Подгумер - Билото

Явор Стоянов  

Това  е най–тежкия вариант за достигане на билото. Стръмни участъци се редуват с наклони от 30% в края на катеренето. Пътят е земен, на места с камъни, на други покрит участъци с шума и борови иглички. Вода за пиене по пътя няма. Подходящ е за крос-кънтристи, подготвящи се за по–сериозни карания. Пътят не представлява особен интерес за спускане, тъй като освен стръмнините не предлага други технически предизвикателства, освен ако не търсим чистата скорост.

Началната ни точка е последната спирка на рейса в с.Подгумер. Тръгваме по асфалтовия път нагоре. При табелката за края на селото хубавият асфалт продължанва вдясно, а ние тръгваме по разбития нагоре. Пропускаме една отбивка вляво. Леки изкачвания се редуват с равни участъци. Караме през вилната зона на селото. Може да следваме и синята маркировка, макар че е доста нарядко. След километър и половина пътят се разделя, като „оригиналният” (със синята маркировка) тръгво надясно. Ние поемаме наляво. Леките изкачвания започват да се редуват с по-трудни. На 3.35 км достигаме до високоволтовия електропровод. Оттук започва трудното.

Леките изкачвания изчезват за сметка на трудните. До края има и 4 изключително стръмни участъка с над 30% наклон, за щастие кратки.

На четвъртия километър пропускаме отбивка вляво, по нея също ще стигнем до билото. След поредното изкачване се появяват и приятни спускания, но за съжаление краят на катеренето още не е дошъл. Внезапно изкачаме на билния път. Наляво пътя води до вр.Гола Глава (1102м н.в.), с.Гниляне, с.Луково, с.Батулия. Надясно сме към Подгумер (маркираният път е подходящ за спускане), Войняговци, Бакьово, Локорско и Кремиковци.