Първи впечатления от прототипа на педалите LNCh

Вероятно помните, че не много отдавна ви представих един български продукт – платформени педали, разработени от Лукан Червенков. В отделна статия ви разказах и как се стигна до създаването на този първи прототип, като настоящата искам да я започна именно с това много важно уточнение – чифтът педали, които Лукан ми изпрати по куриер, са единствената засега бройка с логото LNCh и представляват първи реален прототип на продукта.


Много хора не знаят каква е разликата между прототип, препродукция и продукт в серийно производство. Поради това първите две статии предизвикаха доста коментари, като някои от тях съдържаха изцяло добронамерени критики, но авторите им може би нямаше как да знаят, че някои от нещата, които критикуват, тепърва ще търпят промени. Целта на такъв първи прототип обикновено е да се види дали продуктът в този вид изобщо е жизнеспособен, дали е достатъчно здрав, дали е удобен и други такива неща. За този първи чифт никога не се е предвиждало нито да е най-лек, нито да е най-изпипан откъм детайли и материали, нито пък да бъде боядисан в какъвто и да е цвят. Нещо повече, в него дори умишлено са заложени възможни проблеми, или хайде да не го казвам така, защото проблеми при пробата от моя страна нямаше, но ще дам конкретен пример: от двата педала, които използват плъзгащи лагери Igus (най-добрите, които Лукан е намерил на пазара), единият е сглобен с лек, съвсем минимален аксиален луфт, а другият без такъв. При единия е положена и смазка, при другия не. Ето и още един пример – част от крепежните елементи (например някои от шайбите) са изработени на 3D принтер, защото за подобна единична бройка това е най-смисленото и икономично решение, докато при серийното производство тези детайли ще са изработени от други материали и по други способи. Разположението на шиповете, височината им, формата на педалите и т.н. – това са все неща, които са изработени според първоначалния проект, но съвсем не означава, че ще останат задължително такива – това ще се прецени след проби от различни хора, обмисляне на отзивите и т.н.

Аз карах педалите общо десетина дни, разпръснати в рамките на месец и при натрупани около 200 км. Тези дни включваха интензивно каране, предимно спускане в Пампорово, включително и участие в ендуро състезанието Elevation 999, както и обичайните ми карания с изкачване на собствен ход и спускане по технични пътеки.

Когато монтирах педалите, в единия от тях наистина можеше да се долови минимален аксиален луфт – толкова лек, че трябваше доста да се постарая, за да съм сигурен. И двата педала се въртяха гладко и леко, но нямаха празен ход, т.е. не можеха да направят и един оборот, без да прилагам сила.

Платформите са много големи, може би най-големите, на които съм стъпвал. За мен лично това не е нито предимство, нито недостатък – като форма прототипът на LNCh не ми беше повече или по-малко удобен от собствените ми педали (които са VP с класическа за платформени педали форма), както и от удобни за мен продукти. Със сигурност обаче мога да кажа, че съм пробвал на чужди велосипеди педали, които са по-неудобни. Това обаче има връзка и със сцеплението…

Шиповете на LNCh, както се вижда и от снимките, са тънки, остри и високи. Те стърчат на 5.5 мм над платформата. Аз лично не знам дали бих карал тези педали без протекция за пищяла. 🙂

За целите на тази проба в първия ден карах педалите с три различни чифта обуки, каквито предполагам, че се ползват и от много читатели на МТБ-БГ.

Първото спускане бе с градски кецове, които не са с много дебела подметка. Сцеплението беше добро, но буквално усещах шиповете под подметката, така че с такива обувки не бих могъл да карам твърде дълго, не ми беше удобно. Второто спускане го направих с типични планински, туристически обувки. Тъй като подметката им е по-дебела, вече не усещах шиповете по този некомфортен начин, сцеплението беше добро, така че с подобни обувки педалите могат да се карат нормално.

Разбира се, тези две кратки проби бяха само за протокола, преди да стигна до същинското каране с обувки за спускане Five Ten Impact, които са с дебела подметка от мек каучук, осигуряваща добро сцепление дори с педали, които бих нарекъл посредствени. Излишно е да казвам, че с тези обувки LNCh се справиха най-добре, защото очевидно обувките са направени за такъв тип педали, а и педалите сякаш са направени за такъв тип обувки. Сцеплението бе отлично – мога със сигурност да кажа, че контактът между обувката и педала не беше по-лош от този при най-добрите други модели, които съм пробвал. Както и друг път ми се е случвало с тези обувки, веднъж стъпил накриво върху педала, бе почти немислимо да поместя крака си, без да го вдигна от него. Същото важи и за случаите, когато съм си стъпил добре, разбира се. :). Само един единствен път си спомням, в който подметката на десния ми крак леко се отлепи от педала и това беше при некадърен опит за подскок от моя страна.

Интересното е, че когато замених моите педали (те са с по-дебели шипове, вече поизтъпени от употреба) с LNCh, не ми се стори разликата в сцеплението да е чак толкова голяма. По-скоро бих казал, че усещах контакта между шиповете и подметката по-отчетливо – не с ходилото си, тъй като тя е доста дебела, а просто усещането за сцепление бе не толкова за повече, колкото за по-отчетливо. Оказа се обаче, че точно това в крайна сметка означава повече сцепление, защото когато се завърнах към моите платформи, без да ги неглижирам, контактът не беше толкова стабилен, колкото при LNCh.

Пак във връзка с шиповете трябва да отбележа, че те са си направо опасни – и за кожата ви (ако установите нежелан контакт с тях, което не ми се случи), и за дрехите (които в 1-2 случая едва опазих). Аз лично може би бих предпочел да са малко по-ниски – с подходящи обувки сцеплението няма да е по-лошо, но към дрехите и всичко в близост педалите биха били с една идея по-малко хапливи.

В коментарите към първите две статии бяха изразени опасения за здравината на шиповете. Имайте предвид, че те не само стърчат доста нагоре, но са и дълбоко завинтени – на 6 мм в тялото на педала. Според изчисленията на Лукан това трябва да им осигури достатъчно сталбилност и защита срещу изкривяване. Аз не успях да ударя твърде много пъти педалите в камъни, тъй като повечето карания бяха по сравнително „меки“ терени, но все пак имаше няколко съприкосновения – огледът, преди да ги върна, не установи никакви поражения по шиповете, нито затъпяване на върховете им, но все пак става дума за доста кратка във времето проба.

Отново ще повторя, че като форма не усетих някакво неудобство, в разположението на шиповете още по-малко. Честно казано, не мисля, че бих усетил особена разлика при друго разположение на шиповете през дебелите подметки на Five Ten Impact…

Преди да сваля педалите, установих, че единият е започнал да се върти малко и на празен ход – не повече от 3-4 оборота. Хлабината му не се беше увеличила чувствително, може би съвсем малко. Другият също се въртеше по-леко, но все пак не можеше да направи завъртане на празен ход. При него може би също бе започнала да се усеща минималната хлабина, която бе налична при „близнака“ му от самото начало. С Лукан коментирахме, че на практика най-вероятно става дума за самото разработване на плъзгащите лагери, което е нормално за тях, но тепърва прототипът ще се тества още, а и тепърва ще се правят следващи прототипи (следвайки обичайната процедура за създаване на нов продукт).

Така че тепърва ще има да споменавам LNCh, а тези първоначални бележки имат за цел най-вече да ви направят съпричастни към процеса на разработка и тестване на един съвсем нов продукт, намиращ се още във фаза прототип.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>