Войняговци - Билото - Подгумер

Явор Стоянов   Явор Стоянов

Село Подгумер е второто село след Гниляне по протежението на Северната дъга. Разположено  е в подножието на Софийска планина. Отстои на 17 км от Централната гара на гр.София. До него може да се стигне и с автобус 21/22 от автогара Орландовци. От селото към билото  на Софийска планина тръгват два основни пътя с няколко разклонения и сливания. Някои от тях са подходящи за качване, други за спускане. Разстоянието по тях до билото е между 7 и 8 км, а денивелацията между 400 и 500 метра.

Село Войняговци се намира на 2 км източно от Подгумер. От него към билото тръгва един основен път. Маршрутът ще допаднат на любителите на ХС, обичащи катеренето и спускането. Карането по равно почти отсъства.

Тръгваме от последната спирка на рейса в горния край на с.Войняговци.

Пътят е асфалтов и доста стръмен. Пропускаме отклоненията вляво и дясно. След 1.3км стигаме до трафопост отляво на пътя. По–хубавият асфалт продължава наляво, но ние сме нагоре по разбития път. Редуват се няколко стръмни участъка с по–равни. На втория км от селото минаваме под електропровода с високо напрежение. Тук сме на 800м н.в.

Следва още малко катерене и излизаме на обгледна полянка под един връх.

Тук имаме два варианта. При първия по най–добре очертания път леко обхождаме върха от южната страна в посока изток и го изкачваме. В този случай катеренето е малко повече. При втория вариант тръгваме по левия път и подсичаме върха от запад. По този път се задържат повечко локви.

Пътищата се сливат малко преди местността Ръждавица. Тя е мястото за събор на с.Войняговци. Има фургон, оставен за нуждите на ловната дружинка. Дотук сме изминали малко над половината път до билото и сме на 900м н.в. В продължение на километър следва почти равен участък от пътя. Пред нас има ново предизвикателство. След завой наляво пътят тръгва стръмно нагоре. Преодоляват се 100 метра денивелация, най–вече с бутане, но това е и краят на изтезанието. 

Скоро се разполагаме на билна полянка до основите на разрушена постройка. Наслаждаваме се на гледки към Витоша, Рила, Голема Софийска планина и Мургаш. Надясно (изток) са пътищата към вр.Готен, с.Бакьово, с.Локорско и Кремиковци. Наляво (запад) е нашият маршрут. 

Маркировката вече е червена. Караме през гора, като пътят все успява да намери как да тръгне нагоре. Стигаме до разклонение, указано със синя маркировка и евентуално табела (ако още стои) за с.Подгумер. Истинското удоволствие започва с достигането на гола стръмна поляна, в дъното на която се вижда малка постройка. Пътят е  сравнително гладък, покрит с дребни камъчета и пръст и позволява да забравите за спирачките. Скоростта е висока. След почти километър спускане следва успокояване на страстите, караме по равно през гората. И ето, че стигаме до черешката на тортата.

Пътят излиза от гората и започва да се носи надолу през едри скали, завойчест, изровен, техничен. Един километър неподправено удоволствие!

Следва горски участък, в който редуваме въртене и спускане през вилната зона. С наближаване на селото пътят става чакълест, но и наклонът подходящ да пуснем спирачките. 

Тези, които се придвижват на самоход от София, имат още една опция. При излизането от гората поемаме по първото отклонение вдясно. То е преди хубава виличка с ограда от лепени камъни. Така ще удължим спускането с още 3 км и ще излезем в с.Гниляне. (Този участък е описан в „Кънтри Северна Дъга”). 

За тези, които ще се връщат до с. Войняговци, пътят продължава от последната спирка на рейса. Вляво стръмно спускаме по първата пряка и караме до края на асфалта на ул.”Татар махала”. Завиваме по уличката вдясно и при свършването на асфалта продължаваме по земния път към края на овощната градина.

При достигане на овощната градина, тръгваме по пътя надолу (юг) и се спускаме през полето до перпендикулярен път, свързващ селата Подгумер и Войняговци. Няма опастност от объркване, тъй като целият ландшафт се вижда като на длан. Равният път между селата е прекъснат от стръмно спускане в долината на поточе. Следва кратко катерене и след 400м сте в с.Войняговци.