Повечето читатели и сами могат да си преведат последната новост от Specialized – „пълна интеграция на окачването”. Тази високопарна фраза обаче не е съвсем точна, най-малкото защото интеграцията на този етап не е никак пълна. Става дума за задни амортисьори и една двукоронна вилка, носещи марката Specialized. Те са интегрирани в три от моделите на компанията – Epic, Stumpjumper и Enduro, но не във всички, а само при най-скъпите им варианти. Новите компоненти за окачването са разработени от Майк МакАндрюс, човек с богат опит в тази област, участвал и в разработването на амортисьора Brain преди време. Specialized твърдят, че използването на собствени амортисьори им позволява да постигнат пълна хармония в работата на велосипедите си. Подобен системен подход не е нещо ново в индустрията и със сигурност позволява извличането на определени ползи, друг е въпросът във всеки конкретен случай дали те са в сферата на технологиите или по-скоро засягат печалбите, маркетинга или нещо друго. Няма да разводнявам повече темата, а направо пристъпвам към подробностите…
И така, първо малко наименования… Както вилката, така и задните амортисьори (ще има поне два варианта такива – с и без инерциална клапа) използват пневматична пружина с голям обем, наречена за по-кратко L-VAS (Large Volume Air Spring). От Specialized твърдят, че са успяли да проектират пружината така, че да е максимално отзивчива в началото на хода (за да обира добре малките неравности, което може да е проблем при някои пневматични пружини), линейна в средната част и прогресивно втвърдяваща се в крайната част на хода (тук се използват естествените свойства на газът под налягане).
Както вилката, наречена Future Shock E150, така и задните амортисьори, украсени с абревиатурата AFR (Active Functional Response) имат система за амортизация, включваща т.нар. Spike Valve (кръстена по прякора Spike на създателя си МакАндрюс) – това е клапан, който се отваря при висока скорост на сгъване (силни удари), за да пропусне по-голям обем масло и да позволи на окачването да реализира целия си ход. Разбира се, този клапан не е сам – освен него има още два елемента: 1)клапан от типа shim-stack, т.е. контролиран от комплект шайби, върху които маслото упражнява натиск и степента на поддаване на шайбите определя колко масло да пропусне клапанът, свързан с тях; 2)клапан за смекчаването при ниска скорост на сгъване, който е регулируем. Как действат тези три клапана? Ако скоростта на сгъване е ниска (например при спиране, педалиране и т.н.), в действие влиза само единият, с настройката, зададена от ездача, а другите два (този с шайбите и Spike Valve) са затворени. По този начин можете да контролирате потъването на вилката/амортисьора при завиване, педалиране, спиране. Когато ударът е със средна или по-голяма сила, което води до по-висока скорост на сгъване, се включва и вторият клапан, който благодарение на шайбите реагира според силата на удара, т.е. отваря се повече или по-малко. В случаите, когато скоростта на сгъване е много висока и надвиши капацитета на втория клапан, се отваря и последната „вратичка” – Spike Valve. Така се препятства блокажът на окачването, който би възникнал поради недостатъчен капацитет на втория клапан и се използва целия му ход.
При два от моделите (Stumpjumper и Epic) е запазен и инерциалният клапан с „интелигентното” име Brain. Към името обаче е добавено съчетанието Flow Control, което идва да покаже поредната преработка, която е претърпял. Според Specialized най-новото поколение амортисьори с тази технология ще извършват прехода от работещ към заключен режим и обратно по-плавно от всички досегашни модели. Специално е наблегнато на връщането към заключен режим след като ударът е преминал – за целта затварянето на клапана вече е свързано и подпомогнато от потока на маслото, смекчаващ връщането (разгъването) на амортисьора. Освен това амортисьорите на Stumpjumper и Epic са настроени различно – при първия байк, който е със 120мм ход, окачването работи по-меко и плавно, докато при състезателно насочения Epic е търсена ефективност и „твърдост” при педалирането, близка до тази на твърдаците.
Остава да кажа няколко думи и за конструктивните особености на вилката Future Shock E150, която е основна част от интегрираното окачване на изцяло обновения топ-модел в серията Enduro. Тя е двукоронна, със 150мм ход и тежи около 2,1кг. Лапата е интегрирана и е част от горната корона, за да се спести тегло. Предната ос е проходна и е с диаметър 25мм (МакАндрюс е работил известно време и с Пол Търнър по окачването на Maverick). Освен настройка на връщането и на клапана за ниска скорост на сгъване, E150 има и намаляване на хода с 40мм за дългите стръмни изкачвания.
150мм е ходът и на задната ос при новото Enduro. С други думи, отчитаме намаляване спрямо миналогодишния модел – явно от Specialized са сметнали, че са се отклонили малко повечко от All Mountain концепцията в посока фрийрайд и сега се завръщат към корените на тази моделна линия. Интересна новост е и промяната в дизайна на окачването – вече се използва кобилица, а не планки. Ползите от тази конструкция са по-нисък център на тежестта и възможност за сваляне на кола за седалката по-ниско заради непрекъснатата (макар и с лека извивка) седалкова тръба на рамката.
За съжаление не разполагам със снимки за илюстриране на всичко това, но можете да намерите такива в един документ (PDF формат), публикуван в сайта на Specialized: http://specialized.com/media/pdf/Susp_July06.pdf
Тъй като целта на настоящата статия бе да разгледа предимно новостите в окачването с марка Specialized, няма да разкривам всички останали подробности, които са известни за трите споменати тук модела, нито пък за новия Demo 7, който бе представен по-рано и в известна степен се явява заместник на миналогодишния модел Enduro. За велосипедите на американската компания през 2007г. ще си говорим в нарочна статия по-нататък.
