Варварско ендуро, ден 2

През втория ден пътеките не бяха по-лоши и по-малко разнообразни, отколкото през първия. Отново карахме и крещяхме от кеф, а накрая дори имаше избор за десерта! За онагледяване отново насочвам към големия албум със снимки в Галерията на МТБ-БГ: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/varvarsko-enduro-2018.


Цялостно, нещата отново се въртяха в същия район, но с тази разлика, че за финалното спускане можехме да избираме между две пътеки (по-трудна и по-лесна), спускащи се към различни точки в Чепинското дефиле. Оттам ние бяхме извозени с микробуси, защото бяхме изпуснали теснолинейката, а по пътя имаше доста трафик. При неорганизирано каране обаче тези две опции (връщане на самоход или с влакчето) са най-логичният избор, освен ако нямате поддържащ транспорт.

И тук пътеките и пътищата са организирани като трансфери и специални етапи, като най-дългото качване до Милеви скали беше с автомобилите, след което шофьорите бяха извозени, за да си ги приберат. Ако нямате такъв вариант, ще трябва или да пропуснете най-дългите пътеки, или да намерите сили да преодолеете асфалтовия път с дължина 21 км и солидна денивелация.

Реклама

Вода има във Варвара. По пътеките не видях чешми, но и не съм гледал внимателно, така че може да съм ги пропуснал.

Най-подходящите периоди за каране над Варвара са есента и пролетта. През лятото е твърде горещо. При по-мека зима склоновете често са без сняг, а минералните басейни долу са чудесен завършек. Все пак имайте предвид, че вр. Милеви скали е достатъчно високо, така че през зимните месеци карането по-скоро е ограничено до по-ниските пътеки (в тази следа това са етапи 1 и 2).

Началната и крайна точка (логично) е центърът на с. Варвара, по-специално читалището и площада пред него (намира се в горната част на селото, а не долу при главния път за Велинград).


Картата е базирана върху BG Mountains . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.


 


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание:

Трансфер 1 и 2 | 5.1 км | R2
За първите две пътеки изкачването е по познатия от предишния ден черен път към хижа „Равно боре“. Пътеките се отклоняват от него на различна височина и в различна посока. Пътят е с умерен наклон, като само в началото (над селото) е по-стръмен. Етап 1 започва в т.02 (5.1 км) наляво, а етап 2 в т.04 (4.1 км) надясно.

Етап 1 | 2.7 км | Т3
Първата пътека по всеобщо мнение бе една от най-добрите в района, особено във втората си част. Тя се отделя от основния черен път като по-занемарено и обрасло пътче, което постепенно преминава в пътека. Около 700 м след началото остатъците от път окончателно се превръщат в пътека, която тръгва надясно с 1-2 по-технични участъка. Следва една доста обрасла част – не се плашете, това е пътеката, атакувайте смело храстите! Постепенно пролуката между тях добива по-караем вид и в т. 03 излизаме при последната пътека от предишния ден (панорамната подсичаща пътека от хижа „Равно боре“ над Чепинското дефиле). Този път обаче не продължаваме по нея, а хващаме друга пътека леко вляво, която е изключително забавна – представлява предимно широк улей, в който се кара бързо, но има и доста допълнителни елементи като прагчета, завои, странични наклони. Ако се кара бавно, не е трудна, но ако отпуснете спирачките, трябва да имате бързи и точни реакции!

Етап 2 | 2.2 км | T3
На други пък тази пътека се превърна в любима. Както стана ясно, тя се отклонява от същия път, само че надясно в т.04. В първата си част е предимно гладка почвена пътека, която постепенно (след пресичането на пътя държим ляво!) преминава в много забавен улей. По него излизаме на широка, равна поляна (т.05), където трябва да се изкачим леко надясно и там по ръба на поляната да намерим продължението на пътеката – оттук тя вече е камениста и нестабилна, но след малко свършва в близост до селото (т.06), откъдето обратно по трансфера се връщаме към площада.

Трансфер 3 | с. Варвара – подножието на вр. Милеви скали | 21.1 км |R1
Дълъг асфалтов път (на места в доста лошо състояние), който преодолява сериозна денивелация и се изкачва почти до вр. Милеви скали. От Варвара се придвижваме към съседното село Семчиново – в центъра му има табели наляво към Милеви скали. Високо горе пътят се разделя – наляво е за едноименната хижа, надясно е към върха (това е нашият път). Краят на трансфера е една удобна за паркиране поляна (т.07) преди самия връх, до който задължително трябва да се изкачите (пеша или с колела, продължава се по асфалта и след 100-200 м при портала се заобикаля един интересен обект отляво и се достига върхът). Най-добрият начин да преодолеете този трансфер е с МПС. Може и на самоход – за мен (с АМ/ендуро велосипед) това би граничело с мазохизъм, но със сигурност има хора, които дори биха се зарадвали.

Етап 3 | 2.8 км | Т3
За този етап се тръгва както предишния ден от поляната по черен път нагоре, който преминава в пътека – тя се спуска леко, после се изкачва и малко след изкачването в т.08 се отклоняваме надясно и стръмно надолу в гората. Пътеката сама по себе си не е много трудна, нивото е около Т3, но обикновено има много шума и страничен наклон, което я прави по-предизвикателна за много хора и субективно може да ви се стори по-трудна от посочената категоризация. Във всички случаи обаче е една доста добра и доста дива пътечка! Завършва на черен път в т.09.

Трансфер 4 | 200 или 400 м | R2
След етап 3 имате избор между две пътеки, по които да завършите карането. И двете се спускат към Чепинското дефиле, но първата е по-стръмна и с някои доста трудни и опасни места, докато втората е подсичаща и доста по-лежерна, с малък наклон и разнообразен, но не много труден терен. И до двете се стига, като продължим надолу по черния път, на който излязохме в т. 09. След 200 м спускане достигаме друг черен път (т.10) и на това място започва етап 4-1 (по-трудната пътека). За етап 4-2 продължаваме надясно по черния път и след още 200 м достигаме поляна (т.11), където вдясно започва подсичащата пътека.

Етап 4-1 | 3.6 км | Т5
По тази пътека не карах, но всичко видяно и чуто потвърждава факта, че тя е една от най-трудните в рида Алабак. В средната част има много стръмни участъци със серпентини. В края има един доста опасен участък (последните 50-100 м), в който е най-добре да слезете от велосипедите. Маркирана е със син цвят. Започва в т.10 и завършва при гара Цепина.

Етап 4-2 | 7.6 км | Т3
Вторият вариант е значително по-дълъг и лек като терен и също води до гара на теснолинейката, само че гара Долене. Пътеката започва от поляната в т.11 – търсим табела и жълта туристическа маркировка надясно. Пътеката е ясна и с променлив наклон, но все пак преобладава спускането. При 2.5 км, след като сме пресекли и излезли от едно дере, трябва да внимаваме, защото се спускаме право надолу по едни поляни, но в т. 12 (2.6 км от началото на пътеката) трябва изоставим жълтата маркировка и да намерим друга пътека вдясно (има табела към гара Долене). Продължаваме по дясната пътека, която е немаркирана. След 400 м достигаме обрасъл участък, в който пътеката привидно се раздвоява – караме по дясната (по-високата). В т.14 се включваме в друга пътека, идваща от Милеви скали, която е със зелена маркировка, и продължаваме надясно по нея. Внимание трябва и в т.15 (5.4 км от началото на пътеката), където пътеката завива надясно, но има опасност да продължите по една немаркирана хоризонтална пътека – спрете и огледайте добре за зелената маркировка, която се спуска надолу през поляните, а не продължава хоризонтално над тях! Надолу пътеката вече е ясна и в т. 16 можем да съкратим напряко по пътечка вляво, която пресича линията и излиза на черен път (т.17) близо до гарата.

Трансфер 5 | 2.1 км | R2
Ако сте избрали по-лесния и дълъг вариант, от гара Долене по черен път с променлив наклон може да се придвижите до главния път между Велинград и Варвара, за да се спуснете надолу по него.


Ако желаете да изпратите маршрут или GPS следа за публикуване в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.


Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>