Маркирани ХС маршрути в ПП Витоша – Ярлово

Последен поред за публикуване сред маркираните веломаршрути за планинско колоездене в ПП Витоша е този в Ярлово. Между другото, за него това няма да е първа публикация в МТБ-БГ, тъй като почти в същия вид бе качен преди много години и вероятно е добре познат на част от аудиторията ни. За да не развалям поредицата обаче, а и заради това, че сега е с актуална и много по-добра GPS следа, както и с маркировъчни табели на терен (зелен цвят), го публикувам повторно, което пък може да привлече и нови колоездачи към него.


Зеленият цвят на маркировката показва, че като техническа трудност това е най-достъпният сред маркираните маршрути. Лесен обаче не винаги означава напълно безопасен – доколкото спускането е по доста бърз черен път, който на едно място става хем стръмен, хем с чакълеста настилка, това може да увлече някого повече от възможностите му, така че внимавайте, ако карате по-бързо. Ако се кара бавно обаче, маршрутът е напълно преодолим дори за начинаещи.

Никой няма да се затрудни от карането и като физическо натоварване. Има тук-там по-стръмни участъци нагоре, но цялостно погледнато, общата височина се натрупва постепенно и плавно, като от Букапреслапския проход карането на практика е по най-южната част от билото на Витоша и се редуват изкачвания, спускания и приятни равни участъци с изглед към високите части на планината и към хълмистото ѝ подножие и Верила.

Всъщност нека кажа няколко думи и за географското му разположение – това е маршрут по самата граница на планината Витоша. В първите няколко километра плавно се изкачваме до Букапреслапския проход, който разделя Витоша от Верила. Струва си да се отбележи и възможната връзка с маршрута „Чуйпетльово 2“ – срещат се на седловината до вр. Смильо, където има и приятен заслон, така че ако търсите по-дълго каране, лесно можете да съедините двата маршрута и да се получи осморка с дължина около 30 км, с много лек терен и в същото време приятна за каране за всеки – от начинаещ до напреднал.

До с. Ярлово кажи-речи единственият начин за достигане е с автомобил (50 км от София). Има и някакви автобуси, но аз лично не бих разчитал на тях. Началото на карането е в центъра на селото, където има голям площад. Там има място и за паркиране на автомобила.


View Larger Map


Картата е базирана върху BG Mountains . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Ярлово, централен площад
Дължина: 18.30 км
Изкачване: 440 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: ниско, КФН=4
Продължителност: 1-2 часа с по-бързо темпо, 3-5 часа при бавно каране и дълги почивки.
Вода: 1-2 л, по маршрута има една чешма в първата 1/3 от маршрута, но не гарантирам, че работи.
Храна: За половин ден, но само при каране с по-бавно темпо.

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack-2014_vitosha-routes_7_yarlovo.zip
GPS файл с нарязани до 500 т. следи за стари приемници Garmin

Описание на маршрута в PDF: gpstrack-2014_vitosha-routes_7_yarlovo.pdf

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.

Описание:

01 (0.00 км) – Централния площад на с. Ярлово. Като се застанем с гръб към пътя, който идва от София (от Ковачевци), маршрутът тръгва по уличката, която се вижда вляво в дъното на площада, посока З-ЮЗ – тя отива към реката и я пресичаме по мост, след което продължаваме наляво покрай реката (от дясната ѝ страна, следвайки течението). Има и синя туристическа маркировка. В т.02 (0.77 км) туристическата маркировка се отделя вдясно по улица, която минава през стопанския двор, но ние продължаваме направо покрай реката, заобикаляйки бившето ТКЗС отляво. На следващия кръстопът пак сме направо и чак в т.03 (1.39 км), след като сме заобиколили стопанския двор от изток, пътят се разделя, като маршрутът продължава надясно (от южната страна на ТКЗС-то). След още 100 метра, в т.04, основният път продължава наляво, маршрутът също. След 1 км каране сред полето, в т.05 (2.40 км) пресичаме по мост малък поток и продължаваме леко вдясно и нагоре по хълма, следвайки основния черен път (тук той се разделя на 2-3 ръкава, които после пак се събират, следваме най-утъпкания). Той е широк и ясен, няма как да се объркаме и по-нататък, където има по някое дребно разклонение вляво или дясно. Постепенно се изкачваме до Букапреслапския проход – т.06 (5.25 км). Тук трябва да продължим надясно по занемарен черен път. Има място за отдих с пейки и маса. Има и кол с много туристически табели. При т.07 (6.07 км) има вода вдясно. Т.08 (7.77 км) – излизаме на друг черен път и продължаваме надясно по него. Малко по-нататък, в т. 09 (8.11 км), на една широка поляна, продължаваме по пътя надясно под електропровода със стръмно изкачване. В т.10 (8.71 км) вляво има затревен черен път, но ние продължаваме надясно и нагоре по основния път. В т.11 (9.59 км) той се раздвоява, горе след хълма отново се събират. Левият е с по-лек наклон, така че маршрутът следва него, но ако ви влекат стръмните изкачвания, може да атакувате хълма фронтално. Продължаваме по равна част от билото и дори леко се спускаме към асфалтовия път за военното поделение на вр.Петрус. Преди да стигнем асфалта, в т.12 (10.82 км) сме по левия черен път и след по-малко от 200 м (т.13) сме на асфалта и се спукаме за кратко надясно по него. При първия десен завой на асфалта (т.14, 11.21 км) се отделяме по черен път вляво с туристическа и веломаркировка, който в началото е стръмен и изровен, но съвсем скоро става равен и изключително приятен. Караме само по него чак до т. 15 (13.35 км), където е седловината между Чуйпетльово и Ярлово под вр. Смильо. Тук се срещат три веломаршрута и няколко туристически, така че има доста табели. Нашият маршрут продължава със спускане по черния път надясно към с. Ярлово. В тази част той съвпада и с Обиколката на Витоша. В първата част от спускането може да се натъкнете на течаща вода и кал по черния път. След това, в т.16 (14.82 км) излизаме на друг черен път и продължаваме по него надясно и надолу към Ярлово – тук вече рядко ще срещнете кал, но внимавайте със скоростта, защото в един момент наклонът става по-стръмен, а настилката по-нестабилна и трудна при спиране. Точно в такива условия достигаме до т.17 (15.95 км), в която пътят се разделя на три – и трите слизат долу при реката към Ярлово, еднакви са като сложност, но най-логично е да продължим по средния, без дори да спираме. След по-малко от 300 м (т.18) излизаме в долината на р. Палакария и продължаваме по черни пътища от дясната ѝ страна чак докато не влезем в селото и достигнем асфалт в т.19 (17.68 км). Наляво по асфалта, минаваме по мост над реката (т.20) и продължаваме по основната улица надясно и надолу, като в края ѝ достигаме площада на селото.

Снимки от карането (макар и малко остарели):

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>