенденти за златен медал в дисциплината форкрос. Гледал съм десетки състезания в този формат, но не и такова като във Вал ди Соле! Толкова обрати наведнъж, и то в най-важните моменти, никога не бях виждал!
Няма смисъл да ви преразказвам всички рундове от надпреварата, пък и едва ли съм запомнил всички детайли от тях. Имаше доста падания и размествания, една от жените бе изнесена на носилка, един от мъжете излетя в публиката – зрелище, та знае ли се! Имаше и внушителна публика, която да го наблюдава и да реагира бурно в сюблимните моменти, а те предстояха.
Photo: Michele Mondini
Играта „прескочи другарче“ бе открита с финалния рунд при жените, където Романа Лабункова (Чехия) успя да дръпне мощно от старта и след първия десен завой бе с 1-2 дължини на байка пред Анеке Беертен (Холандия) и Каролайн Буканан (Австралия) – двете основни фаворитки за титлата, тъй като и двете вече я имат в колекцията си. Във втория завой обаче чехкинята поднесе и падна точно на пътя на Беертен, която нямаше как да я избегне и също се озова на земята. Буканан бе късметлийката в тази ситуация, тъй като успя да излезе от мелето и продължи необезпокоявана до финала. Беертен положи нечовешки усилия и от четвърто място успя да издрапа почти до второ, но все пак то бе опазено от Франциска Майер (Германия), а за холандката остана бронзовият медал.За Буканан това е трета световна титла във форкроса, толкова има тя и в дисциплината ВМХ.
Същата драма се разигра и в малкия финал при мъжете (пето до осмо място). Преди старта Томас Славик (Чехия), който бе сред основните фаворити за деня, но не успя да стигне до финала, имаше някаква дискусия с UCI комисарите относно стартовата си позиция или нещо такова – не разбрахме точно. Така или иначе след дълго протакане стартовата решетка падна и Славик се изстреля като ракета пред останалите. Вторият завой през цялата вечер бе негов специалитет – чехът влизаше вътрешно и в края на завоя правеше т.нар. cuttie (рязък завой със занасяне на цялата задница) – по този начин той затваряше за останалите едновременно и вътрешната, и външната линии. Този път обаче точно там нещо се обърка, Славик падна без никой да го е натиснал или засякъл, което му отреди последната позиция в този рунд.
Photo: Michele Mondini
Най-неочакваният резултат обаче дойде на финала. Четворката, състояща се от Ханес Славик (Австрия), Люк Крайър (Великобритания), Бари Нобълс (САЩ) и Митя Ергавер (Словения), започна с много силно и близко каране в първата половина на трасето. Сред тези финалисти само словенецът се бе промъкнал някак незабележимо до последния рунд – заслужено и със стабилно каране, но без да бие на очи. Ханес Славик и Люк Крайър бяха ред фаворитите за финал от самото начало, а Бари Нобълс впечатляваше цяла вечер публиката с невероятно завиване, което му спечели няколко „битки“ преди финала и го изведе до тази последна гонка. И тук Нобълс не пропусна да демонстрира уменията си, като двамата с Люк Крайър поне по веднъж размениха догонващата втора позиция, докато начело стоеше Славик. В последния ляв завой обаче Нобълс, който почти бе застигнал австриеца, се опита агресивно да изреже завоя отвътре и сигурно щеше да успее, ако предната му гума не се бе закачила в задницата на Славик. И двамата паднаха, Крайър също се насмете в мелето и единственият, който успя кротко да заобиколи баталната сцена бе Митя Ергавер. Словенецът пресече финалната линия като световен шампион за 2016 г. и там вече бе нападнат от своите в изблик на небивала радост.
Photo: Michele Mondini
Photo: Michele Mondini
Пълните резултати и допълнителна информация за Световното първенство във Вал ди Соле можете да намерите в сайта на UCI: http://www.uci.ch/
