Маршрути за фрийрайд/спускане от Алеко към Бистрица

Между тези две точки на Витоша има много пътеки, подходящи за спускане, които осигуряват страхотни преживявания и си струва да се опитат. Някои от тях вече са описани в статията „Маршрути за спускане/фрийрайд на Витоша #2“, към която също ще препращам, но другите, които до този момент не са публикувани, са не по-малко хубави.

За представянето им избрах начин, подобен на книгите-игри, които преди години бяха наводнили и българския пазар. Отделните пътеки са номерирани, дори и свързващите отсечки, така че в крайна сметка да се получи нещо като един маршрут с много варианти. Например: тръгвате от Алеко. След …..км стигате разклон. Ако тръгнете наляво, вж.№…, ако продължите направо ….. и т.н.

На практика само маршрут №1 е описан без такава вариантност, т.е. той е този, от който се отклоняват всички останали. Това е и една от двете традиционни пътеки към Бистрица, която минава през резервата „Бистришко бранище“.

Тук не съм използвал скици и разстоянията не винаги са точни до 10 метра, но все пак не е зле да нулирате километражите си пред станцията на кабинковия лифт на Алеко. Е, ако не го направите, или пък нямате велокомпютър, не е фатално, но ще трябва да действате по-интуитивно.

Имайте предвид, че много от маршрутите са с повишена трудност. Всъщност няма начин да не минете през поне едно място с големи камъни или други по-сериозни препятствия. Но в някои случаи има само един такъв участък и не е никак дълъг, така че ако ви се стори трудно преодолим, си струва да слезете от колелата и да ги поносите малко.

И така, да започнем играта…


№1

0,00км – застанете пред лифтовата стация на Алеко, с гръб към нея и лице към хижа „Алеко“. Наляво тръгва равна асфалтирана алея. Тръгнете по нея. Тя води до писта „Витошко лале“ (за по-кратко „Лалето“).

0,54км – стигате Лалето. Наляво по пистата има стръмна пътека. Ако искате да карате по нея, вж.№5. Ако не, №1 продължава направо, но вече не по асфалт, а по широка пътека.

0,94км – стигате разклон. Направо и нагоре е към х.Физкултурник и оттам към Железница. Този маршрут вече е описан ТУК. Тръгнете наляво и надолу, очаква ви много техничен участък по големи камъни – това е този, без който не може. Той продължава до един дървен мост над каменна река. Оттам нататък пътеката продължава да е технична, с доста корени и камъни, но все пак може да се мине и от по-неопитни колоездачи. На някои места в гората има и по повече от един вариант за преминаване, обикновено има и следи от велосипеди, така че ще решите сами кой да изберете.

2,26км – Стигате разклон с табели. Дясната пътека е към Бистрица – тръгнете по нея. Лявата е към Бистрица и Симеоново – за нея вж.№3. Дясната пътека е технична, но не много трудна, а в края си става и по-бърза.

3,60км – стигате тази част от резервата „Бистришко бранище“, която бе поразена от смерч преди няколко години. Има мост за преминаване през реката. Оттам надолу следват най-трудните участъци, при които пътеката е оформена на стъпала, някои от които са доста високи и стръмни. След тях трасето продължава да е технично, но вече не толкова трудно.

4,66км – има пътека надясно почти на 180 градуа, едва забележима. Гледайте да не я пропуснете, защото трябва да продължите по нея. Ако пък продължите направо, вж.№2. Дясната пътека слиза до буйната планинска рекичка и се движи плътно до нея, което носи допълнителна наслада. Теренът е техничен, но колкото по-надолу отивате, толкова по-бърза става пътеката. След един заслон тя става направо скоростна, но внимавайте, тъй като на няколко места има напречни канали за отвеждане на водата, които са с каменни прагове – трябва да ги прескочите или да намалите досатъчно, за да не си подбиете каплите. На едно място пътеката се раздвоява – няма значение по коя ще тръгнете, защото след това се събират отново. И двете са хубави и бързи. След това пресичате Обиколната алея и продължавате надолу, като скоро ще се озовете сред първите къщи на Бистрица. Оттам има още малко пресечен терен (черен път), след което асфалтираните улици ще ви отведат до центъра на селото.

№2

При 4, 66км от началото (вж. №1, 4,66км) продължете по пътеката направо. Очакват ви много технични участъци, на места ще се чудите дали изобщо има пътека, защото тя прилича повече на улей, по който се стичат водите при по-обилен дъжд. Но, спокойно! – това си е пътеката. Е, има и по-нормални участъци, но като цяло до пресичането с Обиколната алея теренът е доста техничен. След това надолу продължава черен път, който води в Бистрица.

№3

При 2,26км от началото (вж.№1, 2,26км) тръгнете по хубавата пътечка наляво. Тя влиза в гората и се разширява малко, като позволява средно високи скорости. След около 400м от разклона пътеката прави широк завой наляво, почти в обратна посока. Всъщност на това място има доста завои, тъй като пътеката се вие между падналите дървета, но, погледнато като цяло, тя завива наляво.

2,70км – Точно там, където пътеката окончателно тръгва наляво, има разклон, но едва забележим. Ако се взрете наоколо, може да видите и табелите на едно дърво. Ако продължите наляво, вж.№4. Надясно е към х.Погледец – тръгнете натам и след 300м ще стигнете хижата.

От х.Погледец надолу тръгва черен път, който след малко започва да се вие на серпентини, но има и пътека, която го сече напряко. Следвайте пътеката, която е много по-интересна и изобщо не е трудна. След време пътеката и пътят отново се събират в едно и следва шеметно спускане по бързите затревени коловози – кара се по обширни поляни, а скоростите са от порядъка на 40-50км/ч и нагоре, като това зависи от колелото и смелостта ви, а също и от конкретните условия (защото последният път, когато карах там, коловозите изобщо не се различаваха от високата трева и не се виждаше по какво се кара). Чувал съч за колоездачи, които тук са развивали над 60км/ч и не се учудвам.

Черният път от Х.Погледец надолу

След тези поляни пътят влиза за малко в гора и при излизането от нея внимавайте! Около 4,10км (100-200м след излизането от гората) наляво има пътека, която изобщо не се забелязва в тревата. Тя тръгва точно от едно дърво, на което има табела. Тази пътека влиза в гората наляво, но е много трудна за намиране – последният път изобщо не успяхме да я открием. Ако желаете, пробвайте да тръгнете в посока 70-80 градуса спрямо пътя и си отваряйте очите. Ако имате късмета да я намерите, тя ще ви зарадва с разнообразни като наклон, ширина и повърхност участъци. Вероятно издирването й ще е по-успешно напролет, когато растителността още не е толкова буйна. Тази пътека отвежда до Янчовска река, т.е. до №4 (излиза се при килнатото дървено мостче).

Ако не търсите или не намерите пътеката, продължете надолу по пътя – очакват ви най-различни участъци, но най-вече изровени , с доста чакъл и едри камъни.

След пресичането с Обиколната алея надолу има път и пътека – второто е по-добрият вариант. И в двата случая стигате в Бистрица.

Горните снимки са от техничната отсечка, която присъства в почти всички от описаните тук маршрути.

№4

При 2,70км от началото (вж.№3, 2,70км) продължете по пътеката наляво и надолу. Тя е бърза, но и доста друсава на места. След около половин километър се излиза на широка алея/черен път – продължете по него наляво, има доста скоростни места. Той пък излиза на асфалтов път – продължете по него надолу (вероятно подгонени от кучетата на х.Ведра).

Около 4,15км стигате в подножинето на Лалето. Оттук има много възможности в посока Симеоново и Бистрица, като продължите по асфалтовия път и се отбиете вдясно по пътеката и следвате нея. Тези маршрути са описани ТУК, както и в края на настоящата статия (вж.№6).

Но нашият маршрут №4 продължава по пътеката покрай Янчовска река. Тя започва от асфалтовия път точно преди да минете под хотелчето (или каквото друго представлява тази сграда) в подножието на Лалето. Има и табела. Ще минете по два метални моста, които минават над пистите за ски-бягане. След втория мост пътеката продължава надолу покрай реката, от лявата й страна. Редуват се технични с по-бързи участъци, за съжаление има и някои доста кални места, така че е по-добре да изберете за този маршрут по-сух период. (Дори и тогава калта си я има, защото е причинена от поточетата, вливащи се в Янчовска река, но поне е по-плитка). Като цяло пътеката е лесна, но скоростта е ограничена заради неголямата ширина и завоите.


Един от най-калните участъци покрай Янчовска река

Около 6,00км от началото пътеката за пореден път пресича реката, само че тук мостът е паднал на едната си страна в реката и е доста труден за преминаване. Препоръчвам ви да се върнете стотина метра нагоре, за да намерите импровизирано мостче от два брезови ствола и два клона за парапет, по които минаването е по-лесно. След това по пътеката отдясно на реката ще стигнете до килнатия мост.

От този мост нататък пътеката става значително по-скоростна. След половин километър стигате място за почивка със заслон и пейки, а 100м по-надолу стигате до водохващане за питейна вода, оградено с бодлива тел. Тук има два варианта – единият е по черния път наляво, който е много бърз. Другият е да продължите по пътеката отдясно на реката – и тя не е за изпускане!

Ако вървите по пътеката, след половин километър ще стигнете Обиколната алея, която е надясно и леко нагоре, а надолу се слива с вашата пътека за малко. На 100м от това сливане главната пътека прави шикан наляво и надясно, а направо има малка пътечка, която също е интересна. Тя е само един от вариантите. Ако изберете него, ще излезете по един черен път на асфалтирана улица с паркинг отляво. Това е около 7,90км от началото. На това място е добре да минете наляво над паркинга до една широка алея надолу, за да си удължите карането по пресечен терен.

Ако следвате главната пътека, ще стигнете сложно кръстовище, където отляво идва пътят, който тръгва от водохващането, а още по-наляво и нагоре е Обиколната алея. Към Бистрица надолу покрай реката продължава черен път. Скоро ще стигнете разклон – надясно е пътят, а наляво е пътека. И двете водят до едно и също място – изкуственото езеро („Басейна“) над Бистрица. Оттам надолу има широка алея, спомената в предишния абзац. По нея ще стигнете до улиците на Бистрица.

На снимките вдясно са показани участъци от пътеката покрай Янчовска река.


№5 – Лалето

При 0,54км от Алеко (вж.№1) наляво тръгва пътеката по писта „Витошко лале“. Тя е само за опитни колоездачи, които са любители на стръмните и технични пътеки. Тази е точно такава и никак не е лесна, тъй като спирането ви е затруднено не само от наклона, но и от чакъла. Освен умения, за тази пътека ви трябва и солидна защитна екипировка, защото паданията не са рядкост. Изрично ви препоръчвам да прецените добре възможностите си, за да не ходите после пеша надолу, защото и това не е лесно. Не се подлъгвайте по това, че в началото наклонът не е достатъчно стряскащ – по-надолу става наистина тежко. Но и забавно! – за тези, чиито умения и предпочитания са към този тип терени.

Като стигнете края на пистата, от горните варианти можете да използвате само №4, тъй като другите са много нагоре и трябва бая да се катерите до тях. Пътеката покрай Янчовска река се намира надясно по асфалтовия път, точно след хотелчето в подножието на пистата.

Дугите ви възможности са в посока Симеоново (и Бистрица), както са описани ТУК. За по-голяма изчерпателност ще ги скицирам отново и в настоящата статия. В подножиено на Лалето има паркинг, през който минава асфалтовият път. Тръгнете по пътя и след 150м се отклонете надясно по пътеката. Тя скоро става широка и бърза. След 800м стигате кръстовище, при което продължавате надолу по нещо като асфалтова алея, която води до междинната станция на кабинковия лифт (след половин километър). От тук за Бистрица има един бърз черен път, който тръгва точно под лифтовата станция надясно. Пътят е лесен и приятен. От него пък се отклонява и една стръмна пътека за селото, която много трудно ще уцелите, ако не внимавате. Тя тръгва точтно на 1,10км от лифтовата станция, на място, където пътят прави остър завой наляво, след като сте карали по една много бърза поляна. Пътеката е с голям наклон, но не е много трудна.


Разбира се, дори и тук не успях да обхвана абсолютно всички пътечки, които водят в тази посока. Има такива, които са твърде занемарени и вече не се използват, както и други, които са твърде „секретни“, за да бъдат забелязани при каране на колело. Но основните маршрути към Бистрица са тук. Те имат и това предимство, че по тях има много по-малко туристи, отколкото над Драгалевци, а както вече сте разбрали, разнообразието от терени е голямо.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>