Десетте най-добри нови пътеки за МТБ-БГ през 2017 г.

Миналата година за пръв път направих подобна обобщаваща статия и тя изглежда се хареса на публиката – едни си припомниха хубави карания, други се сдобиха с идеи и планове за такива. Сега мисля да повторя упражнението, като отново ще започна с важното уточнение, че тук става дума само за пътеки, които са били нови за мен, т.е. които съм описал/публикувал или карал за пръв път през 2017 г. и които горещо ви препоръчвам да пробвате, защото има какво да предложат като разнообразие и емоции. Към тези от тях, за които има публикувано описание, ще намерите и линк. Пътеките не са класирани, просто са изброени, като е следвана приблизително хронологията на описването/карането им.


Горна Брезница 4

За мен лично тази пътека е едно от най-важните открития в района над Кресна, защото за разлика от повечето други пътеки там, е хем с по-малък наклон (продължително време подсича склона хоризонтално, ту леко нагоре, ту леко надолу), хем е по-дълга и по-лесна, така че осигурява по-дълго каране и подходящо за по-широк кръг от хора. В последната си част е и достатъчно технична – за тези, които са свикнали да очакват това от Югозапада.

Освен с тези особености, пътеката е ценна и с това, че добавя още една възможност за комбиниране с други пътеки и маршрути, за да се запълни цял ден с хубаво каране.

Началото ѝ е малко трудно за намиране, така че е наложително при карането да използвате GPS навигация.

Описание ще намерите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/4870-gpstrack-2017-gorna-breznitsa-4.

Полена 1

Пак от същата серия зимни карания в Югозапада изскочи и тази кратка и леснодостъпна, но изключително забавна пътека по песъчливите хълмове над с. Полена. В тях се крият още няколко пътеки, надлежно описани, но първата ни находка е с най-добър баланс между техничност и ритмичност, т.е. мнозина ще могат да я карат, по-неуверените може да се затруднят тук-там, но пък напредналите в никакъв случай няма да скучаят.

В чист вид карането е съвсем кратко, така че едва ли ще биете път до с. Полена само заради него. В цитираната сборна GPS следа обаче можете да намерите още много маршрути, с които да комбинирате за запълването на цял ден.

Иначе описанието на пътеката и достигането до нея е тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/routes/4854-route-2017-polena-1.

Видео можете да гледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/trails-video/4929-trails-video-2017-polena-1.

Скребатно – Господинци

Великолепна пътека, но не за всеки! Причината е, че вече рядко се ползва от местните хора и е пообрасла, така че на места е трудна за намиране и трудна за провиране. Препоръчвам ви да я следвате задължително с GPS и с дълъг панталон или дълги наколенки. Ако не обичате пущинаци и дивотия, тогава това не е вашата пътека. Но ако обичате, можете да се насладите на спускане с дължина няколко километра, разнообразен терен и изключително красиви панорами във всички посоки.

Подробно описание с още много снимки можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/4918-gpstrack-2017-ognqnovo-skrebatno-gospodintsi.

Банско | Мъртвото куче

Макар че бях карал тази пътека преди няколко години, тази пролет ме заведоха отново на нея и я видях с други очи. То и тя се е променила, де – вече се ползва доста, има нови участъци, а и с АМ/ендуро велосипед е по-различно, отколкото с твърдак. За съжаление не бях взел GPS-а си, т.е. нямам я описана подробно в маршрут, но затова пък можете да гледате видеото от нея, в което има и GPS следа (която обаче е обърната, т.е. ако я ползвате, трябва да я карате в обратна посока):
http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/trails-video/4778-trails-video-2017-bansko-dead-dog

Лъки | 101 серпентини

Без никакво съмнение, това е една от най-трудните пътеки, които съм карал не само през 2017 г., а изобщо. Трудна почти до степен на некараемост, но в същото време изключително „зарибяваща“ – от тези, при които си готов да се върнеш отново и отново, за да пробваш някоя крива серпентина. В общи линии точно това и правехме по време на уникалното състезание „101 sерпентини“ (аз поне не знам за друго такова където и да е).

Пътеката категорично не е за всеки! Трябва не само да имате много добри умения с велосипеда, но и да обичате криви, ама много криви пътеки. Тук няма да намерите нито скорост, нито дропове, нито т.нар. flow, но ще намерите една дузина предизвикателства на ръба на възможностите и на ръба на склона, което гарантира и адреналин, и умора като след фитнес!

Описание на маршрута има тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/5333-gpstrack-2017-101-serpentini.

Перпендикулярна вселена 11 | Пътеката от Вълчи камък към с. Гьоврен

Както обикновено, пътеките от ПВ-то могат с лекота да запълнят цялата статия, но нали в момента е модерно да се говори за мултикултурализъм и плурализъм, затова ще представя родопския натурализъм само с две извадки, едната от които е пътеката от местността Вълчи камък над с. Гьоврен до въпросното населено място. GPS следа от цялата одисея в Родопите ще публикуваме скоро, ака че оглеждайте се не само за тази пътека. За мен тя бе хубава с разнообразието си – започна с „истеричен“ черен път, по който летейки с 30-40 км/ч човек внезапно откриваше изненада след изненада. Пътеката продължи през рехава горичка с множество линии и минаване на скорост и на косъм покрай дърветата, за да излезе на открит ронлив склон, където имаше и серпентини, и прагчета. А след селото се оказа, че има и продължение с още серпентини и заигравки между градините и нивите на хората.

Реклама

Перпендикулярна вселена 11 | Последната пътека към Смолян

Другата причина да си наложа подобно самоограничение относно присъствието на Перпендикулярната вселена в тази статия е, че някои от най-хубавите пътеки в нея ги бях карал (даже неведнъж) преди това. Като пример мога да посоча пътеките от двете страни на с. Мугла – абсолютни родопски класики, които биха намерили мястото си тук без никакви уговорки, ако бяха нови за мен.

Точно това мога да кажа за последната пътека в последния ден, спускаща се от седловината между вр. Ковалова чука и Харамийски връх  към кв. Средок в Смолян – тя бе съвсем нова за мен, но влиза в топ 10 за изминалата година без грам колебание. Въпреки че бе в края на едно 5-дневно приключение и бе предшествана от уморително бутане и носене в топлите следобедни часове, когато отпуснахме спирачките по нея, я взехме на един дъх, макар и с полусхванати ръце и крака в края ѝ. Беше толкова хубава, толкова филмираща, че на никого не му се спираше нито за снимки, нито за почивка. Така си и останахме без снимки, но с чудесни спомени.

Мечи чал – Чепеларе | Брус Ли

Трасето за спускане над Чепеларе, което за ендуро състезанието Elevation 999 бе разделено на два специални етапа, е едно от най-добрите, по които съм карал. Супер разнообразно, редуващо скоростни секции (където човек може да достигне дори над 70 км/ч) със стръмни и технични участъци, виражи и скокове, то ще се превърне в задължителна част от програмата ми при всяко следващо посещение в Пампорово. Впрочем една от големите новини в началото на 2017 г. бе именно тази за обединяването на Пампорово и Чепеларе в единна байкпарк зона.

GPS следа за „Брус Ли“, както и за другите пътеки от Elevation 999, можете да свалите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/5539-gpstrack-2017-elevation-999.

Връх Конгур – Петрич | Етапи 1, 2 и 3 от Петрич ендуро 2017

Строго погледнато, става дума за няколко различни пътеки, но те следват буквално една подир друга, така че на практика човек може да направи едно цялостно спускане от самия връх Конгур (1951 м н.в.) до град Петрич (около 200 м н.в.). Ако сте бързи в сметките, вече сте разбрали, че тук говорим за нещо епично, а на живо е още по-добро, уверявам ви!

Пътеките над Петрич са изключително разнообразни, а тези в по-ниските части (под хижа „Конгур“) са в добро състояние за каране дори през повечето зимни дни. За мен лично изцяло нова беше високопланинската пътека от върха до хижата. Тя е технична, спъната, стръмна и ронлива – признавам си, че в състезанието ми дойде в повече, защото нямаше как да си почивам, но иначе е от типа пътеки, които обичам много, включително и заради въздушното усещане от това да си над горите и почти на едно ниво с облаците. Надолу обаче нещата стават още по-хубави! Повява се горска почва, скоростта се вдига, завоите стават пристрастяващи… Не познавам човек, който да не се е влюбил в пътеките от хижа „Конгур“ надолу!

Описание на всички етапи от състезанието има тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/5647-gpstrack-2017-petrich-enduro.

Видеозаписи от Милан Дмиво на всички етапи можете да гледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/trails-video/5616-trails-video-2017-petrich-enduro-milan-dimov.

Ендуро Гарванец | Втори етап

Врачанското несъстезателно ендуро събитие в края на сезона заслужава награда за цялостен принос в опознаването на Врачанския Балкан с велосипеди. Всяка от пътеките в него заслужава място в тази статия, но тъй като пропуснах „заглавната“ пътека Гарванец, вместо нея тук намира мястото си втори етап заедно с придвижването от хижа “Пършевица“ до началото му от седловината между вр. Бук и вр. Ушите. Става дума за комбинация от пътеки (и малко черни пътища) с дължина няколко километра и изключително разнообразен терен – от туфи и скрити камъни по голия склон след вр. Кръстанова могила през камъни и шума, чакъл, по-едри скални плочи, още камъни и шума в по-ниските горски части и така чак до края. Над Враца лесни пътеки май няма, но донякъде може да се приеме, че тази е най-леката сред всички трудни.

Данни за нея, а и за останалите, които не са по-лоши, можете да намерите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/gpstracks/5739-gpstrack-2017-enduro-garvanets.


Снимки: Любомир Ботушаров, Христо Смилков

Ако желаете да изпратите маршрут или GPS следа за публикуване в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани в тази статия: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.


Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>