В един от последните слънчеви дни преди първия сняг търсенето на хубави места за каране ме отведе над Пазарджик. Не за първи път карам там и в момента, в който започнахме изкачването от с. Дебращица към курорта Св. Контантин, бързо си спомних, че по пътеката, която щяхме да спуснем, съм карал преди доста години, но без GPS, поради което не съм я описвал. Други приятели обаче са я описвали и маршрут с нея вече е публикуван в МТБ-БГ (http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/routes/2221-route090-tzruncha), но като се вижда, при него началото е в с. Црънча и изкачването е по черни пътища, на места доста стръмни и изровени. Сега подходихме другояче – започнахме от с. Дебращица и се изкачихме изцяло по асфалтовия път до Св. Константин, откъдето остава съвсем малко до върха.
Защо така направихме и какви са предимствата? Едно от най-важните, от което ние не се възползвахме, е че асфалтовият път позволява изкачването да бъде спестено чрез използване на МПС-та. В зависимост от организацията, вида на МПС-тата, дължината на деня и т.н. могат да се организират дори няколко спускания, а пътеката определено предразполага към това. Дори обаче да си бъхтате методично „по пато“, дългото асфалтово изкачване е по-леко и по-бързо, отколкото вариантите по черен път. Е, със сигурност е и по-досадно, така че вие преценете. Аз лично за по-дълъг ден бих заложил на повече пресечен терен, но през късите дни на късната есен шосето е по-бърз и удобен избор.
Нагоре маршрутът е много лесен за навигация, но надолу почти сигурно ще ви трябва GPS уред. Наесен пътеката е почти напълно скрита под листата, но и през останалите сезони не е от най-широките и често ползвани, а на всичкото отгоре няколко пъти излиза на шосето и се отбива отново от него, така че ако трябва да разчитате само на описанието, очите ви трябва да са като радари и пак не е сигурно, че ще улучите всички части. Ние всъщност не успяхме да го направим – има един участък под върха, където е извършвана сеч и там се увлякохме по един черен път, пропускайки на едно-две места пътеката. Отбелязал съм ги с точки, за да може да си я потърсите, ако успеете да карате по-бавно.
И така, каква е пътеката? Най-вече разнообразна! Честно казано, досега я бях хващал от по-ниско, така че частта от вр. Костина могила за мен бе съвсем нова и много, много добра! Но и надолу нещата не са по-лоши. Редуват се по-бързи и гладки участъци с някои доста спънати и технични секции, в които човек трябва да се промъква в тесни улеи между големи камъни, опитвайки се при тези криволици да не остави дерайльора си в някоя от канарите. Понякога преходът от бързо към бавно е много рязък, така че ако не познавате добре пътеката, не прекалявайте със скоростта. Освен всичко друго, спускането е и доста дълго, така че удовлетворението в края на карането да е пълно.
Както казах, маршрутът е записан в последните дни на ноември, т.е. при сухо време дори късната есен е подходящ сезон за тази пътека, стига да не ви плаши шумата. Имайте предвид обаче, че склонът е северен, така че в дъждовни периоди не бих препоръчал да го навестявате. Иначе предполагам, че най-хубите дни за каране по тези места са късна пролет (май-юни) и ранна есен (септември-октомври). Маршрутът е подходящ и за лятото, точно защото е от северната страна и сянка не липсва, но все пак имайте предвид, че в ниските части ще е доста горещо, така че е добре да започнете изкачването по хлад.
А нека ви кажа и още нещо: от достоверни източници разбрах, че в района има и други хубави пътеки, така че при първа възможност ще има и продължение по темата.
Още няколко снимки от карането можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/debrashtitsa-kostina-mogila.
|
|
|
| Изходна точка: с. Дебращица, централен площад Дължина: 33.5 км Изкачване: 1180 м Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т4) Физическо натоварване: средно, КФН=7 Продължителност: 3-4 часа с бързо темпо, 4-7 часа с по-бавно темпо и почивки Вода: 2 литра, по пътя има чешми, но са в горната част, преди „Св. Константин“ Храна: За половин ден или цял ден според темпото. В Св. Константин има заведения за хранене. Терен: – асфалт – 22.9 км – черни пътища – 5.1 км – пътеки – 5.5 км GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack-2016_debrashtitsa-kostina-mogila.zip Описание на маршрута в PDF: gpstrack-2016_debrashtitsa-kostina-mogila.pdf Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред. Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ. |
|
Тази статия е подготвена със съдействието на:
Описание:
01 (0.0 км) – От центъра на с. Дебращица поемаме по асфалтовия път на юг и нагоре към курорта Св. Константин. Пропускаме всякакви второстепенни пътища наляво и надясно. Очаква ни изкачване с умерен наклон и много серпентини. В т. 02 (11.8 км) се включваме в по-главен път, идващ откъм гр. Пещера, и продължаваме надясно към Св. Константин. Наклонът става по-лек, сянката по-плътна.
03 (18.3 км) – Стигаме центъра на курорта Св. Контантин. Тук трябва да завием по асфалтиран, равен път надясно, в обратна посока на този, по който дойдохме. Навлизаме между многото вили. В т.04 (19.2 км) караме наляво и нагоре, следвайки табелите и маркировката за вр. Костина могила. В т.05 (19.5 км) отново сме по левия път, както и при следващия разклон – т. 06 (19.8 км). След малко асфалтът свършва и продължаваме направо по черен път, следваме само главния път, пропускаме отбивки вляво и дясно.
07 (21.7 км) – На приятна поляна изоставяме главния черен път и завиваме надясно по второстепенен, следим туристическата маркировка към Костина могила.
08 (22.3 км) – Тук табелата насочва към пътека вдясно, но тази пътека беше неясна и трудно проходима. Затова е по-добре да направим десния завой 100 м по-нататък (т.09), като тръгнем надясно по черен път и 20-30 м след това пак надясно по пътека, която ни отвежда до маркировката. Щом видим знаците по дърветата, караме по тях. Пътеката леко се изкачва и след малко сме на върха – т.10 (22.8 км).
Вр. Костина могила не е от ясно изразените, на практика е просто едно високо, гористо място. В т.10 е време да сложим защитната екипировка, защото ни очаква дългото и разнообразно спускане. Надолу следваме туристическата маркировка (червен цвят) и GPS следата. Най-общо спускането може да бъде разделено на няколко части.
Първата част е от вр. Костина могила до изоставеното летовище „Антон Иванов“. Започваме по пътеката, която преминава за момент в дърварски път и в т.11 се отклонява надясно от него, но ние не я видяхме и продължихме по пътя. След малко пътеката се включва в него и в т.12 отново забива вдясно, но и там я изпуснахме. Затова в т.13, където основният път завива наляво, ние се отклоняваме по занемарен дърварски път вдясно и по него достигаме отново пътеката, като след още малко спускане излизаме при запустялото летовище (т.14), което е близо до шосето.
При летовището (25.3 км) трябва да тръгнем по черен път наляво и веднага след това (след стотина метра, т.15) да прекосим поляната вдясно и в долния ѝ край да намерим занемарената пътека в гората. Постепенно тя става по-ясна, особено след като се съедини с друга пътека, идваща отдясно. В тази част от маршрута започваме и пресичанията/придвижванията по асфалтовия път към Дебращица – местата на включване и отклоняване са отбелязани с точки – 16, 17, 18 и 19.
В т. 20 (28.3 км) излизаме при хижа „Добра вода“. От нея се включваме в главния асфалтов път и се спускаме по него в посока Дебращица, за да се отклоним отново по пътеката в т.21. В т. 22 пресичаме за пореден път шосето – пътеката продължава от другата страна. В т. 23 (30.2 км) пътеката свършва на тесен асфалтов път непосредствено до главния.
Няма как, продължаваме спускането по шосето, но внимаваме за следващата отбивка. Тя е точно след един десен завой (наляво от него има уширение и черен път). Малко по-надолу след завоя (т.24, 31.8 км) търсим тесен черен път вляво, покрай реката (от дясната ѝ страна). Пътят е почти равен, но е за предпочитане пред асфалта, нещо като финален щрих. В т.25 влизаме в селото и малко по-надолу е площадът.
