Подгумер - Луково

Явор Стоянов  

Приятно ХС каране със средна до висока степен на натоварване при изкачване с продължителност 7.5км и продължително 9 км скоростно спускане по земен горски път. Вода за пиене има малко след средата на маршрута.

Пътят от с.Подгумер до билото на Софийска планина през Средния рид е най-приятният за изкачване. Пътуването по него събужда истинското усещане за планината. За начална точка избираме североизточния край на селото, където свършва улица „Татар махала”. При края на асфалта завиваме на изток и поемаме нагоре към овощната градина. С два разтеглени завоя земният път ни извежда на ръба на пясъчната кариера (0.7км). Наклонът е лек и приятен, пътчето върви между виличките и при 1.4км влиза в боровата гора. Изкачваме постепенно, като на места се появяват и кратки стръмни участъци. Гората от лявата ни страна е широколистна, а отдясно иглолистна. При 2.8км пътят изненадващо започва да се спуска. При 3.0км минаваме под стълбовете за високо напрежение. При 3.4км достигаме до реката и я преминаваме по дървеното мостче. Пътят обръща посоката си и започва да се изкачва с широк завой.

Започва да се усеща стръмнината. При 4.5км отново минаваме под стълбовете за високо напрежение, но този път вече сме набрали солидна височина. При 5.5км внезапно изкачаме на билото на Средния рид. Пред нас се откриват гледки към зелените чукари на планината,  но нас ни чака още катерене. Къде с каране, къде с бутане се добираме до върха над местността Преслапа (6.2км). Тук може да кажем, че мъките почти са приключили. Хвърляме се в едно 500 метрово стремително спускане и пътят ни се слива с „маркирания” път, свързващ с.Подгумер с билото.

Следва почти километър изкачване и вече сме на билото.

Поемаме по червената маркировка вляво (на север). Ако я следваме до края й, ще стигнем до с.Батулия. Спускането е изключително приятно като наклонът е лек, а на места и по-стръмен. Има дори участъци с леки изкачвания. След 10.5км от началото достигаме по билния път до разклон. Вдясно ще слезем в махалата Сирман на с. Батулия. Направо след 0.5км ще може да изкачим вр.Гола Глава (1102 м.) и да слезем в с.Батулия.

Наляво поемаме към вр.Турска могила и с.Луково. Пътят е изключително приятен, покрит с много мека зелена трева. Минаваме през малка махаличка. Заобикаляме едно хълмче, на което има виличка и вятърен генератор. На това място има чешмичка вдясно от пътя (11.5км).

Следва последното кратко изкачване и докато се наслаждаваме на гледките, пътят се понася надолу. Караме през гора в стръмни серпентини. Тези с хубавите спирачки и повечко кураж може да покажат чудеса от храброст по здравия наклон. Настилката е основно земна, но има и дребни камъчета, на места по пътя се срещат незначителни изравяния. Появата на вилички и преминаването на пътя в асфалтов ни подсказват, че наближава краят на удоволствието. Но не и преди да се юрнем с над 60км/ч по гладкия (не като в София) асфалт. Все пак трябва да сме нащрек за пешеходци и катерещи се автомобили. Краят на приключението е при моста над р.Искър на шосето София – Своге.

Вариантите за прибиране са с влак от гарите Луково или Реброво или на самоход по шосето (23 км до София). Или пък, ако не сте се наситили на катерене, да минете по маршрута Луково – Ромча – гр.Нови Искър през планината. Цялото мероприятие София (шосе) – с.Подгумер(земни пътища) - с.Луково – София (по шосе) ми отне (по–соро ми даде) по-малко от 4 часа. От тях чисто каране 3 часа и 1 час бране на мащерка. Изминато разстояние – 60 км.