Стобските пирамиди

Както обикновено, замисълът за този маршрут бе по-различен и по-амбициозен, но късият декемврийски ден и много други обстоятелства ни накараха да го променим – може би за добро, тъй като по този начин се фокусирахме върху природната забележителност над с. Стоб, която определено заслужава внимание. Пирамидите, оформени от вятъра и водата в пясъчните скали, са красиви и величествени, което ги прави и чудесен декор за „позьорски“ снимки, но от гледна точка на маршрута разходката до тях се явява допълнителна възможност – най-малкото, защото до горната част на пътеката се стига само с бутане, макар че за всеки любител на техничното каране тези усилия ще си струват. Длъжен съм да напомня обаче, че това е масово посещаван туристически обект, т.е. почти винаги по пътеката има хора и това налага да се подхожда с повишено внимание и учтивост. Освен това пътеката е утъпкана в песъчливо-глинеста почва, която лесно ерозира, така че постарайте се да спирате плавно и да не блокирате гумите на велосипеда.

Започнах с допълнението, защото, признавам си, то ни хареса повече от основния маршрут. Доколкото обаче едва ли някой би шофирал 100 км за 15 минути изкачване + 1-2 минути спускане, най-логично е да се възползвате и от останалите 17 км каране в околността, включително и заради това, че маршрутът ще ви отведе и до горната страна на пирамидите, която отдолу не е достъпна заради свличане, което е прекъснало рида. Разположени на югозападен склон в полите на Рила, пътищата и пътеките над с. Стоб са подходящи за каране почти целогодишно, защото не задържат кал, а снегът бързо се стопява. Имайте предвид обаче, че в студените месеци песъчливите почви в района често са влажни, което ги прави и по-трудни при изкачване. В тази връзка в сайта Хипертуршия Краси Великов, който е „овършал“ доста пътеки в района, е публикувал още няколко възможности за каране – ако това ви хареса, пробвайте и някои от другите пътеки.

А изкачването е достатъчно озорващо дори и при най-суха и твърда настилка. Черният път, който тръгва от полето между с. Стоб и гр. Рила в посока билото, е почти постоянно със стръмен наклон, а прекрасните гледки към високите части на планината служат като удобно извинение за чести почивки и поемане на дълбоки глътки от свежия рилски въздух. Данните за изкачването (840 м за основния маршрут) достатъчно ясно показват, че то е малко душевадно, но все пак става дума за утъпкан, редовно използван черен път, така че всеки ще се справи – с повече или по-малко пот. В тази връзка е хубаво да знаете, че през лятото пътят не е от най-сенчестите, затова препоръчителните сезони за каране са пролет и есен, а както казах и в някои зимни дни тези склонове са гостоприемни.

Спускането не е най-чистото и вълнуващо, което съм карал, но е интересно по свой си начин. В началото се започва по черен път, после по друг такъв, който е вече доста занемарен и там трябва да внимавате повече, защото зад всеки завой може да има по някоя изненада – улей, камък или шума (през есента). Кара се само по ръба на реброто, в чиято долна част са Стобските пирамиди. Занемареният път на едно място свива вдясно, а ние продължаваме по билото, следвайки вече пътека – технична, но не много трудна, предимно с песъчливо-камениста настилка. Приближавайки се до пирамидите, пътеката свърва вдясно и започва да се спуска с остри серпентини под формата на дълбок улей към долината. Преди това обаче маршрутът ни отвежда до самите пирамиди – до едно срутище, което е прорязало билото и е прекъснало възможността да продължим по него. Връщаме се назад и се спускаме по техничната пътека – тя е от най-спънатите и трудни за каране. Ако обичате такива участъци, значи ви очаква приятно предизвикателство. Ако ли не, може да се наложи малко да поносите надолу. В долината вече се кара по нещо средно между пътека и черен път, докато стигнем обратно при паркинга.

Ако случайно не е станало ясно дотук, в GPS следата ще намерите два трака – по-дългият е основният маршрут, а по-краткият е екопътеката от паркинга до Стобските пирамиди (половината от която всъщност е стар черен път).

Снимки от карането ни можете да разгледате тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/stobski-piramidi.



Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Стоб, паркинга под Стобските пирамиди
Дължина: 17.1 + 2.8 км
Изкачване: 840 + 160 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3, Т3, T4, Т5)
Физическо натоварване: средно, КФН=7
Продължителност: 1-2 часа с бързо темпо, 3-5 часа с по-бавно темпо и почивки
Вода: 2 литра, по пътя няма чешми
Храна: За половин или цял ден в зависимост от темпото
Терен (само за основния маршрут):
– асфалт – 0.2 км
– черни пътища – 13.9 км
– пътеки – 3.0 км

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack-2015_stobski-piramidi.zip
GPS файл с нарязани до 500 т. следи за стари приемници Garmin

Описание на маршрута в PDF: gpstrack-2015_stobski-piramidi.pdf

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание:

01 (0.0 км) – Началото е от паркинга в края на с. Стоб, под Стобските пирамиди. Най-лесно ще го намерите с питане, макар че има и някакви табели тук-там. Навигацията по GPS също е вариант. От паркинга има мост над дерето на рекичката в съседство – преминаваме по него и завиваме наляво и надолу (т.02) по черния път от другата страна. Спускаме се към нещо, което прилича на незаконно сметище.

03 (0.26 км) – При „сметището“ пътят се раздвоява. Левият е към селото, ние караме надясно в посока гр. Рила. Следваме само основния черен път в основата на планината, пропускаме отклонения наляво към полето и надясно по склона. При 1.7 км пътят изненадващо се превръща в асфалтов – продължаваме по него, но караме бавно, за да не пропуснем следващия важен разклон.

04 (2.0 км) – Точно когато асфалтът започва да се спуска (вляво от нас е сметището на гр. Рила), ние трябва да се отклоним рязко вдясно и нагоре по черен път, навлизащ в планината. Нагоре следваме само него – на много места пътят се раздвоява и дори разтроява, след което ръкавите отново се събират. GPS тракът следва като цяло по-лесните и обиколни варианти, но има и изключения. Ако имате сила в краката и сърцето, може да атакувате директно преките пътища.

05 (4.3 км) – Вляво има друг черен път, пропускаме го и продължаваме нагоре по главния.

06 (6.2 км) – След поредица от серпентини излизаме на широка и равна поляна и виждаме пред нас планинска ферма. Основният път минава през нея – ако не ви е страх от овчарски кучета, може да минете и по него. Ние избрахме по-пряк и стръмен път вдясно, който заобикаля фермата.

07 (6.4 км) – Отново сме на главния черен път и продължаваме изкачването нагоре. След малко той отново се разделя на две – следваме десния ръкав, макар че и двата са стръмни.

08 (7.4 км) – Излизаме на билото, където двата ръкава отново се събират. Включваме се в билния черен път, карайки по него надясно (юг).

09 (7.8 км) – Вдясно има друг черен път, пропускаме го и караме нагоре по билото. Малко по-нататък се изправяме пред стръмен хълм, по който се изкачва изровен черен път – ние заобикаляме хълма наляво по основния черен път. Горе отново се събират.

10 (8.8 км) – Пред нас отново има хълм и пътят отново се разделя на 3-4 ръкава. И този път избрахме най-левия, но след това се оказа, че с оглед на навигацията би било по-лесно да минем през върха на хълма. На практика няма голямо значение, стига да следите изкъсо GPS-а.

11 (9.2 км) – Подсичайки билото по основния път, в тази точка трябва рязко да свърнем вдясно и да се изкачим по стръмен черен път до седловината над нас.

12 (9.2 км) – 50 м по-нататък, на самата седловина, отново има кръстопът. Трябва да продължим по черния път, който се спуска наляво, подсичайки вр. Прашка (има още един черен път вляво, който се изкачва в гората към върха). Спускаме се към близкото дере и излизаме с леко изкачване от другата му страна на едно ребро, спускащо се от вр. Прашка към с. Стоб.

13 (10.1 км) – Включваме се в черен път по реброто и продължаваме по него надясно и надолу в посока с. Стоб. Това е точката, от която карането вече е предимно надолу, така че тук е мястото за слагане на защитна екипировка и за почивка преди спускането.

14 (10.5 км) – Основният път завива наляво и се спуска към Благоевград. Ние продължаваме по билото надолу, леко вдясно.

15 (11.0 км) – Пътят се разделя на две, основният е вдясно, но е по-изровен, затова ние минахме по левия, който е по-добър.

16 (11.4 км) – Той обаче стига до някаква порутена колиба и свършва там, затова трябва да прегазим през поляната и да се върнем на пътя вдясно (т.17), продължавайки наляво по него.

18 (12.2 км) – Пътят се разделя, като десният ръкав слиза надясно към долината (стар дърварски път). Ние продължаваме по билото, а пътят става все по-изровен и занемарен.

19 (12.9 км) – Остатъците от черния път завиват надясно към долината. Ние намираме вляво, през гората, пътеката, която продължава да следва билото. Ползва се от стада животни, така че има доста разклонения и ръкави, но като цяло следваме реброто.

20 (14.1 км) – Доближаваме Стобските пирамиди от горната им страна. Основната пътека започва да слиза надясно към долината. Преди това обаче може да отскочим до самия ръб на пирамидите, което добавя още 1100 м към маршрута, което означава, че при завръщането в т. 20 вече сме на 15.2 км от началото.Започваме спускането по техничната и спъната пътека, представляваща дълбок улей с тесни и остри серпентини. В първата си половина пътеката е много трудна, на места почти или изцяло некараема; в долната част постепенно се отваря и става по-лесна.

21 (15.8 км) – Достигаме долината. Продължаваме надолу по нея, следвайки нещо средно между пътека, черен път и речно корито. Минаваме покрай една кошара и скоро след това достигаме моста и паркинга вляво от него.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>