История на планинското колоездене

Тази статия може би трябваше да е една от първите, публикувани на сайта. Така де, малко не върви сайт за планинско колоездене да няма статия, посветена на неговата история! Но, по една или друга причина, досега не намирах време (и желание) да систематизирам многото разпокъсани факти, които съм срещал за историческото развитие на нашия любим спорт. Подобен мързел в никой случай не е оправдан, затова реших, че е по-добре късно, отколкото никога, да напиша няколко реда за това откъде е започнало всичко. Някои от вас може би са правили проучване, каквото направих аз, и следващите редове няма да крият нищо ново за тях. Други може би ще са чували туй-онуй, но ще научат и нещо непознато. Сигурен съм, че ще има и достатъчно читатели, които ще погълнат с интерес всяка дума от този разказ.

За тези, които искат да научат много повече, ще препоръчам най-лесния начин, използван и от мен за написването на статията. Отидете на любимата си търсачка в Интернет (за мен Google.com), въведете за търсене думите „mountain bike history“ и ще намерите повече, отколкото можете да прочетете. Като начало, можете да започнете от настоящия текст.


Първият маунтин байк е бил произведен от Джо Брийз през 1977г. в областта Марин, Калифорния. Дори това твърдение обаче подлежи на изясняване в няколко насоки. На първо място, забележете, че става дума за „произведен“ – не в смисъл на серийно производство, но във всеки случай това колело е било сглобено именно с идеята да бъде маунтин байк (макар името да се появява малко по-късно). Опитите за пригаждане на колела, които да стават за каране по пресечен терен обаче започват няколко години по-рано, пак в Калифорния, за да се стигне в крайна сметка до първия Breezer.

Мнозина от вас в детско-юношеската си възраст сигурно са тормозили старите си „балканчета“ по черните пътища край вилите и са се кефили на тръпката от друсането по камънаците. Положението едва ли е било по-различно и в Калифорния преди 30-тина години. Разликата дошла, когато в началото на 70-те години (на 20в.) започнали да се формират групички от пораснали вече хора, които изпитвали странно за останалите вдъхновение от това да се спускат с велосипедите си по черни пътища и пътеки. (Между другото, колкото и да звучи странно, още от средата на миналия век в САЩ се появила забрана за колоездачите да карат по пътеките сред дивата природа). Това тяхно увлечение ги принудило да променят колелата си, слагайки им широки „балонести“ гуми и понякога скорости (макар повечето да използвали велосипед само с една предавка). Спирачките били барабанни или тип „контра“. Един от най-известните черни пътища за спускане от онова време се наричал „Repack“ (може да се преведе горе-долу като „презареждане“), защото едно спускане по него било достатъчно, за да свърши греста в спирачките, след което се налагала подмяната й. Ентусиастите, които се качвали от време на време в планината, не били никак малко. Сред тях имало и професионални колоездачи, които се състезавали по шосе. Тук ще спомена имената на няколко души, които впоследствие белязали ранното развитие на планинското колоездене: Джо Брийз, Гари Фишер, Чарли Кели, Том Ричи, Майк Синиърд (той основава компанията Specialized през 1974г.), Отис Гай и др. През 1976г. било организирано първото състезание „Repack“, в което взели участие 10 души. Впоследствие били направени още няколко подобни спускания по пресечен терен, които събирали все повече заинтересовани любители на колоезденето. На тях те, освен че показвали лудостта си, обменяли и мнения за това какъв трябва да е подходящият за такова каране байк.

Същата тази 1976г. Крейг Мичъл направил специално колело по поръчка на Чарли Кели, с което последният да се спуска по пресечен терен. Този маунтин байк с хром-молибденова рамка (тогава този материал бил използван само при високия клас шосейни бегачи), гуми с грайфери, скорости Suntour, барабанни спирачки и спирачни лостчета от мотоциклет предхожда колелото на Джо Брийз, но за беда Чарли Кели скоро подкарал надолу старата си рамка и този прърви модел останал в забвение.

За разлика от него байкът на Джо Брийз предизвикал интерес сред други „сродни души“ като Том Ричи и Гари Фишер. През 1977-78г. Джо направил още десет байка. След него Том Ричи сглобил няколко колела от новия вид и помолил Гари Фишер да ги продава в Марин, тъй като Том не могъл да им намери купувачи в областта, където живеел. Така се родила първата фирма за планинско колоездене – „Mountain Bikes“, създадена от Гари Фишер и Чарли Кели. Двамата дори се опитали да запазят това словосъчетание като търговска марка, но молбата им била отхвърлена.

Всъщност наименованието „планински велосипед“ се появило по-рано. Още спускачите по пътя „Repack“ наричали трошките си „my mountain bike“, за да ги разграничат от шосейните си колела („my road bike“). Впоследствие, през 1980г. списание „Bicycling“ направило конкурс „Кръстете това колело“ за измисляне на име на новия тип байкове, набиращи популярност. В това допитване победител станало словосъчетанието ATB (All Terrain Bike=Колело за всякакви терени), но въпреки това в следващите години „маунтин байк“ добило най-голяма популярност.

След това начало, останалата част от историята на планинското колоездене е просто нарастване на неговата популярност. Причините за това са повече от ясни за вас, след като карате планински велосипеди.

Няколко компании за колоездене бързо се ориентират, че този вид колела ще станат може би най-популярните след няколко години и започват производство на планински велосипеди. През 1981г. Specialized стартират първото масово производство на маунтин байкове – моделът Stump Jumper струвал 750$. През тази година в Калифорния се провели около дузина състезания по планинско колоездене. Една година по-късно Shimano пуска на пазара първата си серия компоненти за планински велосипеди – Deore XT.

През 1983г. е учредена NORBA (National Off-Road Bicycle Association), която започва да организира състезания по планинско колоездене в САЩ. Малко по-късно, през 1988г. е създадена и IMBA (Internatioanal Mountain Bike Association). Именно тя организира първото Световно първенство по планинско колоездене, проведено в Дюранго, Колорадо през 1990г. То е включвало състезания по крос-кънтри и спускане. Първите шампиони са: Нед Оувъренд (крос-кънтри, мъже), Джулиана Фуртадо (крос-кънтри, жени), Грег Херболд (спускане, мъже) и Синди Дивайн (спускане, жени). Впоследствие организацията на състезания в световен мащаб се поема от UCI (Световната федерация по колоездене), която дотогава се занимавала най-вече с шосейните шампионати, а IMBA се съсредоточава върху защита на правата на планинските колоездачи и разширяване на достъпа им до повече пътеки (включително чрез изграждането и поддръжката на такива). Следващата най-значителна стъпка в състезателно отношение е включването на планинското колоезедене (дисциплината крос-кънтри) в семейството на олимпийските спортове. Това става през 1996г. на олимпийските игри в Атланта, където шампиони стават Барт Брентженс (Холандия) при мъжете и Паола Пецо (Италия).

През 90-те години планинското колоездене се развива с такива темпове, че е невъзможно да се отбележат всички новости. Към този момент планинското колоездене вече доминира като пазарен дял в САЩ и Западна Европа, което съвсем естествено насочва усилията на призводителите към разработване на нови технологии именно за него. Започва масовото използване на окачване (първо предно, а после и задно), навлизат нови свръх-модерни материали, някои от които доскоро са били разработвани за военни цели, въвеждат се изпитани технологии от мотокроса и други области. И т.н., и т.н….(ако трябва всичко да се опише подробно, сигурно ще се получи цяла енциклопедия за планинското колоездене, което си е работа за екип от поне 20 души). Към основните две дисциплини се наредиха още три – дуал/маунтинкрос, фрийрайд и трайъл, плюс някои техни разновидности (градско, Dirt Jumps и др., които влязоха в широката категория на фрийрайда, въпреки че корените им са по-скоро в ВМХ-а), които бързо набраха популярност, особено сред „по-лудите глави“. Специално за фрийрайда може да се каже, че в последните няколко години този вид каране разшири разбирането за планинското колоездене, измествайки за пореден път границите на възможното. Но това вече е съвремие, затова да спрем дотук. Бъдещето със сигурност крие още повече интересни неща, на които, живот и здраве, ще бъдем свидетели.

Реклама

Един от първите модели Ritchey от 1981г. Колелото е с хром-молибденова рамка, скорости Suntour, вилка, колче и кормило Ritchey, педали от ВМХ и спирачки тип „кантарче“ от тандем със спирачни лостчета Magura за мотоциклет. Освен че снимката е малко изкривена заради близкото разстояние, от което е правена, геометрията на рамката изглежда „ненормална“ по сегашните стандарти и защото колелото е било с размер 23 инча!

През 1988г. маунтин байковете вече изглеждат доста по-лъскаво, въпреки че рамките все още са доста височки. Този състезателен Gari Fisher е с размер 20 инча, по-голямата част от движението му е Shimano Deore XT, както и спирачките. Интересно е, че чашките също са Shimano. Горе-долу по това време излизат на мода и компоненти, боядисани в крещящи неонови цветове. Обърнете внимание на чудноватото устройство при колчето за седалката – тази пружинка е помагала като се сваля седалката при спускане, после бързо да се вдигне точно до предишното ниво. Наричала се е Hight Rite е била разпространена при почти всички модели от края на 80-те и началото на 90-те години.

90-те години са периодът на „омекотяването“ на колелата. Първо масова популярност добиват амортисьорните вилки, след това и задното окачване. Отделни „самоделки“ с двойно окачване се появяват още през 80-те години. При окачването се взаимстват много технологии от мотокроса – почти всички „изобретатели“ на амортисьори за маунтин байковете са свързани тясно и с моторните спортове. Типичен пример в това отношение е Боб Фокс, собственик на едноименната компания за вилки и задни амортисьори, която и досега прави продукти за окачването на моторите. Задният амортисьор на снимката е един от първите му модели за байкове, показан през 1991г. Прави впечатление, че той е с въздушна пружина и маслено смекчаване – първоначално и вилките са тръгнали от такава технология, после са я изоставили, за да се върнат към пневматичната пружина отново в края на 90-те и началото на нашия век. През 1991г. все още не е имало компании, които да произвеждат за пазара байкове с двойно окачване, имало е само прототипи. С други думи Боб Фокс е изпреварил производството на колела с двойно окачване с цели 2г., затова не е чудно, че и досега държи едно от водещите места на пазара за такива продукти.


Няколко думи за началото на колоезденето

Това е първото по-известно колело в света – двуколесното изобретение на барон фон Драйс, което той създал през далечната 1817г. (Още около 1790г. във Франция се появила играчка за възрастни богаташи, която била с две колела и без педали, т.е. принципът бил същия като при колелото на фон Драйс, но последното добило по-широка популярност и останало в историята като първото успешно подобие на велосипед). Това превозно средство с две еднакви по размер колела, предното от които можело да завива, било направено изцяло от дърво и се задвижвало чрез отблъскване с крака от земята. То било подходящо за каране единствено по добре утъпкани и равни паркови алеи, където осигурявало малко по-голяма бързина на придвижване от човешкия ход. Макар че предизвикало голям интерес, колелото на барон фон Драйс останало само едно краткотрайно увлечение за своето време.

Следващото двуколесно превозно средство видяло бял свят през 1855-1865г. и за първи път то било наречено велосипед (което на френски означава „бързи крака“). В него имало принципно нов елемент, а именно педалите, които били закачени към главината на предното колело. И тук всички елементи били от дърво. Като добавим и факта, че устройството на „велосипеда“ позволявало наистина сравнително бързо придвижване по тогавашните разбити почвени пътища и улици, не е чудно, че той останал в историята и с наименованието „boneshaker“ (което се превежда горе-долу като „раздрусващ костите“).

Скоро след това се появил трети представител на байковете, а именно „високото колело“. При него педалите отново задвижвали предното колело, което било меко казано несъразмерно със задното. Причина за големия размер на предницата било откритието, че така с един оборот на педалите се изминавало по-голямо разстояние. След това се оказало също, че дългите спици правят карането доста по-меко. И докато качването на високото колело не било елементарно упражнение, то падането от него било твърде лесно и страховито, защото високият център на тежестта допринасял за лесното дисбалансиране на возилото при среща на предното колело с някое напречно препятствие. (Често такова са били домашните кученца, изведени на разходка из парка. Може би затова четириногите приятели на човека и днес не обичат да го виждат на колело).

Като се замисли човек, първите велосипеди са били именно маунтин байкове. Те са се използвали като ATB=All Terrain Bike=байк за всякакви терени, защото тогава се е карало единствено по пресечен терен! Още не е имало асфалт и дори паважът се е срещал рядко. В края на 18 век колелото придобило широка популярност и сред двата пола, а в името на удобството и сигурността се появили цял куп нововъведения. За да се намалят паданията размерът на колелата бил променен и предното станало по-малко от задното, като педалите били прикрепени към последното. С подобен велосипед един смелчага се спуснал по стълбите на Капитолия във Вашингтон, за да демонстрира безопасността му. Този човек ще да е бил един от известните фрийрайдъри на своето време. Скоро след това производителите започнали да прикрепят курбелите не директно към главината на колелото, а към „средно движение“ в рамката, откъдето въртеливото движение се предавало до задното колело чрез верига. Постепенно се появили и първите дизайни с предно или задно окачване (още преди повече от 100 години!), а изобретението на Дънлоп – пневматичната гума – открило нова ера за колоезеденето (и за останалите колесни превозни средства). Други големи подобрения били скоростите – първоначално вътрешни (в задната главина) , а след средата на 20 век и външни (с дерайльори).


Други интересни факти:

– В момента по света се карат повече от 1,6 милиарда колела, като годишно се произвеждат повече от 100млн. бройки.

– В края на 19в. едно хубаво „високо колело“ е струвало между 75 и 125 долара, при положение, че специалист в дадена област е взимал по 25 цента на час.

– Велосипедите са дали един от първите тласъци в еманципацията на жените в края на 19 и нач. на 20в. Колоезденето е една от първите области, в които дамите имат равни права с господата.

– първият самолет (може би е по-точно да кажем летателен апарат, подобен на самолет) е бил направен в работилница за колела.

– през 1895г. по официални данни в света е имало над 300 производители на велосипеди.

– през 1911г. французинът Жони Панел прави първият заден дерайльор, при това с команда с индексирани предавки.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>