Няколко маршрута и трасета за планинско колоездене бяха маркирани по проект на ПП „Витоша“

В късната есен на 2013 г., месеците ноември и декември, Concept Creative в качеството си на изпълнител реализираха един проект на Дирекцията на Природен парк „Витоша“ за изграждане и/или маркиране на велосипедни маршрути и трасета на територията на парка. Заданието всъщност беше част от много по-мащабен проект, включващ цялостно обновяване на инфраструктурата и за пешеходен туризъм, и за други занимания на открито като конна езда например. Бързам да направя важното уточнение, че МТБ-БГ и аз конкретно също се включихме в работата по проекта, по-специално в проектирането и подготвянето на ХС маршрутите, поради което няма как да напиша тази статия като трето, странично лице – пиша я като участник със статут подизпълнител.

Също така, бях участник, наред и с други хора и организации, в няколко работни срещи на доброволни начала, първата от които беше преди повече от три години в Дирекцията на парка. Още оттогава датират идеите за подобен проект, още тогава бяха обсъдени основни варианти за маршрути, после някои от тях отпаднаха по една или друга причина, други бяха променени. Важно е все пак да кажа, че засега Дирекцията на ПП „Витоша“ цели с тези маршрути най-вече да подпомогне и канализира туризма с планински велосипеди в парка, а не да го ограничи, макар че по отношение на трасетата за спускане има и регулиращи функции. Иначе казано, маркираните маршрути не са единствените, по които може да се кара колело, за много хора съвсем няма да са и най-хубавите, но са такива, към които по-голям поток от колоездачи не би предизвикал конфликт с туристите или природата. Не случайно много от тези маршрути са в южните и западни части на планината – в райони, които са изключително красиви, но са по-малко познати на масовия потребител, а в същото време са съвсем спокойни откъм пешеходен туризъм и човек може да кара напълно необезпокояван (ако не броим някое и друго диво прасе). 🙂

Що се отнася до трасетата за спускане, най-сетне може да се каже, че на Витоша има такива, че те са легални, добре направени и, представете си, че за пешеходните туристи има табели, предупреждаващи ги да не ходят по тях! Бързам да уточня, че това се отнася за трасета, които не съвпадат с туристически пътеки – нито с официални, нито с неофициални такива. Освен това има и допълнителни споделени трасета за спускане, т.е. такива пътеки, по които се практикува и пешеходен туризъм, и колоездене – те също са обозначени със съответните табели и не забравяйте, че по всички споделени маршрути пешеходците са с предимство и трябва да ги пазим! Към всичко това ще се върна отново и в следващите редове.

Причината да пишем чак сега за резултатите от „проекта Витоша“ е, че той приключи към края на декември, а след това все не оставаше време да обобщим всичко направено по него. А и някак си мислехме, че велосезонът е приключил и че планината гостоприемно ще приеме скиори и сноубордисти. Но вече повече от месец трасетата в любимата на софиянци планина се пръскат по шевовете от хора, облечени в шарени дрехи и с каски на главите. Теренът е сух, времето е слънчево и топло, така че беше крайно време да обясним какви са тези нови табели, които някои от вас са видяли.

Трасетата и маршрутите за спускане и крос-кънтри, определени от Дирекцията на Природен парк „Витоша“ за изграждане, оформяне, разчистване и маркиране по проекта, имат обща дължина 202 км, и на екипа от няколко души, сформиран от Concept Creative, реализацията им отне точно два месеца ежедневна работа. През този период бяха създадени множество нови участъци, а стари такива бяха трансформирани така, че да дадат максимално удоволствие от карането на велосипед.

Обиколката на Витоша

Това е най-дългият маршрут и той служи като гръбнак за всички останали ХС маршрути по проекта, които имат връзка/общи части/допирни точки с него. Освен всичко, това е и един от най-популярните маршрути за каране на велосипед в планината до София, главно заради състезанието Витоша 100, което се провежда ежегодно по него. В тази връзка обаче е важно да се отбележи, че маркираният от нас маршрут не съвпада напълно със състезателния – различия има на няколко места и по няколко причини. В началото например, между Бояна и Бялата вода, маркираният маршрут използва пътеката, позната от Велорали „Черни връх“, докато състезанието минава през населеното място по стария Беловодски път. Избрахме този вариант, защото е по-приятен за планинско колоездене от карането по стръмни улици между вилите, а освен това така се осигурява и връзка с други от маршрутите. Второто място е асфалтът след Ярема, където маркираният маршрут следва автомобилния път, докато новият маршрут на състезанието се отделя вдясно към Плана, за да избегне автомобилния поток – това е добре при няколкостотин участници, но за извънсъстезателно каране преценихме, че ще е по-бързо и малко объркващо, ако човек се спусне направо по асфалта. Третият различаващ се участък е спускането към Симеоново.  Маркираният маршрут от Обиколната алея поема по пътеката, известна в нашите среди като „Кимбата“. Новият участък пропуска ключовата зона, известна като „серпентините“, където е тясно, а срещите с туристите са изключително опасни. И двата участъка излизат на едно и също място,  а общата дължина на маршрута не се променя. Както разбирате, това решение е главно заради безопасността на туристите – „Кимбата“ е широка, бърза и с добра видимост, дори и начинаещи колоездачи могат да се спуснат по нея, ако внимават.

Споделени маршрути

Всички крос-кънтри маршрути и два от тези за спускане носят знака „Споделен маршрут“.  По този начин Дирекцията на Природен парк Витоша въвежда ясни правила и отговорности за ползване на пътеките, които така или иначе от години се ползват за туризъм и колоездене едновременно. По тези маршрути следва да се уважават правата и на двете страни, а където се налага, да се намали, за да се избегнат сблъсъци. Пешеходците, като по-уязвими ползватели, винаги са с предимство и колоездачите са задължени да карат внимателно.

Общи табла и табели

В началото на всички маршрути ще откриете общо 13 информационни табла, където може да се запознаете с картата на всички трасета и на конкретното, към което сте се запътили. Освен това ще намерите повече информация за правилата за безопасност, знаците, които може да срещнете и важни телефони, които може да използвате при случай на нужда.

Всичките 202 км трасета и маршрути са маркирани/обозначени с над 1000 указателни и предупредителни табели, чиято цел е да информират, предупреждават или просто да потвърждават, че сте на правилното място и успешно следвате посоката, която сте избрали.

Спускане

Трасетата за спускане обхващат районите, където е най-наситено със „спускачи“, а именно – северните склонове и традиционните за това занимание трасета. Основно са обособени 3 зони, където може да се насладите на едно дълго и наситено с препятствия спускане. Така окончателно бяха определени и доразвити трасетата за спускане, които са изграждани доброволно в продължение на много години с помощта и труда на много колоездачи, сред които най-известни са Александър Илиев, дългогодишният национален шампион Росен Ковачев  и др.

Зона №1 е разположена в подножието на Голи връх, в непосредствена близост до горна станция на седалковия лифт. Оттам започва трасе „Голи връх“, което е обозначено с табели в червен цвят и е забранено за пешеходен туризъм. По маршрута бяха изградени два изцяло нови участъка с обща дължина над 1 км. Тяхната основна цел е да се избегне всячески срещата на велосипедисти и туристи. По този начин сега трасето пресича само веднъж туристическата пътека. Теренът на маршрута бе почистен изцяло, бяха премахнати опасни клони, стърчащи пънове, търкалящи се камъни, бяха оформени стари виражи и множество нови, на всички трудни участъци бяха изградени обходни маршрути, за да се даде възможност на всички да усъвършенстват карането си, а пресичането на автомобилния път за Алеко бе оформено така, че да е максимално безопасно излизането на пътя.

Зона №2 е разположена в известната местност Бай Кръстьо, откъдето започват 3 маркирани маршрута за спускане – „Бай Кръстьо“ (известно като старото), „Драгалевци“ (известно като новото) и по-лекото и споделено „Симеоново“. При оформянето на „Бай Кръстьо“ беше следвана отново същата мисия – да се избягва досега с туристи, а там където това е невъзможно, да бъде максимално безопасно и регулирано. За тази цел бе разширен участък от около 300 метра, където пътеката бе тясна (не повече от 50 см) и беше обрасла с храсти и всякакви бодливи растения. По-надолу по маршрута бяха оформени, променени и уголемени всички виражи, а теренът почистен от всякакви опасни елементи. Беше изграден и дървен мост, който да направи пресичането на пътя по-безопасно. Всички зони, където трасето минава в близост до туристическата пътека, са маркирани и обозначени, както за колоездачите, така и за пешеходците.

„Новото“ трасе „Драгалевци“ бе подложено на сериозна „офанзива“. Теренът отново бе почистен от всякакви търкалящи се камъни и опасни клони. Почистен бе и „улеят“, откъдето беше изринато огромно количество шума и камъни, които убиваха удоволствието от карането. В горната част бяха оформени всички полуразрушени виражи и препятствия, а за пресичането на пътя беше изградена поредица от дървени конструкции с обща дължина 15 метра, за да се обезопаси възможно най-много излизането на автомобилния път за хижа Алеко. В долната част бяха изградени още две дървени конструкции, които да пресекат долове и реки, но да оставят непрекъснато спускането на колоездачите. Освен това бяха изградени 5 нови виража на ключови участъци, бяха укрепени всички „подпиралки“, а „рок гардъна“ е достатъчно широк и с множество опции за минаване. Най-много работа отне финалната зона, която отблъскваше много голяма част от велосипедистите, защото, освен че е доста стръмна, беше засипана с шума, клони, камъни и пръст, беше твърде права и с няколко опасни насрещни изсъхнали дървета, които правеха спускането по-скоро въпрос на оцеляване, отколкото на чиста форма удоволствие.

От местност Бай Кръстьо сега вече лесно може да се тръгне и по споделен маршрут „Симеоново“, който всъщност не е толкова популярен сред колоездачите, но пък е особено подходящ за всички по-начинаещи, които желаят да усъвършенстват уменията си. Всъщност при почистването и оформянето на терена направихме удоволствие и ходенето пеш по него – беше изграден нов дървен мост, който да пресече широк участък, който винаги „плуваше“ във вода, бяха отстранени 5 паднали дървета, всяко от които с диаметър над 35 см, бе разширен участък от около 300 метра от храсти и бодящи дървета. Почти 4 километровото трасе бе обезопасено, като бяха премахнати множество сухи дървета и клони, които буквално правеха минаването през пътеката лабиринт. Тук обаче, както и по трасе „Копитото“, за което ще прочетете по-долу, има друг проблем, който засяга както колоездачите, така и туристите – мотори и АТВ-та, които безразборно кръстосват планината, рушейки пътеки и замърсявайки въздуха, който дишаме. Апелираме към всички да не спират да подават сигнали веднага, когато видят моторизирани елементи в планината.

Зона за спускане №3 започва от местност „Копитото“. Тя разполага само с едно трасе, но за сметка на това е едно от най-любимите на всички, които обичат спускането. Множеството виражи, разнообразният терен и дължината от над 4 километра правят споделен маршрут „Копитото“ притегателна дестинация както за напреднали, така и за почти начинаещи велосипедисти. След завършването на проекта, трасето вече разполага с изцяло подновен „рок гардън“, оформени над 15 стари и изградени 4 нови виража и изцяло нов участък в долната част на маршрута, който може „да се гордее“ със своите скокове и огромно разнообразие на формите на терена. Естествено, както навсякъде, теренът бе прилежно почистен от шума, клони, търкалящи се и стърчащи камъни, опасни клони и пънове. Ако обаче намерите клони, разположени напречно на пътеката, трябва да знаете, че те се поставят от туристите не с цел да попречат на колоездачите, а на няколкото нагли моториста, които сме виждали там неведнъж. Това явно не ги спира, а дори пречи повече на всички останали. Затова, когато видите мотористи по пътеките на планината – просто сигнализирайте веднага в полицията и Дирекцията на Природен парк „Витоша“.

Крос-кънтри

Освен Обиколката на Витоша, бяха маркирани още 6 по-кратки маршрута – в различни части на планината и с различна трудност. Отново наблягаме на това, че Обиколката се явява свързващо звено за всички тях и в този смисъл позволява лесно да планирате и по-дълги карания, комбиниращи повече от един маршрут.

Най-близо до София е маршрутът Бояна – Драгалевци – Боянско езеро – Бояна. Той е добре познат на по-опитните планински колоездачи, тъй като включва приятни и технични пътеки, като такива има дори при изкачването. Началната му и крайна точка е площадът при Боянското ханче. В чист вид дължината му е 11.5 км, така че може да се ползва дори преди/след работа. Нивото на техническа трудност е високо, табелите са с червен цвят.

Над Владая бе маркиран един по-слабо познат, но много приятен маршрут, който първоначално се изкачва в посока Кариерите, после се спуска към Мърчаево, оттам се връща по Обиколната алея над водопровода и приключва със спускане по една скрита, технична и много забавна пътека към Владая. Началната му точка е в края на селото, при последната спирка на автобуса, където се отделя и пътят за Мърчаево. Като цяло това е лесен маршрут, но в никакъв случай няма да е скучен и на по-напреднали колоездачи – пътеките са подходящи както за тях, так и за по-неопитни хора. Затова е маркиран със син цвят.

Маршрут „Кладница“ е с дължина 33 км и в голяма част съвпада с Обиколката и с един от маршрутите над Чуйпетльово. Той минава покрай язовир „Студена“, изкачва се през Боснек до Чуйпетльово и оттам до заслон Меча чешма,  откъдето се спуска по черни пътища и пътека обратно в Кладница. Работата по него, освен маркиране, включваше и почистване и оформяне на една пряка пътека. Въпреки че се кара предимно по черни пътища, нивото на техническа трудност е определено като високо, защото при спускането има доста едри камъни, улеи от вода и други препятствия, които биха затруднили начинаещи колоездачи. Маркиран е с червени табели.

Два кратки маршрута бяха маркирани над с. Чуйпетльово. При желание могат дори да бъдат комбинирани в едно каране, тъй като всеки от тях е с дължина около 10 км. Чуйпетльово 1 се изкачва през много красив район по поречието на р. Струма и след това в посока заслон Меча чешма. Оттам с приятно каране по заравнено било се минава над селото и се стига до спускането, което е по един доста стръмен и на места каменист черен път. Затова и нивото на техническа трудност е посочено като високо, доколкото теренът надолу е доста нестабилен и опасен на места. Този маршрут е с червена маркировка.

Чуйпетльово 2 е значително по-лек, но също толкова красив и приятен – той се изкачва заедно с Обиколката на Витоша до седловината при вр. Смильо, оттам се връща на север по билото и се спуска по стръмен, но хубав черен път с вълнуващи серпентини. В самия край на маршрута изградихме наново една изоставена пътека, която е кратка, но носи изключително голямо удоволствие, при все че е достъпна дори и за начинаещи. Пътеката бе почистена от дървета, камъни, клони и шума, бе разширена и оформена в склона, така че хем да не е много широка, хем карането по нея да е безопасно. За това каране се следват табелите със син цвят.

Най-лесен като терен, и един от най-живописните, е маршрутът „Ярлово“. Той следва почти 1:1 маршрут със същото име, публикуван в МТБ-БГ през далечната 2006 г. и познат на много от читателите ни. Кара се само по черни пътища, през много диви и спокойни места, но не липсват и някои по-стръмни участъци както нагоре, така и надолу. Заради по-ниското ниво на техническа трудност този маршрут е маркиран в зелено, но има един участък от спускането, където трябва да се кара с повишено внимание – има и предупредителна табела в тази връзка.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>