8 април, освен че беше Цветница, се оказа и дата с критично струпване на велосъбития – цели три броя, от северното Черноморие (Варна, Устрем Велофест) през южната централна част (Чепеларе) та чак до западната граница (Драгоман).
И макар че по идея байк дуелът в рамките на Chepelare Resort Extreme Weekend 2012 трябваше да бъде най-екстремната надпревара от трите, като се вземе предвид смразяващият вятър, който бе в състояние да отмести човек на велосипед от желаната траектория на движение, комбиниран със ситен дъждец и от време на време суграшица, мъгла с променлива плътност и хлъзгави камъни, аз лично съм склонен да определя именно състезанието в Чепън планина като най-опасното и сурово изпитание на 8 април. Времето не пожали участниците, макар че би могло да бъде и по-лошо, казват някои. Така си е, за щастие поне гръмотевични бури нямаше.
Така изглеждаше мястото за „острия“ старт пред Центъра за влажните зони в края на гр. Драгоман малко преди 10 ч. По това време участниците все още бяха на централния площад пред общината, където бе и щабът на организаторите – оттам те се придвижиха на самоход до същинския старт. А самата планина Чепън е някъде в дясната сивота.
Може да ви се стори пресилено, но на вр. Петров кръст, най-високият в тази малка, гола и камениста планина, условията наистина са били трудни за оцеляване. Всъщност дори и в подножието му вече бяха такива. Аз бях решил да достигна върха преди състезателите, за да ги снимам както по стръмния път нагоре към него, така и по техничната пътека от другата му страна. Подкарах велосипеда по-рано, но след напускането на асфалта установих, че дори възстръмният черен път не е достатъчен, за да достигне тялото ми нормална работна температура. А на този етап аз вече бях облечен по-дебело от половината състезатели. Вятърът беснееше и току описвах някоя заврънтулка извън пътя, докато вляза отново в чакълестите му очертания. Още по-лошо стана обаче, когато ситни капчици дъжд, втвърдени почти до градушка, зашибаха по лицето ми, което бе единствената открита част от тялото ми. Летните ми ръкавици вече бяха мокри и не се справяха особено впечатляващо с отблъскването на студа.
Взех наистина да се притеснявам как хората ще се състезават в тия условия. А в конкретния момент бях започнал да се притеснявам и за себе си, затова щом видях един по-голям храст край пътя, боднах се пред него, за да го ползвам като параван, и се захванах с преобличане. Една топла блуза бързо намери мястото си на междинен слой между термобельото и водоустойчивото яке, зимните ръкавици се оказа, че могат да се ползват и като пролетни, а кърпата под каската бе сменена тутакси с поларена шапка. Обля ме приятна топлина, но това усещане продължи само до първия опит за напускане на убежището ми – извън завета на храста нещата се бяха влошили още повече. На втория или третия път все пак успях да потегля, макар и с бутане, но само 50 м по-нагоре, при едно обръщане назад видях, че състезателите вече напредват по асфалта сред последните къщи на Драгоман, т.е. стартът бе даден. Измъкнах телефона и установих, че е 10:32 минути, т.е. надпреварата е започнала точно в предвидения час 10:30, а аз как бях успял да се размотавам толкова много остана за доизясняване. При положение, че бях на по-малко от 1/3 от пътя до върха, нямаше никакъв смисъл да продължавам нагоре, защото всички щяха да ме задминат. Затова отново прибягнах до услугита на храста и заседнах там в очакване на състезателите.
Скоро първите се показаха като малки шарени точки, постепенно добиха форма (предимно на хора, бутащи велосипеди), а когато съвсем се доближиха и видяха, че към тях е насочен фотоапарат, някои дори яхнаха возилата си. Е, може да се е дължало и на спортен устрем, кой знае.
Устремът на вятъра обаче на моменти бе толкова силен, че можеше да свали човек на земята. То по такъв стръмен наклон поддържането на скорост и равновесие е достатъчно трудно дори в тих слънчев ден, какво остава при бушуващите пориви, на които бяха изложени участиците.
Първите преминаха и изчезнаха в мъглата към върха, последвани от основната група.
Да ви призная, искрено се учудих от броя на участниците. Впоследствие се оказа, че са били 40 души, но в онзи момент колоната ми се стори доста дълга и впечатляваща с волята на състезателите да се отправят към мътилката горе. 40 души в подобни условия са си доста внушителна бройка, мога само да предполагам колко желаещи са си останали вкъщи, но е очевидно, че любителите на състезанията, дори при кошмарна прогноза за времето, стават все повече. Поздравления за всички смелчаци, които решиха все пак да се запознаят с Чепън планина, макар тя да ги посрещна малко своенравно.
Някои имаха настроение дори да се ухилят, макар обективно да нямаше много предпоставки за това.
Дори една дама се изправи срещу суровата метеорологична обстановка – Катержина Весели. Нещо повече, тя избра да кара по дългия маршрут и доколкото разбрах се е движела с доста добро темпо по него, преди да се заблуди, в резултат на което в ранния следобед все още не бе финиширала и организаторите се опитваха да установят къде се намира. Във всички случаи обаче достойно представяне за Катя!
Като стана дума за дълъг и кратък маршрут, те се разделяха в с. Големо Малово (наистина забележително име!). Пръв там пристигна Петър Евстатиев (Мамут/Maxbike). Близо до него се движеха и останалите „ракети“ – Васил Василев (СКА), Бойко Танчев (Мамут/Maxbike) и т.н. Всички в тази група правеха едно допълнително заобикаляне към изоставено военно поделение и после обратно по склоновете на Чепън, за да минат отново през Големо Малово и да се влеят в продължението на краткия маршрут, т.е. тяхното трасе бе два пъти по-дълго.
Точно в най-далечното село, през което минаваше маршрутът – Василовци – е станала и белята с объркването на трасето от страна на Бойко Танчев и Васко Василев, които по това време вече са били начело на колоната. Доколкото аз и Уоутър помогнахме с измислянето на трасето и без да съм видял каква точно е маркировката на това място, поставена от организаторите, не е редно да взимам отношение по въпроса с оценката на събитието от организационен аспект. Със сигурност имаше пропуски и това бе един от тях, всъщност с най-лоши последици, доколкото Бойко и Васко не успяха да си върнат челните места, въпреки че положиха всички усилия за това. Петър Евстатиев и Венцислав Стефанов също се бяха объркали на това място, но поне са карали на халос по-малко, защото били пресрещнати по шосето от връщащите се Бойко и Васко.
В резултат на всичко това през третата фото-засада, която бях устроил някъде над с. Мало Малово, пръв премина Борис Киряков (Мамут/Maxbike), възседнал един от новите 29-цолови велосипеди на Shockblaze. Борето в пълна степен бе усетил предимството на това да имаш GPS на кормилото, тъй като също пропуснал отклонението, но виждайки как следата остава вдясно на екрана, се върнал и намерил правилния път отвъд 10-метровата локва край шосето. Именно той завърши на първо място по дългия маршрут, макар че доколкото разбрах, в края Бойко го е настигнал и двамата съотборници пресекли финала хванати за ръце.
На въпросния завой над Мало Малово обаче Бойко и Васил Василев все още се опитваха да наваксат изгубеното при объркването време, като тъкмо бяха застигнали Станимир Статев (Зарата).
След тях се появи и Венцислав Стефанов, който в крайна сметка бе класиран и награден на трето място. Това е друг спорен момент в състезанието, тъй като, ако правилно съм разбрал (още не бях пристигнал в Драгоман, когато първите са финиширали), Васил Василев е финиширал трети, но пък Венци се е оплакал, че в последния километър в рамките на гр. Драгоман не е имало маркировка и той се е заблудил. В крайна сметка решението на организаторите бе да класират него на трета позиция, а Васко остана четвърти.
Накратко, получи се известна бъркотия в резултатите, като това вероятно се дължи на липсата на опит за организиране на състезания у екипа на Одисея-Ин и община Драгоман, чиято бе инициативата за това мероприятие. Вярвам, че те самите също са отчели пропуските и ако има следващо издание на това състезание, то ще мине без подобни проблеми.
Що се отнася до другата категория, караща по краткия маршрут, с най-добро време в нея завърши Фьодор Драголов (Drag), следван от Николай Костадинов (Зарата) и Теодор Петров.
Всички призьори получиха ваучери от Ram Bikes/One Distribution, които бяха главен спонсор на събитието, както и от магазин „Стената“. Имаше и поощрителни награди – например за най-добре представил се млад участник – Християн Димитров.
За всички участници бяха предвидени и подаръци – тениски и др., така че всеки да си тръгне поне със символична придобивка и нещо за спомен.
В рамките на „Байк за Чепън“ бе организирано и детско състезание от екипа на Адвентура – резултати от него можете да видите тук: http://adventura.bg/blog/2012/04/09/резултати-от-байк-за-чепън/.
