Това е едно от най-приятните ХС карания, които си спомням да съм правил през годините, но по стечение на обстоятелствата то бе застигнато от нерадостната съдба да стои „складирано“ из папките на компютъра ми, тъй като всяка пролет, докато се наканя да го опиша и публикувам, сезонът започваше с пълна сила и ме поглъщаше. За да не стане пак така, сега го публикувам като GPS следа с минимално описание, защото не знам за тези пет години, които минаха от момента на записване на следата, какво се е променило в района. Добрата новина е, че тогава карахме предимно или само по основни, главни черни пътища, така че те и сега би трябвало да са си там, а ако има промени в някой второстепенен разклон, те не засягат съществено маршрута. Това само по себе си предполага и доста лесна навигация по него, но все пак, доколкото липсва подробно описание, добре е да разполагате с GPS уред.
За Понор планина в Уикипедия човек може да прочете следното: „Понор е планинска карстова област в Западна Стара планина, на територията на Софийска област, между Петроханския проход и Искърския пролом… Безводна, с широко разпространени карстови форми (от тях идва и името ѝ): валози, въртопи, пропасти, пещери, слепи долини и др.“
Зад тези сухи изречения всъщност се крие един много интересен релеф по билото между хижа „Пробойница“ и селата Зимевица и Заноге, западно от Искърския пролом. Формите са предимно обли, покрити със зелен тревен килим, но изпълнени с множество понори (въртопи) – специфични вдлъбнатини, често криещи входове към карстови пещери, и придаващи на цялата околност малко „извънземен“ вид. Откъм дефилето пък склоновете са стръмни, на места отвесни, украсени със скални венци и пропасти. С други думи, местността е изключително красива и интересна – определено е нещо, което си струва да види човек.
Карането е дългичко, около 40 км, но не бих казал, че е много сериозно като натоварване. Височината се трупа плавно, по хубави пътища, така че ако се кара с по-бавно темпо и почивки, маршрутът може да запълни цял ден, но без доведе до преумора. Ако пък сте от хората със сила в краката, вероятно за 3-4 часа ще го „опраскате“ без никакви проблеми, че и за още ще питате.
Карането е основно по черни пътища със средна трудност. Вече споменах, че това са предимно главни пътища, т.е. широки, ясни, добре утъпкани. На места в гората, а също и по билото, може да срещнете кал след поредица от дъждовни дни или в по-ранна пролет, но когато ние карахме по маршрута, почвите бяха предимно сухи. По билото почвата изглежда от вида, дето в комбинация с вода става тежка и лепкава, но от друга страна, горе често е ветровито и това бързо изсушава терена. Спусканията са основно по каменисти и почвено-каменисти пътища, не вярвам да задържат много кал дори и след дъжд. За 40 км дължина със сигурност има и някои по-изровени участъци при спусканията, но като цяло техническата трудност е ниска – все пак става дума основно за черни пътища, така че при по-бавно каране би трябвало да са преодолими от всеки с някакъв минимален опит по пресечен терен.
Началната точка е паркингът под скалите при гара Лакатник. Лесно ще го познаете – ако идвате от София, малко преди отбивката за селото (която е по мост над р. Искър), отляво са скалите и едно заведение под тях, вдясно е паркингът, точно над реката. До маршрута може да сестигне не само с автомобил, но и с влак (слизане в Гара Лакатник).
|
|
|
| Изходна точка: с. Гара лакатник, паркинга под Лакатишките скали Дължина: 39.4 км Изкачване: 1200 м Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2) Физическо натоварване: средно, КФН=7 Продължителност: 3-4 часа с бързо темпо, 5-8 часа с по-бавно темпо и почивки Вода: 2-3 литра, при хижа „Пробойница“ има чешма, нагоре вече не Храна: За цял ден Терен: – асфалт – 16.0 км – черни пътища – 23.4 км GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack-2016_ponor-planina.zip Описание на маршрута в PDF: gpstrack-2016_ponor-planina.pdf Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред. Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ. |
|
Тази статия е подготвена със съдействието на:
Описание:
01 (0.0 км) – От паркинга под скалите караме за кратко по главния път през дефилето в посока Своге/София/юг.
02 (1.4 км) – Поемаме надясно по асфалтов път към с. Губислав. Пътят набира височина в долината на р. Пробойница покрай стари рудници.
03 (10.4 км) – Достигаме с. Губислав, или по-скоро основната му махала. Продължаваме нагоре по основния път през долината, който все още е асфалтов, но по-нагоре преминава в хубав черен път.
04 (14.1 км) – Вдясно е хижа „Пробойница“. Мястото е подходящо за почивка и отдих. През почивните дни вероятно може да се закупи и храна, през делничните не зная как е.
05 (16.6 км) – Пътят се разтроява, следваме този наляво, който се изкачва в посока обратна на досегашната.
06 (20.6 км) – Излизаме на билото и пред нас се ширват облите форми на Понор планина. Има кръстовище с няколко пътя, хващаме най-левия от тях. Нататък следваме само него, т.е. основния черен път между гънките на релефа в югоизточна посока.
07 (25.1 км) – Пътят се разделя, следваме левия, който дори леко се изкачва. След превалянето на близкото връхче, започва спускане към с. Заноге.
08 (28.0 км) – Достигаме центъра на малкото и изолирано с. Заноге. Свърваме наляво, после веднага вдясно и достигаме последните къщи, където пропускаме тясно пътче наляво. Напускаме селото по тесен асфалтов път в източна посока. Движим се по него по открити склонове, подминавайки по някоя самотна къща или малка махала.
09 (29.9 км) – Достигаме махала Мъртвинките. При нея асфалтът свършва, а ние продължаваме малко преди това по черен път вдясно, източна посока (към дефилето). След малко пътят прави завой наляво и започва да се движи на север, успоредно на дефилето, равен или с лек наклон надолу.
10 (34.2 км) – Пътят се раздвоява, макар че по-късно двата ръкава отново се събират. Ние избрахме левия, който е малко по-пряк и стръмен. Надолу пътят преодолява стръмния склон с няколко серпентини.
11 (37.0 км) – Вече сме съвсем близо до шосето. Пътят се раздвоява – десният минава през една махала, ние избрахме левия, който я заобикаля отгоре.
12 (37.8 км) – Излизаме на пътя за Губислав, съвсем близо до разклона от главното шосе. Спускаме се до него и наляво се прибираме до паркинга под скалите.
