Начало Пътеки По пътеките Разказ в картини: Откриване на сезон 2014 в Кресна и Горна Брезница
Разказ в картини: Откриване на сезон 2014 в Кресна и Горна Брезница
Написано от Любомир Ботушаров    Сряда, 22 Януари 2014 03:25    Печат

Нова година бе просто един ден от седмица, в който човек трябва да празнува, защото всички това правят. Истинските празници за някои от нас обаче бяха в уикендите преди и след 1 януари, когато времето позволяваше да се разходим по планините без сняг, завършвайки старата и започвайки новата година с каране на колело, и то истинско, технично, красиво, надъхващо и изпълващо душата каране. За закриването вече ви разказах, и както написах в последните редове на онази статия, за откриването на сезон 2014 избрахме същото място. Макар че прогнозата за 4-5 януари бе за топло и слънчево време, почти никой не откликна на идеята ни с Ники и Мери за уикенд около Кресна. Само Щуров, който така или иначе бе в района, имаше труден избор пред себе си - в кой от двата дни да се яви. Не че можеше да сгреши, както се оказа впоследствие. Не бях карал с него от толкова време, особено пък в този район, че направо щастие ме обземаше. Тук обаче думите ще отстъпят на снимките, защото предимно чрез тях ще се опитам да представя тези следновогодишни набези из дебрите на Малешевска планина. Щуров също ми помогна много със страхотни кадри, за което му благодаря! Как да не обича да кара с него човек, като му остават такива спомени...

Неочаквано за нас, Кресна и Горна Брезница тънат в мъгла. Изобщо не се вижда има ли слънце над нея. Замръзваме още докато чакаме Щуров в селото. На всичкото отгоре установявам с невероятна покруса, че от четирите каски вкъщи не съм взел нито една. Изключително рядко ми се случва да си забравя каската, защото съм свикнал, когато излизам с колелото, да имам нещо на главата си. В този случай обаче, заради студа си бях сложил шапка и в бързината на тръгването тя ми създаде фалшиво усещане, че цялата обичайна екипировка е на мястото си. Още по-комично е, че докато се товарехме в колата на Мери и Ники, Щуров ми звънна и помоли да му донеса външна гума, защото беше скъсал неговата. Някой сякаш ме подтикваше да се сетя какво съм забравил, но дори при това връщане у дома пак не забелязах, че всички каски висят на закачалката. А пътеките в Малешевска са последните, по които бих желал да карам без каска. В резултат на всичко това къде на шега, къде сериозно, се замисляме направо да се отправим към Градешките минерални бани, но в този момент Щуров пристигна и вля оптимизъм в групата - така де, той вече имаше гума и беше загрял, а не като мен зъзнещ и "празноглав". :)))


Поемаме в тази мъглива неизвестност.


Пълзим нагоре по черния път към по-разредените ѝ слоеве. Нямаме никаква визуална представа много ли сме изкачили или малко...


Ето ме на границата между долната и горната земя. Момент на същинско просветление!


След него животът изглежда по-хубав и ние летим нагоре и все по-нагоре!


Пирин наднича.


Като изключим Вихрен обаче, няма много сняг. Две перки свидетелстват, че под пухкавата пелена има живот.


Наближаваме първата пътека за спускане. Хем ни се кара по нея, хем не ни се връща там долу.


Започваме с повишено внимание - сухата пясъчна почва и палавите камъчета карат велосипедите ни да играят, а за капак има и серпентини!


Японски туристи, снимащи местен дървесен вид...


А той, местният, се е захванал в каменистата почва като октопод. Едва ли иначе би се задържал на стръмния склон. И на нас не ни е лесно да го правим, пък сме и без такива пипала.


Мъглата отново ни поглъща.


Надолу срещаме още примери за това, че дърветата тук растат повече на дълбочина, отколкото на височина.


Промъкваме се между тях като партизани, търсим опорни точки.


Измежду няколкото възможности, избираме пътеката към стадиона - тясна и ронлива, тя е достоен завършек на това първо спускане за деня.


По план обаче ни очакват още две, така че отново се устремяваме по пътищата нагоре.


По северните склонове се срещат и други цветове.


Втората пътека се оказва изключително забавна в началото - сравнително бърза и ритмична, с вълнуващи завои и с доста по-добро сцепление от обичайното за района (в голяма степен заради влажността на почвата).


В края обаче нещата рязко загрубяват - палавите завои се превръщат в стръмни, ронливи серпентини, а погледът потъва в дерето надолу или среща склона като стена нагоре.

След всичко това часът е 16:00. Първоначалните ни планове за финално спускане към Кресна се изправят срещу опасността денят да свърши преди пътеката. Мери и Ники решават, че за днес им стига и се прибират към колата в Горна Брезница, а аз и Щуров решаваме да си пробваме късмета - кой знае кога пак ще караме заедно! Изкачваме на тъгадък стръмния черен път и се провираме между бодливите храсти по тясна пътека. За снимки изобщо не мислим, тъй като се надпреварваме с времето. Пътеката първо е лесна, но трънлива, после е по-изровена, но пък по-широка, а накрая достига такива нива на трудност, че и да има бодли наоколо, никой не им обръща внимание! Караме в нещо като скален улей, правещ стръмни серпентини, с почти никакво сцепление под гумите. Тук вече не издържахме и отново извадихме фотоапаратите:

В крайна сметка приключваме тъкмо преди мръкване с общо три нови пътеки в актива си - по-пълно оползотворяване на деня от това, здраве му кажи!



В уговорения за среща час в неделя от София не идват никакви подкрепления. Значи сме само тримата с Мери и Ники, плюс храстите и мъглата около Горна Брезница.


Решаваме да опитаме съвсем нов маршрут, за да проуча едно отдавна набелязано изкачване към билото. Черният път е хубав и набира височина плавно и с много приятен наклон. Ех, ако имаше и слънце!


Ех, а ако беше пролет! Как ли щяха да изглеждат разлистените корони на тези чинари!

Само дето е зима и постепенно ни става ясно, че този ден изобщо няма да видим слънцето, защото над мъглата има облаци. Както се очаква, пътят ни извежда на една широка поляна с кръстопът, мачта с антени и ограден парцел на горски разсадник. Тук правим почивка, макар студът изобщо да не ни предразполага към спиране. После хващаме един подсичащ път, който пресича голямо дере, за да ни отведе до съседното билно ребро и оттам към част от пътеките над Горна Брезница.


При една от почивките забелязвам върху рамката си нещо като тънко телче, само че от органична материя, и привлечен от мисълта какво ли е това, установявам, че то дори мърда! Т.е. не е част от увивно растение, както помислих в началото, ами е някаква причудлива форма на живот, извиваща се по рамката ми като миниатюрно, много тънко и доста дълго змийче. Или червейче. Или каквото е:


Ако някой биолог го припознае, ще се радвам да науча що за вид е това!


Най-сетне идва ред и на спускането. По черния път е мърлява работа, мъглата е навлажнила всичко и сякаш караме след дъжд.


През тези два дни на няколко пъти в най-затънтени места и сякаш от нищото се появяват разни кучета без стопанин. Хора с по-слаби нерви биха могли да си помислят страшни неща при вида на този приятел с кръв по устата и гърдите, който се появява от мъглата вляво и изчезва пак в нея надясно, докато ние сме спрели на един разклон.


Най-сетне достигаме и пътеката. Началото ѝ е общо с една друга, която съм карал по-рано. Скоро след това се разделят. Няма да сгреша, ако нарека тази пътека "Стоте серпентини", макар да не съм ги броил...


В началото завоите са по-широки и се кара на скорост.


Постепенно обаче се затварят все повече и повече, и просто нямат край!


Ники прави кратка почивка, макар и принудителна.

Навреме сме в Горна Брезница и се отправяме нагоре по стръмния черен път към склоновете над Кресна, за да завършим с още една пътека. Едното коляно на Ники обаче започва да се обажда (стара травма) и той решава да се върне по асфалта. Така аз се сдобивам с каска и най-сетне мога да си позволя да отпусна спирачките по най-хубавата пътека, която познавам в района. Миналата година я карах за първи път, но тогава беше суха и по-хлъзгава - сега влажната почва държи повече и аз преживявам пълен катарзис! Пардон, тая дума беше модерна през 2013 г., време е да намерим някоя друга за новия сезон. ;)


Мери също е много доволна от пътеката и старателно описва серпентините в долната ѝ част.


Ами... това беше! Може би ви се иска да има още. И на нас ни се искаше, но в началото на годината дните не са от най-дългите и в 17:00 часа сумракът вече ни подканваше да потегляме обратно към София. Пожелавам на всички, които още не са го направили, да открият сезона с толкова хубави карания, колкото бяха нашите!


Add this to your website

Коментари

avatar kvelikov
0
 
 
"Червеят" прилича на конски косъм (Nematomorpha).
Попаднахте ли на нова пътека, която да я няма в описанията досега?
При тази прогноза, weekend-а май ще се кара само там...

[url=http://www.btv.bg/az-reporterut/id/12/usernews/431278743-Parazitat_Konski_kosam_(Nematomorpha).html]Ето го животинът.[/url]
avatar dudelgrincen
0
 
 
Страхотен разказ и каране :) ! Събужда желание и в мен.
Иначе подобни създания като въпросния конски косъм/живи влакна трябва да се проверяват навременно и да нямаш контакт с тях. Казват, че не е опасен защото не паразитирал в бозайници, но можеше да е някоя тения. Аз ги асоциирам тези гадини точно с това.
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Сряда, 22 Януари 2014 11:11 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори