През месец декември 2015 г. търсенето на нови места за каране, които все пак да са близо до София, ни отведе в района между селата Кътина и Владо Тричков.
Знаете ли, че там се крие стар уранов рудник? Маршрутът минава през него. Знаете ли, че там се крият и някои хубави пътеки, ползвани предимно от моторджии? Част от тях намерихме и описахме, други оставихме за по-нататък. Към интересните места по маршрута бих добавил и една голяма кариера, една-две изолирани махали и едно място по билото, където шумата бе дълбока над половин метър, което направи карането (и падането!) в нея доста забавни…
Да караме поред обаче. Защо Кътина и Владо Тричков? На първо място, защото са съвсем близо до София. От центъра на столицата до центъра на Кътина с автомобил са точно 25 км. Вариант за достигане до Нови Искър или до Владо Тричков е и жп транспортът.
В Кътина бях карал един-два пъти в предишни години и бях надниквал от билото към „дупката“, в която е разположено с. Владо Тричков. До момента обаче не бях „ровил“ много за пътеки там, тъй като бях останал с впечатлението, че почти всичко, което се вижда по картите и сателитните снимки, са черни пътища – къде по-широки и ясни, къде по-занемарени и тесни. Това в голяма степен се потвърди, но има и една чудесна новина – много от тези пътища вече са започнали да се превръщат в пътеки! По някои от тях джипове и камиони не минават, само мотори. Заради широката основа тези пътеки са по-скоро лесни, макар да не им липсват и трудни участъци. Както виждате от таблицата долу, маршрутът е с висока степен на техническа трудност, но това се дължи главно на няколко отделни участъка по пътеките, които изискват внимание и добри умения. В голямата си част обаче маршрутът е достъпен за широк кръг от хора, стига да не ги плашат пущинаците.
Даа, пущинаците… има ги доста в този район, има ги и в маршрута. Ако разполагате с GPS приемник, шансът да се объркате е минимален, но в зависимост от сезона шансът да се натъкнете на обрасли пътеки и пътища може да бъде голям. Затова най-подходящите месеци за каране са може би ноември-декември и март-април, преди да се разлистят буйно храсталаците. Имайте предвид обаче, че напролет може да има и доста кал по горските пътища. Иначе маршрутът би бил чудесен дори и за лятото, тъй като не липсват сенчести гористи участъци.
По отношение на физическото натоварване маршрутът може да е измамно лесен или труден. Когато го карахме, никак не се уморих, но това не променя факта, че общото изкачване е около 900 м и че на някои места наклонът е толкова стръмен, че единствената опция за нормалните хора е бутане (ХС състезателите може би ще открият предизвикателство в това да издрапат по второто изкачване карайки). Все пак, в каквато и форма да сте, маршрутът е кратък и би трябвало да успеете да го завършите за 4-5 часа дори с по-бавно темпо и почивки.
За финал, ще се върна към пътеките, тъй като те бяха наша цел и упование в това каране. Първата пътека, която започва от урановия рудник и се спуска към Владо Тричков, постепенно сменя нрава си от бърза, широка и скоростна през по-стръмна и тясна, но все пак гладка, докато в края завършва като широк и стръмен улей, не много труден, но все пак коварен на някои места. Трябва да натъртя, че на едно място (т.14) пътеката се разделя и ние тръгнахме по лявата, която бе по-широка и ясна. Дясната обаче е по-дълга, така че ако ви се рискува, пробвайте нея. Следващата пътека в маршрута е по билото над Владо Тричков. Характерно за нея е това, че някога е била черен път и затова все още е предимно гладка и доста широка. Приятна е за каране и увлича към по-високи скорости, но внимавайте за изненади, защото не липсват такива – особено през есента, когато шумата покрие част от повърхността. В края си тази пътека става за кратко стръмна и изровена – този участък няма да е по силите на всеки, но е кратък и не си струва заради него да пропуснете целия маршрут. Третата пътека е от най-скритите, които съм виждал. Още в началото тя е сводеста и се провира плътно между храсти и дръвчета, за да влезе на места директно в коритото на един поток. Определено дива пътечка, с един-два по-технични участъка – като цяло не е никак трудна, но през пролетта и лятото вероятно не е и лесно проходима (ако някой желае да я окастри с лозарска ножица, когато пробва маршрута, ще направи доста добро дело).
А като споменах рудника – долу има няколко бараки с бариера и надпис, че влизането в обекта е забранено. На практика обаче нямахме проблеми – персоналът ни пусна да минем по живо по здраво. Все пак съм длъжен да отбележа, че ако имате страх от близостта на отдавна затворени уранови мини, това каране не е точно за вас. 🙂
Снимки от карането ни можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/katina-vlado-trichkov
|
|
|
| Изходна точка: с. Кътина, централен площад Дължина: 18.6 км Изкачване: 900 м Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3, Т3, T4) Физическо натоварване: средно, КФН=7 Продължителност: 2-3 часа с бързо темпо, 3-6 часа с по-бавно темпо и почивки Вода: 2 литра, във Владо Тричков може да се намери/купи вода Храна: За половин или цял ден в зависимост от темпото Терен: – асфалт – 2.8 км – черни пътища – 11.6 км – пътеки – 4.2 км GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack-2015_katina-vlado-trichkov.zip Описание на маршрута в PDF: gpstrack-2015_katina-vlado-trichkov.pdf Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред. Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ. |
|
Тази статия е подготвена със съдействието на:
Описание:
01 (0.0 км) – От площада в Кътина тръгваме по главната улица в посока Нови Искър и София.
02 (0.14 км) – При първия разклон сме надясно по главната улица.
03 (0.29 км) – При следващия разклон оставяме главната улица и продължаваме направо/леко вляво по друга улица.
04 (0.68 км) – Завиваме по улицата наляво и нагоре.
05 (1.0 км) – Завиваме надясно по черен път и излизаме от селото. Тук наблизо са Кътинските пирамиди, макар че те не са особено внушителни.
06 (1.4 км) – Пътят се разделя, следваме десния, който е по-широк и по-хубав. Продължаваме нататък само по основния път, пропускайки множество по-малки или по-занемарени вляво и вдясно. Пътят върви в основата на планината и е предимно равен.
07 (2.6 км) – След заобикалянето на една горичка достигаме няколко бараки с бариера и табела, че навлизането в обекта е забранено. Обектът всъщност е стар уранов рудник, в процес на рекултивация. На нас не ни направиха проблем и ни пропуснаха да минем по пътя. Скоро след това той започва да се изкачва.
08 (3.4 км) – Отдясно се включва занемарен черен път, идващ откъм Нови Искър. Продължаваме изкачването наляво и нагоре.
09 (3.8 км) – Основният и най-хубав черен път продължава вдясно. (Ако желаете, може да заобиколите и по него – според картата има дори някаква ловна хижа.) Ние продължихме по занемарен черен път право нагоре, пропускайки още един вляво след 20-30 м. По този начин се изкачваме право през изоставения рудник, като скоро пътят става много стръмен и се налага малко да побутаме.
10 (4.3 км) – Излизаме на заравнена площадка близо до Брези връх. Тук, доколкото разбрах, е бил входът на рудника. Сега мястото е рекултивирано с млади иглолистни дръвчета, с което е прекъснато едното продължение на пътя. Затова се налага да свием рязко вляво по остатъците от другото продължение (приличащи вече на пътека) и криволичейки между дръвчетата да се спуснем леко в северозападна посока, подсичайки върха.
11 (4.6 км) – Излизаме отново на ясен черен път, идващ отдясно – продължаваме наляво, където той се разделя на две пътеки, следвайки дясната, по-широка и ясна. (Според OFRM това е същият път, който изоставихе в т.09.) Минаваме през едни бодливи храсти, изкачваме се рязко и стръмно нагоре и след това започваме първото спускане.
12 (5.1 км) – Излизаме на седловина с няколко широки или по-тесни пътеки. Поемаме по първата вдясно, която на практика все още изглежда като черен път (какъвто е била някога).
13 (5.4 км) – Отклоняваме се наляво и по-стръмно надолу по пътека към с. Владо Тричков.
14 (5.6 км) – Пътеката се разделя на две. По-широката продължава наляво и ние поехме по нея. (Дясната пътека обаче е по-дълга, макар и малко по-обрасла, така че ако предпочитате, останете на нея.) Скоро след тази точка пътеката става широк улей, на места стръмен, но н прекалено труден.
15 (6.0 км) – Излизаме на черен път между вили и къщи. Спускаме се по него право надолу, чак до шосето.
16 (6.6 км) – Излизаме на шосето в Искърското дефиле. По него наляво.
17 (7.4 км) – Веднага след моста поемаме наляво по черен път към кариерата в непосредствена близост. След 20 м в т.18 пътят се разделя и следваме левия ръкав към долината вляво.
19 (7.8 км) – Наляво има друг черен път към близките къщи. Пропускаме го и навлизане направо в долината, покрай кариерата.
20 (8.1 км) – Пътят се разделя, десният отива нагоре към кариерата, ние караме направо, покрай реката.
21 (9.9 км) – При един водослив пътят се разделя на две. Караме по левия нагоре към близката махала.
22 (10.6 км) – Пътят се раздвоява, следваме основния наляво и нагоре към големите къщи.
23 (10.7 км) – Отново разклон, този път оставяме главния път (между къщите) и поемаме наляво и пак наляво по стръмен горски път, който напуска махалата.
24 (11.0 км) и 25 (11.1 км) – Достигаме последните, изолирани къщи на махала Свидница. И в двете точки сме по занемарен черен път наляво, към близкото дере, което пресичаме и продължаваме след него със стръмно изкачване към билото. Повечето хора ще трябва да избутат поне половината от този душмански път.
26 (12.3 км) – Излизаме на билото, където се включваме в по-голям и хубав черен път. Продължаваме по него наляво. На места има кал и коловози. Може да има и разклонения, които пропускаме.
27 (13.4 км) – Пътят се разделя, следваме този вляво, макар да изглежда по-занемарен. Всъщност по-точно е да се каже, че това е широка пътека, останала от стар горски път.
28 (13.6 км) – Пресичаме друг подобен черен път, продължаваме направо (изток). Движим се само по билото, през есента внимавайте за дълбоки наноси от шума на места. Като цяло пътеката е съвсем лесна, но около 14.5 км започва кратък, но стръмен и доста изровен участък, където е необходимо повишено внимание.
29 (14.9 км) – След него се озоваваме отново на седловината между урановия рудник и Владо Тричков. Този път сме надясно по тясна и леко обрасла пътека в дерето на малък поток, югозападна посока, към Кътина. На места пътеката влиза директно потока. Не е най-лесно проходимата пътека, но е забавна. След събирането на потока с още един приток отдясно (покрай него също има пътека), двете образуват Тайна река. Продължаваме покрай нея и постепенно долината се отваря, а при един ловджийски заслон пътеката преминава в черен път.
30 (16.4 км) – Излизаме на основния черен път, по който излязохме от Кътина към рудника. Този път сме по него надясно, към селото, където завършваме карането.
благодаря ви за GPX, който ми позволи да измина този маршрут пеша, без да се изгубя ! гара В. Тричков – Кътина