През последните две години българският производител Cross се завърна на родния МТБ пазар по неочакван от повечето хора начин. След като години наред компанията наблягаше предимно на масовите евтини велосипеди, през 2011 г. тя напълно промени имиджа  и каталога си, включвайки в МТБ секцията няколко много добри предложения в началния и средния клас, със смислени окомплектовки и атрактивни цени. Водеща роля тогава имаха моделите GRX, които и сега продължават да се предлагат на пазара. През 2012 г. Cross продължиха инвазията, добавяйки 29-цолови модели, както и две изцяло нови линии велосипеди – Grip и Traction, чиито топ-модели оглавиха МТБ линията на производителя. И точно един от тях компанията реши да ни предостави за тестване – каква по-добра възможност да се запознаем с новите продукти и имидж на Cross?

---

Велосипедът, който тествахме през летните месеци и началото на есента, в каталога за 2011 г. се казва Traction 130. Още в средата на сезона обаче името му бе променено на Traction G30 – така той фигурира и в каталога за 2013 г., като окомплектовката е запазена изцяло.

Между другото, употребявам множествено число („тествахме“) не заради официалния начин за „медийно изразяване“, а защото поне още двама души освен мен пробваха велосипеда и смея да твърдя, че това е един от най-агресивно караните велосипеди с тази марка. Нито аз, нито другите тест карачи го жалихме надолу, освен това като ХС велосипед той бе използван интензивно в две от най-популярните български състезания – Обиколката на Витоша и 24-часовия маратон (и като помощно средство за отразяване на още няколко други, включително Супермаратона Ком-Емине). Затова не е учудващо, че за тези 4 месеца тестваният Traction G30 обиколи страната надлъж и нашир, а километрите се трупаха доста по-бързо от обичайното (особено като се има предвид, че юли и август бяха почти нулеви месеци поради някои морски „ангажименти“, т.е. основният километраж е навъртян през юни и септември). Както и да е, чак такива подробности едва ли ви интересуват – исках само да отбележа, че велосипедът бе каран много и сериозно, както подобава на един истниски маунтин байк.

Преди да продължим, вижте характеристиките на продукта:

Продукт:	Велосипед Cross Traction 130 / Traction G30 За повече подробности вижте пълната окомплектовка по-долу.
Размер:	М, 16.5 инча / 43 см
Тегло:	Целият велосипед с посочената по-долу оригинална окомплектовка – 13.2 кг.
Цена:	1270 лв.
Продължителност на ползването:	4 месеца / 1000 км
Други модификации на модела/продукта:	В серията Traction има още два модела със същата рамка, но с по-ниско ниво на оборудване.

Геометрия:

Данните са измерени от нас. Данните на производителя, включително и за останалите размери велосипеди, можете да видите в каталога за 2013 г.

Ефективна горна тръба:	555 мм
Седалкова тръба:	430 мм
Междуосие:	1060 мм
Стойки на веригата:	425 мм
Височина на средното движение (с гуми 26х2.25):	302 мм
Челен ъгъл:	71°
Ъгъл на седалката	73°
Препоръчителен ход на вилката:	100-120 мм

 

Окомплектовка:

Велосипедът е каран с компонентите,  изброени по-долу.

Рамка:	Материал на рамката: алуминиeва сплав 6061. Променлива дебелина на сечението на тръбите. Тегло около 1.8 кг. Предлага се в 4 различни размера – 430 мм, 480 мм, 530 мм и 580 мм
Вилка:	Rock Shox Recon TK Solo AIR, ход 100 мм
Чашки:	FSA 1 1/8, вътрешни (полуинтегрирани)
Лапа:	Truvativ Stylo Т20 (Ø31,8) 3D forged. Дължина 100 мм, наклон 5°.
Кормило:	Truvativ Stylo T10 (Ø31,8) с променлива дебелина на стените. Дължина 620 мм.
Ръкохватки:	–
Спирачки:	Хидравлични дискови Avid Elixir 3 с преден ротор 180 мм и заден 160 мм
Команди:	Sram X5, палцови, 3×10 скорости
Преден дерайльор:	Sram X5
Заден дерайльор:	Sram X7, дълго рамо, 10-скоростен
Верига:	Sram PC-1031 10-скоростна
Задни венци:	Sram PG1030 11-36T, 10-скорости
Курбели/средно движение:	SRAM X5 GXP 10S (44x33x22T), 175 мм, с външни лагери
Главини (предна/задна):	Shimano Deore M 525 QR
Капли:	Crosser X8 – Alloy 6061 T6 (32 отвора), тегло 475 г. Двойностенен диск профил с размери 559×17 и дълбочина на профила 20 мм.
Спици:	Черни спици Pillar от неръждаема стомана.
Гуми (външни):	Schwalbe Rapid Rob 26” x 2,25, графит
Кол за седалка:	Kalloy с два болта за реглаж, 31,6 х 350 мм, изместване 0 мм
Седалка:	Selle Royal Viper VLS 5076
Педали:	Алуминиеви one-piece VP-467 (оригинална окомплектовка)/ Crank Brothers Candy C (мои лични, не влизат в окомплектовката)

Макар да е един от топ-моделите на Cross, цената на Traction G30 съвсем не е висока. И това не се дължи на подход от типа „хубав външен вид, смотани части“ – напротив, много от компонентите директно попадат в средния клас или, дори да са начален клас, са от производители с добро име. Към тази тема ще се връщам отново по-нататък в изложението, но още тук ще кажа, че съотношението между цена и окомплектовка определено е впечатляващо.

Както обикновено, ще започна с външния вид, защото (макар да не е най-важното) нали уж по него посрещат… Е, Traction G30 в това отношение е добре дошъл! Когато го видях в каталога, признавам си, графичният дизайн не ми направи някакво особено впечатление. Когато отидох в магазина да получа велосипеда, видях едно малко сиво бижу и тайничко си помислих „Дали пък това не е байкът за тестване? А дано!“. И наистина, той беше. На живо сивият цвят е много по-светъл, много по-матов и много добре свързан с останалите компоненти – периферията, скоростите, гумите и колелата. Traction G30 се оказа много по-красив, отколкото очаквах и искрено зарадва окото ми. Стикерите са сложени под лака, самата боя изглежда доста качествена и велосипедът все още е като нов, т.е. хубавият външен вид се оказа и траен (разбира се, взех обичайните предпазни мерки за местата, където се трият броните, както и за стойките на веригата).

Освен красив, байкът е и приятно лек – 13.2 кг в оригиналния си вид с обикновени евтини педали. С моите лични педали с автомати и с по-лек кол за седалка теглото падна около 13 кг. Реално, ако решите да надграждате байка и вложите средно голяма сума пари, без проблем можете да го докарате вероятно до 11 кг, тъй като в момента много от компонентите все пак са бюджетно ориентирани и поради това са по-тежки. Във всички случаи обаче теглото е много добро с оглед на цената.

Рамката на велосипеда също е с добро тегло за класа си – около 1.8 кг, макар че ако целите изграждане на истински лек ХС велосипед, това е малко множко. Разбира се, в ценовата категория 1000-2000 лв. подобна цел е непостижима, но го споменавам изрично, тъй като гледайки окомплектовката на Traction G30, много хора реагираха на теглото на рамката така, сякаш очакваха тя да е под 1.5 кг. Иначе казано, байкът изглежда от по-висок клас и хората в първия момент сякаш забравят цената му.

Рамката е от алуминиева сплав, с променлива дебелина на стените, с вътрешни (полуинтегрирани) чашки 1 1/8, с леко овализирана долна тръба и с подсилка между нея и челото. Вглеждането в детайлите разкрива, че производителят е искал да я направи максимално универсална, така че хем да е подходяща за сериозно каране в планината, хем да предложи и нещата, с които са свикнали или от които биха имали нужда потребителите при началния клас велосипеди. Така например, освен уши за дискова спирачка, Traction G30 има и отвори за добавяне на рогца за V-образна, а също и отвори за монтиране на калници/багажник. Реално, тези малки детайли с нищо не пречат (все пак не говорим за състезателен ХС велосипед, където всеки грам е важен), а за много хора могат да са от полза. Налице са и два чифта отвори за монтиране на бидони за вода. Жилата и маркучът за задната спирачка минават от долната страна на горната тръба – редовните ни читатели знаят, че за мен това е един от най-предпочитаните подходи. С гуми 2.25 задният триъгълник имаше достатъчно свободно пространство, с 2.35 също не би трябвало да има проблеми, особено ако говорим за ХС модели, които принципно са с по-ниски грайфери.

По отношение на геометрията оценката ми е малко противоречива. Да започнем от размера – той е посочен като М (среден), но според мен с тези показатели по-скоро би трябвало да е означен като S (малък). Така или иначе, за мен това бе правилният размер, спорове в тази посока няма. Основната особеност на Traction G30 e, че рамката е доста къса и компактна. Задният триъгълник също е къс, средното движение не е високо, така че колелото е много поврътливо и бързо в остри завои, серпентини и тесни пътеки. Дори в сравнение с някои all mountain велосипеди горната тръба е по-къса, какво остава ако я сложим редом до състезателни ХС „бегачки“. Това обаче е както плюс, така и минус – всичко зависи от целта на карането ви. За максимална ефективност при педалирането по-скоро е минус – позицията върху велосипеда е малко по-отпусната и изправена. За скоростни спускания по-дълга горна тръба и междуосие също биха добавили стабилност. За начинаещи в спорта обаче компактната геометрия може да се окаже и плюс, а най-голямото предимство на по-късата рамка се усеща при технични, стръмни и засукани пътеки, малки падове и скокчета и т.н., където дори с висока седалка, дълга лапа и голям челен ъгъл нещата не изглеждаха прекалено страшни, благодарение на рамката и нейните размери.

Ако карането ви ще е такова обаче, вероятно ще искате да направите 1-2 малки промени – например да вдигнете вилката на 120 мм ход и да сложите по-широко кормило. В оригиналната окомплектовка 100-те милиметра ход отпред и 620 мм кормило са сред нещата, които „придържат“ байка към усещането за ХС велосипед. Челният ъгъл е 71 градуса – от години не бях карал велосипед с толкова голям челен ъгъл. Цялостното усещане в началото беше, че съм забит напред и това помагаше доста при изкачванията. Интересното е, че дори с тясното кормило в рамките на 2-3 карания успях да свикна с новата геометрия и да започна да карам уверено и бързо по технични пътеки.

Същевременно, при изкачванията и равните участъци това е най-бързият байк, който съм имал през последните години, като основните причини за това са три: ниска предница и голям челен ъгъл, твърда рамка, ХС гуми. Години наред дори твърдаците, които съм карал, са били предимно all mountain ориентирани, т.е. с челен ъгъл най-много 69 градуса, повече ход на вилката, по-къса лапа, по-дебели гуми… С Traction G30 направо „литнах“.

От друга страна, един от тест-карачите определи геометрията по-скоро като „старомодна“, доколкото в наши дни много производители се ориентират към по-малък челен ъгъл дори за състезателните си ХС модели – например 70° или дори 69°.

Сами виждате, че е трудно да се даде еднозначна оценка. Неща, които в едно отношение помагат, в друго се явяват като недостатъци. Може би е най-точно да се каже, че геометрията не е оптимизирана в ясна посока, а се намира някъде по средата – характеристиките не са идеални нито за състезателен ХС велосипед (дължината на рамката), нито за all mountain твърдак (челният ъгъл е твърде голям). В никакъв случай обаче не бих я нарекъл неудобна или пречеща – и в двете споменати отношения байкът се справяше съвсем задоволително. За моето каране късата рамка бе по-скоро плюс, и обратно, ако исках да наблягам най-вече на ефективността при изкачванията и на бързо каране по равни терени, по-големият размер (48 см) би бил подходящият избор. Специално хората с ръст около 170 см имат къде да „маневрират“ в това отношение, тъй като и 43 см, и 48 см са размери в комфортната им зона.

Кормилото го подмених с по-широко, за да имам повече стабилност при агресивни спускания – оригиналното е 62 см, което в наши дни е твърде малко за повечето хора. Аз сложих 68 см, което пък на ХС-маниаците може да се стори прекалено. Най-доброто за този байк може би е някъде по средата – да речем 65-66 см биха били идеални. Отново ще кажа обаче, че за моя най-голяма изненада още след третото каране вече бях свикнал с тясното кормило. Когато го смених, дори ми се стори, че байкът върви по-бавно – разбира се, това бе най-вече субективно усещане вследствие на по-голямата стабилност, а не загуба на ефективност при педалирането.

На теория ходът на вилката би трябвало да може да се увеличи до 120 мм чрез премахване на една дистанционна втулка, но така и не прибягнах до подобна промяна. Иначе тя би направила байка още по-удобен за спусканията, без да пострада много ефективността при изкачванията. Но тъй като свикнах бързо с рамката, не намерих време да пробвам подобен вариант.

Като стана дума за вилката, тя безспорно е едно от най-големите достойнства на велосипеда. Работата на въздушната пружина Solo Air ми харесва открай време, не ме разочарова и този път. Откакто направих началната настройка на вилката, нито веднъж не се е налагало да променям налягането – работи меко и отзивчиво в по-голямата част от хода си, а докрай май още не съм успял да я сгъна. Разполагате с възможност за заключване, която ползвах рядко, но това е въпрос и на навик. Със сигурност обаче с Traction G30 по-често прибягвах до тази екстра, просто защото байкът те подканва да го караш по-интензивно и по-често да се изправяш на педалите. Отдолу на десния крак има и копче за реглаж на връщането – настройката не е от най-фините, които съм срещал, но си работи достатъчно добре и простичко, без да се върти копчето до безкрай. Стоманените горни тръби подсказват, че това е една от по-тежките и евтини версии на Recon, но по никакъв начин не пречат на добрата ѝ работа. В този ценови клас рядко се срещат велосипеди с вилка на толкова добро ниво.

Същото може да се каже и за скоростната система. Тя е изградена основно от компоненти Sram X5, но задният дерайльор е от следващата, по-скъпа серия – Х7. Както сте разбрали от таблицата с окомплектовката, става дума за съвсем актуални технологии и за 10 скорости отзад (11-36 зъба), комбинирани с три венеца отпред (22-33-44 зъба). Капацитетът и разнообразието от предавателни отношения при подобна комбинация е огромно – имах предавки и за най-бързите спускания по асфалт, и за най-стръмните изкачвания по пресечен терен. Компонентите работят безупречно и на очакваното от тях ниво. Дори при крайно интензивна употреба, каквато бе например 24-часовият маратон (за 90 км там имам чувството, че превключих предавките повече пъти, отколкото за цялото останало ползване на велосипеда!), Traction G30 се държа отлично. Единствената „издънка“ в скоростната система се оказаха… капачките на броните за жилата – едната от тях излезе доста кекава и след първите 300 км установих, че теловете на бронята са я пробили, вследствие на което предният дерайльор излезе от строя. Може и просто да е била дефектна, не знам, но проблемът бе отстранен гаранционно чрез подмяна на накрайниците с по-хубави. Иначе като субективна забележка мога да изтъкна и това, че аз лично предпочитам курбели с дължина 170 мм, включително и за да не ги закачам много по камъни и прагове, но в крайна сметка този показател няма как да е съобразен едновременно с всички потенциални потребители. Както се досещате, със 175 мм курбели пък се върти по-лесно заради по-големия лост.

Не мога да подмина и въпроса: защо 3х10, а не 2х10? Кое би било по-добро за този велосипед? Сами разбирате, че няма универсален отговор за тази дилема. От една страна, мисля си, че бих се чувствал доста добре с 2х10 скорости върху Traction G30. Велосипедът е лек, върви бързо и мога да си позволя лишаване от 1-2 най-леки предавки с цената на по-често ставане на педалите при стръмни баири. Два венеца отпред биха ми донесли повече свобода в линиите при много технични терени с големи камъни и високи прагове и по-малко на брой превключвания в някои ситуации. От друга страна обаче, бих ли се лишил не само от най-леките предавки, но и от най-тежките? След години каране с два венеца отпред, този байк върви толкова леко по равни терени, че направо ме предизвикваше да ускорявам и да ползвам третия венец – не само по асфалт, но и по черни пътища. Така че дори за себе си не мога да кажа категорично, но ако погледна нещата по-отстрани, мисля, че изборът на система 3х10 скорости е по-правилен за този велосипед. Нека не забравяме, че той не е насочен към ХС състезатели, а по-скоро към ХС любители, които или още не знаят от какви предавки точно имат най-голяма нужда, или пък просто имат нужда и от двете крайни положения – и от най-високите, и от най-ниските предавателни отношения.

Спирачките са Avid Elixir 3 и като цяло са поредният добър и марков компонент в окомплектовката. Особено положително впечатление ми направи това, че отпред дискът е 185 мм, а отзад 160. Това осигурява достатъчно спирачна сила за по-дълги и сериозни спускания, а както отбелязах, байкът не бе пожален в това отношение. В първите 200-300 км спирачките като че ли имаха известни непостоянства в работата, дължащи се вероятно и на пълното сработване на отделните елементи като дискове и накладки. Първоначално ходът на лостчетата бе по-голям, отколкото обичам, т.е. при правилна настройка спирачките бяха „меки“, макар че иначе спираха достатъчно силно. Впоследствие имаше един момент, когато те сякаш станаха още по-меки и вече бях решил, че ще ги занеса за допълване със спирачна течност (тъй като това обикновено е най-ефективният метод за скъсяване на хода на лостчето), но след Обиколката на Витоша (където велосипедът бе каран от друг човек) те мистериозно се бяха втвърдили. В крайна сметка закарах велосипеда за извършване на споменатата манипулация и тогава съвсем изненадващо механикът установи, че в едната спирачка една гумена мембрана се е разпаднала на части и спирачката на момента бе подменена гаранционно. Оттогава работата им се „кротна“ и се запази постоянна, но все още лостчетата си остават с една идея по-отдалечени, отколкото съм свикнал, просто явно при този модел са „по-меки“. Като спирачна сила, модулация и постоянство при продължителни спирания обаче нямам забележки.

Ако се допитате до една голяма тема за Cross в нашия форум, ще видите, че колелата и по-специално каплите, които използва българският производител, са един от най-дискутираните компоненти във велосипедите им. Едни казват, че са здрави и не са имали никакви проблеми с тях, други са готови да ореват орталъка заради една-две кривини, а трети ги сравняват едва ли не с кашкавалени изделия. Как беше при тествания велосипед? Фабрично той дойде с леки кривини в каплите, които в никакъв случай не бяха фатални – особено за велосипед с дискови спирачки. Самите капли са собствено производство на Cross и носят марката Crosser, като тези конкретно са двустенни и сравнително леки – по данни на производителя по 475 грама всяка. Като профил, размери, тегло и предполагаема цена моделът Crosser X8 може да се разглежда като любителски ХС капли – следователно, да се очакват чудеса от тях е необосновано. Като устойчивост към усуквания и изкривявания, както и към подбиване на каплите, смея да твърдя, че колелата на Traction G30 не отстъпваха на едни други ХС колела, които навремето бях сглобил – те бяха със спици DT Swiss и капли Mavic XM317 Disc. И в двата случая, след 1000 км сериозно каране задните капли имат 1-2 подбивания, които се отразяват и на вертикалната им центровка. Просто подобни леки и не много скъпи продукти имат някаква граница по отношение на натоварванията, които издържат. За любителско ХС каране каплите и спиците на Traction G30 са добри, но за по-сериозни натоварвания ще трябва или да им правите реглаж по-често, или да ги надградите с по-скъпи компоненти, които да запазят доброто тегло, но да са по-здрави и корави. Иначе визуално колелата на велосипеда изглеждат страхотно с черните спици и допълват добре общия външен вид. Както казах, теглото на каплите също е добро за този ценови клас, което допринася и за по-леко въртене на колелата. Главините са Shimano, с типичната за японския производител конструкция, използваща конуси и сачмени лагери – след около 600 км в задната главина започна да се появява луфт, дължащ се на разхлабване на контрагайката от страната на венците. Засега не съм посещавал сервиза за реглаж на главините, тъй като едно затягане на ръка на въпросната контрагайка решава проблема за няколко карания, а всъщност преди 200 км май съм го решил и по-трайно, защото оттогава луфтът не се е появявал.

Всъщност, като става дума за кривини по колелата, най-големите такива при тествания велосипед дойдоха от гумите. След ремонт на спукана гума поставянето ѝ в равномерно правилно положение се оказа трудна, дори непосилна задача. Все се случва на 1-2 места гумата да е хлътнала или изпъкнала и при въртене на колелото това дава отклонение до половин сантиметър и наистина изглежда, сякаш бие каплата, а всъщност проблемът е най-вече в балона на гумата. Става дума за модела Rapid Rob на Schwalbe в сравнително евтин вариант – с метален борд и по-обикновена каучукова смес. Иначе като шарка този модел е копие на второто поколение Racing Ralph – една от най-добрите ХС гуми, които съм карал. Разликата в материала обаче оказва огромно влияние. На сухо гумите на Traction G30 се държат учудващо добре – почти като истински Racing Ralph! Въртят се изключително леко, спират и завиват добре. Разбира се, трябва да се съобразявате с това, че все пак говорим за шарка с ниски грайфери – не може да очаквате чудеса на трудни настилки като чакъл, пясък или много рохкава почва, трябва да внимавате на такива места. Най-много обаче трябва да внимавате на мокро – там гумите сякаш стават пластмасови и се хлъзгат много лесно и подвеждащо върху мокри камъни и корени – за по-влажните сезони препоръчвам да ги смените с „по-рошава“ шарка и най-вече с гуми от по-мек каучук. В каталога на Cross е посочено, че гумите имат защита на стените и усилена конструкция – предната обаче я срязах на две места още в началото на тестовия период, но е засегнат само горния слой на каркаса. Досега цепнатините не са се увеличили, задната също е без повреди, така че наистина Rapid Rob се оказват по-здрави от очакваното.

За седалката и кола оценката също не е еднозначна. Колът е Kalloy и конструкцията му е с два болта, което е чудесно и позволява фин реглаж – не се среща при всички велосипеди в този ценови клас. Лошото е, че главата му явно не е домислена съвсем, болтовете са много близко до самия кол и затягането им с мулти-инструмент, т.е. по време на каране, е трудно и пипкаво. Иначе с отделен шестогран няма никакви проблеми. Доколкото това е реглаж, който не би трябвало да извършвате твърде често, можем да го броим като малък недостатък. Между другото, след първите 200-300 км подмених кола с мой собствен, но това няма никаква връзка с качествата му, а единствено с желанието ми да свалям седалката си по-ниско за най-трудните и технични спускания. Можех да отрежа 5 см от оригиналния, но защо да го правя, като имах същия размер, само че вече скъсен?

Седалката на Selle Royal, макар и не много твърда, се оказа изключително удобна за задните ми части. Това бе приятна изненада и комфортът от нея надделя над двата недостатъка, които открих – единият е, че островърхата задна част има склонност да се закача в панталона при изтегляне зад седалката; другият е, че и в страничната средна част, като и в горната плоска част седалката имаше такава склонност, тъй като покритието бе леко грапаво/поресто и изкуствените платове на панталоните ми за каране почти залепваха към него, което на моменти може да е дори опасно. След това обаче или аз свикнах да се движа по-свободно около нея, или покритието малко се поизлъска, защото от един момент нататък забравих за този проблем. А удобството си е все същото!

Последният дребен проблем, с който ще ви занимая, засяга ръкохватките – те са обикновени, без притягане към кормилото, но по-лошото е, че са отворени и от двете страни. Така нищо не ги спира постепенно да се прибират навътре. Интересното е, че иначе не се въртят лесно – просто се приплъзват постепенно и трябва от време на време да ги дърпам обратно навън. Като удобство на мен ми допаднаха доста, така че намерих едно не много красиво, но достатъчно ефективно решение за този им недостатък. Най-добре е обаче просто да ги подмените на някакъв етап с притягащи се ръкохватки.

В заключение ми идват на ума няколко неща, които мога да споделя. Първо, Traction G30 може и да не е перфектният ХС велосипед, но в ценовия клас 1200-1300 лв. предлага най-добрата окомплектовка на пазара, поне според бързото сравнение, което направих, докато пишех статията. Разбира се, сравняването само на сухи данни не е най-добрият метод, но както казах, изминатите 1000 км показаха, че основата на велосипеда е много добра – изработката на рамката е читава;  геометрията може да не е перфектна, но не е и проблемна; вилката и скоростната система предлагат най-доброто, което може да се очаква при такава цена; спирачките се справят добре; колелата изискват малко повече поддръжка при агресивно каране, но с оглед предназначението на велосипеда са напълно адекватни; периферните компоненти имат някои дребни недостатъци, но като цяло са добри, а и при тях нещата зависят силно от личните предпочитания. Казано по-просто, това е байк, на който може да се разчита, и то за сериозно каране! Второ, на фона на АМ велосипедите, които карах през последните години, този компактен твърдак бе като ракета при изкачванията и на равно. Оставете теглото, то не е толкова по-ниско. Но комбинацията от твърда рамка, ниска предница, геометрия с голям челен ъгъл, леко търкалящи се гуми, сравнително леки капли и дори скоростната система с 30 предавки – всичко това ме кара да усещам собствения си АМ велосипед като такъв за спускане спрямо Traction G30, който иначе е само с 1 – 1.5 кг по-лек. Ако трябва да потърся и по-обективен критерий, средната ми скорост през последните 4 месеца се вдигна с 2 до 4 км/ч спрямо предишните сезони. И трето, което е свързано с първите две – този велосипед на практика ме вкара в противоречие. Дори сега, ако ме попитате какъв велосипед бих предпочел за единствен, веднага ще кажа: двойно окачване, 15-16 см ход, малък челен ъгъл, колкото се може по-лек, но без компромиси със здравината, сцеплението и т.н. На пръв, че и на втори поглед, Traction G30 изобщо не отговаря на това определение. Статистиката обаче сочи, че през последните 4 месеца съм карал собствения си АМ велосипед общо 8 дни. Във всички останали случаи избирах тестовия байк и не защото такава ми бе „работната задача“, а защото, претегляйки количеството изкачване/въртене на евентуалното каране и очакваната трудност на спускането, везните все се накланяха в полза на Cross-а. Дългоходовия си велосипед впрягах само за най-техничните, най-трудни терени, по които наистина бих се затруднил с ХС твърдак, но те не са чак толкова много. Така че Traction G30 ми бе верен другар в почти всяко каране, участва и в състезания, в дълги преходи, срещна се с трудни пътеки и понесе всичко това без никакви сериозни проблеми. Затова определено бих го препоръчал на широк кръг хора като любителски ХС велосипед с отлично съотношение между цената и качеството на компонентите.

{gallery}products_test/test0099_pics{/gallery}

+	–
Отлична окомплектовка с оглед цената на велосипеда – ключови компоненти като скоростната система и вилката са надеждни и качествени.Другояче казано, отлична цена. Добра рамка. Добро тегло. Велосипедът върви леко и приятно при изкачванията и по равно, на спусканията също не се затруднява.	Някои компоненти проявиха дефекти или недостатъци, но в този ценови клас това е нормално – най-проблемни се оказаха гумите. Геометрията може да бъде оптимизирана в някои насоки.

За контакти:
Крос ООД
http://www.crosscycle.com/