Начало Пътеки По пътеките Треска за злато над Полена
Треска за злато над Полена
Написано от Любомир Ботушаров    Сряда, 25 Януари 2017 16:54    Печат

Казват, че алчността е порок, и сигурно е така. Но в един или друг момент тя e била и движеща сила. Златотърсачите в Северна Америка навремето са открили, проучили и заселили огромни площи от континента, гонейки късмета си в търсене на богатства. Навярно нещо подобно тласка и някои от нас да търсят непрекъснато нови и нови пътеки...



Ето например района около с. Крупник и с. Полена. Ако разгледате рубриките "Маршрути" и "GPS следи", ще видите, че там са на разположение поне десетина пътеки, до една хубави, технични, някои по-лесни, други извънредно трудни. Има каране за цял сезон и никоя от тях не ми е омръзнала, даже вече съм ги позабравил, защото не съм карал по тях от поне две години. И въпреки това, когато времето в София застудя и магистрала "Струма" се превърна в път на спасението към по-топлите и безснежни части на страната, аз не гледах познатите ми пътеки. Теглеше ме към нещо ново и непознато. Откритите вече златни жилки са все така ценни, но алчността за още богатства ме увлича към места, където кирките ни, пардон, гумите ни, още не са забили грайферите си в песъчливата почва.

Над с. Полена, оттатък реката, има едни нагънати хълмове с жълто-червеникава суха почва, които от години заглеждаме при каранията от другата страна, откъм Крупник. Щуров ги нарече "Малката Юта" заради сходството в цвета и релефа, макар че разликите са повече - и във височината, и в растителността, която изглежда по-скоро "калифорнийска". Често сме се питали дали по улеите и ридовете, оформени от водата и вятъра в тези пясъчници, не се крият пътеки, или теренът е по-скоро само за фрийрайдъри. В края на 2016 г. назря моментът да си отговорим на този въпрос.

Както обикновено, групата златотърсачи (а може би храстотърсачи) набъбна бързо, така че денят обещаваше да е забавен. Ако сте чели романи или гледали фирми за Дивия Запад, вероятно знаете, че авантюристите, търсещи щастието в новите земи, често са променяли първоначалните си планове - било заради възникнала опасност, било заради долетяла отнякъде новина за откриването на нови залежи на място, различно от първоначално набелязаното.

Реклама

И ние така, поемайки нагоре по черния път над с. Полена, още на първия важен разклон се оставихме във вещите лапи на Щуров, който ни наговори сладки приказки за една от многото влахински пътеки, намираща се точно в обратната посока на първоначалните ни планове. Е, трябваше за нея да се изкачим и 2-3 пъти по-високо, но това са дребни подробности, особено в началото на деня.


После се оказа, че и самото достигане на пътеката е със спускане по едни голи ливади, където някога някой може и да е минавал, но последно го беше правил само Щуров! Ние като добри овчици го следваме и кой знае, може би някой ден и по този склон ще има истинска пътека. Засега има само поляни. Полена, поляни... някак си логично е.


Пътеката се появи заедно с първите признаци за човешко присъствие - купите сено. Според местния съгледвач Щуров дирите ѝ водят към махала Брестово, но са добре прикрити от буйна и на места бодлива растителност. Може би ще трябва някой ден да завладеем и тази територия (с помощта на ножици и триони), но засега я оставихме на местните диви прасета и насочихме "конете" си по ясната и добре оформена следа покрай дерето, още повече, че зад гърба ни ненадейно запръска дъждовен облак.



Пътеката покрай р. Потока на вид е измамно лесна, но на места е и доста страшничка - с винаги хлъзгава настилка и застрашително дере от дясната страна. Поне е достатъчно широка, така че човек да си подбере линия или да може да спре и да слезе от байка при нужда.


В крайна сметка пристигаме в индианска нишка в махала Потока, където групата ни дори се раздели на две. Истинските авантюристи (Милко и Щуров) драснаха направо през коритото на реката, за да търсят пролуки в храсталаците отвъд нея, а пък останалите поехме по утъпкания път за второ изкачване към махала Добрин, където всички се събрахме отново и продължихме по начертания предварително план. "Малката Юта" ни очакваше!


След няколко лирически отклонения стигнахме до една от най-ясните пътеки, които бяхме набелязали. Всъщност оказа се, че тя се разклонява на поне три други пътеки, но ние избрахме правилото да следваме билото, където в меката песъчлива почва освен нас бяха оставили следите си и един-два мотора. Това винаги е добър знак!



Както обикновено се случва, по най-хубавата пътека направихме най-малко снимки! С думи ми е трудно да ви предам игривия ѝ характер...

Първите няколкостотин метра са прави и почти равни, след това пътеката започва да пълзи като змия, подсичайки един от хълмовете в гънките му, за да се спусне стремглаво по един от ръбовете в околностите на Полена. Интересното е, че пътеката се оказа много по-лесна от очакваното - почти навсякъде наклонът бе лек до умерен, а почвата по-стабилна от обичайното за района, но заради това, че ръбът е сравнително тесен и периферното ни зрение засичаше изчезващи склонове и от двете страни, останахме с приятното усещане за фрийрайд. Само в последните 40-50 м теренът стана наистина стръмен, труден и ронлив, което не бе особен проблем.


Пробвахме се да избутаме обратно до билото по други пътеки, за да ги маркираме за следващо каране, но така стана, че в крайна сметка се изкачихме по тази, която току що бяхме спуснали. На повечето места дори се караше, което доказа, че наклонът ѝ наистина не е никак страшен.


Когато стигнахме до билото, изви остър, студен вятър. Зимата напомняше за себе си. Пооблякохме се и се оставихме на вихъра да ни отвее в североизточна посока, където вече бяхме карали, но само колкото да разберем, че има още няколко пътеки, спускащи се от двете страни на рида. Избрахме отново една от основните, която се оказа изключително лесна и приятна - нормално, като се има предвид, че някога е била черен път.


Завършихме деня в изискания saloon на с. Черниче, напълнили джобовете си с късчета самородно злато и доволни от поредната златна жилка, която открихме и за чието пълно разработване ще са необходими още едно-две карания. Ако ви блазни идеята да се включите в някое от тях, следете форума на МТБ-БГ! ;)


Снимки: Димитър Щуров, Милко Костов, Любомир Ботушаров

Още снимки от карането, както и тези от статията в по-голям размер, можете да разгледате в този албум: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/polena-gold-rush.

Ако желаете и вашите разкази за интересни карания да бъдат публикувани в MTB-BG.com, свържете се с нас на info@mtb-bg.com или използвайте някой от начините, описани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.



Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Сряда, 25 Януари 2017 18:23 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори