Начало Пътеки По пътеките По пътеките на Ла Палма - 5 х ”Б”
По пътеките на Ла Палма - 5 х ”Б”
Написано от Ичо Николов    Сряда, 12 Октомври 2016 17:01    Печат

Ла Палма, един Канарските острови в Атлантическия океан. Когато Ману от Балканче ми разказваше за времето, през което е работила там, ми звучеше като нещо далечно и екзотично. И си е така! Не беше трудно обаче пролетта да се окажем там. Идеята беше да направим една седмица хубаво каране по пътеки из целия остров. От редовните каращи с Байкария бързо и лесно намерихме няколко приключенци-пътешественици с добри умения в карането, за да споделим това пътуване. Още приятели от Унгария и Англия направиха групата малко по-цветна.


Със слизането от самолета усетихме, че попадаме в рая. Топло време, плажове, палми, завидно спокойствие и липса на всякакво бързане. С пътуването до северните брегове, където карахме първите два дни, разбрахме какво значи баранко (barranco – дълбока клисура, издълбана от река в магмените скали). Пътят, както и пътеките ни, пресичаха много такива, надооолу и нагоооре. Респектирани бяхме от стръмните склонове на острова, които много бързо се спускаха от над 2400 метра до океана. На места отвесни, на места в джунгла, на места във вековна иглолистна гора. Мислехме си: „Какви ще са тези пътеки тук в тези стръмни склонове?”. После и видяхме една от тях, предвидена за първия ни ден каране. От перспективата изглеждаше все едно е вкопана в отвесната скала. „Утре ще видим. Няма да сме първите минали по нея...” – и се насочихме към сглобяването на колелата.

Реклама


Първото ни място за нощувка беше малко усамотено, диво и отдалечено. Само един тесен и криволичещ път, врязан в  отвесните скалисти склонове, го свързваше с цивилизацията. Басейн, уютни стаи и шума на океана, приятна и развълнувана компания. Идилия.


Първите два дни бяхме по пътеките на дивите и безлюдни северни склонове на острова. Поради по-влажния климат, причинен от океанските пасати и стръмните склонове, няма големи населени места. Виждат се само малки махалички, накацали на ридовете между баранкотата. В една малка и развеселена от местни музиканти кръчма за пръв път хапнахме бокадийо (bocadillo  - испански сандвич). Почерпихме и питомния местен гарван Кармело. Последваха 1000 метра спускане по пътека – предизвикателна и разнообразна, чак до морето. Спуснахме и въпросната пътека, дето ни „уплаши” на пристигане. Зидана преди векове, за да свързва пристанището със махалата горе, зидана с камък, с много обратни завои, въздушна и красива. От първия ден разбрахме, че сме дошли на училище по серпентини (switchbacks). То по тези склонове няма как иначе.


Вторият ден започна с трансфер до обсерваторията, разположена почти на най-високата точка на острова. Заради чистото небе това я прави най-значимата обсерватория в Северното полукълбо. По пътя спряхме за кафе и там за пръв път опитахме баракито ( barraquito – тамошна напитка с кафе, но с няколко други млечни екстри, включително и ром). Е, от тогава не спирахме да го търсим навсякъде, заради малко топъл ром, който веднага усещаш в кръвта си. От обсерваторията последва близо 2000-метрово спускане по различни пътечки до пазарчето с местни фермерски продукти на Пунтагорда. Успяхме да вкусим различни екзотични неща, като сок от изцедена захарна тръстика, например. Последва едно дълго прибиране по дивото и пусто северно крайбрежие насечено от много на брой баранкота. Спускане, носене, портокали, дъжд  и така чак до мрак.


След уморителния и дълъг втори ден имахме за цел да направим спускане от най-високия връх на острова Рок де лос Мучачос (2426 м). От върха се прехвърлихме към другата страна на планината с едно незабравимо каране по източния ръб на кратера на вулкана Калдера де Табуриенте. Страхотни пътеки – в пясъци, камъни, над пропасти и стръмни урви, във вековни гори, и дори част от малък байк-парк, ни отведоха в цивилизацията – Лос Ланос. Център на най-голямата агломерация в западната част на острова. Там в къщичките около басейна, сред градина от авокадови дървета прекарахме и оставащите нощи.


След толкова много спускане и гледки бе време да се отдадем на глезотиите в цивилизацията –баракито, сладоледи, фрешчета, пресни салати, къпане, плажове, морски дарове, бира и разходки. И така цял ден.


Следващата утрин прехвърлихме основното било на острова и се спуснахме до столицата Санта Круз, по една зидана преди векове пътека. Приятно ни изненада изложбата на Себастио Селгадо GENESIS, която разгледахме с интерес (знаете го от филма на Вендерс “Солта на Земята”). Оскар, личния ни шофьор, ни върна до билото, за да направим още едно хубаво спускане обратно до квартирата. Акцент бе карането по реките от лава. Страхотно преживяване, особено когато завърши с ледена биричка на малкия градски площад.


Петият ден каране бе предвиден за „Пътеката на вулканите”, следваща най-южната част от билото на острова, изградено от изригналите през миналия век вулкани. Все едно си на Луната. Само наличието на иглолистни гори, океанът, показващ се зад всяко възвишение, и оформените от човека сред пясъците пътеки ни подсказваха, че все още сме на острова. 20-километровото спускане ни отведе и до най-южната част на острова – Фуенкалиенте. Залез и бира. Гледаме другите Канарски острови и си мислим дали и там ще е така хубаво.  Сигурни сме, питаме се кога ли ще отидем и там...


Последният ни ден каране ни предложи облачно време. Имахме план да тестваме и последната ни пътека  – тази на Джедаите (Jedey). След като излязохме от мъглите на билото, направихме и прекрасно спускане до плажа на Пуерто Наос. Плаж, бира и морски дарове. Какво му трябва на човека? Нейчо каза, че тази седмица е под знака на петте „Б” – Балканче, Байкария, баранко, бокадийо и баракито. Единодушно се съгласихме.


Така приключи краткото ни посещение на Ла Палма. Разбрахме защо местните с толкова любов казват „La isla bonita” – красивия остров. То си е така. Като част от рая си е, наистина! Със сигурност ще се върнем там…скоро! :)


Снимки: Ичо и Ману

Всички снимки от албума може да видите тук:  https://www.facebook.com/%D0%91%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-338452506191793/photos/?tab=album&album_id=1023968774306826

Карта на острова, включително караните от нас маршрути:



Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Петък, 06 Януари 2017 16:54 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори