Говедарци – Яворова поляна (хижа Вада) – Мальовица

Редовните ни читатели може би ще си спомнят този маршрут, който може да се разглежда като почти „огледален“ или обърнат вариант на настоящия. Още в онази статия обаче написах, че правилната посока е тази, която ще ви представя сега. Не че онова каране не е приятно, но в долните редове е най-оптимизираният маршрут между точките Говедарци, хижа „Вада“, Яворова поляна, курортен комплекс Мальовица и местността Овнарско. Под най-оптимизиран имам предвид, че изкачването е най-поносимо, спускането по пътеки и черни пътища е най-дълго (макар че и тук не липсва спускане по асфалт, уви!), а на всичкото отгоре маршрутът е най-добре балансиран между това да се хареса и на напредналите колоездачи, и на начинаещите. Рядко се намират карания, които да са еднакво подходящи и за двете групи, но това е точно такова!

Тази статия е подготвена със съдействието на:

Освен всичко друго, маршрутът предлага и допълнителни варианти за по-напредналите. Те са отразени в GPS следата, а също и в краткото описание, което ще направя сега.

Както показва името на статията, началото е в с. Говедарци (точно пред нашите домакини от хотел „Искър“, намиращ се на главния път към Мальовица), откъдето поемате по шосето към курортния комплекс, следващо долината на р. Черни Искър. След няколко километра пътят за Мальовица поема стръмно нагоре в южна посока, а ние продължаваме по тесен и разбит асфалтов път към хижа „Вада“, направо, все така в долината на Черни Искър. След още два километра идва и първата дилема – наляво покрай Урдина река тръгва черен път, който е препречен от паднали дървета в началото, така че се минава с колело и пеша, но не и с МПС. Поради това пътят дори е започнал на места да се превръща в пътека. Основният маршрут минава точно по него до местността Яворова поляна. Избрахме този вариант, защото хората с повече сила в краката ще могат да карат нагоре по черния път, макар че на места е доста стръмен и съветвам повечето ни читатели да се подготвят за малко бутане. Другият вариант, който е добавен само като GPS следа, продължава по асфалта до хижа „Вада“ и по туристическата пътека от нея (тръгва малко преди хижата вляво, червена маркировка) към Мальовица, която пътека отново минава през Яворова поляна. Този вариант може би ще е малко по-интересен за напредналите колоездачи, доколкото по споменатата пътека има и малко каране, но повечето време ще трябва да бутате и носите, така че със сигурност не е по-лесен. От Яворова поляна по много приятен черен път, редуващ кратки изкачвания и спускания, се излиза отново на шосето за Мальовица, но вече съвсем близо до комплекса. Озовавайки се там, време да изберете отново между два варианта. Основният продължава директно по пътеката към местността Овнарско и хижа „Мечит“ (червена маркировка), а алтернативният вариант за по-коравите и обичащи по-диви и технични пътеки е с бутане, каране и носене да се придвижат 2-3 км по пътеката към Йончевото езеро (зелена маркировка) и да се отклонят от нея по една рядко ползвана, но много приятна пътека със синя маркировка, която излиза отново на основния маршрут по средата между Мальовица и Овнарско. И двете пътеки са много приятни, но все пак „човешкият“ вариант на маршрута е този в подробното описание, за другия ще ви трябва и доза мазохизъм. От Овнарско, за съжаление, голяма част от спускането е по асфалт, все още не съм открил друг вариант. Все пак, за да не е съвсем скучно, след най-стръмната част на асфалта, където има остри серпентини, които правят нещата интересни, намерихме един приятен черен път, по който се спускаме отново на шосето Мальовица-Говедарци, за да се приберем по него до селото.

Отново ще наблегна на това, че маршрутът е подходящ за абсолютно всеки любител на планинското колоездене, освен за съвсем начинаещи, като съвсем начинаещите трябва да са готови все пак за някои трудни за тях участъци. Основата на маршрута е пътеката от Мальовица към Овнарско – тя е с лек наклон, средна трудност (Т3) и е изключително приятна за каране. По-неуверените могат с лекота да се возят по нея, а по-напредналите ще натискат яростно педалите за още скорост, ще подскачат от стабилните камъни и ще залягат в завоите. За жалост през 2013 г. част от пътеката бе превърната в дърварски черен път, а друга част (откъм Овнарско) бе такава още през миналите години, но дори това не разваля удоволствието от карането по нея.Останалите пътища и пътеки не биха създали никаква трудност за начинаещите, а за напредналите също ще са приятни, най-малкото заради мекото горско усещане, което носят.

Съществено предимство на маршрута, особено през летните месеци, са прохладата и свежестта, които Рила дарява навсякъде по него. Вековните иглолистни гори, планинските реки и северното изложение на склона допринасят за това тук температурите да са поне с 10 градуса по-ниски, отколкото в останалата част на страната. В същото време, заради неголямата си надморска височина, маршрутът е караем от месец май до късна есен, преди да падне снегът. Освен това и почвата е така, че дори след обилни дъждове (в нашия случай валя целия предишен ден!) на повечето места няма да срещнете кал (изключение е дърварския път, но той все пак е временно явление.

Изобщо, това е маршрут, който наистина горещо препоръчвам на всеки. Аз лично под една или друга форма съм го карал вече няколко пъти и не мога да кажа, че ми е омръзнал!

Снимки от карането по маршрута:

{gallery}trails_routes/route092_pics{/gallery}