Начало Пътеки По пътеките Балканче 2014 - ден 3
Балканче 2014 - ден 3
Написано от Любомир Ботушаров    Неделя, 01 Март 2015 17:17    Печат


Накратко, планът за третия ден звучи измамно лесен. Качваме се с бус до Беклемето – един от най-високите проходи в Стара планина (1525 м н.в.), с което печелим около 1200 м височина, и оттам по билото се изкачваме до вр. Амбарица (2166 м н.в.), за да се спуснем обратно към Троян по пътека, която е дълга над 10 км.

Звучи почти като разходка и дори така започва. Стартираме триумфално от паметника-арка, който е основен символ на прохода Беклемето. Монументът е посветен на руско-турската освободителна война през 1878 г., когато България печели освобождението си, и се извисява на самото било, виждайки се отдалеч и от север, и от юг. В типичен за българите хумористичен стил този колос има и своето по-насмешливо и шеговито наименование – „чорапогащника“.


Първите километри до заслон „Орлово гнездо“ са леки и неусетни. Самият заслон не случайно е с такова име и е чудесно място за почивка, но този път го подминаваме, защото още е рано дори за кафе или чай – карали сме едва половин час. Затова продължаваме към хижа „Дерменка“ и спираме за почивка едва там.

Реклама


Всъщност спираме и преди това, но не по собствено желание, а заради лек ремонт по колелото на Митко – дерайльорът му излиза от строя, но за щастие не фатално, и успяваме да го поправим.


В хижа „Дерменка“ също не се задържаме дълго, защото обядът ни очаква едва в хижа Добрила, а дотам имаме около 2 часа сериозно каране по билото. Каране ли казах? Наистина, в типичния за деня стил започваме по измамно хубава пряка пътека в един дол, но излизайки на черния път от другата страна, скоро влизаме в много приятна гора, в която обаче пътят съвсем неприятно се изправя вертикално нагоре. На места е толкова стръмен, че дори бутането е трудно и се налага да носим велосипедите на гръб. Ако не друго, на откритите места поне се наслаждаваме на типичните за Централен Балкан гледки, но силният вятър, който ни брули ту странично, ту фронтално, и ускореният пулс, който блъска в слепоочията ни, сякаш са притъпили останалите сетива.


На няколко места по билото на Централен Балкан срещаме по-големи или по-малки стада полудиви коне, пасящи свободно по откритите склонове. Обикновено тези животни си имат стопани, които ги изкарват нависоко още преди началото на лятото и ги прибират чак с наближаването на зимата, затова те са свикнали да живеят далеч от цивилизацията и изглеждат като диви. А някои наистина са такива. С няколко такива кончета дори караме редом в последния километър, преди да стигнем хижа „Добрила“.

Тя е оградена като ранчо и предлага на туристите разнообразни възможности за почивка и развлечения, от които ние избираме най-стандартното и съживяващо занимание – опустошаването на пълна маса с храна.


Запасите от енергия със сигурност ще ни трябват, защото след хижата ни очаква последното изпитание за деня. Туловището на вр. Амбарица се извисява като Голгота пред нас и не ни оставя никакъв друг избор, освен отново да качим велосипедите на гръб. Следващият един час може да бъде описан с една дума: пот! Въпреки стръмната пътека обаче, самият връх е заравнен, така че последните метри успяваме да покорим с достойнство на две колела.


Пътеката от вр. Амбарица през едноименната хижа до с. Черни Осъм също може да бъде описана само с една дума: велика! Не само заради дължината, не само заради тези 1500 м по вертикал, които набързо зачеркваме, но най-вече защото ни превежда през цялото разнообразие, което човек може да срещне в българските планини. Започваме от откритото било, където на воля пасат конете и се виждат в западна посока най-високите и сурови върхове на Балкана – първенеца Ботев, трудно преодолимия Купен и скалистите Кръстци. Пътеката тук е бърза, но на места спира устрема си, за да ни изправи и пред някои по-стръмни и технични участъци. Спираме за почивка в хижата, където ни чакат още двама приятели, дошли по друг маршрут, за да продължим надолу по горска пътека, която в началото е предимно скоростна и много игрива, но след като нагазваме в папрат до раменете на място, наречено недвусмислено Папратлива поляна, пътеката отново се шмугва в гората, но става много по-стръмна и технична, така че полетът между дърветата и изписването на завоите все по-често се редуват с бавно и внимателно преодоляване на технични скални стъпала, серпентини, камъни и корени.


В края на всичко това, на този лековато изглеждащ ден, сме колкото щастливи, толкова и уморени. И двете чувства са достигнали краен предел и за да ги успокоим, прибягваме до поредната обилна вечеря в Троян, за която е необходим широкоъгълен обектив, ако искаме да я обхванем в цялост.

Снимки: Владимир Русев, Димитър Щуров, Любомир Ботушаров и Мануела Дренска
Всички снимки от третия ден можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/balkanche-2014-day3


Add this to your website

Коментари

avatar ride_the_mountain
+1
 
 
Поздравявам всички участници в това приключение-инициатива за статиите и снимките, защото това е начинът, по който трябва да се рекламира МТБ в България!
avatar n3tk0
0
 
 
Здравейте, по снимките ако правилно съм познал след папратовата поляна сте продължили на ляво по ръба или минахте на право/дясно по коларския път?
avatar outfaced
0
 
 
е как по пътя ... разбира се че на ляво :)
avatar admin
0
 
 
Има и снимка от пътя, където Кристоф се връща, защото не беше видял пътеката. :)
avatar n3tk0
0
 
 
Питам, щото по-ръба до сега само пешеходно съм го минавал и ми е трудно да си представя да мина с колело от там. Но има време, ще озрее и това нещо. :D
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Петък, 06 Януари 2017 16:59 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори