Начало Пътеки По пътеките От Пей (Peje) до Плав (Plav) през Проклетия
От Пей (Peje) до Плав (Plav) през Проклетия
Написано от Владимир Владимиров    Петък, 25 Септември 2015 21:36    Печат


На 10 септември 2015 г. пуснах тема "Някой карал ли е в Косово?" и понеже никой не си призна, предполагам, че на мен се полага честта да споделя някакви впечатления от региона, за да послужат на други, решили да се пуснат натам. Още повече, че и на английски информацията е крайно недостатъчна, а в някои аспекти направо лисва. Ще се опитам да опиша карането си повече като съвети и препоръки, а не като пътепис. Забравих да взема фотоапарата със себе си, така че се извинявам за качеството на телефонните си снимки, опитах да пооправя малко нещата с Photoshop, но резултатът не беше впечатляващ.

В темата питах за маршрут в близост до Прищина понеже имах път натам, но след като не си харесах нищо в региона, се ориентирах на запад към Пей (Peje на албански или Пећ на сръбски). Силно препоръчително е да го наричате по албанския вариант, защото иначе може да не ви упътят. Колата оставих на платен паркинг срещу полицията за 3 евро на денонощие.

Първо да вметна, че Проклетия е планината, през която карах, и в този участък съвсем не отговаря на името си. Напротив, маршрутът (освен в близост до седловината) си беше 100% караем. Планината е на границата между 3 държави Албания, Косово и Черна гора.

За да влезете в Косово, ви трябва задграничен паспорт, валиден поне за следващите 6 месеца.

Ако сте с кола, зелената карта не важи за там, ще трябва да вземете застраховка на границата. Аз не я платих и забравих да попитам каква ѝ е цената, но мисля, че е от порядъка на 15-30 евро.

Силно препоръчително е да минете през Македония, понеже на сръбската граница може да откажат да ви пуснат. Дистанцията не е голяма но пътят е ужасен и колата отчете средна скорост 60 км/ч (от София през Прищина), а претендирам, че не съм от бавните шофьори.

Реклама

За Косовската част на Проклетия избрах да карам през Каньон Ругова (Rugova Canyon) и през него да мина границата към Черна гора. Там и започна голямото чудене и търсене на информация дали е възможно. Очевидно имаше път, но половината от мненията в интернет бяха, че КПП-то е затворено, другата половина - че са минали оттам. В крайна сметка реших да тръгна и да питам в местното районно, ако не може - да импровизирам на момента. Питах 3 пъти: на границата; полицаят, който ме спря, за да търси подкуп (предполагам) и в местното районно (двама полицаи, които стояха пред него). Всички те ми казаха, че мога да мина оттам. И докато първите двама можеха да не са ме разбрали какво ги питам, то в районното със сигурност бяха, понеже ми посочиха пътя и нивото им на английски беше над средното.

Така тръгнах да го изкачвам прохода по асфалтовия път някъде към 5 или 6 следобед. Трафикът беше много малко (в четвъртък), пътят тесен и епичен, вероятно най-добрият асфалтов път, по който съм карал някога.


След около близо 2 часа и 20 минути и няколко км катерене обаче, се оказа, че не съм преценил добре силите си. Беше започнало да се стъмва, аз си почивах за кратко до една чешма и имаше още около 4 км до границата, след която още около 25 през черни пътища и пътеки до Плав, Черна гора, където мислех да спя. Двама албанци спряха до чешмата и ми обясниха, че съвсем не е добра идея да продължавам, защото границата е затворена и може да ме арестуват (обясниха ми, че полицията ме е излъгала), имало много мечки и диви прасета, с които не съм искал да си имам работа, а също така и прекарвали нелегално емигранти през нощта и вероятно нямало да искат свидетели. След тази аргументация нямаше как да откажа поканата на единия от тях да пренощувам в лятната му вила.

Къщата беше малко по-нагоре по пътя и таман като стигнахме до нея, се стъмни. Махнах раницата, хапнах, отвори се приказка за Албания, Косово и местността, дойде комшията и само албанският му коняк можеше да направи още по-добра вечерта.

Даде ми някои полезни съвети. Макар и да ги няма на картите (Google и OSM), има много черни пътища в планината, които стават за каране - по някои от тях може да премине границата с Черна гора или Албания и после да се върне. В която и къща човек да пита, ще го приютят за вечерта, а ако няма никой вкъщи, може да види дали вратата е отключена и да се настани вътре, само трябва да си почисти след себе си. Къмпингуването отново ми обясни, че не е добра идея, дори ми показа снимки на болна мечка, която го беше допуснала на едва няколко метра да я снима и на един глиган, който беше заколил при самозащита... следващата снимка, разбира се, беше глиган на скара.

На следващия ден реших да продължа към границата и на място да реша дали искам да продължавам, с риск от проблеми с полицията и граничарите, или да се върна и да карам в Косовската част на планината.


Това се оказа КПП-то

На границата нямаше никой - нито от Косово, нито от Черна гора, така че реших да продължа, пък ако срещна граничарите, да се обяснявам. В крайна сметка имах валиден паспорт с печат, че съм влезнал легално в Косово, и лична карта, която ми е достатъчна, за да бъда в Черна гора. Реших, че от каквато и народност да ме спре граничар, ще имам какво да му покажа. На следващия ден се върнах по същия път и ме спря граничар, горски или полицай (така и не разбрах) на черния път и ме пита дали ще продължавам към Косово, признах си без бой и ме пусна без проверка. Все пак бих посъветвал всеки, който планира да мине през този проход, първо да пита в полиция, външното ни министерство, а най-добре и ако има нещо писмено - иначе ходи после да се обясняваш "ама той така ми каза". Маршрутът може да се направи и през 3 държави, като се добави и Албания, и в този случай може да е проблем, ако човек има входен печат в паспорта от Косово, излезе без печат в Черна гора, мине с лична карта към Албания и после се опита да влезе от Албания в Косово през КПП.

Около километър след границата изоставих асфалта и поех по черния път.


След няколко км се преминава през река (без мост), около 20-ина метра по-нагоре се тръгва по доста неподдържан черен път с остър завой вдясно и назад. След 20-ина минути има Т-образно пресичане с друг, по-добър черен път и по него се тръгва отново надясно. Като свърши гората, трябва да решите как да изкачите седловината срещу вас - може напряко с колелото на гръб или да продължите по пътя и да въртите серпентини, но във всички случаи това си е началото на бутането. Седловината е над колибите, които се виждат нагоре вдясно. Не мога да дам подробно описание по километри, така че по-добре си изтеглете gps следата.


Като се изкачите със сигурност ще искате да спрете за малко, защото гледката е невероятна. Тук наистина съжалявах, че съм забравил фотото. Надморската височина е около 1930 м, т.е. изкачването е малко над 1400 м.


Плав се намира на брега на езерото (на около 950 м н.в.), което се вижда. Така че оттук може и да се направи някаква свободна импровизация на маршрута, като каране по рида например. Аз реших да следвам маршрута, който си бях начертал и не съжалих за което. Едно от най-добрите ми спускания. Дали заради различната и интересна за мен атмосфера на чужд народ и държава, или заради неколкократната смяна на терена (стръмно спускане през поляна и скали, пътека-коловоз и черни пътища между колибите с наклонени коловози, които ставаха за перфектни за мен виражи) в рамките на няколкостотин метра, в края му бях ухилен до уши.


От Границата до Плав са около 25 км, но като време с почивките и бутането ми отне около 4 часа.

Ентусиастите може да си оставят багажа в Плав и да направят жълтата обиколка на ТОЗИ маршрут. Аз реших да врътна още 30-ина км по асфалт в долината и да видя как тече животът там. Накрая на обиколката спрях да пия бира в едно хотел-ресторантче AQUA на северната страна на езерото, непосредствено до него и определено бих го препоръчал.


Цените в Плав са сходни с нашите: спането е малко по-евтино, а храната малко по-скъпа.

Оттам вероятно може да се продължи към Албания през същата планина и прохода Qafë Vranicë - Plavë , но задължително преди това трябва да се направи проверка дали проходът е отворен и дали няма да има проблем с печата в паспорта. В сайта, който посочих по-горе, предлагат още доста маршрути в Черна гора.


Аз на следващия ден направих маршрута на обратно защото нямах повече време и се оказа, че вдълбаването на пътеката като коловози е достатъчно, за да опират педалите в долно положение. Така че последните около 400 м денивелация си бяха само на бутане. Определено би казал, че маршрутът в посока от Пей към Плав е по-приятен. От Плав до Пей ми отне около 4-5 часа. Иначе, понеже сега не хвърчах надолу, хората навсякъде ме поздравяваха, а на два пъти и ме поканиха в колибите (дървени къщи) за по кафе, кола, вода, храна и всичко друго, което можеха да ми предложат. От където предполагам и че биха ми предложили и да преспя, ако беше привечер. Или накратко, много готини и дружелюбни хора се оказаха и черногорците.

С това се надявам, че ще бъда полезен на някого, търсещ информация за района, но имайте предвид, че това е актуална информация към септември 2015. Докато търсих информация, попаднах на документ за стратегическото развитие на Косово до 2020 и отварянето на прохода беше един от приоритетите. Ако го направят, вероятно трафикът няма да е така спокоен. Ако някой има въпроси, нека ми пише на ЛС във форума (име vladvlad).

GPS-следата я начертах така, че да завършва на мястото за бира и я публикувах тук, но можете да я изтеглите директно и тук:
От Пей до Плав през Проклетия (gpx и gdb в zip файл)


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Петък, 06 Януари 2017 16:54 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори