|
|
Билото над с.Войняговци – с. Бакьово Явор Стоянов Това е част от ХС маршрут който може да бъде използван като етап от преход от Софийска към Голема планина или като вариант при обикаляне из Софийска планина. От крайната точка –Бакьово, може да се насочим на изток към долината на р.Елешница с прибиране през Локорско или Кремиковци. През с.Ябланица ще достигнем до в.Мургаш. През с. Огоя, към х. Лескова и от там към Бов или Лакатник. Ако поемем на запад от Бакьово може да се върнем на Билото през с. Батулия, покрай в.Гола Глава, или да слезем до Реброво и от там да се приберем с влак, по шосето или през Луково и Ромча през планината. Дължина: 6,9км Денивелация (изкачване): 150м Денивелация (спускане): 550м В този участък вода за пиене няма. Техничните участъци са общо взето по избор, а маршрутът като цяло е лек. Най–директният път за достигане до изходната точка е от с. Войняговци. За осем километра се изкачваме до Билото през местността Ръждавица. Маркер ни е старият пилон за знаме пред съборената постройка при сливането на пътищата от Войняговци и главния билен път. Поемаме надясно (изток) и след 0.4 км сме по левия път. Обхождаме връх Дебели дел(1130 м.н.в.). Пътят навлиза в гората, настилката е земна. При 1.25км пропускаме отбивка вляво. Понасяме се по нанадолнището. Няма за кога да сваляме седалките защото след 600 метра излизаме на равна полянка. Следваме очертания път, който подсича леко ската. Ту се катери леко, ту се спуска. Настилката е песъчлива с дребен чакъл. При 2.3км пред нас се ширва открито било, примамливо подканящо ни да го изкатерим. Нагоре–надолу и в крайна сметка достигаме до връхче, увенчано с паметник на убити ятаци. Той е на 2.95км от началната точка. От там започваме скоростно спускане по открития терен (даже на 3.3км има скокчета). При 3.4 км достигаме премката. Тук пътят е леко прикрит, но трябва да поемем вдясно. Пътят продължава по-равен и по-ясно очертан. При 3.75 км преминаваме покрай старинна къщичка. Караме върху килим от диви ягоди. Вече може и да свалим надолу седалките. Пътят е сравнително широк с почти постоянен наклон. Ако сте начинаещ байкър и в началото не можете да завивате в серпентини, то до края на спускането със сигурност ще сте усвоили това умение. Пътят предлага и различни предизвикателства държащи ни нащрек – съчки и клони, камъни, улеи, резки завои. И както всяко хубаво нещо и това има край. На 6.9 км от началната точка излизаме на шосето при с. Бакьово. Някои отстояния от крайната точка: |
|
| Коментари по темата | Още маршрути |